Цинк - видове и ползи

Минерал на живота и неговият огромен потенциал

Нутриентите могат да бъдат разделени на два вида. Първите, наричани тип 1, са нужни за конкретни метаболитни процеси. Такива са йод, желязо, витамин А, фолиева киселина, мед. Други, които спадат към тип 2, играят роля в множество метаболитни процеси и целия общ метаболизъм. Към тях спадат белтъчините, магнезий и цинк. На последния е отредена тази статия.

Цинкът определено е спечелил място като невероятен микронутриент, чието значение се отнася за биологичните процеси, клиничните изследвания и множество мащабни здравословни проблеми.

Първо е установена важността на цинка при плъховете, после при свинете, накрая при хората, като за последните 40 години са открити редица негови биохимични и физиологични свойства.

За това време, освен като ценен елемент, цинкът си е спечелил статус на изключително дефицитен минерал, поради неговите особености свързани не само с усвояването през стомашно-чревния тракт, но и с лесната му загуба от тялото при конкретни състояния.

Причините за цинковия дефицит

Генерално можем да разделим проблемите с дефицита на цинк в две главни категории – проблеми с усвояването и такиваq свързани с бързата загуба на цинк от тялото.

В една от предните статии за цинка подробно са обяснени основните въпроси, свързани с абсорбцията на цинка през стомашно-чревния тракт и основните пречки за неговото усвояване. Трябва да се подчертае огромната зависимост на минерала от други микро и макронутриенти.

Така например растителните храни (богати на фитати и фибри) понижават усвояемостта на цинка. Същия ефект имат и минералите калций, желязо и мед. От друга страна животинските белтъчини и отделно аминокиселините хистидин и метионин могат да подобрят усвояването му. От останалите храни единственият установен "подобрител" на цинковата усвояемост е червеното вино.

Освен че има трудна абсорбция, много често цинкът се губи от тялото вследствие на различни процеси. Негативни фактори могат да бъдат болести, свързани с инстестиналния тракт като диария, болест на Крон, цьолиакия, паразити и протозойна инфекция.

Други проблеми с храносмилането, които влияят върху цинковата абсорбция, са панкреатична недостатъчност, висока киселинност в стомаха и цистична фиброза (Муковисцидоза).

Накрая състояния като редовни инфекции и трески, възпаления, употреба на кортикостероиди, физическа активност и изпотяване, проблеми с бъбреците, редовна употреба на алкохол и честа еякулация също могат да оказват негативен ефект върху нивата на цинк в тялото.

Няколко важни въпроса, свързани с установяването на цинковия дефицит

В последните изследвания учените не могат категорично да достигнат до възможно най-точния индикатор за цинковия дефицит. Дълго време за такъв се е смятала цинковата усвояемост и отговорът на тялото към приема на допълнителен цинк под формата на добавки.

Трябва да се отбележи, че източниците на цинков дефицит са твърде разнообразни, за да се търси един специфичен причинител.

Поради факта, че цинкът в тялото се съдържа изключително в клетките (95%) и зависимите от цинк метаболитни процеси в тялото се въздействат още на клетъчно ниво, са нужни повече наблюдения върху вътреклетъчните изменения в нивата на цинк. Именно затова цинковият метаболизъм на клетъчно ниво трябва да се изследва наред с неговата цялостна хомеостаза.

Друг важен въпрос, който ни интересува, е съпоставката на усвояемостта на цинка под формата на хранителни добавки и този от храната. Няколко изследвания категорично демонстрират, че в краткосрочен план цинкът от хранителните добавки е много по-добре усвоим, отколкото цинкът в храната. Също така трябва да се отбележи, че с редовната употреба на цинк и увеличаване на нивата му в тялото, неговата усвояемост спада реципрочно.

Едно клинично изследване наблюдава, че цинк с вода се усвоява много по-добре, отколкото цинк от храна, но след 24 часа неговата абсорбция под формата на добавка спада драстично поради понижаването на цинковите транспортьори.

Различните форми на цинка

В следващите редове ще направим кратък анализ върху ефективността на някои от най-популярните форми на цинк, които можем да срещнем на пазара.

