От кухнята: седмични новости в BB-Team #24
Вече започнаха коледните пости. Смятате ли постенето за полезен навик, отвъд религиозните обичаи? Промяната в хранителния режим и преминаването на по-семпла храна за известно време обикновено се отразява положително на повечето хора. Ако не сте опитвали да постите досега, може би е време да опитате. Поне ще се научите да устоявате на изкушенията...
Сещам се как цяло лято ви насърчавах да започнете/продължите да се грижите за добрата си форма, да отслабнете, да се храните премерено и здравословно... но всъщност няма точно сезон, който да е най-подходящ за това. Всеки момент е подходящ за спорт, стига наистина човек да го желае.
Някои хора започват диета винаги в понеделник и винаги - от "следващия понеделник". Моят съвет е, ако възнамерявате да се подложите на ограничаващ хранителен режим, започнете още сега, не отлагайте за когато и да било.
Сигурно най-трудното в тази задача е човек да се справи с "изключенията", които непрекъснато се изпречват на пътя му - рождени дни, имени дни, празници и т.н. поводи за почерпка.
Всяка "добронамерена" реплика, с която изискват от вас да участвате наравно в споделянето на храната на масата, може да саботира и най-твърдо каления характер.
Подканванията на родителите ви с думите "Ама как няма да хапнеш, аз това специално заради теб го приготвих", "Сготвила съм ти любимото ядене", или пък "Ще ме обидиш, ако не го опиташ", са като бездънни ями, в които е лесно да пропаднете във всеки един момент.
Знаете си, че още на следващия ден горчиво ще съжалявате за своята мекушавост, но... какво да се прави? В името на мира в семейните отношения сте готови на тази жертва.
Как се справяте с такива "подводни камъни"? Помага ли, ако обявите на всички, че в момента сте на специален режим - било то пости или диета? Проявяват ли вашите близки разбиране, или напротив - удвояват усилията си да ви "помогнат", като постоянно коментират, че вече сте достатъчно слаби и не е хубаво така да се мъчите...
Социалното хранене има своите капани и често е трудно човек да ги заобиколи, разчитайки на своята откритост и на толерантността на околните. Ако става дума за офиса, храненето в работно време пък е повод за написването на цял роман.
Според мен няма нищо лошо в това да си донесеш храна, приготвена вкъщи, и да обядваш в офиса или в близкия парк или градинка. Но за мнозина това изглежда "срамно", чувстват се неудобно и реално помагат тази илюзия да се запази - защото ако ти се срамуваш от нещо и не го правиш, останалите също ще последват твоя пример.
В Япония приготвянето на храна в кутия е цяло изкуство, наречено бенто. Удоволствието от красиво подредената храна, както и елементът на изненадата, преди да я видиш, са несравними. В последните години бенто успешно обикаля по целия свят и обогатява и други култури освен японската.
Опитайте се утре да си приготвите храната за обед предварително - с любов и търпение. И й се насладете по същия начин, при това без да бързате. Вашето тяло ще ви бъде благодарно.
Впрочем, и този път ще се въздържа от обявяването на статиите, които предстоят. Не само за да не ви развалям изненадата от нещата, които очаквам да се случат, а и за да ви остане удоволствието сами да откриете нещо ново.
От редактора
Коментари
Лично аз ще си хапна от коледни пости, веднъж във годината са, 2-3 яденета няма да ме убият или да ми навредят на физиката.
Защо трябва да се научим да се въздържаме от изкушения:)здравословното хранене е избор на всеки човек и начин на живот.какво значение има, че сега коледните пости!ако човек пожелае по-всяко време на годината може да се опита да се храни по здравословно за неговия организъм.има хора които примерно не могат без месо, нали така;)
“The only way to get rid of a temptation is to yield to it. Resist it, and your soul grows sick with longing for the things it has forbidden to itself. “
- Oscar Wilde
Безразборното ядене е едната крайност, строгото въздържание - другата. Балансът е по средата. Както обаче самата дума подсказва - това е нещо, което има нужда да балансираш и уравновесиш. Това, разбира се, не винаги се получава. Понякога бягайки от едната крайност, преминаваме средата със спринт и спираме, чай когато достигнем другия край :)
Понякога правим спринт отново в обратна посока с цел да намерим баланса и .. отново преминаваме центъра. Хубавото е, че ако сме достатъчно осъзнати, работим върху себе си и се учим от грешките си - рано или късно пристигаме там, накъдето сме се запътили.
поздрави
Лазар
Аз не съм религиозна,религия за мен е нещо измислено с определени цели,но да отговоря на темата,един път реших да пробвам да спазя коледен пост точно за това да проверя себе си и волята си,справих се чудесно и с лекота имаше и ефект като по малко с 7 кг от теглото ми. В живота си направих промени и вече не се храня с месо и риба,постепенно смятам да премина изцяло на нов хранителен режим за цял живот,изцяло здравословен. Имам една приятелка която много години спазваше всички постове и беше с наднормено тегло,по едно време тя спря да спазва тези постове и сега от доста време слабичка и се чувства добре и се храни както си иска. Аз мисля че кога то променяш в живота си нещо като начин на хранене има ефект,но със здрав разум разбира се. Дори да се хранете с месо организъм време от време има нужда от почивка това е факт.
Няма човек, който да “не може” без месо, поне за известно време. Да се научим да устояваме на изкушенията, както и да им се отдаваме, но с мярка, е част от пътя към овладяването на собствените сили и воля.
Постенето е нещо добро, особено когато е свързано с по-пълна калориина рестрикция. Ако е свързано с набиването на огромно количество въглехидрати - по-скоро не. А рестрикцията е полезна по две причини (според мен поне): оптимизира се метаболизма на клетъчно равнище и човек получава нова перспектива, макар и за кратко.
Споделете своя коментар