Тайният код в етикетите на храните

Какво се крие зад "no fats", "low carbs"?

от четиво за 8 минути

Повечето хора се втренчват в етикетите на храните в търсене на колко сол или мазнини има в продуктите. Това най-често се вижда веднага, но малцина знаят какво точно означават изписаните стойности и понятия от рода на „нискомаслен”, „обезмаслен” и „с ниско съдържание на ... ”?

Тайният код в етикетите на хранитеНапрегнатото ежедневие, изпълнено със стрес и умора, често крие заплахи за здравето на човека. Теориите за здравословния начин на живот и хранене си проправят път в битието на съвременния човек с бавна, но сигурна стъпка. Навсякъде около нас се тръби за ново "обезмаслено кисело мляко" или „продукт с намалено съдържание на натрий/въглехидрати". Медийното пространство е залято от безброй рекламни съобщения за диетични, нискокалорични, нискомаслени храни, храни без захар, които ще ни накарат да се почувстваме здрави, силни и тонизирани. Малцина обаче разбират какво всъщност се крие зад понятията, които виждаме изписани на етикетите на продуктите. Така например масово разпространено и за съжаление напълно погрешно е схващането, че „нискомаслен продукт" е равносилно на „нискокалоричен продукт". „Клопката", която етикетите поставят пред потребителя, има за цел да манипулира вземането на решение за покупка и да го накара да сложи в кошницата си определен продукт. Етикетите, представящи храни с ниско съдържание на мазнини, примамват хората да консумират повече от дадения продукт, отколкото нормалните храни. По-лошото в случая е, че ефектът на тези етикети е още по-драматичен върху хората с наднормено тегло, тъй като ги карат да се отдават прекалено често на всичко, което има етикет „с ниско съдържание на мазнини".

Или с други думи - ако си търсите извинение, за да ядете, етикетите на нискокалоричните" храните ще ви го дадат.

Каква информация е „закодирана” в етикетите?

Основната цел на етикета е защита на потребителите от невярна и подвеждаща информация За да се уверим, че купуваме и консумираме правилната храна ще ни помогне внимателното изчитане на посланието, предадено върху етикета на дадения продукт. Етикетът за стоката е като визитна картичка, в която е „закодирана” най-важната информация, представяща факти за хранителната стойност на стоката, нетното тегло в съответната опаковка, името и местонахождението на производителя и др. Каква част от тази информация обаче разбираме и какво всъщност „премълчават” етикетите на стоките ?

Съгласно Наредба № 23 от 2001 г. за изискванията за етикетирането и представянето на храните етикетът трябва ясно и недвусмислено да информира потребителя относно същинските свойства на стоката. Той трябва да е неделима част от опаковката и да съдържа ясен и достатъчно голям за възприемане текст, който да не внушава, че стоката притежава специфични и уникални характеристики, каквито притежават и други сходни храни. Етикетът не трябва да заблуждава хората за свойства, които стоката не притежава, както и за свойства тя да предпазва или да лекува от дадено заболяване.

Често етикетът анонсира определени характеристики на стоката, т.нар. хранителна претенция – твърдението че стоката е с намалено съдържание на мазнини. За да може дадена храна да бъде квалифицирана като определен тип, т.е. за да бъде обявена хранителна претенция, продуктът трябва да отговаря на следните условия, отнасящи се до енергията и хранителните вещества:

Енергия

  • храна с нискоенергийно съдържание
  • продуктът съдържа по-малко от 40 kcal (170 kJ) на 100 g и по-малко от 20 kcal (80 kJ) на 100 ml.
  • храна с намалено енергийно съдържание
  • енергийната стойност на продукта е намалена най-малко с 30% спрямо първоначалната му енергийна стойност, като се посочват характеристиките, които го правят храна с намалено енергийно съдържание.
  • храна без енергийно съдържание
  • ако продуктът съдържа по-малко от 4 kcal (17 kJ) на 100 ml.

Мазнини

  • храна с ниско съдържание на мазнини
  • продуктът съдържа не повече от 3 g мазнини на 100 g или 1,5 g мазнини на 100 ml (1,8 g мазнини на 100 ml частично обезмаслено мляко).
  • храна, несъдържаща мазнини
  • продуктът съдържа не повече от 0,5 g мазнини на 100 g или на 100 ml.
  • Не се разрешава изразяване на претенцията във вида "Х% без мазнини".

Наситени мазнини

  • храна с ниско съдържание на наситени мазнини
  • продуктът съдържа не повече от 1,5 g наситени мазнини на 100 g за твърди храни или 0,75 g наситени мазнини на 100 ml за течни храни. И в двата случая наситените мазнини не трябва да доставят повече от 10 % от енергията.
  • храна, несъдържаща наситени мазнини
  • продуктът съдържа не повече от 0,1 g наситени мазнини на 100 g или на 100 ml.

Захари

  • храна с ниско съдържание на захари
  • продуктът съдържа не повече от 5 g захари на 100 g или на 100 ml.
  • храна, несъдържаща захари (без захари)
  • продуктът съдържа не повече от 0,5 g захари на 100 g или на 100 ml.
  • храна без добавени захари
  • продуктът не съдържа добавени никакви моно- или дизахариди, или всяка друга храна, използвана заради своите подслаждащи свойства.

