Фитнес програма на лекоатлетите (спринтьори) и/или гимнастиците?

А GEEK,малко съм се поувлякъл като си прочетох постовете, искама да кажа,че тези споменати упражнения могат да са от полза само за спортистите и то само заради състезателния елемент - самият им спорт представлява това(говоря за щангистите).Но колкото и правилно да ги изпълняваш,ако не си спортист,няма никакъв смисъл да ги правиш,ако си любител,ще извлечеш само вреди.Ако не ми вярваш след 20-30 години ще се убедиш сам(ако не и по рано)

Защо няма смисъл и какви са вредите, когато го правиш с разум, тоест - правилно технически, и не все едно от това зависи живота ти (защото аз познавам и хора, извлекли вреди за лактите си от злоупотреба със сгъвания и разгъвания .. всяко неправилно натоварване може да даде такъв ефект)?
В интерес на истината може да се каже, че така формулирано вече си прав. И съм напълно съгласен с теб. Просто имаме разминаване в дефиницията на спортист и любител, за мен “спортист” е по-скоро настройка,състояние на психиката, отколкото социален статус. Иначе ето, и аз съм го казал същото(но според моята дефиниция за спортист):

Но са безкрайно полезни за всеки, който не тренира за да ходи после с изрязан потник по улицата, а за да може това-онова.

И тук не правя сравнение между хората, които с това си вадят хляба и тези, които тренират като нещо допълнително към ежедневието си (тоест такива като теб и мен). Правя сравнение между хората, които просто искат “да изглеждат” и тези, които искат “да могат”. Е точно за тези, вторите хора, са по-сложните и по-рискови упражнения (и не говорим само за snatch и clean, а за още една камара движения). А другите така или иначе няма и да извлекат кой знае каква полза за себе си, защото целите им са различни.
А това за 20-30 години е много относително и във всички случаи - не много сигурно, защото познавам лично човек ( и косвено (през нета) още двама такива) над 50 години (което се счита за “фаталната” граница от много хора), който още не е имал оплаквания, а едно време в Щатите е правил и много тяга, и много клек, и много olympic lifts (на младини де, сега само тяга прави  :lol: ). Така че много си зависи кой го прави и как го прави (това е валидно и за нещата от живота, май :) ).
edit: А да, и понеже темата се измести на “за и против clean, snatch и опасните движения”, а заглавието като гледам е друго, смятам да не пиша повече :) Поздрави и успех.

Както каза един шампион и много правилно се изрази “Каква е разликата между спортистите и обикновените хора? И те могат да направят тренировка като вас, и те могат да направят същите движения, но разликата е, че  вие на другия ден имате желание и воля да го направите отново”. Ето това е основната разлика.

Такаа. изчетох доста верни и неверни неща написани по-горе, затова ако позволите и аз искам да изкажа мнение. Аз съм спринтьор тренирам в НСА, имам резултат от 11,02сек (електронно измерване на 100м) .. измерени с хронометър бягам 100м за около 10,60 (приблизително).

Това, че горната част не е нужна на спринтьорите е меко казано глупост. По-старите треньори обичат да казват, че спринтьорът бяга с ръце, а хвърлячът хвърля с крака, което звучи налудничаво, но е много вярно. Ръцете играят огромна роля в спринта, тъй като те водят движението на краката. Колкото по-бързо и мощно работиш с ръцете, толкова по-бързо можеш да движиш краката си. Тялото на един спринтьор става толкова релефно в предсъстезателен и състезателен период. Преди това се трупа обем от щанга, дълги отсечки, натрупване на много качества, които по-късно се преобразуват в чистата скорост, която е нужна, за да се бяга бързо. Ако искаш подобно тяло - работи бързо, кратко и експлозивно. Това важи не само на пистата, но и във фитнеса. Принципът е същия. Мога да ви уверя, че спринтьорите по телевизията са изключително силни в ръцете и в краката. Имат изключително масивна мускулатура, която, обаче е пречупена през скоростната работа, която прави мускулите по-издължени, по-работоспособни и по-взривни. (съответно и тялото става по-релефно) И още нещо, което според мен е най-важното. Релефът се прави повече на масата, отколкото в залата - ако се храниш правилно, то това е половината от работата.