Голямата обиколка на Витоша

Интресно звучи, понеже е сред природата.Не ми е ясно само колко горе-долу е целият път и за колко време се минава, kолко пари струва или сами си носите багажа ? Също така организира ли се пеш подобни походи?Аз съм чувал от връх Ком до Нос Емине ама не ми е ясно за какви пари е само знам, че е 18 дни.Аз обичам планините, но нямам голяма възможност да ги посещавам редовно, по простата причина, че живея в равнина
‘

Пътя е 100км. (97 и нещо по моя километраж)
Участието миналата година струваше 5 лв, срещу които получаваш по един сандвич, минерална вода и вафла на 9 от 10-те пункта и фанелкана за завършилите (мнозина се отказват по пътя).
Пешаци има - те стартират в 00 часа, а ние в 06 часа и ги задминаваме към края.
Багажа (санитарен пакет, връхни дрехи, резервни ГУМИ и инструменти, а в моя случай и още храна) всеки си го носи сам, а някои имат екип по поддръжка, който ги чака на пунктовете и им дава това, което им трябва.
Някои го взимат за 5 часа с колело, а за пеш рекорда е 8 часа и нещо.
Ако падна под 10 часа ще съм щастлив.
Има доста участници от други градове - един дядо ме разби - дошъл от Плевен с колелото за да обиколи Витоша и да си ходи пак обратно. Манияк. Поне 3 пъти пада, обели си главата, обаче завърши.
В този ред на мисли (за паданията) - каската е задължителна за да участваш. И не хитрувайте със строителни каски - дядото затова си обели главата. Велосипедните са предвидени за този тип падания и пазят.

А как става записването. Много ми се участва, ама има един проблем, че съм чак от Добрич.

Като гледам миналата година:
71.  Димитър Киров 9:15
... сега пишеш, че ако паднеш под 10 ще си щастлив. В по-лоша форма ли си от миналата година ?!

P.S. ...и пиши друг път като излизаш да караш из Витоша. Още сега ми се искаше да дойда, ама ... работен ден беше :-(

Здрасти, Митко!
Първият ти пост е много хубав - звучи като детска приказка с картинки А и снимките са много красиви!
Замислих се, откога не съм ходила по такива места… завираме си главите в пушеците на градовете и се чудим после защо сме болни или депресирани. Над Варна не знам какъв е смогът, но няма да е по-розов от Софийския, предполагам. Страхотна мръсотия е навсякъде!

Като гледам миналата година:
71.  Димитър Киров 9:15
... сега пишеш, че ако паднеш под 10 ще си щастлив. В по-лоша форма ли си от миналата година ?!
P.S. ...и пиши друг път като излизаш да караш из Витоша. Още сега ми се искаше да дойда, ама ... работен ден беше :-(

Да, заблеял съм се
Спомних си времето на първото ми минаване - над 13 часа.
Значи ще се гони време под 8 часа.
Събота/неделя се заформя да се ходи на вилата или някъде другаде семейно, така че май в сряда/четвъртък ще мина етапи 1,2,3,4.
Много красива планина е Витоша, особено при язовир “Студена”.
Ще допълвам първия пост със снимки от следващите етапи.

Днес минах 1,2,3 етапи, до пункта в село Кладница. 36км и малко.
От там кривнах към Рударци, Драгичево и се качих на магистралата, покрай Владая, Черния кос, Княжево, обратно до НДК.
Няма и 60км. - 59 и нещо. За 4часа и 40 минути. Карах внимателно, защото имаше изненади - 5 паднали през пътеката дървета, допълнително изронване тук-там.
Очаквах да се окалям до ушите впредвид дъждовете тези дни, дори не си носих фото-то и сбърках.
Пътя след моста над Владайската река до хижа (хотел) Водпроект е перфектен.
След хижата има едно много гадно изкачване с носене на колелото. Само 20-на метра е, но е също и толкова високо и (естествено) няма стъпала. За сметка на това е леко кално - колкото да се хлъзнеш в подходящия момент.
След това пътя става пътека, която е приказка. Перфектна е за каране, много красива, редуват се букови и борови гори, сенчесто, въобще да караш и да пееш. Почти нямаше кал. 17км перфектни за каране, ако не броим изненадите с падналите дървета.
Другия път ще снимам.

Има ли определена дата за тазгодишния етап?

