Физическо възпитание и развитие

Цели, задачи и форми на физическо възпитание

Тази статия е важна за всички настоящи и бъдещи родители, както и за млади хора. Тя се опитва да отговори на въпроси като: "Какво е това физическо образование?", "Кому е нужно?" и "Не е ли по-добре да се замести с часове по немски?". В края на статията ще сте наясно и по-убедени относно ползите от системната физическа активност на подрастващия човек за остатъка от живота му.

Физическо възпитание и развитие

Какво е физическо възпитание?

Преди всичко е важно да изясним, че физическо възпитание не е само образованието, което детето ви (вие) получава в училище, а също времето, което то прекарва в спортна и двигателно активна творческа дейност (танци, бойни изкуства и много други). Физическото възпитание спокойно можем да определим като комплексен процес заради едновременността и взаимната свързаност на множество отделни процеси, които подобряват качествата на развитието в тялото, психиката и личността на деца и подрастващи.

Ролята на физическото възпитание за развитието на детето

Добре проведено и систематизирано, физическото възпитание се отразява благоприятно върху цялостното развитие на подрастващия организъм. Това се случва веднъж на физиологично, биохимично, структурно ниво в тялото, втори път на психологично ниво и не на последно място - на социално-интегративно ниво. Промените са многообразни и биват трайни и временни.

Примери за трайни промени в развитието на детето са снижаването на време за реакция (висша нервна система, нервно-мускулен апарат), самостоятелност (психологически аспект), инициативност (в психологически личен и в социален план). Примери за временни положителни промени са по-висок мускулен тонус (физиология), повишаване обема на метаболизма и скок в израстването и развитието (комплексно за тялото), смелост, отговорност (в личен и обществен психосоциален аспект).

Ролята на физическото възпитание в живота на младия организъм е тази на добре дозирана бариера, на предизвикателство, което да предизвика позитивния прогрес. Заблуда е да се смята, че физическите упражнения и движението като цяло предизвикват развитие само върху мускулатурата на растящия млад човек. По същество въздействия от такъв тип подобряват работата на редица органи, системи и механизми в тялото:

  • Сърце и сърдечно-съдова система - Сърцето нараства равномерно по обем, способно е да тласка повече кръв за удар, да бие по-рядко и по-мощно, като това му дава по-дълго време за почивка и възстановяване. Кръвоносната система усилва капиляризация на мускули и органи и така увеличава работоспособността им.
  • Белите дробове - повишават трайно обема си, дихателната честота намалява, а с това се подобрява ефективността на дишането.
  • Нервна система и мозък - Настъпват благоприятни изменения в нервната система и в кората на главния мозък - невроните трайно подобряват координирането при обработка на информация в динамично изменящата се по време на спорт среда, започва уникално формиране на невронни мрежи. Процесите, протичащи в мозъчната кора, които са свързани с нервна възбуда и задържане, стават по-балансирани и могат да функционират за по-дълги периоди. Увеличава ли се интелектът? Не, увеличава се нервната производителност, която е отговорна максимумът от интелектуалните възможности да бъде поддържан за по-дълго време. Това на практика прави трениращите (трениралите) деца по-способни да останат умни за по-дълго време.
  • Ендокринната система - Хормоните бушуват, негативността се изразходва в действие, а в синхрон с нервната система спортуващото дете се научава на контрол и самоконтрол. Способността за производство и контрол на стресови хормони нараства, производителността на нормалните за възраста хормони с анаболен (стимулиращо изграждането) характер се увеличава. Подобрява се терморегулацията.
  • Висшна нервна дейност - Подобрява се работата на зрителните, слуховите, сетивните (кожа), двигателните и други анализатори.
  • Скелет, стави. Увеличава се плътността на костите, подобрява се контролът върху мобилността на ставите.
  • Кръв и имунна система - Увеличава се броят на еритроцитите и белите кръвни клетки. Това подобрява клетъчното дишане и увеличава имунния отговор на тялото срещу инфекции.

Проектирано в синхрон и нарисувано в общ план, физическото развитие дава на подрастващия организъм:

  • Увеличен ръстов прираст;
  • Увеличено активно тегло (мускулна и органна маса);
  • Увеличава се здравината на костите и тяхната маса;
  • Подобрява имунитета;
  • Подобрява концентрацията и производителността на умствения труд.

