D-аспарагинова киселина (D-Aspartic acid или DAA)
Прекурсор на NADA и стимулатор на NADA рецепторите
Кой не е чувал за изомерната форма на Л-аспарaгина? В момента е хит на спортния пазар на добавки. Тя има специфичен метаболизъм, свързан с група рецептори в предния дял на мозъка, като се превръща в N-Метил-D-Аспартат или NADA. И всичките тези сложни имена, само за да кажем, че качва лутенизиращия хормон, гонадотропина и фоликулостимулиращия хормон. По-просто? Качва тестостерона, а мускулите и силата растат. Само дето това може да ви струва мозъчни клетки.
"Повече тестостерон! Е, защо не започна с това?"
Ами, за да разберете, че е сложно и че винаги нещо може да се обърка. Какво ли? NADA рецепторите в мозъка отговарят за една деликатна дейност в човешкото поведение - оперантното кондициониране. Това е процес, който позволява на нас, хората, да се адаптираме спонтанно към промените в средата.
Въпросните рецептори ни възнаграждават с чувство за успех, на интерес, когато свършим нещо като хората. Какво става, ако спрат да работят? Започва Алцхаймер или друго заболяване на централната нервна система.
Учудва ли ви? За D-аспарaгиновата киселина се знае от поне петдесет години, както и за склонността й да убива NADA рецептори чрез превъзбуждане.
Нима отношението на полза-риск днес е по-голямо, отколкото преди половин век? Прочетете всичко и решете сами.
Какво е D-аспарaгинова киселина?
D-аспарагинът, изписван понякога и като D-аспаргин/D-аспартат е аминокиселина, пространствен изомер на L-аспарагина. Аспартат наричат карбоксилираните йони, соли или естери на киселината.
Лявата форма на аминокиселината е една от двадесетте протеинформиращи аминокиселини и се съдържа почти във всички белтъци, включително в човешкото тяло.
Какво трябва да знаете за D-аспартата?
Дясната или "D" формата се метаболизира основно в N-Метил-D-аспартат - вещество, което стимулира NADA рецепторите в мозъка, подобно на ефекта на глутамата (мононатриев глутамат), но в по-слаба степен.
Уникалното на въпросните NADA рецептори е, че са свързани с пластичността на мозъчните синапси и паметовите възможности на мозъка, като имат връзка с ученето и извличането на "емоционална обратна връзка" при позитивен резултат, т.е. от качествена адаптация.
Лошото на въпросните рецептори е, че при превъзбуждане се разрушават, а D-аспартатът подобно на глутамата води до такава екситотоксичност.
За какво се използва и какви здравословни ползи носи?
D-аспартатът и неговите аналози D-натриев аспартат и N-Метил-D-аспартат изпълняват задачи на невротрансмитери и невромодулатори. Също стимулират производството на сигнални и ензимни протеини в нервните клетки.
В ендокринната система D-аспартата е свързан с хормонална регулация. Увеличава нивата на лутенизиращия хормон, гонадотропина и фоликулостимулиращия хормон. Също стимулатор за производството на ензими, на свой ред стимулиращи прираст в производството на собствен тестостерон.
Как работи D-аспартатът?
Знае се, че D-натриевият аспартат повишава нивата на два вторични сигнални протеина: cAMP и cGMP.
- cAMP се секретира в тестисите, в лайдинговите клетки и стимулира производството на собствен тестостерон с до 30% ръст, както и на прогестерон;
- cGMP се секретира в клетките на хипофизата и води до увеличаване производството на лутенизиращ хормон, пролактин и растежния хормон.
- в хипоталамуса D-аспартатът подобрява освобождаването на гонадотропин-освобождаващия хормон (GnRH), предизвиква освобождаване на окситоцин и вазопресин синтеза на матрична РНК.
Начинът, по който D-аспартатът работи в различните клетки, в които попада е, като води до синтез/активиране на критични протеини, изпълняващи сигнални и ензимни функции. Такива са белтъците: StAR, cAMP, cGMP.