Още не, но ще е в началото на юли.
Ще трябва да сме бързи и да финишираме преди да е напекло много

Най-накрая намерих време да мина още 1 етап - до пункт 4 след язовир Студена.
Имах напрегнати две седмици - направих си ремонт на фитнеса, бла-бла и т.н. оправдания.
Хубавото е, че Кремиковци неработи и в Сф (почти) се диша. Та навъртях из милата ни (и мизерна) столица 150 км за тез две седмици, да поддържам някаква форма.
Днес тръгнах за съжаление късно, поради нощни причини и след 5 часа сън, но докато изкачих Тихия кът се събудих на 2/3. То май цяла Сф се беше юрнала към Златните мостове, та не усетих липсана изгорели газове за дишане.
Спускането до Владая и изкачването до моста го пропускам, както и пътя до хижа(хотел) Водоканалпроект.
След него започва днешния ми разказ и по-точно с ш*баното изкачване веднага след него. Само десет-петнайсет метра е, но няма стъпала, перила и други благинки, които да те спасят от търкаляне наобратно. Минавам го за 6 или 7 път и все така “храня” организаторите, затова че не са направили нещо по въпроса. Че даже и мейл им писах, ама отговора е “ще видим”. То аз съм го видял, ето фото да го видите и вие:
http://images26.snimka.bg/006161174.jpg
После започва истинската приказка. Тясна пътечка с много лек наклон надолу в букова, борова, брезова и чат-пат дъбова гори:
http://images26.snimka.bg/006161176.jpg
http://images26.snimka.bg/006161178.jpg
http://images26.snimka.bg/006161180.jpg
По някое време се стига до изсечен в скала проход, живописно обграден със зеленина и локви:
http://images26.snimka.bg/006161184.jpg
http://images26.snimka.bg/006161193.jpg
http://images26.snimka.bg/006161196.jpg
Пътеката след него си е пак красива и удобна за каране:
http://images26.snimka.bg/006161200.jpg
От време на време се минава край някоя пропаст - на 20 см от маратонката ми (след белите цветенца) има поне 30метра въздух до следващата растителност. А в ляво е скала - имаш 1 метър ширина да минеш и (май) никой досега не е падал там, поне аз не съм чул:
http://images26.snimka.bg/006161204.jpg
От време на време се прекосяват и огрени от слънцето полянки, но през повече се кара на сянка, което е супер!
http://images26.snimka.bg/006161208.jpg
http://images26.snimka.bg/006161221.jpg
http://images26.snimka.bg/006161224.jpg
http://images26.snimka.bg/006161228.jpg
http://images26.snimka.bg/006161232.jpg
http://images26.snimka.bg/006161233.jpg
Следва село Кладница, с пункт 3. Сянката свършва за дълго. Става тегаво за каране, но поне първите няколко км са лудо спускане към яз Студена по асфлтов път.
Язовира изниква неочаквано след един завой:
http://images26.snimka.bg/006161245.jpg
а пътя срамежливо се отклонява от него и започва да се катери докато достигне една напечена от слънцето поляна:
http://images26.snimka.bg/006161247.jpg
След дълго и уморително “бъхтане” се стига до поредица от локви на черния път. Някои от тях можеш да заобиколиш от ляво, други от дясно, а да наджапаш можеш във всичките. Аз за да покажа, че съм всестранно развит атлет, се бухнах в една. Затъна десния крак до коляното. До състезанието ще попресъхнат, но сега са доста “сочни”. Другото хубаво в тази ситуация беше палещото слунце, което спече калта по маратонката ми за нула време. Но всяко удоволствие е до време. И така тъкмо поопада калта от байка и от мене и се показа другия край на язовира, който според ценителите е по-красив:
http://images26.snimka.bg/006161248.jpg
на тази се вижда пътеката, по която току-що съм се спуснал:
http://images26.snimka.bg/006161251.jpg
http://images26.snimka.bg/006161253.jpg
Малко (километър-два) след това се излиза на асфалтов път. Там е пункт 4. За завършване на обиколката се тръгва наляво, следва голямото (и напечено от слънцето) изкачване през село Боснек към благозвучното Чуйпетльово,Ярлово и т.н.
Аз, обаче благоразумно кривнах в дясно и се докопах до Е79 и след 36 км по него стигнах до цивилизацията, жив, здрав и леко поизгорял от слънцето.
Другата седмица отивам на море, та ще мързелувам, но в началото на юли сигурно ще завъртя една пълна обиколка.
И ще снимам за да ви направя съпричастни.

Страхотен материал!