Натрий и сол

  • храна с ниско съдържание на натрий/сол - продуктът съдържа не повече от 0,12 g натрий или еквивалентна стойност за сол на 100 g или на 100 ml.
  • храна с много ниско съдържание на натрий/сол - ако продуктът съдържа не повече от 0,04 g натрий (или еквивалентната стойност за сол) на 100 g или на 100 ml.
  • храна, несъдържаща натрий или храна, несъдържаща сол - ако продуктът съдържа не повече от 0,005 g натрий (или еквивалентната стойност за сол) на 100 g.

Хранителни влакнини

  • храна, източник на хранителни влакнини - продуктът съдържа не по-малко от 3 g хранителни влакнини на 100 g или не по-малко от 1,5 g хранителни влакнини на 100 kcal.
  • храна с високо съдържание на хранителни влакнини - продуктът съдържа не по-малко от 6 g хранителни влакнини на 100 g или не по-малко от 3 g хранителни влакнини на 100 kcal.

Белтъчини

  • храна, източник на белтък - продукт, в който белтъкът осигурява не по-малко от 12 % от енергийната стойност на храната.
  • храна, с високо съдържание на белтък - продукт, в който белтъкът осигурява не по-малко от 20 % от енергийната стойност на храната.

Витамини и минерали

  • храна, натурален източник на витамини и/или минерални вещества - продукт, в който съдържанието на витамини и/или минерални вещества на 100 g или на 100 ml от продукта е не по-малко от 15 % от референтните среднодневни стойности за хранителен прием.
  • храна, обогатена или фортифицирана с витамини и/или минерални вещества - продукт, който съдържа витамини и/или минерални вещества в количества, по-големи от тези в натурален източник, но по-малки от тези в храни с високо съдържание на витамини и/или минерални вещества.
  • храна с високо съдържание на витамини и/или минерални вещества - продукт, който съдържа витамини и/или минерални вещества в количество не по-малко от два пъти количеството им в продукт с претенция "храна, натурален източник на витамини и/или минерални вещества".

Холестерол

  • храна без холестерол – продукт, който съдържа по-малко от 2 мг холестерол или не повече от 2 гр наситени мазнини за порция.

Други хранителни вещества

  • храна със съдържание на .... (на мястото на многоточието се посочва наименованието на хранителното вещество или субстанцията).
  • храна с повишено съдържание на ... (на мястото на многоточието се посочва наименованието на хранителното вещество или субстанцията)
  • продуктът съответства на претенцията "храна, източник на" и увеличението на съдържанието на съответното хранително вещество или съответната субстанция е не по-малко от 30 %, сравнено с подобен продукт.
  • храна с намалено съдържание на ... (на мястото на многоточието се посочва наименованието на хранителното вещество или субстанцията)
  • намаленото съдържание на хранителното вещество или субстанцията в продукта е най-малко 30 %, сравнено с подобни храни, с изключение на витамините и минералните вещества, където разликата е 10 % спрямо референтните стойности.
  • "лайт" (light, lite) - продуктът отговаря на изискванията за "намалено съдържание". Претенцията трябва да се придружи с обозначение за начина на постигане на характеристиките, които правят храната "лайт".
  • „добър източник на ...” – храна, при която една порция осигурява 10-20 % от дневната дажба от дадено хранително вещество.

Надяваме се с настоящата статия да сме ви били полезни в „разкодирането” на информацията, скрита в етикетите на храните. Оптимистичното в случая е, че все повече хора се заглеждат в етикетите на храните, което говори за растящата здравна култура на българина. За съжаление обаче индивидуалният потребител трудно би могъл да контролира получаването на некоректно подадената от производителя информация и да предотврати изпадането в заблуда за качествата на стоката. Добра работа тук биха могли да свършат различни държавни структури за защита на правата на потребителя, които да гарантират протичане на коректна информация по канала от производителя до потребителя.

В статията са използвани източници - виж списъка.

  • mi.government.bg
  • euroinfo-yambol.com
  • caloriecontrol.org
  • cbsnews.com
Хареса ли ти статията?
Мнения по темата
tpd
1
tpd
12 окт 2008 15:17

Добре сте направили да пуснете такава статия, важно е хората да си имат едно на ум.

На етикетите нищо друго освен химичното съдържание не трябва да им се чете... Просто не може да се направи закон, който да контролира какви общо приказки се пишат по етикетите, но по принцип има такъв за химичното съдържание. Ако нищо не ви говори написаното, може да потърсите информация, не е кой знае колко сложно за практически нужди и човек да се ориентира долу горе.

IronFreak
2
13 окт 2008 19:10

:) cool

3
14 окт 2008 13:19

иска  ми се да приемат закон които да задължава свички просизводители да пишат на етикетите си дали храната съдържа глутен или “пшенично брашно”

Yoko
4
24 ное 2011 23:03

много полезна статия.мерси.. :)

Сподели своя коментар

Влез със своя акаунт, преди да коментираш. Ако нямаш акаунт, може да се регистрираш за минута.