Проблем с увеличения тестостерон е ензимът ароматаза. Той бързо превръща излишния тестостерон в естроген. Това означава, че самостоятелният прием на D-аспартат в отсъствие на блокери на ароматазата би бил лишен от смисъл.
Изглежда самото приемане на аминокиселината води до ръст в производството на ароматаза.
Доказани ползи при хора:
- Увеличава производството на тестостерон и лутенизиращ хормон.(2)
- Води до ръст в синтеза на ароматаза вследствие на увеличения тестостерон, но се предполага и пряко стимулиране чрез D-аспартата в отделни in vitro изследвания. (2)
Доказани ползи при лабораторни животни и клетъчни култури:
- Увеличава производството на пролактин - изследванията при хора са в начален етап, но се очаква сходно/еднакво действие с това при плъхове.(1)
- Увеличава производството на растежен хормон и гонадотропин-освобождаващи хормон - нужни са изследвания при хора, потвърдено е при гризачи.(1)
- Увеличава производството на прогестерон.(1)
- Стимулира освобождаване на GABA, потиска допаминовото освобождаване, увеличава лутенизращ хормон-освобождаващ хормон и алфа-меланоцит-стимулиращ хормон.(4)
Недоказани твърдения:
- Трайно увеличаване нивата на тестостерона - наблюдава се спад на в проби 3 дни след преустановяване на приема, т.е. ароматазата си е свършила работата.(1)
Има ли установени странични ефекти и противопоказания за прием на D-аспартат?
D-аспартатът и неговите химични аналози са екситотоксини, подобно на мононатриевия глутамат (MSG) и аспартама (E951), понеже използват общ механизъм на въздействие - свръхстимулиране на NMDA рецепторите.
След достигане на въпросното свръхстимулиране се наблюдава клетъчна смърт на засегнатите нервни клетки.(3)
Хора с фамилни предразположености към нервно-дегенеративни заболявания следва да избягват приема на екситотоксини.
Кой и в комбинация с какво не бива да приема D-аспаргинова киселина?
D-аспаргиновата киселина не бива да се приема от бременни, кърмачета и кърмещи жени, деца, подрастващи.
Рискът от проява на екситотоксичност нараства пропорционално на количествата от приемането на токсичния агент, както и пропорционално на възрастта на приемащите ги хора.
Не бива да се приемат от хора с нервно-дегенеративни заболявания и предразположености.
Какви дози са препоръчителни и как се приема?
Единствената научно потвърдена доза при хора е от 10 мл от 2.0 M sodium D-aspartate (3.12 гр/10 мл), приеман с витамините: B6, B12 и фолиева киселина за период от 12 дни.
В кои спортни и здравословни добавки можем да го срещнем?
D-аспаргиновата киселина е хит сред хормоналните стимулатори, стимулаторите на либидото и фертилността. Обикновено е в комбинация с ароматазни инхибитори, B-витамини и други тестостерон-стимулиращи агенти.
На пазара вече се срещат и комбинирани продукти: хормонални стимулатори в комбинация с прекурсори на азотен оксид и енергетици (креатин).
Уви, на никой от тях не са написали опасните екситотоксични странични ефекти. Вие обаче, вече сте наясно. Изборът е ваш.
Използвани източници
- D'Aniello A. D-Aspartic acid: an endogenous amino acid with an important neuroendocrine role. Brain Res Rev. 2007 Feb;53(2):215-34. Epub 2006 Nov 21. Review. PubMed PMID: 17118457.
- Topo E, Soricelli A, D'Aniello A, Ronsini S, D'Aniello G. The role and molecular mechanism of D-aspartic acid in the release and synthesis of LH and testosterone in humans and rats. Reprod Biol Endocrinol. 2009 Oct 27;7:120. PubMed PMID: 19860889; PubMed Central PMCID: PMC2774316.