Най-накрая организаторите публикуваха официалното класиране:
http://vitosha100km.hit.bg/results.html
При стартирането засякох номер 436, може да е имало и повече, но не ги пишат.
Може би беше най-масовия старт и определено най-бързата велообиколка. Това момче дето го е взело за 4часа и 31 минути се е претрепало на първото спускане ама въпреки кървящия лакът свали рекорда с близо час!
Аз, обаче го давах лежерно - карах сам, вечерта преди състезанието приятеля, с който трябваше (пак) да караме се отказа и загубих мотивация.
По традиция старта закъсня заради записващите се в последния момент участници. Организацията беше на ниво - имаше 2 пункта за записване, вода на всчка контрола (тоест през 10-15км), както и сандвичи и сладки неща. Аз се възползвах от всичко и незагубих маса като миналата година - 94кг стартирах и 94 финиширах.
Първоначално смятах да карам бавно и да не се напъвам и не си взех изотоници и витамини. Голяма грешка! След изгрева на слънцето, обаче се присетих, че ако я карам с това темпо пак ще се пържа след Ярлово и дадох газ да изпреваря жегата на голямоото изкачване след язовир Студена до с.Чуйпетльово.
Избегнах я. Ама започнах да се схващам и са си мисля хубави неща за главата ми тъпа и проста дето си остави витамините и изотониците вкъщи. “Натурална” обиколка - това ми беше “гениалната” идея. Ама като почнаха освен “капките” на четириглавия да ми се схващат и двуглавия бедрен отзад на бедрото разбрах какъв наивитет съм проявил.
Както и да е - наливах по литър и половина минерална вода на всеки 10км и оживях.
Между Чуйпетльово и спускането към Ярлово се изкачваме покрай връх Дамян 1514м. и Големия рид 1459м. пътя първоначално води към единия от двата и на едно място се разтроява и замалко да отпраша към Златните мостове направо, тъй като някоя “благородна” ръчичка беше обрала лентите, дето означават пътя, но един друг велосипедист ме поправи и така не оплесках пътя. Преди спускането - изглед към Рила:
http://vitosha100km.hit.bg/gallery/full/2007_VL_100km.jpg
Спускането си беше истинска приказка и после дойде досадното каране по полето след Ярлово до Самоковския път. Тук краката ми сдадоха и загубих часа преднина, който си бях осигурил, но къде карайки, къде бутайки се добрах до шосето.
Малко изкачване по него и се стига до заветната чешма:
http://vitosha100km.hit.bg/gallery/full/2007_AM_IMGP0683_time_for_some_water.jpg
От там има яко спускане (по асвалт) до Железница и по “еко-пътеката” Железница-Бистрица се стига до Драгалевци, където е последнината контрола. За мое учудване няколко участници директно я подминаха (то и контролата е скрита, ама все пак...) и запрашиха надолу към Драгалевци и от там към Бояна, вместо да катерят по пътеката. Още по-учуден останах от обяснението на чичката от последната контрола, който ми обясни че “това не било проблем” и нали ще финишират и т.н.
Ще предложа на организаторите да изместят този пункт до Боянската черква догодина за да не се получават такива тъпизми - ако искаш да си честен да си по-назад в класирането. Аз благородно се прецаках минавайки по официалния маршрут, което ми костваше и спукана гума. Понеже се бях уморил, прескачайки поредната дупка не поех приземяването с краката и понеже съм лек и фин - задната гума гръмна. Резервната също ми направи проблем, а за капак и помпата ми сдаде багажа. Добре, че колегиалния дух е силен в това състезание и скоро мина едно момче което ми услужи с помпа и ми помогна за гумата.
И в крайна сметка завърших пак с подобно време като миналата година - само 5 минути по-бързо, но 30 места по-назад в класирането.
http://vitosha100km.hit.bg/results.html
Ето и галерията със снимки от състезанието:
http://vitosha100km.hit.bg/gallery.html
Това е дядото със строителната каска от Плевен - тази година главата му е здрава, за разлика от миналата:
http://vitosha100km.hit.bg/gallery/full/2007_VM_competition02.jpg
Догодина ще станат 100 години от първата обиколка на Витоша и живот и здраве пак ще карам.
Хубаво е, че това събитие става все по-масово и си остава некомерсиално. Духа на взаимопомощ е много силен - видях 4-5 закъсали колоездачи и при всеки имаше някой да помага. Аз също си предлагах помощта и на един се наложи да му развия гайките на задното колело (защото не си взел инструменти). Догодина ще си носи - сигурен съм (както аз си нося и машинка да веригата).
Организаторите бяха поправили повечето разрушени от мотоциклетисти мостчета, имаше и двама мотористи, които оказваха помощ на закъсали колоездачи по самото трасе, на гадното изкачване преди Чуйпетльово един от организаторите раздаваше с кола минерална вода преди пункта - въобще чудесна организация!