От кухнята: Важна ли е позитивната нагласа?
Човеците сме особени същества - постоянно си търсим (и обикновено намираме) нови и все по-изобретателни начини да се подредим по рафтчетата и да си налепим различни етикети. Необходимо ни е сякаш винаги да дадем име на дадено състояние, вид или форма, за да си повярваме, че сме го опознали.
В контекста на тези търсения едно от най-често срещаните определения разделя хората на два вида: оптимисти и песимисти. Сега, ясно е за всички, че нещата не са толкова прости.
Но пък не е трудно да се убедите и сами, че действително всеки от нас има склонност да залита в едната или в другата посока - ако не по рождение, то по стечение на житейските обстоятелства ние носим здраво формирани нагласи към света с положителен или отрицателен знак. А можем ли да се променяме?
Аз смятам, че да. Не, не вярвам, че можем изцяло да променим характера си, но някои от навиците си и отношението си към живота - да, стига да го желаем. Същото се отнася и за друг човек - не мисля, че можем да накараме някого да се промени отвътре, но определено той или тя, стига да иска, може да промени поведението си, а също и отношението си.
Всичко опира до правилната мотивация и стимули. С уговорката, че това са просто моите разсъждения по темата и без да ангажирам никого с някакви важни изводи, исках да ви разкажа какво ме доведе дотук днес.
Съвсем наскоро се роди първото ми дете - момиченце. Бременността и самото раждане минаха чудесно и много познати изказаха мнение, че това се дължи на високата ми физическа активност и на факта, че до последно не спрях да работя и да се движа много. Може и да е само късмет. Радвам се, че всичко мина добре, така или иначе.
Но мисълта ми беше за нагласата, а в случая останах позитивна и спокойна от първия до последния ден и вярвам, че това също оказа голямо влияние.
Случайно станах свидетел на спор, в който друга бременна жена твърдеше, че няма никакво значение дали си с позитивна нагласа или не към раждането - то така или иначе не зависи от теб. И не съм съвсем съгласна.
Според мен нагласата има огромно значение - а в критичен момент в живота на човек може да повлияе сериозно на развоя на събитията. Ако пропуснеш да се страхуваш, организмът ти ще се справи по-леко с поредното предизвикателство.
То е като да скочиш с ластично въже от високо - нима няма значение дали сам искаш да скочиш и очакваш да изпиташ радост от това, освобождение, или предпочиташ някой да те бутне надолу, докато коленете ти треперят от страх?
Освен това живеем в страна, в която традициите на нашите баби повеляват за раждането да се разказват страховити истории и момиченцата да бъдат "плашени" още от малки, че им предстои да изпитат някой ден болка, която с нищо не може да се сравни.
Но какво е всъщност болката и има ли човек, който да не я е изпитал в една или друга степен? Каквато и да е болка - душевна или физическа?
И колко от болката, която сте изтърпяли досега в живота си, е била възнаградена с нещо толкова красиво като живота на едно дете?
Лежала съм почти парализирана от дискова херния седмици наред и помня черното отчаяние, което ме заливаше на моменти... но не му се поддадох, борих се дълго, движех се много и се изправихуспях да се изправя.
Имам един приятел, който не може да се движи и е в инвалидна количка вече почти 16 години, но си остава един от най-позитивните и пълноценни хора, които познавам.
Знам какво е онова, което го крепи. Болката всъщност ни е приятел. Не всяка болка, разбира се, е нужно да търпим и да носим със себе си цял живот - някои се лекуват! Но всяка болка ни учи на нещо. Стига да искаме да го чуем.
Коментари
Всеки има моменти, в които целия свят му е крив и сякаш всичко и всички са против него, нормално е.
Позитивизмът трябва да е основата на нашия характер. Той се отразява и на външния ни вид, на чара и излъчването. Ако още не сте, обърнете внимание, че всички намръщени хора са 100%-ови песимисти.
Интересна е и теорията, че нашите мисли управляват това, което се случва около нас. Обикновено винаги преди голямо събитие ти се въртят в главата всевъзможни мисли, но ако тръгнеш с позитивна нагласа, почти винаги успяваш в начинанието.
Макар да съм повече реалист отколкото оптимист, винаги се старая да имам позитивна нагласа в живота. Държи и кортизола ниско! ;)
Съгласен съм с теб Тихомире, но има хора които просто не им върви в живота. Каквото и да направят все нещо се обърква и то по независещи от тях самите причини. То понякога освен всичко си трябва и малко късмет.
Да, някои хора имат по-слаб старт в живота от други, но това не бива да бъде причина да гледат всичко от лошата страна.
Всеки може да се измъкне и от най-дълбоката дупка. Силата на желанието и волята е това, с което едните бутат нагоре, а другите не.
От друга страна, дали пък именно отрицателната нагласа не предизвиква всички “независещи” причини? :)
Дали позитивната нагласа е важна?
Позитивната нагласа е най-мощното оръжие, с което може да разполага човек. Тя е двигател, който не зависи от това дали си умен или физически способен, дали изглеждаш добре и хората биха те харесали ей така от пръв поглед. Тя е и имунитет срещу нелогичните на живота състояния, като страх, съмнение, безверие. Позитивизмът ражда новаторството, ражда промяната, ражда развитието. Позитивизмът е универсалната формула на успеха.
Мисълта е невероятно силна енергия. Тя е способна да контролира всички вътрешни процеси, които изграждат човека, и всички процеси, които са външно проявление на човека.
След като всички знаят това, защо има песимисти? Защото песимистът търси отговор за несполуките си, извън себе си. Защото така обяснява състоянието си по-лесно, по-безболезнено, поставяйки себе си в стерилната среда от виновници.
Оптимизмът има наистина положително влияние върху производителността на труда и осигурява постоянство към Голямата цел.
Прекрасни коментари, благодаря ви, наистина. Особено ми хареса коментарът на jojo, защото съвпада с моето мнение по въпроса. Разбира се, късметът също е важен фактор в живота, пожелавам го на всички ви!
Споделете своя коментар