Психосоциалните ползи за израстващото дете, въведено в систематизирано физическо възпитание, се изразяват в:

  • Развиване на ценни личностни, социално значими качества: смелост, инициативност, находчивост, самообладание, самостоятелност, самоувереност, адаптивност, самооценка;
  • Нараства умението за социална интеграция и взаимодействие с други деца. Въвежда се усвояване на базови принципи в положителната комуникация: "ти печелиш, аз печеля", "честна игра", "равен старт, равни условия".

Освен всички тези развиващи функции, изпълнява и оздравителни функции.

Цели и задачи на физическото възпитание

Казано накратко, физическото възпитание цели осигуряване на хармонично развитие и физическо съвършенство у човека. Критерии за постигане на основната цел са здравословното състояние, физическата работоспособност и творческото дълголетие на ума. В различните периоди на човешкия живот, тази основна цел има конкретни съдържателни измерения в предучилищна възраст.

  • В предучилищна възраст, физическото възпитанието е насочено към формиране на двигателни умения и навици, развиване на физически качества и подобряване на координационните способности.
  • В училищна възраст е базирано на основополагащите компоненти в предучилищно детство и следва възрастови тенденции на развитие. Наблюдава се затвърдяване и усъвършенстване на придобитите двигателни умения и навици, осъзнаване важността на физическите урпажнения за здравето на организма и формиране на потребност от системни занимания с физически упражнения и спорт.
  • В гимназиална възраст до навършване на пълнолетие, физическо възпитание следва да бъде докрай утвърдено като, базова потребност. Самостоятелно или с помощ от семейството си, бъдещият млад човек следва да интегрира спортната и физическа активност в стила сина живот, така че да гарантира личното си здраве.

Тези подцели, оформящи пътя към развитие в хармония, се постигат чрез поставяне на три вида задачи: образователно, оздравителни и възпитателни.

Образователни задачи

Физическото възпитание като педагогически процес дава възможност и знания за най-рационалното използване на физическите упражнения за придобиване на двигателни умения и навици, необходими за ежедневната физическа активност на подрастващите. В по-късна възраст именно то следва да образова младия човек за здравните рискове, свързани с работната обездвиженост, превзела днешното урбанизирано общество. Добре физически образованият младеж не е непременно атлет, но е наясно с базовите потребности от движение и как да ги интегрира в живота си.

Оздравителни задачи

Тази група задачи се осъществява основно в училищна възраст. Тук физическото образование надхвърля училището, тъй като освен затвърдяване и усъвършенстване на целите, които периодът поставя, могат да бъдат постигнати и затвърдени цели, далеч надхвърлящи нормативите. Важно за периода е задачите да водят до укрепване на опорно-двигателния апарат, уплътняване на кости, правилно формиране на стойка (извивка на гръбнака и позиция на рамене/таз), свод на стъпалата, равномерно развитие на мускулатурата по сектори на тялото (пропорции) и др.  Оздравителните задачи са задачи и на семейството, като това включва семеен спорт през уикендите и спортен туризъм.Търсен е елемент на закаляване срещу физиологичен стрес и неблагоприятни условия на околна среда.

Едно от ключовите, но пренебрегвани днес правила е в правилното разпределение на време, което детето отделя за физически и психически труд. Пример за това са полагането на извънредните часове по математика при липса на проблем с предмета, и пренебрегване на времето за спорт. Както вече подчертах, именно спортът увеличава капацитета на тялото. Ако сравним информацията с мляко, а капацитетът на младия организъм с чаша, то това, което прави допълнителното мляко в чашата е да прелива, докато спортът увеличава размера на чашата в перспектива. Правилният път е в баланса.

Възпитателни задачи

В едно с прираста на двигателен интелект, физическото възпитание подобрява също аналитичния, емоционалния и логичния интелект. В това влизат подобрена памет, развиване на въображението, подобряване на способностите за наблюдение, сравнение, синтез, анализ, обобщение и др. Необходимо е децата да бъдат възпитавани на практика да използват уменията си и информацията, с която разполагат, като ги превръщат в трайни навици. Спортът, провеждан като част от физическото възпитание, е основа за формирането на физическа и здравна култура, която на свой ред се явява важно звено в културното богатство на възрастния индивид.

