Сухи мезета

Ирена Стефанова 21.12.2008

Издание Печат 8 коментара

Ядките - извор на здраве и сила

• Орехи, фъстъци, кашу, бадеми са богати източници на важни хранителни вещества, включително и на белтъци (65 г от тях доставят толкова белтъчини, колкото 30 г постно месо)
• Съдържат значитено количесто витамини (фолиева киселина, ниацин, В6) и минерални вещества (магнезий, мед, цинк, фосфор и калий)
• В състав им влизат и омега-3 мастни киселини, които се оказват много полезни в борбата със сърдечно - съдовите заболявания
• Съдържат вещества с антиоксидантно действие - селен, флавоноиди, фенолни съединения, изофлавони и елагинова киселина

В действителност ядките са семена, които трябва да предоставят всичко необходимо за развитието на дървото и затова в тях има цял спектър от витални вещества.

Фъстъци

Бобово растение, близък родственик на фасула и граха. Неговата родина е Бразилия или Перу. Той не е нито дърво, нито дори храст, а трева. Малко растение с подземни плодове. След като увяхнат цветовете му, те се наклоняват към земята и се вмъкват в ямки на дълбочина 15 см. Наричат го още Маймунски орех. Фъстъците съдържат:

• ниацин (никотинова киселина) - важен за мозъчната функция, кожата, стомаха и червата
• ресвератрол - фотохимикал, открит и в червеното вино, който предпазва от сърдечни болести
• витамин В1 (тиамин) - добър за нервите
• биотин - спомага кръвообразуването
• цинк - необходим за укрепването на имунната система, стимулира зарастването на раните
• магнезий - спомага за стабилизирането на нервите и при стрес; участва в изграждането на зъбите и костите
• коензим Q₁₀ - предпазва клетките от свободните радикали и забавя стареенето на кожата, а освен това укрепва имунната система и сърдечната дейност.
• фолиева киселина - спомага за обновлението на клетките

Фъстъците имат нисък гликемичен индекс, което означава, че се усвояват бавно и помагат за поддържане на баланса на кръвната захар; снижават нивото на холестерола, подобряват паметта, вниманието и слуха. В 100 г фъстъци има 580 калории.

Кашу

Латинското наименование е Anacardium occidentale L. Това са дървета с височина 6 метра, топлолюбиви, нуждаят се от по-сух климат от другите орехоплодни дървета, въпреки че родината им е басейнът на река Амазонка. Кашуто не е плод, а костилка, която е върху жълта или червена „круша", наричана още и „ябълка", в тъмна обвивка. В обвивката около семето има масло, което предизвиква изгаряне на кожата и поява на мехури. „Крушата" също се яде, но тя е нетрайна и поради тази причина е позната само в тези места, където расте. Например, в Индия всяка година се събират около 25 000 тона такива „круши" и затова кашуто носи и наименованието Индийски орех. Ядките кашу са богати на:

• витамин А - осигурява противоракова защита и запазва кожата свежа, участва в синтеза на половите хормони и подпомага функционирането на надбъбречната жлеза
• витамин К - влияе положително върху кръвосъсирването, особено по време на бременност или при прием на антибиотици
• витамин В1 - влияе върху обмяната на въглехидратите, белтъчините, мазнините и водата
• витамин В2 - поддържа целостта на лигавицата и стимулира растежа на организма
• желязо - необходимо за образуването на червени кръвни телца

От плодовете на кашу се произвежда хомеопатичното средство анакардиум - полезно при стомашни и чревни язви. Любопитно е, че семената на анакардиума са абсолютно безвкусни, когато са сурови, но се превръщат в истинско лакомство, когато са изпечени. В 100 г кашу има 700 калории и много повече белтъци и въглехидрати, отколкото в другите ядки.

Леблебия

Позната още с името нахут, представлява бобово растение и е една от първите култивирани храни. Отглежда се в Южна Европа, Азия, Централна и Южна Америка, по поречието на Нил. Нахутът е голям едногодишен храст с височина от 20 до 70 см. Семената са с кръгла форма, с издатина и напомнят овча глава, поради което на много места го наричат „овчи или птичи грах". Арабите и древните египтяни използвали леблебията като афродизиак. Сухата леблебия е богат източник на белтък - 20% и въглехидрати - около 60% и с относително ниско съдържание на мазнини - 5%. А аминокиселинният състав на леблебията по качество и балансираност, превъзхожда всички останали бобови култури. Ядките леблебия съдържат:

• витамин А - антиокислителните каротиноиди спират действието на увреждащите клетките и ракопричиняващи свободни радикали
• витамин В - важни за обмяната на веществата на клетъчно равнище, намалява риска от вродени дефекти, сърдечни болести, депресия и рак
• витамин С - участва в процесите на кръвосъсирване
• калий -необходим за отводняването на организма, предпазва сърдечния мускул
• лецитин - предотвратява атеросклерозата, активира паметта, ободрява тялото и духа

В 100 г суха леблебия има 350 калории.

Ядките може да бъдат опасни?

Ядките могат да предизвикат обриви, задух, асматични пристъпи. Фъстъците, орехите, лешниците и бадемите могат да причинят алергии. Имунната система на алергично болния възприема белтъчините от ядките като чуждо тяло и ги атакува с антитела. Наред с това се произвежда и хистамин, предизвикващ симптомите. Проявяват 10 до 20 минути след консумация и се изразяват в: парене или дразнене в устата и гърлото, възможни са обриви, задух и астматичен пристъп. Както при всички хранителни алергии и тук, вероятно в основата стои вродената предразположеност. Алергичните деца не бива да консумират съответните ядки. Предпазливост е необходима и с масло от ядки, шоколади и сладкиши, съдържащи ядки или следи от тях.

Ядките се оказват „лесна плячка" за плесените, а в това отношение могат да бъдат смъртоносно опасни. Черупковите плодове се оказват добра мишена за афлатоксините - силно отровни вещества от обмяната на плесенните гъбички. Те са най-големите ракопричинители, могат да предизвикат тежки хронични увреждания на нервната и имунната система, както и на черния дроб.    

• тази вкусна закуска в черупка е богата на витамини, минерали и антиоксиданти
• ако искате да поддържате теглото си, можете да изяждате по шепа и половина ядки (42,5 г), 4 - 5 пъти в седмицата
• ако искате да отслабнете, с ядките може да заместите други храни, богати на мазнини, например зехтин или маслини
• препоръчва се да консумирате необелени, непечени и неосолени ядки
• избягвайте пържени, карамелизирани или с шоколадова глазура ядки
• можете да консумирате ядките като заместител на плода между трите основни хранения, да ги добавите към салата или корнфлейкс за закуска ... или просто като мезе.

Ресурси

• wikipedia.org
• hamhum.net
• lechitel.bg

Ирена е химик (с педагогическа и изследователска насоченост) и автор в BB-Team от 2008 год. Работи в Институт по органична химия с център фитохимия към БАН, но в момента е отдадена напълно на отглеждането и възпитанието на двегодишната си дъщеря. Интересите й са насочени изцяло в областта на фармацията, медицината и здравословното хранене. Отрича напълно нездравословното гладуване и предпочита аеробиката за поддържане на формата си.