Портите на Саксайуаман

Инките

Саксайуаман може да се преведе като сития сокол. И наистина, цялата инкска култура и цивилизация е построена там, където соколите си почиват. На хиляди метри надморска височина, високо в Андите, по-високо от повечето съвременни градове те създали велика култура.

Инките са вероятно по-стар народ, но за пръв път за тях се говори през 12 век. Тогава те създават столицата си - бъдещото могъщо Куско. Държавата им просъществува до 16 век, когато е разграбена и унищожена от конкистадори, на които войнствените инки по никакъв начин не посегнали (за разлика от ацтеките), макар че лесно можели да ги унищожат.

Какво имали инките, което другите народи нямали?

Инките имали на първо място писменост и то два вида. Възловото писмо кипу и графична писменост. Инките имали медицина, непозната даже и в Европа. Също така имали блестяща математика и астрономия. Благодарение на математиката те били и блестящи инжинери, което им помогнало при прекарването на напоителни канали, пътища и мостове през непристъпните Анди. Инките имали крепости и знаели как да ги пазят и превземат. Имали товарно и домашно животно в лицето на ламата . За разлика от ацтеки и маи, инките познавали колелото и обработката на земята - с рало и впрегатен добитък. Инките имали поща, да - поща, когато никъде в Европа още не бил възстановен този институт на римската империя. Инките имали флот. И много други неща, някои от които са останали скрити от нас.

Инките се кланяли на бога на слънцето - Инти. Техният монарх, Инката, се приемал за син на бога на слънцето. Останалите хора били народът на Инката. Калени в тежки боеве с многобройни и силни индиански племена, за малко не загинали в борбата с чанките, за да се възродят отново, завладели много индиански империи на територията на съвременно Перу, Чили, Боливия, накрая те стават лесна плячка на шепа конкистадори, които изколват и избиват хиляди от тях без съпротива, включително и Инката, и заграбват богатствата, до които са се домогнали.

Римляните на стара Америка

До стъпването на испанците в империята инките не са загубили нито една война. Армията била възпитавана преди всичко да се движи в ред от място на място. По придвижване и логистика инкската армия нямала равна. Навсякъде инките имали складове с припаси за войските. За изоставане и отлъчване от дружината, дори по време на тренировка, войникът получавал смъртно наказание. Същото получавал и за нарушаване на дисциплината, което включвало да заговори местни жители или да посегне на имуществото им.

Войниците били учени да преминават реки, ровове, да обсаждат кепости, да превземат хълмове, да се фехтуват и да боравят със специфични видове оръжие. Ударните оръжия, като боздугани и метателните като прашки с тежки камъни и подобни, са били обичайни за инките. Освен това всички инки били учени да изпращат и да разчитат димни сигнали. Още една форма на писменост? По-скоро особена форма на телеграф от новия свят.

Специализирани армейски звена били обучавани в работа с артилерия. Инките били единствените жители на стара Америка, които имали артилерия. Наистина, тя не е равностойна на испанския топ, но включва съвсем прилични катапулти и балисти, използвани при обсада на крепости. Инкският войник е имал отделно обучение да атакува и да се отбранява. Основното му умение обаче трябвало да бъде да остане в строя по време на битка и да спазва заповедите, въпреки ударите на врага. След приключване на обучението специален съвет преценявал пригодността на войника и доколко е усвоил обучението. Този съвет имал властта да го уволни или накаже.

Инките имали особено психологично оръжие по време на бой. Щом наближели противника, те надавали диви викове, надували специално подготвени раковини, свирки, пищялки и думкали с тъпани. За разлика от ацтеките, инките не се биели за кръвожадните си богове. Ако врагът бил съгласен да се подчини, водачите му веднага ставали инкски благородници и просто се сменяла административната система. При военна победа инките избивали само главнокомандващите на противника и престолонаследниците. С останалите пленници те се връщали в Куско, където им уреждали посрещане, подобно на римския триумф.

Как да станеш мъж?

В империята на инките обикновеният гражданин е слугувал на един закон, на една заповед: "Не мързелувай". Една, но важна като десетте божи заповеди за християните. Тази заповед е водела до почти постоянно превиване на гръб на инкския гражданин. Спортът в инкския свят не би могъл да бъде такова средство за почивка и забавление, каквото за другите цивилизации. В свободното си време те играели хазартни и забавни игри, но не отделяли време за спорт. И все пак спортът им бил постоянно в ежедневието, по един по-различен, задължаващ ги начин.

Освен в армията, младежът, който започвал обучението си свободно и отрано, полагал "зрелостен изпит". Той се изпълнявал с тройно изкачване до връх, носейки на жреците всеки път лама за жертвоприноение. При второто връщане у дома всички роднини бивали събрани и биели младежа. Той трябвало да им докаже, че е мъж, като понесе побоя, без да охка и да пъшка. При третото жертвоприношение отново младежът ядял бой и накрая бил задължен да участва в състезание по бягане няколко километра.

Състезанието било по стръмен, каменист склон с разлика между началото и края 700 метра във вертикална посока. Бягането по осеяната с пътища империя на инките тук било заменено от нещо, което по-скоро с мъка можело да мине и за козя пътека. Изисквало страшни физически усилия у скоро пребития младеж. Злополуките никак не били редки. Но който стигнел успешно долу, го чакали само приятни неща, включително и това, че го кръщавали, получавал ново име като зрял мъж.

