Рискови за здравето фактори в училище и в семейството

Фактори и рискове на развитието

Развитието на младите хора у нас следва закономерни в световен мащаб тенденции и преминава през някои критични фази, всяка от които има свои характеристики и свои специфични рискове. Обединяващите фактори на развитието по отношение на здравната култура и възпитание, въздействащи върху динамичната крива на човешката младост, са четири: наследственост, лично здраве, социална среда и възпитание. Негативните въздействия върху основните фактори следват възрастова тенденция и могат да бъдат групирани, разпознати и избягвани от страна на семейството, а по-късно и от младия човек, стига последният да има воля за това.

Наследственост и лично здраве

Наследствеността отговаря за предаването на генетични белези с цел запазване и продължаване на рода. Тя предопределя естествените лимити на телата ни като: максимален ръст, максимално тегло, максимален коефициент на интелигентност, отговаря за пропорциите на скелета, а също и генетичното здраве. Често гените са благосклонни и даряват младите хора с позитивни заложби и предразположености, но понякога стават грешки и се проявяват заболявания като вроден диабет, ензимни недостатъчности и пр. Изглежда, сякаш природата отказва равен старт на някои деца, но в случаите, когато това не е фатално, е възможен обрат.

В процеса на израстване и социализация, когато се изгражда личността, много от генетичните недостатъци биват компенсирани с изострено чувство за самосъхранение и уважение към здравето, което проектирано в перспектива често води до по-голяма продължителност на живота при задоволително здраве. Пример за такава ситуация е дете диабетик, което е принудено да надрасне възрастта си, да изгради желязна дисциплина, да проявява жизненоважен интерес към устройството си и механизмите, по които може да превъзмогне проблема си. Статистиките показват, че в развиващите се и развитите общества същото дете по-често се отказва от заучаването на вредни и ненужни цивилизационни навици като тютюнопушене, алкохолен прием, злоупотреба с кофеин в сравнение с връстниците си, попадащи в здравна норма. Ето как високият риск при фактори наследственост и лично здраве води до концептуална промяна в начина на живот, която в зряла и трета възраст осигурява по-нисък или равен здравен риск на болния по рождение/от детство млад човек спрямо здравите му връстници.

Процесът по снижаването на рисковете на наследствеността и рисковете, свързани с трайно влошено здраве в детска възраст, се оказва основа на процесите по здравно обучение. Това е инструмент, с които обществото, институциите и семейството могат да въздействат върху съхраняването на здравето у младия и все още недостатъчно съзнателен човек.

Ето кратък списък от фактори, рискове и приложения за избягването им по отношение на наследственост и лично здраве:

Социална среда

Социалната среда като фактор за развитие по отношение на здравето и здравословния модел на живот се разглежда в два плана: микро и макросреда.

Макросреда

В широк смисъл това е съвкупността от географски, икономически, исторически, политически, културни и др. фактори, като в това число влизат популярни (модерни) модели на живот. Отделните фактори въздействат чрез взаимодействие в единство или противоречие, както и чрез взаимоявление (приоритетност, изменчивост). В този смисъл макросредата оказва влияние върху възпитанието и здравното възпитание в частност като обществен и социален феномен, а в това число и върху дейността на възпитателните институции (училища, гимназии и спортни клубове и др.). Рискови фактори на това ниво са:

• липса на институционален контрол върху здравето, качеството на храненето, честотата и качеството на спортната дейност и др.;
• липса на организационен синхрон в работата на отделни институции и семейството, най-вече на ниво информираност;
• липса на човешки и материални ресурси;
• опасни микрокултурни социални движения и общности в Интернет и реалния живот.

Специално внимание трябва да обърнем на последната графа рискови фактори. Пример за такива са:

• самодейни групи за онлайн отслабване при малолетни момичета;
• стероидни комуни сред подрастващите по малките спортни клубове;
• про-наркотично настроени ъндърграунд банди деца;
• "битов алкохолизъм на маса" в квартална обстановка и пр. 

Микросреда

Тя се формира от мястото, в което човек се ражда, расте и развива. Тук влиза семейството и малката социална група на роднини, семейни приятели и съседи. Негативният личен пример е основен фактор за здравно възпитание в микросредата. В това число можем да разгледаме няколко разпространени негативни варианта:

• Отказът от системна здравна заинтересованост - липсват дни в календара, в които семейството се грижи за профилактика на здравето.
• Липсва пример за здравословна интеграция с природата, туризмът е непознато явление.
• Налице е семейна обремененост - липса на родител, алкохолизъм в семейството, социално напрежение и по-лоши варианти.
• Има здравни табута, като подрастващият е държан настрана от болестта като цяло, за да не се "тревожи". Всъщност именно тревогата стимулира изграждането на здравни навици в личен план.
• Семейната кухня е хаотична и следва приетия за страната модел - високомазнинна, високовъглехидратна или по-лошо: всеки яде каквото намери.
• Младият човек не среща съмишленици по отношение на спорта и е принуден да се бори срещу аргумента "спортистите са тъпи". Проблемът тук е системна демотивация, като младежът/девойката постепенно свиква с идеята, че е по-добре да бъдеш затлъстял банкер/адвокат с порок на сърцето, отколкото спортуващ служител, например.

Начин за компенсиране на недостатъци в семейната обстановка е инициатива по промяната им от страна на младежа или член на семейството, ранно отделяне от семейството, прекарване на повече време в компанията на хора, ценящи здравето и с висока здравна култура.

Възпитание и самовъзпитание

Проблемите на възпитанието са проблеми на социално, институционално, социално-психологическо, междуличностно и вътреличностно равнище, което прави броя на рисковите фактори постоянно нарастваща величина. Възможни модели за снижаване на здравния риск, които се използват в борба с негативното възпитателно въздействие, са частните и държавни образователни програми към училища, гимназии, спортни клубове.

Самовъзпитанието е самоинициативна дейност по придобиване и разширяване на здравната култура. За много специалисти самовъзпитанието е най-важният елемент за трайно запазване на здравето в зряла възраст. Да разчитаме на собственото чувство за съхранение на личността обаче значи да изчакаме тя да се формира докрай, а това понякога отнема до 25 години. Ето защо самовъзпитанието е процес по-скоро по разширяване и поддържане на диапазона на здравословния начин на живот. Неговият успех разчита най-вече на добра основа от младостта и детството и/или самовъзпитанието да бъде инициирано след крайно опасни за здравето преживявания в младежка възраст.

Ресурси

• "Педагогика. Теория на възпитанието." Авторски колектив под научното ръководство на Проф. Д-р. Теодор Попов. ИИК "Везни" София, 2007 г. ISBN: 978-954-9825-08-4
• "Педагогика. Теория на обучението. Дидактика."Авторски колектив под научното ръководство на Проф. Д-р. Теодор Попов. МУ София, 2009 г. ISBN: 954-82-88-07-4