- Bruce AJ, Sakhi S, Schreiber SS, Baudry M. Development of kainic acid and N-methyl-D-aspartic acid toxicity in organotypic hippocampal cultures. Exp Neurol. 1995 Apr;132(2):209-19. PubMed PMID: 7540554.
- Pampillo M, Scimonelli T, Bottino MC, Duvilanski BH, Rettori V, Seilicovich A, Lasaga M. The effect of D-aspartate on luteinizing hormone-releasing hormone, alpha-melanocyte-stimulating hormone, GABA and dopamine release. Neuroreport. 2002 Dec 3;13(17):2341-4. PubMed PMID: 12488823.
- wikipedia.org
Коментари
Значи горе е поредната теоретична статия без никакво практично приложение. Тя казва една стара истина - ако прекалите с нещо, то ще е вредно все за нещо в тялото ви. Примерно ако ядете по 60 яйца на ден, в продължение на 7 дена, то това ще е вредно за черния ви дроб. Безмислието на статията горе е просто, а именно че не дава никакви конкретни отговори кога ДАА е вредна, какви количества и т.н. Очевидно не е вредна в 1 микрограм. Вредна ли е 3 грама на ден? Или е вредна 30 грама на ден, но не по-малко от 3 дена? Пълна мъгла. Ето изключително смислени въпроси от един форум, без отговорите на които тази статия е просто за триене:
First are there any amounts of n-Methyl-D-Aspartate mixed in with your DAA?
•How much n-Methyl-D-Aspartate can be expected to be produced after taking “X” amount of DAA?
I would like to see some studies that would show..
•How much was the calcium influx after taxing “X” amount of DAA?
•How much calcium influx can occur safely without damaging the cells?
Ето примерно смислени отговори, честни отговори: These cannot be quantitatively answered because there is no negative control, and in order to make even qualitative inferences, one would need to take a biopsy of the brain or testicles.
С други думи, абе може и да е вредно, ама никой не знае наистина ли е така, щото никой не е правил аутопсия на никой. Докато тази статия горе не казва, че ДАА е вредна СЛЕД някакви граници на количество и дни прием. Казва просто - вредна е. Верно ли е вредна :))) Независимо кога и колко, все е вредна, така ли? Дори 1/2 микрограм на седмица пак е вредно? Или не е? А кога е вредно? Какво е количеството нмда което излиза от количеството х даа? Пълна глупост е тази статия, в смисъл практическо приложение за трениращи, за каквито е все пак този сайт. Иначе за някое разводнено списание или укипедия, може и да става.
Васил Иванов, подходът при пускане на едно лекарство на пазар и този при пускане на спортна добавка, в голяма степен се различава. За лекарство се искат въпросните изследвания, понеже там здравето е продуктът, който въпросното лекарство следва да обслужи. При добавките нещата са различни, там се търси спортно полезен “ефект” и контролът от страна на регулаторните органи винаги изостава, това си е търговска война. Производителят на DAA няма сметка да прави толкова задълбочени изследвания за здравният ефект, него го интересува има ли спортно приложение или не и колко е голямо. Изследвания, за това как вреди и в какви дози, особено на нервни клетки в мозъка биха му стрували неимоверно много пари и подобни той ще поръча само, ако властите в конкретната държава го притиснат. Дотогава - ще опакова и разпродава.
Вреди ли DAA? Вреди, метаболитите му и доказано умъртвяват мозъчни клетки. Колко вреди/какви са ползите - това са дилеми пред професионални атлети, а не за любители ценящи здравето си. Не знаем в какви дози вреди защото няма кой да направи изследване(ия), което ще струва много пари и ще служи на обществени ползи, демек няма печалба в това.
Фактът че съм написал негативна статия и че съм против приема на DAA, но завършвам отворено, предлагайки информацията и информиран избор на всеки за нещо спестено му от етикетите, показва отвореността на изданието ни и към съмнителни, но популярни съставки.
Източниците под статията не са за украса, чел съм всички и научната достоверност на информацията в статията е потвърдена към датата на излизането й.