Бягането и впоследствие останало важен спорт за инките, те го практикували през целия си съзнателен живот, в армията и при придвижването си между градовете.

Цар картоф и царица царевица

Диетата на древният инка била проста. Картофът и царевицата сформирали основното им меню. При това инките познавали десетки видове от двете култури. Сушената царевица лесно се ползвала като запас. С картофа инките решили въпроса доста умно. Замразявали го нощем на голяма височина, а сутрин на слънцето го разтопявали и изсушавали. Полученото сухо вещество ставало за мелене и готвене и съхранение и било обичайна храна в инкската армия, а било използвано и като държавен запас.

Месното разнообразие се формирало предимно от сушени или осолени ивици от месото на лама. Като деликатес гледали инките на днешните домашни любимци - морските свинчета, които те първи започнали да отглеждат. Колели ги по специални поводи и събирали цялото семейство на масата. Аристократите в империята на инките се хранели доста по разнообразно, неограничено и без задръжки.

Лекувай ме, докторе!

Медицината в империята на инките била силно развита. Тя била задължение на империята. А инкските лекари били на високо ниво за средновековието. Клизма те умеели да правят рутинно. Поради спецификата на бойните рани, лекарите на инките умеели да правят трепанации на черепа. Хиляди инкски черепи носят белезите на тази операция, с която вероятно се целяло да се почисти мозъкът на пациента от нараняването и да се запуши черепната рана - със сребърна плочица. Тази операция през годините в Европа нерядко е била с фатален край, докато при инките изглежда че напротив, повечето черепи носят следи от възстановяване.

Инкските лекари имали и странен способ за зашиване на рани. Те използвали особен вид мравки, които стискали с челюстите си отворената рана. После им откъсвали тялото и оставала само главата. По този начин болният имал стерилно зашиване от "саморазлагащи се" конци. Тези операции са направили инките пионери и в нещо друго. Не можеш да режеш череп и да бъркаш в мозъка на пациента, без да използваш упойка. И те използвали упойка. Някои от упойките им не са ни познати днес. Други сме успели да идентифицираме. Такава упойки инкските лекари добивали от лианите Baanisteria Kaapi, от групата растения Colubrina, от татул и не на последно място: от добре известната ни кока, която инките много добре познавали.

Допинг?

Допингът бил добре познат на инките - друго свойство на упойката. Инките обичали коката, като я смесвали с гасена вар и я дъвчели. По този начин те се тонизирали, концентрирали по-добре и подобрявали умствената и физическата си издържливост. Коката обаче не се давала на народа. Тя била за благородниците. На обикновените хора се разрешавало да ползват кока само в армията, ако са вестоносци или ако са миньори - понеже тя "умножавала" силите им. При това в случая коката била "за сметка на държавата". Това е първото целенасочено ползване на допинг в историята. При това на растение, ползвано в медицината и като упойка.

И вестоносецът тича ли, тича...

Изключителни били уменията за бягане на инките и те били вплетени по блестящ начин в пощенската система. По пътищата на инките на всеки два километра имало "страноприемница". Освен военен склад и гостилница, тя играела и друга роля. Там винаги имало двама бързоноги вестоносци, спящи на смени. Единият почивал, а другият чакал на пътя писмена или устна вест.

Дотърчавал вестоносецът от предишната страноприемница, предавал съобщението и посоката, будел почиващия и си лягал да спи. А поелият съобщението вече търчал презглава в тази държавна щафета. И бил добре мотивиран да бяга през глава. Лошият вестоносец бил убиван с 50 тояги по главата, а след това му отсичали краката, с които така зле си вършел общесвената работа. Казват, че по този начин съобщение на 2000 км. разстояние пристигало за до 5 дни.

Легенда разказва, че Инката предприел завоевателен поход и разделил армията си на две. Вечерта довели, или по-скоро донесли при него вестоносец. Поддържали го двама воини, защото той едва се държал, но никой нямал право да сяда в присъствието на Инката - изконно божествено негово право.

Вестоносецът идвал сам, пратен от инкския генерал, за да докладва за победа. "Къде стана сражението?" - попитал инката. Вестоносецът назовал място на над 100 км. разстояние. "А кога?" - попитал инката. "Днес сутринта при зазоряване!". «Седни, гуанако!» - удивен го изкомандвал инката. И вестоносецът седнал. А думите на инкски звучали като "Тиах, гуанако". И дали име на местността, която останала за поколенията като Тиахуанако.

В бягането инките били ненадминати. По права, пресечена местност, по склон на планина. Това бил всеобщият им "спорт". Остават ненадминати в него дори от маратонските бегачи на гърците. Инкската империя била отлично развита система, в която Инката и аристокрацията имали социална служба в услуга на обществото, а обществото служело на Инката. Всичко се развивало пропорционално в тази система: и спорт, и медицина, и науки.

Но проклятието на империята било изолираността й, липсата на комуникация с други развити култури и умножаването на уменията чрез този обмен. Поради тази причина при нахлуването на испанците великата империя на инките просто не могла да стори друго, освен да осъзнае голямото им превъзходство, да се подчини и да загине.