|
Според мен, не би трябвало тук да говоря за тялото си или за тежестите, които вдигам а за това, което ме кара да ставам сутрин и да си мисля, че днес просто трябва да се тренира. От начало поне при мен това бяха комплексите, а после просто не можех да спра;) Мина време на докато открих, че врага ти не е нито лежанката,нито скрипеца,лоста,диска с тежеса,най-малко пък чинията пълна с храна. Направил съм почти всички грешки, които могат да се направят в този спорт:ял съм без да тренирам,тренирал съм без да ям,претренирвал съм, правел съм се на мъж. Мина време и разбрах, че врага е само един и той е в огледалото. Той те гледа и ти казва “ Ти не си нищо повече от мен!И никога няма да бъдеш!Никога няма да прогресираш!Не можеш да надвиеш природата!Ти си това и такъв ще си останеш“ Дали е така? Едва ли 
Красотата и симетрията на тялото са нещо много важно за спортиста, но каква е потребноста от нея? За какво е тази сила ? За какво са тези “баници“? Нима даваме хиляди левове годишно за фитнес,храна, суплементи и т.н. за една чиста и проста суета? Нима суетата те кара да клякаш със 100 килограмова щанга на гърба, която те смазва под тежеста си?Или те кара да правиш кардио като див? Не би трябвало. Тази сила трябва да се насочи някаде, според мен това са бойните искувства,трибоя и канадската борба. Мъжът си е мъж, балета си е балет. На мъжа не му трябват спортове красиви за окото, а красиви за душата! Гледайки трибоеца правещ тяга с тежест 3 пъти по-голяма от неговата, си казваш “Този е надвил дори природата“ Това е красотата на духа,моща,волята и доказателството до каде можем да стигнем,ако ги нямаше скобите на модерният свят.
Замислете се и кажете кой,защо и как е започнал да тренира ?
Pain is nothing!
Power is everything!
Give nothing - take everything! |
