Времето като фактор при (кандидат-)спортуващите (част първа)
Димитър Михайлов
03.06.2007
2 Именно ограничената свобода от минути или часове, които успяваме да отделим за себе си, ни карат да откликваме "нямам време" на предложението да потичаме на пътеката във фитнес центъра или между разлистилите се дървета в парка. Добре де, тичането е много банален пример - нека кажем каланетика, спининг, тае бо, вдигане на тежести, може би бокс.
Същевременно пък ако се случи така, че има кога да спортуваме, пак опираме до времето. Този път въпросът е "колко време е нужно, за да направя еди какво си". Замислете се, че е трудно да планирате колко време Ви трябва да ремонтирате кухнята вкъщи, камо ли да определите след колко тренировки ще имате онази коремна преса, която видяхте в последния брой на списание **** (без значение името).
Ако се опитвате да се преборите с някоя от двете ситуации, ще се постарая да предложа няколко съвета (в два-три поредни поста), които при мен, приятели и колеги, сработиха завидно добре:
Нямам време, а?
Ако все не намирате кога да отскочите да изгорите няколко калории, вероятно или сте предостатъчно ангажирани, или просто страдате от липса на организираност. Ако е второто, ще го коментираме в бъдеще - при първия вариант предлагам в началото на всяка седмица да харесате (поне) три местенца в календара Ви (имате органайзер или нещо подобно, не се правете) и да го отбележите с ярък и категоричен цвят - време за спорт. Обещавате пред себе си, че това е ангажимент, който не може да бъде променен от абсолютно никакъв друг фактор. След това подредете работа, срещи или каквото имате да правите. Ако сте честни поне към себе си, след като изминат седемте дни, ще сте спортували и с по-голямо желание ще отбележите същите полета за следващата седмица. Правя това вече трета година, като посочвам не три, а дори пет срещи с тежестите.
Не става, не мога да намеря три дупки през седмицата от по два-три часа!
Да бе, без майтап? Момент, кой каза, че трябват два-три часа? Не знаете ли, че дори една интервална тренировка би отнела 15 минути? Та това е колкото да си направите кафето сутрин (между другото не го пийте на гладно). Добавяме душ примерно и пак не минаваме час. Хайде обратно към седмичния календар.
Добре, но и преди правих опити, не открих ефект от толкова спортуване.
А дефект открихте ли? Не, мускулната треска не е дефект, не беше добър опит. По-добре да разгледаме и дефинираме какво е тренировъчен ефект, как, къде и кога да бъде измерен. Всичко това след един блог пост време.
Моля, дайте своя глас и оценете публикацията, ако Ви е харесала.
0 гласа
Имейл бюлетин
Получавайте имейл известие винаги, когато публикуваме нов материал за Вас. Освен това периодично ще Ви информираме за всичко интересно от света на здравословния начин на живот.
При въвеждане на Вашия имейл адрес ще е необходимо да активирате абонамента си чрез писмото, което ще Ви изпратим. Услугата достига до Вас чрез Feedburner.
Получавайте имейл бюлетин
Вече има зали които работят до доста късно и времето не е оправдание за неспортуване. Виж вече желанието да си “губиш” времето със спорт е друго нещо
Повечето хора биха предпочели да отделят 1 час за кафе с приятел отколкото за фитнес или бягане.
Открих за себе си, че ми е много по-удобно да ходя 5-6 пъти седмично в залата за по 25 мин., отколкото 2 пъти за по час. Просто си знам, че всеки ден след работа съм там. Няма “днес тренирам и ще се прибера в 7, утре - не, събота да, неделя - не” - всеки ден по една мускулна група за 25 мин. и толкова.