Инсулинова резистентност

Какво може да ни лиши от незаменимото действие на инсулина?

публикувано на 30 юни 2009
Четиво за 6 минути

Способността на инсулина да понижава нивата на кръвната захар и да активира анаболните процеси в тялото го определя като един от най-важните регулатори на обмяната на веществата в човешкия организъм. Определени фактори обаче може да ни лишат от неговото незаменимо действие, понижавайки чувствителността на тъканите, и така да доведат до развитие на тежки заболявания.

Инсулинова резистентностПонижената чувствителност на тъканите към инсулин, или инсулинова резистентност, е състояние, при което дадени инсулинови нива не могат да провокират съответния физиологичен отговор в мастната тъкан, черния дроб и мускулите. В резултат се намалява усвояването на глюкоза в мускулните клетки и се активира освобождаването на глюкоза от складирания в черния дроб гликоген. Натрупаните в мастната тъкан триглицериди се хидролизират и в кръвообращението се отделят свободни мастни киселини (СМК). Това води до значително покачване нивата на кръвна захар (хипергликемия), която се компенсира от организма чрез секретиране на по-големи количества инсулин (хиперинсулинемия). В началните стадии на инсулинова резистентност хиперинсулинемията успява да компенсира намалената чувствителност на тъканите и да предизвика съответния ефект. С течение на времето обаче β-клетките на панкреаса се изтощават, секреторната им функция намалява и се развиват сериозни здравни усложнения като метаболитен синдром и захарен диабет тип 2.

На крачка от пропастта

Ето какви са обичайните симптоми на инсулиновата резистентност:

  • Повишени инсулинови нива в кръвта;
  • Повишена кръвна захар;
  • Увеличено артериално кръвно налягане;
  • Задържане на течности;
  • Лесна уморяемост – както физическа, така и психическа;
  • Сънливост;
  • Депресия;
  • Увеличаване на телесното тегло за сметка на мастната тъкан.

Тъй като всички тези симптоми са трудни за отдиференциране, наличието на инсулинова резистентност често остава скрито. Най-добри от диагностична гледна точка са лабораторните методи, изследващи нивата на инсулин и кръвна захар, както и регулацията на кръвната захар. Хората с наднормено тегло трябва да бъдат нащрек и да се подлагат на медицински изследвания по-често, защото абнормното натрупване на мастна тъкан е една от основните причини за понижаване на тъканната чувствителност към инсулин.

Причини за развитие на инсулинова резистентност

От какво се причинява инсулиновата резистентност, все още остава въпрос без отговор. Предполага се, че до определена степен развитието на това състояние е генетично предопределено. В много голям процент от случаите децата на родители, страдащи от захарен диабет, имат понижена чувствителност към инсулин и впоследствие също развиват диабет.
Наличието на заболявания като синдром на Къшинг, хипогонадизъм, полицистичен синдром на яйчниците и др. също е свързано с развитието на инсулинова резистентност. При някои от тези заболявания обаче не е ясно дали понижената чувствителност към инсулин е причина или последица от заболяването.
Важно място в етиологията на инсулиновата резистентност заемат и два фактора, които може да се повлияят от начина ни на живот – консумацията на големи количества въглехидрати и повишените нива на СМК в кръвта.

Високовъглехидратна диета

Прекомерният прием на въглехидрати, и по-специално на такива с висок гликемичен индекс,  може да има отрицателен ефект върху производството на инсулин в панкреаса, както и да доведе до развитие на инсулинова резистентност. Счита се, че основната причина за това е глюкозната токсичност или оксидативният стрес, причинен от големите количества глюкоза.

Високи нива на СМК

Увеличената концентрация на СМК в кръвта може да бъде породена от приема на богата на мазнини храна или от освобождаването им от мастната тъкан. Последното явление е свързано изключително с наличието на затлъстяване. Независимо от причината, големите количества мастни киселини в кръвната плазма водят до натрупване на триглицериди в черния дроб и мускулите. Натрупването на триглицериди от своя страна е причина за освобождаването на токсични съединения - междинни метаболити в мастната обмяна, които потискат инсулиновата сигнализация и намаляват чувствителността на клетките към инсулин. В резултат на намалената чувствителност от мастната тъкан започва още по-интензивно отделяне на СМК и се образува своеобразен порочен кръг.

Как да се предпазим от инсулиновата резистентност

Основният начин за профилактика и лечение на инсулиновата резистентност е промяната в начина на живот, насочена към редуциране на телесното тегло. Най-ефективните методи са модифицирането на хранителните навици и включването в дневния режим на занимания с физическа активност.

Промяна в хранителния режим

  • Консумиране на хипокалорийна диета;
  • Избягване приема на прости въглехидрати и на храни с висок гликемичен индекс;
  • Включване в дневното меню предимно на храни с нисък гликемичен индекс, богати на сложни въглехидрати и фибри;
  • Ограничаване консумацията на мазнини като цяло и в частност тази на храни, съдържащи наситени мастни киселини.

Подобна промяна в хранителните навици ще доведе до постепенно редуциране на телесното тегло и понижаване количеството мастна тъкан в тялото. Консумацията на сложни въглехидрати и намаляването на мазнините в дневното меню ще осигурят стабилни нива на кръвната захар, няма да оказват стрес върху панкреаса и няма да възпрепятстват инсулиновата сигнализация.

