Малките неточности в диетите
Димитър Михайлов
02.04.2008
..., които обръщат голямата "отслабваща" каруца. Това беше пълното заглавие, но не го дописах, защото щеше да се получи едно двусмислие по-нататък в блог поста. Става въпрос за детайлите, които на мен лично ми правят сериозно впечатление, когато чета дадена диета, особено ако се базира на някоя тенденция отвъд океана.Сезонът е такъв, че актуалните хранителни режими са свързани с целите ни да свалим някой килограм, сантиметър, да оформим линиите на нашето тяло. Правим всичко възможно да спазваме стриктно инструкциите на треньора ни по отношение на тренировъчната програма, диетата, възстановяването. Но тук идва въпросът ми: колко стриктни може да бъдем и колко точно ще следваме стратегията, ако в описанието на различните хранения присъстват "мерни единици" като:
- малка купичка овесени ядки
- среден картоф
- щипка "нещо" си
- мерителна лъжица протеин
- 1-2 броя от дадена храна
- доза от хранителна добавка
- 1 супена лъжица
- 2 филии хляб
- шепа ядки
Замислих се за себе си, че варирането в тези определения спокойно може да добави 500-700 калории отгоре. Крайната цел е ясна и напълно я подкрепям - храненето не трябва да е висша математика и всичко да се смята до такава точност, че и виден производител на часовници да Ви завиди. Но все пак диета, поднесена на абсолютно начинаещ и съдържаща някои от горепосочените определения, може да създаде много грешни представи и най-вече лоши навици.
Другата крайност е резултат от дословното превеждане предимно на американски хранителни режими, в които се използат различни от нашите мерни единици. В резултат на това често може да Ви се налага да хапвате по разписание 1/3 от консерва риба тон например. Абстрахирам се от случаите, когато се препоръчват и храни, които трудно бихме могли да ги намерим на нашия пазар.
Според мен и двата подхода осигуряват ефикасно излизане от релсите на Вашите цели. Съгласен съм, че в един етап всеки успява да намери рутината и в повечето случаи дори "на око" да може да прецени необходимата доза. Но това става с опит. Става с доста постоянство, не в самото начало.
Съветвам Ви, когато се ангажирате със спазването на диета, да дефинирате малките неточности. В храненето въпросът "какво" много често отстъпва пред "колко". Именно количеството ще Ви осигури билета към крайната цел или към поредната супер модерна и известна диета. Изборът е Ваш! ;]
Моля, дайте своя глас и оценете публикацията, ако Ви е харесала.




2 гласа
Имейл бюлетин
Получавайте имейл известие винаги, когато публикуваме нов материал за Вас. Освен това периодично ще Ви информираме за всичко интересно от света на здравословния начин на живот.
При въвеждане на Вашия имейл адрес ще е необходимо да активирате абонамента си чрез писмото, което ще Ви изпратим. Услугата достига до Вас чрез Feedburner.

Получавайте имейл бюлетин

10
Напълно съгласен съм с теб , Митко!
Това с шепите, пълните чаши или сървингите е доста заблуждаващо.
Затова далеч по-лесния вариант е човек да си купи електронна домакинска везна, която тегли с точност до грам. Когато започне да я използва отначало, е доста досадно, но така придобива усет “на око” колко тежат примерно една (негова) шепа орехи или какъв обем в купата заема 200 гр извара.
Митко, браво! Страхотна статия и много вярна.
Не става с купичката или лъжиците. Везната е задължителна!
Обаче, не е въпроса само с тези мерки. Има разни “модерни” таблици, които също не отчитат вярно. Как може да отчетеш храна в таблица, която е комбинация от няколко неща?!
Как да измерим колко калории има едно кюфте? Ами теглим цялата кайма, разделяме калориите и на броя на кюфтетата с еднакви размери, и така.
Определено е така, преди време имахме седмична тема, част от която беше насочена към тези таблици.
д0бре, но статията ти прилича малко на политическо изказване- много думи, но всъщност не казваш нищо точно определено. Само критики и общо приети истини. Ставаш за нов премиер
Атанас, благодаря - не бях разглеждал поста от такъв ъгъл. Политиката е нещо, което е доста далече от мен, но все пак ще го имам на предвид, ако реша да основавам и аз някое три/четирибуквие.
Всъщност ... това е блог пост, не е статия - просто споделям мнението си с читателите.
Съгласен съм с написаното.Само искам да добавя ,че е от значение дали съответните продукти(овесени ядки,ориз и др. варива) са в сурово състояние или са термично обработени(при варенето поемат определено количество вода).Бих дал следния пример:100гр.сурови овесени ядки,след термична обработка(варенето им) стават около 400 гр.
Да, и това е вярно. Обаче, на мен вчера ми дойде и друго на ум - знаете ли, че месото олеква почти наполовина след като се свари? И излиза, че ако го теглим след готвене, то тогава трябва да го отчитаме не сготвено, а с реалното, сурово тегло? Груба грешка е да се смята вече приготвено, като грамаж…
Да, абсолютно съм съгласна. Аз самата съм се сблъсквала не един път с тази проблематика, за отчитане на тегло преди и след. Везната вкъщи е повече от задължителна, ако човек иска да контролира количеството на храната си. Браво за статията, но е добре да помислиш и за конкретни примери за промяната, която настъпва на храната взависимост дали е сурова и дали е минала термична обработка. Например - варено, пържено, печено и т.н.
Няма как да е друго. Производителите добавят изкуствено между 15% и 30% флуиди (вода) за да тежи месото повече. Едно “голямо” пиле, след като се изпече става двойно по-малко… преди години пилетата не се смаляваха така
Ето и моето кулинарно мнение: Сички тези измервания според мен трябва да са само в рамките на “горе доло толкова” , защото всяка храна може да си промени доста хранителните показатели при различните видове топлинни процеси. За пример ще дам примерно 200гр. пилешко месо трябва да съдържа г/д 44гр. белтък, но при сфаряване голям % от този белтък се отделя във водата, следователно за да приемем този белтък трябва да испием и водата. Или пък, ако задушим зеленчуци и сме сложили малко мазнина, 10гр примерно, не непременно ще приемем тези 10гр мазнина. част от нея може да остане по чинията
колкото и нелепо да звучи това, то си е така… Примерите са безброи. Такаче изводът е, че да не се вманиачаваме, а просто да се научим да се вслушаме в тялото си.