Социокултурните задачи на спортното възпитание са развиване на активност (анти-мързел), инициативност (анти-скука), солидарност (анти-егоизъм) и нямат общо с активното поощряване на спортна злоба, която на по-късен етап се изражда в егоцентризъм. Нещо, което много млади родители следва да научат.

Началото на трудовото възпитание започва със спортното възпитание, а когато второто бива пренебрегвано с години, се стига до проблеми с професионалната интеграция в колективи. В това число, ако детето ви има проблеми с общуването, потърсете решение с колективен спорт, вместо с допълнителни часове по език, който може и да няма с кого да упражни. 

В заключение акцентирам върху здравната значимост на движението във всички периоди от ранното детство до пълнолетие като база за живота след това. Съвременните проучвания, личният и професионален опит на мнозинството специалисти показва, че активното детство генерира здраве в аванс и държи вече порасналите деца далеч от фармацевтичната мрежа.

Ресурси

  • "Педагогика. Теория на възпитанието." Авторски колектив под научното ръководство на Проф. Д-р. Теодор Попов. ИИК "Везни" София, 2007 г. ISBN: 978-954-9825-08-4
  • "Педагогика. Теория на обучението. Дидактика."Авторски колектив под научното ръководство на Проф. Д-р. Теодор Попов. МУ София, 2009 г. ISBN: 954-82-88-07-4

За Владимир Недков

{alt}
Владо Недков е отговорен за създаването, прилагането и популяризирането на вътрешния стандарт на всички услуги, извършвани от Sport & Health Consulting Ltd. Добре познато лице на запалените фитнес любители. Има дългогодишна практика на треньор, нутриционист и публицист. От 99-та година пише и редактира като експерт за BB-Team. Всички заинтересовани от професионалното му амплоа на треньор и нутриционист могат да се възползват от услугите, представени в каталозите на tonizirai.com.

Хареса ли ви статията?

Абонамент

Ако харесвате това, което четете тук, следете нашите публикации по удобния за вас начин:

Имейл

RSS

Twitter

Facebook

Потребителят няма аватар
1. N / 25.05.2009 06:16

А защо тогава общото мнение е , че спортистите са тъпи? И някой наистина са.

Потребителят няма аватар
2. Сребърен облак / 25.05.2009 06:31

Страхотна статия! Тука и е добре, че всички четящи я разбират, обаче си мисля, че истинското и място е в обучаваща програма за преподаватели в началните класове и директори. Защото такова пренебрежение на ползата от физическото, както в последните години в училищата не бях виждала… Имам наблюдения в две училища, колко често вместо физическо се правят диктовки в началния курс, а при големите пък как се скатават учениците. Голям ентусиазъм и вяра в това, което правиш се иска, за да си учител по физическо възпитание, и да не се обезвериш и да се превърнеш в изтривалка… Да се надяваме, че повечето учители ги имат!
Аз лично споделям изцяло възгледите на автора :) и включвам децата си във всякакви спортни или просто активни дейности. Наблюдавам как това се отразява дори на физическата им форма, но най-вече - на настроението и тонуса им, на съня им - заспиват бързо и спят спокойно, на упоритостта и волята да преодолееш трудностите, на лесното общуване с другия (че и със същия) пол.

Потребителят няма аватар
3. Цветан Стефанов / 25.05.2009 07:30

@N - първо в статията не става дума за професионален спорт и високо спортно майсторство, а за редовни занимания с физическа активност. Второ - лично според мен разбирането, че спортистите са ограничени и тъпи е малко остаряло и е наложено предимно от стария строй, в който България беше известна с победите си в малко по-специфични спортни дисциплини, които не се асоциират с необходимост от особенно висок интелект. Има много примери както в България, така и в света, които недвусмислено показват, че спортистите могат да бъдат всичко друго, но не тъпи или пък ограничени.
Да, професиналните спортни занимания най-вероятно ограничават времето, отделено за четене например, но когато човек иска, винаги може да намери верния баланс - да е световноизвестен спортист и все пак да може да състави две свързани изречения.
Не мисля, че спортът може да органичи по какъвто и да било начин интелектуалното развитие, а обратно - може само да го подпомогне. Друг е въпросът кой какъв човек е и какви са интересите му.

