Опознай родината, за да я обикнеш

Музей на родопския карст - гр. Чепеларе

Музеят е една миниатюрна книга за пещерите. Вътре е описано тектонското и химичното им развитие, като са дадени примери от всички видове скали, участващи в тези процеси. Музеят е пълен с фосилни останки на растения и животни, населявали пещерите, образци на съвременната фауна, а също има и останки от хора и човешка дейност.
Музеят има и специална зала, имитираща мост и пещера, като отстрани на моста светят изображение на сталактити и сталагмити, скални езерца и други.
Музеят е доста малък, но много интересен. В него ще откриете и подробна пътна карта с благоустроените пещери в региона.
Поради ограничението на форума ще ви дам само малко снимки

Снимка 1: Коментарът е излишен. Ако не се лъжа виждате 3 от 4-те вида прилепи, населяващи околните пещери + фосилни останки на отдавна загинал прилеп.
Снимка 2:Образци на сталактити и техни разрези. Отвътре са подобни на годишните пръстени на дърво.
Снимка 3: Това остана след като хапнахме на обяд Хехе. Това са кости от пещерна мечка, има и останки от малко мече и човек.

Прикрепени изображения

Натиснете върху миниатюрата, за да видите целия размер на изображението

Смолян

Смолян е най - дългият град в България, но не и най - високият, там е бит от Чепеларе.
Около града има навсякъде невероятно красиви гори.
Опасан е от седемте смолянски езера, до които не успяхме да стигнем поради лошото време. Има лифт, исторически, етнографски музей, биосферни и аритектурни резервати и други забележителности.
Много интересен е с факта, че всички административни сгради - областна, кметство, общински съвет, библиотека и др. са сякаш един монолитен комплекс. Имат от хубавата комунистическа архитектура и общо, добре поддържано паркче, както и алея за разходки с мост над шосето.
Ще ви покажа много малка част от красотите на този град.

Снимка 1: Това е Смолянският планетариум. С него се прожектират научнопопулярни презентации на купола на сградата, доста успешно имитиращи звездното небе и планетите. Има 3 основни презентации, ние успяхме да видим две - за произхода на вселената и за слънчевата система. Последната - “в търсене на извънземен разум”, остана за друг път. Има още около 60 презентации и лекции, но те са по - специализирани, често и чуждоезични.
Със сигурност не е конкурент на лондонския планетариум. Презентацииите му не са обновени - Плутон още се води планета. Но е най - интересният и богат български планетариум, гледал съм и двата варненски и мога да кажа, че са слаби в сравнение с него. Освен това той се поддържа от учени, а не от кинодейци. Има възможност за наблюдения с телескоп. И разбира се, той се захранва с информация от гордостта на българската астрономия: обсерваторията в Рожен с гигантският оптичен телескоп, на която ще посветя отделен пост.
Снимка 2: Храмът на св. Висарион Смолянски, покровител на града. Храмът е частно строителство и е забележителен с това, че е най - големият след Катедралата в София. Като цяло градът е изключително богат на християнски храмове от всякакви периоди. Има и джамии.
Снимка 3: Част от смолянските градини.

Прикрепени изображения

Натиснете върху миниатюрата, за да видите целия размер на изображението

Рожен и пътят за роженската обсерватория

Рожен и близките “хайдушки поляни” са домакини на ежегодният роженски събор. Пътят до там е сносен за движение и красив като природа. Самият Рожен не е твърде забележителен - хълмисти поляни, идеални за целта на събора. Има хотел и малък паркинг.
Изключителната красота е пътят за роженската обсерватория. Обсеян е с гигантски дървета, като навлезеш между тях през деня е все едно пада нощен мрак. Подредени са по почти отвесни хълмове, едно зад друго и по - високо от това борче пред теб изглежда само това зад него, защото е по - високо на хълма.
Дъждът и снегът отдавна бяха спрели. Но като минем с колата под огромните борове те ръсеха върху нас тежки капки със силна миризма на бор. Красотата е невероятна. Снимките, колкото и да са, просто нищо няма да покажат. Трябва да го видите.

Снимка 1: Роженските поляни с беседките на тях. Наблизо има и хижа.
Снимка 2: Малък водопад край пътя.
Снимка 3: Роженската гора към обсерваторията. Малък ми е фотоапарата за да разберете нещо. Край пътя има високи скали. Даже и при спрял дъжд именно тези борове ръсят вода и върху скалите по височина на хълма. Така се образуват множество малки спонтанни водопади борова вода, изливащи се на пътя. Много е красиво.