Малко така ми звучат въпросите ти...
“Ако дръпна ръчна при излизане от завой от България по Околовръстното, с колко километра в час и под какъв ъгъл следва да навляза, за да не ме размаже някой минаващ или да не се обърна.”
Пич, просто не дърпай ръчната в завой. :)
Благодаря за отговора. Моята забележка към статията е проста - не е казано ясно, че въпросните вреди НЕ Е ясно, не се знае при какви количества и колко дена продължителност на приема се наблюдават. От статията човек може да остане със заблудата, с изключително грешното впечатление, че тези вредни ефекти за налице винаги, независимо от количеството, дори да е еднократен прием на един микрограм. Не става ясно и от цитираните източници, които малко хора ще прочетата. Но дори и да ги прочетат, пак не става ясно. Защото аз съм ги чел, преди да бъде публикувана тази статия, в опит да открия кога на практика се набюдават тези вреди.
Затова предлагам да добавиш към абзаца с вредите нещо просто, едно много важно изречение, като смисъл: не е ясно при какви количества и продължителност на приема са налице въпросните вреди и кога не са. Смятам за коректно да посочиш тази много важна подробност и условност за вредите.
Васил Иванов, подходът във фармацията, наука която обслужва медицината е “да не се нанесе вреда”. Първо се доказва безвредността към ту конкретен ефект на даден медикамент и тогава се продава/препоръчва. Ти обаче, си решил да приемеш обратният подход и едва ли не да ми се караш, че гоня призраци щото не се знае колко мг/ден колко нервни клетки избиват, за да се калкулира риска.
Ами може и да си прав, може и да не си, но принципите са наука на доказателствата и превенция, навсякъде където може да има риск поведението следва безопасната линия. Ще ти го кажа така - има начини да си качиш тестостерона и да си овкусяваш храната без да рискуваш да си избиеш нервните клетки. Следователно Д-аспартата, Глутамата и Аспартама не следва да са на първа линия на прием на първо време.
Ако си решил да рискуваш - това е личен избор, ти си един вид научен пионер и сам си си морско свинче. Евала, редица научни имена са го правили. За останалите фактите съм ги написал: “Единствената научно потвърдена доза при хора е от 10 мл от 2.0 M sodium D-aspartate (3.12 гр/10 мл), приеман с витамините: B6, B12 и фолиева киселина за период от 12 дни.”
Сега нещо за размисъл.
Въпрос 1: Кое е по-добре, да стимулираш тестостеронът си с нещо, което евентуално може да го качи, евентуално с Х, но евентуално може и да ти избие и нервните клетки или пък просто директно да го вземеш, като знаеш със сигурност че ще изпиташ странични ефекти, но не се знае кои и колко тежко?
Въпрос 2: Това избор на алтернативи ли е ли е за средният спортуващ човек и избор ли е изобщо?
И като се придържаме към принципа ““да не се нанесе вреда”, предлагам сега да пуснеш същата статия, но за.... BCAA. Очакванията ми се базират на изследване, публикувано в използвани от теб източници, както на абсолютно същата уговорка, че не е ясно какво означа “голяма доза”. А ето тази статия си го казва - взимайте големи дози BCAA и ви чака amyotrophic lateral sclerosis, или поне риска е голям. Има риск, голям риск? Следва да приемем, че голяма доза BCAA е примерно 0.01 грам, за “да не се нанесе вреда”, докато не се изясни реалната доза, която означа “голяма” - придържаме се към безопасната линия и следва да се прекрати приема на BCAA, както и на DAA.
Кога може да видим същата статия, но за BCAA?
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19763733
P.S. Не се заяждам, а очаквам да се придържаш към цитираните от теб принципи.
Василе,
благодаря ти че ми обърна внимание на този детайл, проспал съм го! Планирам статия за BCAA’s. Следващата в р-л добавки, която ще напиша ще е за BCAA’s.
Поздрави!
Споделете своя коментар