Доколкото за физическото възпитание в училищата - мисля, че ситуацията напълно отговаря на нивото на образователната ни система. А и за 90% от учителите липсва каквато и да било мотивация или пък са я убили “интелигентни” родители и техните деца. Затова за един учител е по-лесно да хвърли един парцал, които някога е приличал на футболна топка, и да остави децата да се оправят сами, докато изпие 5тото си кафе. Ситуацията е доста зле, но преди да се стигне по подобряване на системата на физическо образование в училищата, най-вероятно, ще трябва да настъпят много други промени.
Засега всичко е в ръцете на родителите и те са тези, които трябва да окуражават децата си да спортуват! За жалост това не е масово явление!

Поздрави на Владо за статията!

TS

Потребителят няма аватар
4. mpaka / 25.05.2009 07:34

Да точно заради тия неща затлъстяват нациите.След като започнат да мислят, че спортът е нещо първично и науката е по-важна и започнат да омаловажават спортните занятия.Аз лично си спомням, че по физическо бях винаги много слаб защото учителката изискваше от нас високи нормативи без подготовка.Отиваш в края на срока и тя изръсва нещо от рода - 50 лицеви за момчетата и 30 за момичетата и по 200 коремни преси за момчетата и 150 за момичетата или пък нормативите за бягане .... на 45 градуса бягаш по 1 осеян с камъчета асфалт като на всеки 50м. трябва да се върнеш защтото нямахме писта.Искам да ви кажа, че това определено много ме дразнеше .Сега(10 год по-късно :) ) смело мога да твърдя, че съм единствения който тренира от целият випуск
Идеята ми е, че прсто няма подход към спортът.

Потребителят няма аватар
5. sportist / 25.05.2009 08:43

Специално до N:
Ако, до сега не си рабрал, че има различни видове интелигентност, време е да го научиш. Това, че някой носи очила и костюм с къса вратовъзчица, дори когато се разхожда в парка и говори 50/50 с български и английски думи, а в същото време не си вижда върха на пръстите на краката от корем, не му дава никакво функционално предимство в живота - примери бол. Дори професионален спортист, притежава огромна доза умствен потенциал, но той просто е насочен в друга посока, под формата на рефлекси, инстинкти и др. по-първични реакции, необходими за неговия спорт. Няма как да мислиш десетки комбинации от удари или хвърляния и да държиш речи. По същата логика, програмист,които се интересува само от неговата област, може да ти се струва тъп и ограничен, просто той си е насочил ума другаде:)

Потребителят няма аватар
6. sitcom93 / 25.05.2009 09:52

Мда страхотна статия. Досега незнаех ,че спорта действа така добре върху човешкото тяло. Развива и физиката ,и психиката на човека. Сега за учителите по физкултура, те може би са едни от най-мързеливите учители, защото в моето училище имаме 4 учителя и само един на кара на играем баскет, бейзбол, да бягаме и т.н. Докато другите само проверяват за екип и тва е .Наистина в България няма подход към спортът

Потребителят няма аватар
7. Явор / 26.05.2009 15:39

В моето училище по състезания ходим,може да не ставаме за нищо но поне се пробваме.Не са виновни учителите , като нас ни мързи да спортуваме .. то не е ли пред компютъра цял ден игрички да цъкаш :)

Потребителят няма аватар
8. tennis mom / 27.05.2009 02:17

Колко народна топка сме играли по физическо в малките класове. Така отваря гръдния кош тая лесна игра, направо не е за вярване, колко е готина всъщност. А сега моите ги е страх, ами ако ме удариш с топката?… Те посвикнаха, но приятелчетат им не искат да я играят. Или на дама, пред блока. Или на ластика, как скачахме.... ами федербала? По училищата ни търсеха да се записваме да тренираме.

А за спортните резултати от едно време, май само ще си ги имаме в историята. Държавата плащаше на времето, а сега родителите трябва да я имат тая грижа. Да не захващаме политиката… Не стои ли държавата зад физическото възпитание на младите, няма кой. То и войници вече не ходят момчетата.

Потребителят няма аватар
9. Vanio Danev / 19.03.2010 12:23

Който не е играл на ръбче (не е ог град), той не може да възпитава децата в отношение към спорта

Сподели своето мнение




Извести ме за коментари след моя