Цинк Глюконат

Цинк глюконат е съединение на цинкова сол с глюконова киселина. Това е една от най-разпространените и в същото време най-икономична форма на цинк. Спорен е въпросът доколко е ефикасна форма, предвид актуални проблеми с усвояването на цинк глюконата.

Някои изследвания отбелязват далеч по-ниска усвояемост в сравнение с други форми на цинк (цинк пиколинат и цитрат). Повечето научни тестове демонстрират положителни резултати при приема на цинк глюконат и увеличаване на нивата на цинк в тялото.

Интересно е да се отбележи, че конкретно цинковият глюконат има по-добра усвояемост при прием на гладно, съпоставено с прием по-време на храна или след хранене. По-често ще намерите цинк глюконат като твърди таблетки или смучещи се дражета, като втората форма е за предпочитане предвид по-добрата усвояемост.

Цинк пиколинат

Цинк пиколинат е също популярна и икономична форма на цинк. Това е съединение на цинк с пиколинова киселина, като цинкът съставлява около 20% от общото съединение.

Тази хелатна форма се отличава със сравнително добра усвояемост, като самата пиколинова киселина спомага за по-бързо движение на цинка през интестиналния тракт. Сравнителните изследвания сочат по-добра абсорбция на цинк пиколинат, съпоставено с цинк цитрат, цинк глюконат и цинк сулфат.

Смята се, че цинк пиколинатът притежава по-добра усвояемост при прием с храна, но се препоръчват изцяло храни от животински източници, докато растителните такива са непрепоръчителни. Приемът на цинк пиколинат с храна е нужен поради факта, че при някои индивиди пиколиновата киселина може да предизвика дразнене в стомаха.

Повечето продукти на пазара съдържат 50 мг в капсула/таблетка, което  означава, че при прием на цинк пиколинат трябва да се подхожда внимателно с дозите поради опасност от предозиране.

Цинк аспартат

Цинк аспартат е друго хелатно съединение на цинк с аминокиселината аспаргинова киселина. Въпреки липсата на сравнителни съпоставки с другите форми на цинк, усвояемостта на цинк аспартата се потвърждава от неговите химични качества и някои изследвания, които потвърждават положителните му ефекти при орален прием. Цинк аспартатът не се разтваря във вода, но е разтворим в солна киселина, което го прави потенциално усвоим през интестиналния тракт.

Съществуват изследвания с немалък мащаб, които показват по-добрите качества на цинк аспартат в сравнение с други соли като цинк хистидин, цинк оротат и цинк ацетат, но съпоставки с най-популярните форми на пазара липсват (с изключение на цинк глицинат).

Ефективността на цинк аспартата се потвърждава в едно изследване от 1986 г. при употреба от 179 бременни жени. Цинкът успешно демонстрира профилактичния си ефект, като понижава драстично проблемите с бременността, без да се отбележат никакви странични ефекти.

Интересно е да се отбележи, че цинк аспартатът е една от формите на цинк в патентования комплекс ZMA (цинк, магнезий и витамин B6), като неговото намиране като самостоятелен продукт е изключително трудно.

Цинк монометионин

Цинк монометионин е патентовано съединение на цинк с аминокиселината метионин, като цинкът съставлява около 20% от общата маса. Метионинът е една от най-добре усвоимите аминокиселини в човешкото тяло, което увеличава евентуалния потенциал на тази форма.

Нужно е да се отбележи, че цинк монометионин е патентован продукт под името OptiZinc, което увеличава възможността от засилен маркетинг и спонсорирани изследвания от патентоносителя.

Съществуват няколко изследвания, които демонстрират ефективността на цинк монометионин. В едно изследване се прави сравнение между цинк оксид и цинк монометионин при прием от агнета, хранени главно със зърнени храни.

Въпреки че усвояемостта на двете форми бива еднаква, цинк монометионинът се задържа за по-дълъг период от време в тялото,  и неговото изхвърляне през уринарния тракт е драстично по-малко.