Физическа активност

Поради своето инсулиноподобно действие върху нивата на кръвната захар, физическата активност е на-добрият метод за повлияване на понижената тъканна чувствителност към инсулин, както и за упражняването на гликемичен контрол при наличието на това състояние. От друга страна, физическите упражнения усилват ефекта на хранителния режим върху понижаването на телесното тегло и подобряват мастната обмяна. По-добра мастна обмяна би означавало по-малко междинни метаболити и по-добра инсулинова чувствителност. Благоприятното въздействие на продължителните физически натоварвания с ниска до средна интензивност върху гликемичния контрол е добре известно от десетилетия. През последните няколко години се натрупват все повече научни факти, показващи изразен положителен ефект и при занимания със силови упражнения.

Ето и няколко съвета:

  • Ограничете времето, прекарано пред телевизора или пред компютъра;
  • Когато е възможно, не използвайте превозни средства или асансьор, а ходете пеша;
  • Отделяйте повече време за разходки и физическа активност;
  • Оптималният вариант е около 30 минути физическа активност дневно.

Към активно спортуващите

Избягвайте крайните диети, които може необосновано да обременяват панкреаса ви или да имат отрицателен ефект върху инсулиновата сигнализация. По специално, използвайте високовъглехидратни диети за кратки периоди от време и дори тогава ограничете консумацията на прости захари и на храни с висок гликемичен индекс. При прилагане на нисковъглехидратна диета не я превръщайте в режим, изграден предимно от мазнини, а разпределете калориите пропорционално между белтъците и мазнините. По този начин ще си осигурите по-добра спортна форма и което е по-важно – по-добро здраве.

В заключение – инсулиновата резистентност е сериозно здравно усложнение, следствие най-вече от неправилно хранене и заседнал начин на живот. Модифицирането на хранителните навици и редовните занимания с физическа активност може да възпрепятстват неговото развитие или да спрат последната крачка към пропастта – развитието на захарен диабет тип 2.

Използвани източници

  • en.wikipedia.org
  • ncbi.nlm.nih.gov
  • healingdaily.com 
  • Poitout V, Robertson RP. Minireview: Secondary beta-cell failure in type 2 diabetes--a convergence of glucotoxicity and lipotoxicity. Endocrinology. 2002 Feb;143(2):339-42
За автора
Цветан е магистър по "хранене и обмяна на веществата". Интересите му са насочени към метаболитните заболявания и към значението на физическата активност и храненето в етиологията на затлъстяването, метаболитния синдром и захарния диабет тип 2. В момента разработва докторска дисертация за влиянието на редовните занимания с физическа активност върху различни компоненти на метаболитния синдром.
Мнения по темата
ven
1
ven
1 юли 2010 11:02

Здравейте,

тъй като имам проблем с инсулина и ми се иска да го реша с диета и спорт, а не с лекарства - насочете ме към подходяща диета или още по добре към ендокринолог-диетолог, който може да ме консултира.

Благодаря ви предварително.

Стефан Симеонов
2
1 юли 2010 12:09

Споменете и какъв ви е проблемът с инсулина -  някакви измерения,  засегнати хормони, органи...

ven
3
ven
1 юли 2010 14:33

Високи нива на инсулин и пролактин. За сега единствения екефт са няколко килограма отгоре, но явно трябва да се вземат мерки. От лекарството, което трябва да пия заради високия инсулин се чувствам ужасно.

Стефан Симеонов
4
1 юли 2010 16:33

Не обещавам да помогнем и то точно с диета, но...
1. Колко високи?
2. Има ли някаква цел в измерването им? Мерихте ги защото не се чувствате добре, случайно или имате някаква конкретна цел?
3. Каква е диагнозата? Причината за високия инсулин според лекарите? Хиперфункция на жлезата, начална резистентност, нещо друго?

Принципно не е учудващо от лекарство, свалящо инсулина да не Ви е добре, а е под въпрос и дозата там, но... Това са други проблеми.

Поздрави!

Lachezar Tomov
5
7 окт 2012 17:10

Тук ще напиша какво е за мен добра инсулинова чувствителност - мой колега, на име Стоян го накарах да яде 4000-6000 калории на ден, много от тях бяха от ориз, за да качи тегло с тренировки,  яде и сладко в нормални количества. Накрая той качи 5-6 килограма мускул и 1-2 килограма мазнина, ако не и по - малко, за 2-3- месеца нередовно трениране и от 61 кг на 182см стана 68кг. Два месеца два пъти по-големи калории (много въглехидрати) от необходимите за подържане и резултатите са с над 70-80% качен мускул. ТОВА е добра инсулинова чувствителност.Да не ти е добра не означава да си болен. Лекарите имат грижата да лекуват болести, не да поддържат пациентите си в оптимално здраве.

Владимир Недков  
6
7 окт 2012 20:27

Лъчо, ако същият човек с “добра” инсулинова чувствителност, го държиш на същите калории, но просто му махнеш спортните стимули - картинката ще е много по-лоша. Особено, ако е свръх чувствителен, а разходът му на енергия падне драстично. Т.е едно е + 15-30% над КБ “със” и същото “без” спортните стимули.

Споделете своето мнение

Влезте със своя акаунт, преди да коментирате. Ако нямате акаунт, може да се регистрирате за минута.

Вход с Shapie Вход с Facebook