Прикрепени изображения

Натиснете върху миниатюрата, за да видите целия размер на изображението

Роженската обсерватория

Разположена на самия връх, тя е едно архитектурно красиво място над стара иглолистна гора. Мястото е подбирано много дълго с изследвания на слънчевите дни. Първият телескоп е бил поръчан през войната, но поръчката не е изпълнена.
Сега имаме това чудовище.
Влязохме трудно, има бариера и пропусквателен режим. Военният там ни съобщи, че има група чужденци.
За съжаление чужденците са по - добре приети в обсерваторията. Откакто Дядо Тошо е построил за слава на българската астрономия този комплекс с всичките му прилежащи сгради и е дал машините и бюджет за материали, това остава последното, дадено от българско правителство за науката. В т.нар. “демокрация” пари за комплекса вече няма. Ако се дава нищожен бюджет, той я стигне, я не за заплати, кога от общината, кога от министерството. И въпреки това комплексът цъфти. Причина е сериозно финансиране от всякакви международни програми, вкл. и фар, американци, европейци и други… Това е и причината с чужденците да се отнесат като със скъпи гости…
Телескопът е соларен, т.е. използва се предимно за наблюдения на слънцето. Наблюдават се и други обекти обаче. С него са направени редица научни открития, почти всеки астроном там си има барем един - два метеорите на свое име
С него са и първите фотографски и спектрални снимки на халеевата комета при “посещението” й край Земята. Снимките са купени от американски и руски учени и данните от тях са заложени в трите спътника, изстреляни от земята за първото подробно изследване на комета.
Нас ни пуснаха с гаранция само, че ще видим комплекса и ще можем да запалим свещички в параклиса; иначе вероятно няма кой да ни обърне внимание.
Ние обаче не бяхме дошли за свещи…
Направихме обиколка на комплекса, и зачакахме. Един човек се приближи и аз го захапах и не го пуснах. Оказа се астроном, работещ тук и даже имаше ключове за телескопа, но бързаше, защото имал лекция за чужденците. Пусна ни и ни показа изложба със цветни и чернобели снимки оттелескопа - комети, слънцето разбира се ,затъмнения и други, както и части от инсталациите за спектрален анализ, с които се изследва съдържанието на телата, както и други материали. Говорихме много, разказа за изчислението наразстоянията до звездите, за телескопа и историята му, за еволюцията на Вселената, за черните дупки, за бъдещето, за откритията, за финансирането, за много неща… накрая си тръгнахме, не и преди да сме разгледали всичко и човекът заключи след нас.

Снимка 1: Обвитият в мъгла купол на централната сгрда на обсерваторията с големия телескоп. Куполът е с диаметър 22 метра, доколкото си спомням. Мъглата и дъждът пречат на използвнето на телескопа перз този сезон.
Снимка 2: Самият той. Доколкото си спомням има 10 метра радиус на въртене, т.е. 20 метра диаметър, с което ляга точно под купола на сградата. Сградата има подвижна част от покрива, която се отваря за да “прозре” телескопа. Той самият се върти с помощта на две изключително тежки машини. Геометричното му увеличение е 7000 пъти, по - важен е обаче “прозира” му, т.е. светочуствителността. Доколкото си спомням според астронома той е улавял обекти на 43 милиона светлинни години от Земята.
Снимка 3: Миналото. Някога всяка снимка на телескопа е била негатив на такава плака. Много фотографи са промивали снимки всеки ден. През комплекса е минала тонове фотографска плака.

Прикрепени изображения

Натиснете върху миниатюрата, за да видите целия размер на изображението

Не ще се отървете толкова лесно от мен Тези дни ще кача още доста обекти. Ако темата не ви е интересна или няма какво да добавите, кажете за да се спра.
Ако ли не, ще ви кажа, че най - интересното предстои.
А се надявам и на вашето участие в темата!

Девин и Широка Лъка.

Из двата града минахме само транзитно и нямаме подробни впечатления.
За Девин снимки няма да давам. В града няма каквито и да е забележителности. В околността му има екопарк и екопътека, известни като “Струилица”, но ние не издържахме много дълго там - зле поддържано и нищо особено в сравнение с другите родопски гори.
Широка лъка е друга бира. Там има доста стара архитектура. В околността мирно си съжителстват джамии и християнски храмове, статуи на хайдути и на Орфей. Там има доста дървени мостчета и къщурки и можете да намерите различни занаятчийски произведения. Само там може да видите дървени мостчета, по които минават коли и когато не минават коли минават баби, които си лачат килими и китеници, за да ги изтупват над буйната река “широколъшка”. Кухнята е подчертано местна, тук можете да опитате пататник, овче мляко, смилянски боб и от специфичния местен чай, дето му забравих името. Някаква стара селска идилия
И двете места са перфектни за изходен пункт обаче. В близост и до двете са две от най - красивите български пещери, обекти за всякакъв тип пещерен туризъм, алпинизъм, ски, балнеолечение и т.н.
Минус им е лошият, неподдържан и осеян с дупки третокласен път.