Плазмените концентрации на цинк след 6 часа от приема са еднакви, но след 12 часа и 24 часа се изменят значително в полза на цинк монометионин. Други подобни сравнения показват по-добрата усвояемост на цинк монометионин в сравнение с цинк оксид и цинк сулфат.

Поради структурата на цинк монометионина може да се предположи, че тази форма е добре усвояема и при прием с храна, като отново се препоръчва избягване на големи количества растителни храни.

Цинк глицинат

Цинк глицинат е една от последните форми на цинк, появили се на пазара. Това е съединение на цинк с аминокиселината глицин. Характерно за тази форма е, че се отличава с висока цена и бива патент на Albion Labs, компания, известна с множество патентовани форми на минерали, включително и популярната форма на креатин – магнезиев креатин хелат (MagnaPower). Споменатото за евентуално спонсориране на изследвания и засилен маркетинг важи в пълна сила и за тази форма.

Въпреки че е ново съединение, вече съществуват няколко изследвания, свързани с ефективността му. В пряко сравнително изследване цинк глицинатът демнострира по-добра усвояемост и понижаване на симптомите при дефицит на цинк, сравнено с цинк сулфат.

Във второ изследване, върху плъхове, цинк глицинатът демонстрира по-бързо усвояване, съпоставено с цинк лактат, цинк сулфат и цинк глюконат, но крайната биоактивност отстъпва на цинк глюконат. 

В трето изследване, при прием на цинк от хора, цинк глицинатът се нарежда на първо място по биоактивност, следван от цинк пиколинат, цинк оксид и цинк глюконат. В едно четвърто изследване учени използват цинк глицинат и цинк аспартат при лечение на стомашна язва, като и двете форми демонстрират положителни резултати, със съвсем леко предимство на цинк аспартата.

Като се има предвид скорошната поява на цинк глицината на пазара, трябва да се подчертае и немалкият потенциал на тази форма, което се показва от няколко доскорошни изследвания върху тази форма. За да се направи цялостна оценка на цинк глицината са нужни далеч повече изследвания в областта.

На пазара съществуват и някои други форми на цинк, като цинк оксид, цинк сулфат, цинк цитрат, но те рядко се намират в самостоятелни опакови и по-често са част от комплексни формули и витаминно-минерални комплекси. Често техните качества са или спорни, или пренебрегвани, но въпреки по-ниския им потенциал те не трябва да бъдат напълно пренебрегвани. Все пак тяхното значение е по-ниско от вече разгледаните популярни форми на цинк и затова няма да бъдат обект на по-подробен анализ.

Последици от дефицита на цинк

Един от основните проблеми, свързани с цинк е неговият дефицит, който обхваща все по-големи групи от населението. Цинкът е есенциален минерал, той не е нужен за конкретни процеси, а за поддържане на живота като цяло, затова неговият дефицит, особено в остри форми, засяга тялото в различни отношения поради неговата важна роля в десетки метаболитни реакции. Няколко са познатите състояния, които са следствие на дефицита на цинк в тялото, като може да разделим дефицита на остър и умерен.

Състояния при остър дефицит на цинк:

Ентеропатичен акродерматит е наследствено заболяване (резултат от дефектен ген), при което са нарушава метаболизмът на цинк и се блокира неговата усвояемост през интестиналния тракт. Болестта води до тежки състояния като продължителна диария, загуба на коса, разстройство в имунната система, увреждане на нервната система и влошени кожни заболявания. Поради природата на самата болест нивата на цинк в тялото спадат драстично, като смъртността при деца в ранна детска възраст е била висока, преди да се прибегне до употребата на цинк като хранителна добавка.

Остър цинков дефицит рядко се проявява поради намалена консумация на диетичен цинк, което прави появата му извън ентеропатичния акродерматит изключително рядка, но при наличието на такъв дефицит се проявяват същите здравословни проблеми, като също така може да се отбележат състояния като намалена сексуална функция, затруднено нощно зрение, затруднено зарастване на рани, понижен апетит, притъпяване на обонянието, засилване на отоците, изключително суха кожа и нетипично поведение.

