Пътека и седалище

Айде да продължите да се изяснявате на лични, стави ли?

а аз искам специално да подчертая ,че Пътеката вреди на вас и на вашето здраве - на вашите крака и кости  :?  По-добре велоаргометър , кростренажьори и подобни , в които няма съпротивление срещу изкуствената настилка. Мислете от време за вашето здраве , щото по-добре здрави с целулит , отколкото хубави с артрит. Е - най-добре здрави и хубави , де  8)

А какво препоръчваш - съпротивлението на още по-твърдия и неравен терен навън, където освен всички други възможни травми, можеш и да си изкълчиш, или направо счупиш крака?!  :lol:
В смисъла, в който говориш, всякаква аеробна дейност е опасна за здравето и ставите, защото включва интензивни и/или продължителни повтарящи се движения...
А за този безсмислен уред - велоергометъра, можеш да попиташ тук някои хора, които са го карали по 3 часа всекидневно и наистина са си преебали ставите... :lol:

А за този безсмислен уред - велоергометъра, можеш да попиташ тук някои хора, които са го карали по 3 часа всекидневно и наистина са си преебали ставите... :lol:

Аз съм тези “някои хора”, дето са си пре...ли ставите :D ...
Не е виновен велоергометъра обаче, а безсмислено дългата и натоварваща тренировка в резултат на тогавашните ми познания(незнания).. НО ако бях бягала на пътека по 3 часа щяха да са ми много по- увредени. Ставата е предпазена от мускули и сухожилия, които когато са добре развити поемат една много голяма част от тежеста и не се получава износване. Организмът е много сложна система и за извършването на една дейност играят роля много фактори, участват много системи, които е небходимо да са на едно ниво. Може да имаш силата (тренирани мускули) да бягаш, но да нямаш сърце за това (тренирано сърце), може пък да имаш “въздух и сърце”, но да са ти слаби мускулите, може да имаш пък и двете, но да са ти неподготвени ставите... Затова  правилното и съобразеното с нивото трениране е важно- за да няма контузии..

Вярно е, че пътеката натоварва ставите, затова и не се препоръчва на много пълни хора.

Вярно е, че велоергометър и кростренажор са по- добрия вариант за аеробна тренировка (от гледна точка на щадене на ставите), защото натоварват ставите само с повторение, но не и с тежест..

Аз предпочитам да бягам, защото мога и защото това стяга и оформя мускулите. Велотренировката си е чисто за отслабване( топене на мазнини), защото е без допълнително натоварване, а аз не търся този ефект. Но когато съм уморена винаги сядам на велоергометъра...

Аз съм “ЗА” премерената, правилната и съобразена с нивото тренировка..

дори бетона поема малко от енергията на тялото и не създава такова напрежение както пътеката - затова - да препоръчвам ти кален , неравен терен пред правата и прецакваща пътека.  8)

ключовата думичка при всеки вид кардио е виокоинтенизвно-интервално трениране. Обсъждали сме го вече , огледайте наоколо.

със здраве

Ключовата дума може да е тази, а може и да е съвсем различна - според човека, драги... Аз например, никога няма да мина на такъв режим на кардио тренировка. За мен ключовата дума си остава монотонното 45-минутно кардио, под формата на бързо изкачване по пътека, което обожавам. Също така никога няма да правя кардио сутрин, на гладно. На всички, които имат различен маниер на трениране - успех в техния си път. 8)  :D

Всеки прави това, което му идва отвътре и това не е случайно - единствената голяма истина е да се водиш по инстинкта си.

OMG ! Инстинкта ти !  Това беше нещо ново  :lol:  Аз бих те посъветвал да не се предоверяваш на инстинкта си и да почнеш да се доверяваш на онова нещо в мозъчната ти кутия ... онова с двете полукълба.
Поздрави

А къде според теб се локализират инстинктите бе, момче? Всъщност да, при теб може и да са на друго място... :lol:

действаш/говориш първоинстинктивно. Ако при тебе инстинктите се оформят в мозъка мога само да кажа , че имаш странна физиология  :lol:  А били ми обяснила какво е инстинкт впрочем ?  :wink:

Под “инстинкт” в случая разбирам интуитивното познание за това, кое е най-оптималният за някого вариант на нещо. Често това се оформя като знание на принципа”проба-грешка”, но не задължително.

А по въпроса с това, къде се локализират ВСЯКАКВИ психични процеси, науката се е произнесла отдавна - единствено в мозъка. ОСОБЕНО за инстинктите. За душата може да се спори, но за тях - абсолютен бетон! :lol: