Мързел

Какво разбираме под мързел?

Най-общо мързелът е неохота/нежелание за извършване на дейност, при което мързеливият няма други препятствия да я извърши и може да я осъществи, ако не беше мързелив. Ако това определениe от речник беше достатъчно, нямаше да се захвана с тази статия. Препрочитайки го отново, се оказва, че то казва хем малко, хем много, хем нищо конкретно. 

Мързелът има богата и древна история. Приет е за един от седемте смъртни гряха в християнството, но дефиницията му през времето е била изменяна в пъти по-често от тези на всички други грехове. Изначално приет като състояние на "тъга и отчаяние", по-късно към смъртния грях биват отнасяни по-скоро проявите на меланхолия, апатия и физическа ленивост. Новото тълкувание на мързелъ като грях е свързано с доброволното съгласие с провал в проявата на талантите и дарбите на мързеливия, дължащ се на бездействието му.

Отвъд религията в социално-обществения ред мързелът е бил смятан за порок още във времената на древните гърци, а може би и преди тях. Историята пази и моменти, когато да си мързелив е било привилегия, отдадена на малцината, разполагащи с богатството да си го позволят. Така до днес се е запазило схващането, че богатите са мързеливи хора. Излиза, че мързеливият може да е депресиран, физически ленив, порочен или привилегерован.

Как науката определя мързеливия човек?

Дистанцирайки се от философията, науката разглежда мързела като: отсъствие на възпитание (етика), ментален проблем (психология), симптом на болест (медицина), инстинктивно поведение при човека и животните с цел пестене на енергията (биология). Мързелът може да е единична проява или хроничен елемент в живота на човека. Здравословният начин на живот предполага към ежедневна смислена активност, която да укрепва и развива физиологията на тялото, затова по-долу ще пропусна морално-етичния аспект на мързела.

Мързел и умора

Общото усещане за слабост и леност, което усещаме в първите дни на настинката или след претрениране, са пряко свързани с нежеланието ни да се занимаваме с иначе ежедневни дейности. Раздразнителността, свързана с форсиране на физически уморения човек към работа, е явен знак, че взетото от трети лица за мързел всъщност е симптом на преумора. Най-доброто лечение на преумората е активното бездействие. Това ще рече, подаване на достатъчно храна, поддържане на основна физическа активност и увеличена порция излежаване. В този случай мързелът е нещо, от което можете да се възползвате без угризения.

Стрес, мотивация, демотивация на работното място

Стресът има своя принос към наличието или отсъствието на мързеливия елемент от ежедневието ни. Свръх напрегнатата работа и неуспехите могат да доведат до демотивация. Когато това се случи, говорим за професионален мързел. При това състояние мързеливият на работното си място човек компенсира с активност в своето свободно време. Този мързел се лекува със смяна на работната обстановка, ново работно място или нов работен успех: все неща, които могат да задействат стресова еуфория, повдигаща мотивацията.

Стресът и интелектуалният труд обаче могат да доведат до интелектуална преумора - състояние, колкото физическо (поради хормонален баланс и недохранване), толкова и психологическо (поради претоварване с информация). Тук лечението е два-три дни отпуск. Разликата между претоварения и мързеливия е в това, че първият си върши работата по-зле от обичайното, докато вторият си е все толкова продуктивен/непродуктивен. Пиша в трето лице, понеже мързелът се забелязва отстрани далеч по-лесно, отколкото от проявилия го.

Трети, но все така срещан мързел, е едносимптомният. Така наричам мързел, характерен за работното ежедневие на човека, който преуморява едностранно. Пример за такава е преумората на очите, която настъпва при хора, работещи пред компютри или в среда със силни светлинни излъчвания. Тук тялото отговаря с болка и раздразнение (физическо и ментално) при излагане на дразнителя. Понякога отговаря само с неохота и нежелание да се върши дейност, която може да раздразни очите без гаранции, че подобен ефект ще настъпи. Характерна реплика в случая е: "Писнало ми е да седя пред компютъра/на волана/просто да седя/да се разхождам."

Мързеливи от депресия?

Депресивните промени в живота на човека често водят мързела със себе си. Синдромът на хроничната депресия например е показател за това как емоционалното и психично разстройство може да доведе до цялостна ежедневна леност, свързана с липса на мотивация да се свърши това или онова, често без ясна основателна причина. Хората в подобно състояние имат нужда от приятелска подкрепа и консултация с психолог, а понякога и от медикаментозно лечение. Поведенческата терапия въпреки мързела също дава ефект. Една екскурзия например може да се отрази страхотно на апатията.

Преяждане и мързел

Става дума за преяждане с въглехидрати. Еднократният свръх прием на въглехидрати с висок гликемичен индекс и висок гликемичен лоудинг предизвиква сънливост, която отминава до няколко часа и се влияе слабо от кофеин. Системният излишък от въглехидрати в менюто обаче, особено при неспортисти като част от характерната за обществото ни високо въглехидратна-високо мазнинна диета, води до системна заспалост и/или, а в късна възраст не рядко и до диабет.

Недояждане и мързел

Физиологичната умора, свързана с недостиг в храненето при системния прием на калории смятам за най-честия причинител на мързела. Въпросният системен недостиг води до появата на индивиди с лениво поведение, бавен метаболизъм, ниско активно тегло и умерен към висок процент подкожни мазнини. Жените с хилядите модни диети и фобии към калориите са най-честата жертва на така създадената леност. Премахва се с постоянна промяна на стила на живот. Друг вариант няма.

Протеиновият недостиг е причина за мързел най-вече при активно спортуващите, които имат навика да се надценяват. Той в комбинация с претренирането е виновен за появата на спортна депресия. Изразява се в чести и болезнени мускулни трески от втори тип (от 24 до 72 час). Останалите форми на хранителен недостиг са по-скоро непреки причини за поява на ленивост и неохота към проява на двигателна активност.

Мързел и режим на съня

Нарушаването на режима в работата на циркадианския часовник при недостатъчно време за сън, разкъсан сън или спане по различно време се отразява под формата на интелектуална умора. Преспиването пък е свързано с демотивация и генериране на мързеливо (сънливо) поведение. Стабилизирането в режима на съня, неговата пълноценност и достатъчност, елиминира влиянието, което леглото оказва върху поведенческия модел и активността.

Интоксикация и понижена активност

Когато тялото се бори с токсини, приети чрез храна и напитки, изпада в летаргично състояние, придружено от много неприятни симптоми и крайна апатия към каквато и да е било физическа или интелектуална активност. Махмурлукът е добър пример за такова състояние, следхождащо момента на отравянето.