Въпреки ограничените случаи на остър цинков дефицит, то умереният е типичен за модерната диета на градския човек.

Основни прояви на умерен цинков дефицит са:

  • Влияние върху растежа при новородени и при ранна детска възраст. Изследванията върху ефекта на цинка започват още от 70-те години на ХХ век, като учените установяват, че допълнителен прием не подобрява растежа, но неговият дефицит влияе отрицателно върху него и то в две насоки – растеж на тялото като височина и маса, и растеж по отношение на композицията на тялото.
  • Интересно е да се отбележи, че в различните изследвания цинкът показва различни резултати, което поражда необходимост от още наблюдения върху точния механизъм, по-който цинковият дефицит влияе на растежа на подрастващите;
  • Докато ентеропатичният акродерматит води до хронична и тежка диария, то умереният цинков дефицит може да доведе до отделни проявления на диария, както и да влияе върху степента на проява на болестта. Цинкът, освен че може да е причина за проява на разстройство, самата диария води до намаляване на нивата на цинк в организма, поради изхвърлянето му през интестиналния тракт и затруднена абсорбция;
  • Ниските нива на цинк увеличават възможността от проява на пневмония или засилване на нейните симптоми;
  • Съществуват две изследвания, които демонстрират потенциалния превантивен ефект на цинка върху появата на малария, но доколко това е напълно вярно и свързано с цинковия дефицит в развиващите се страни, може да бъде потвърдено от последващите научни изследвания;
  • Нивата на цинк при деца влияят върху неврофизиологичното представяне на децата и развитието на мозъка, като дефицитът на минерала може да доведе до по-слабо развитие на мозъка и забавени мозъчни процеси;
  • Ниските нива на цинк в тялото на бременните жени може да окаже влияние върху развитието на мозъка на зародиша, както и ниските нива на цинк при новородени повлиява върху развитието на мозъка и нервната система.

Застрашените индивиди от цинков дефицит попадат в следните групи:

  • Новородени, деца, бременни и кърмещи жени (особено непълнолетни);
  • Пациенти, подложени изцяло на интравенозно хранене;
  • Лица, страдащи от недохранване, липса на животински белтъчини и страдащи от анорексия;
  • Лица, страдащи от тежка или хронична диария;
  • Лица с болести на интестиналния тракт като болест на Крон, язвен колит и цьолиакия;
  • Боледуващи от алкохолни бъбречни заболявания;
  • Индивиди с анемия;
  • Възрастни хора над 65-годишна възраст;
  • Вегани.

Полезни ефекти от приема на цинк

  • Антиоксидантна активност и противовъзпалителни качества. Прием на допълнителен цинк оказва влияние при инфекции, оксидативен стрес и понижава генерацията на възпалителните цитокини. Цинкът влияе и върху протеина А20, който въздейства върху ядрения фактор капа-б, известен с причиняване на клетъчните възпаления;
  • Подсилва имунната система поради влиянието си върху протеинкиназа C в мембраните на лимфоцитите, увеличаване на левкоцитите и въздействие върху активацията на имунорегулиращите гени;
  • Важен кофактор, който стимулира функцията на повече от 100 ензима;
  • Положителен ефект при ускоряване на зарастването на рани, но при употреба на високи дози от 200 мг дневно;
  • Цинкът проявява и защитна функция срещу поява на дихателни алергии, като понижава и тяхната острота;
  • Множество научни проучвания посочват положителни резултати при съкращение на времето на боледуване от обикновена настинка. Цинкът също така понижава симптомите на болестта. Съществуват и други изследвания, които стигат до противоположни резултати;
  • Едно изследване демонстрира потенциален ефект на цинк при третиране на диабет тип 2, когато се комбинира с хром пиколинат. Това може да се дължи на антиоксидантните му свойства, но са нужни повече изследвания, особено при прием на високи дози;
  • Цинкът се използва успешно при гастроентеритит, поради антимикробния ефект на цинковите йони в стомашно-чревния тракт;
  • Високи дози цинк се използват за лечението на ентеропатичен акродерматит, генетична болест, свързана с разстройване на цинковия метаболизъм;
  • Изследване разкрива потенциален ефект на цинка при третиране на пациенти с дегенерация на макулата на окото, вследствие на напреднала възраст, но са нужни повече научни трудове за потвърждение;
  • Използва се при профилактика и лечение на дерматити и поддържане на здрава кожа. Ефектите му са по-изразени при първоначален дефицит;
  • Успешно се използва при лечението или регулирането на акне;
  • Оказва влияние върху нивата на серумен тестостерон, като дефицитът му може да доведе до спад на хормона. При препоръчителни дози не повишава тестостерона, ако е в нормални граници. Едно изследване в Турция демонстрира, че цинкът увеличава нивата на тестостерон при прием на високи дози – над 200 мг дневно;
  • Цинкът влияе върху ароматизацията и нивата на естроген, като дефицитът му може да доведе до увеличаване на естрогена и понижаване на серумния тестостерон и лутеинизиращия хормон;
  • Повишава либидото и потентността;
  • Влияе върху функцията на простатата и допълнителен прием може да окаже положителни ефекти при заболявания на простатната жлеза. Интересна е потенциалната роля на цинк при превенция на рак на простатата, както и спорни са твърденията, че високи нива на цинк могат да предизвикат рак на простатата;
  • Ниските нива на цинк може да окажат отрицателно влияние върху умората, силата и издръжливостта при физическа активност. Допълнителен прием на цинк демонстрира забавяне на умората и подобряване на издръжливостта.