Снимка 1: Виждате реката и два вида от специфичните мостчета, поставени едно до друго сякаш за сравнение - дървеното и едрокаменното. И двете са доволно стари.
Снимка 2: Прочутото училище по изкуствата в Широка Лъка
Снимка 3: Един по - съвременен мост на главна пътна артерия, но с добра видимост както към градчето, така и към гората около него.

Прикрепени изображения

Натиснете върху миниатюрата, за да видите целия размер на изображението

...

Линковете са ти невалидни.
Имам и малка молба. Линковете не са лоша идея, най - малкото намаляват трафика на форума. Но ако е възможно, които сте дали снимки или линкове, но кажете и по две думи за мястото, за туристическия маршрут, за това, което си струва да се види и го отличава…

Новият ми пост вече е с по - големи снимки. Благодарение на Димитър Михайлов.

АСЕНЕВАТА КРЕПОСТ

Един от символите на Асеновград(и на прочтия асеновградски мавруд ). Известен туристически обект, лесно достижим с автомобил и пеша - на около 2 км. от Асеновград по един хълм с няколко места и чешми за почивка.
Бих казал, че все още има спор относно строежа на крепостта и Църквата в нея. Най - популярната версия е базирана на каменния надпис, приписващ строежа на Йоан Асен втори през 1231 г., непосредствено след героичната победа при Клокотница, превърнала България в първостепенна сила на Балканите. По - непопулярната, но като че с не по - малки шансове да се окаже вярна версия приписва крепостта на династията на Асеневци, като за Йоан Асен се допуска да я е преустроил и модернизирал.

Снимка 1: Виждате част от стената и храма на крепостта. Не съм експерт, но вероятно е съвременна реконструкция. Гледката е страхотна.
Снимка 2: Прочутият надпис. Нечетлив е даже и наживо. В началото на пътеката за крепостта има табела с превода му на съвременен български език.
Снимка 3: Един обзор на крепостта отдалеч, кацнала сред високите хълмове. Странна е тази крепост за мен. Тя е висока и непревземаема, но не може нито да държи, нито да снабди голям гарнизон и освен това е неудобно разположена, ако се търси контраатака или изненадващо нападение в долината… Нито коне могат да минат, нито много пехотинци. Може в древността да е имало друг път. Но лично за мен е твърде ясно защо крепостта не е оцеляла във времето. Сякаш е демонстрационно отбранително съоръжение в случай, че земите пак бъдат превзети от византийците, а не сериозен и дългосрочен център на защитата на провинция.

Прикрепени изображения

Натиснете върху миниатюрата, за да видите целия размер на изображението

ХРАМЪТ НА АСЕНЕВАТА КРЕПОСТ

Построен заедно с крепостта и някога вероятно самостоятелен, сега той е причислен към Бачковския манастир. Той е най - завършената част от крепостта. Иконописите в него са оригинални и се датират около 1231 г. когато вероятно храмът е бил завършен. По принцип не дават да се снима, но ние се уредихме с няколко непрофесионални фотографии.

Снимка 1: Поглед към храма от върха на крепостта.
Снимка 2: Иконописите на входа
Снимка 3: Иконописи около - не знам как се казва - авмон и иконостас вероятно.

Прикрепени изображения

Натиснете върху миниатюрата, за да видите целия размер на изображението

Ще постна няколко снимки от Рислкия манастир.На мен лично много ми хареса, постройките са високи, а над тях стърчат острите рилски върхове, човек се чувства много малък и нищожен пред тази гледка. Друго което прави впечатление е архитектурата, уникална. Предлагат се и беседи за живота в манастира и неговата история. Вътре също е интересно, но не се снима, има редки икони, оръжия и монетни колекции.
http://img217.imageshack.us/img217/9003/rilskimanastir3ei3.jpg
http://img90.imageshack.us/img90/2306/rilskimanastir2ir7.jpg
http://img134.imageshack.us/img134/9118/rilskimanastirzr4.jpg
http://img134.imageshack.us/img134/2144/rilskimanastir1pw6.jpg
http://img394.imageshack.us/img394/2267/dsc00180xg9.jpg
Другото, за което се сещам и имам снимки е Рупите и по-специално храмът “Св. Петка Българска”, там е погребана Ванга. Мястото почти не е докоснато от човешка ръка. До храма има чешма, с два чучура, от единият извира гореща вода, която се смята за света вода. В близост има и едно езерце,където извира отново света вода, температурата стига до 90 градуса, смята се, че ако си извадиш камъче от там ще ти носи късмет. Аз бая се поизгорих, но успях да измъкна едно.
http://img210.imageshack.us/img210/112/dsc00530ai4.jpg
http://img225.imageshack.us/img225/9894/dsc00531vy9.jpg

Пп. Не успях да направя снимките като тъмбнейл, при желание някой модератор може да помогне.