Странични ефекти от употребата на цинк

Странични ефекти при прием на препоръчителни дози цинк се проявяват много рядко. Основно има оплаквания от дразнене в стомаха или дискомфорт в корема при употреба на цинк пиколинат или при употреба на други форми в дози от 50 до 150 мг наведнъж.

Други случаи на проявени странични ефекти са свързани с употребата на цинк глюконат и притъпяване на обонянието, но това се отбелязва само под формата на спрей, не и при орален прием.

Препоръчително е да се внимава с комбинирането на цинк с някои видове медикаменти като антибиотиците, като цинкът може да намали или напълно да подтисне техния ефект. От друга страна е непрепоръчителен едновременен прием с диуретици или агенти, които могат да се съединяват с метали (етамбутол, пенициламин) и така да изхвърлят цинка от тялото.

Изключително трябва да се внимава с дългосрочните опасности от прием на високи дози на цинк. Цинкът е минерал, който се отличава с токсичност при прием на високи дози, затова е препоръчително да се избягват дози, по-високи от 200 мг дневно или да се приемат дози над препоръчителните за дълги периоди от време.

Друг страничен ефект, свързан с дългосрочната употреба на цинк е рискът от дефицит на мед, като не се препоръчва продължителна употреба на повече от 50 мг цинк дневно без прием на допълнителен мед.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Този текст е публикуван на 29.05.2013.

Десимир Петров

Десимир Петров

Десо се грижи за това да има винаги готов, аргументиран и ясен отговор на въпроса "от кои хранителни добавки има смисъл?". Той е нашата енциклопедия по темата с добавките, а тя, вероятно знаеш, е много голяма и много противоречива. Редовно може да го потърсиш за съдействие и в магазина ни.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

apple-placeholderarrowback-arrowbb-hexbb-lettersbeginner-wizardbodyweight-wizardbookmarkGroupcartcheckoutclosecrossdiarydocumentdumbbell-wizardexpert-wizardfacebook-iconfacebookfemale-wizardfemalefootnotesforum-blockforum-editforum-favorite-postforum-flagforum-followforum-new-postforum-recommendforum-subscribeforumgains-wizardghost-image-squareghost-imagegoogle-iconGoogle+gym-wizardhabitillustration-404instagramleft-arrowlogo-smallloss-wizardmail-iconMailmaintain-wizardmale-wizardmaleman-placeholdermeasurementsmedium-wizardmessagesmy-bbnewsletterphotosplaceholderpollprofileread-laterreadingright-arrowsearchservice-1service-2service-3service-4servicestarstoresubmit-arrowticktop-arrowtwitter-iconTwitterwoman-placeholder1