Приятели или предатели?!?!? 

Без приятели, не може…

hot chocolate - 24.06.2008, 02:16

Едва ли би споделил с приятелката ти всичко...това,че се разбирате не значи,че ти е приятел,а и все още си на такива години,че ‘тати носи,мама меси’ !
Имам сестра,долу-горе на твоята възраст и виждам как стоят нещата на ‘като на седемнайсет’ !

Със всичко съм съгласен,освен с това да сравняваш моят на начин на живот с този на сестра ти. : )) Нищо общо,гарантирам ти.

А той тати няма винаги да носи…

DeadManWalking - 24.06.2008, 11:29

hot chocolate - 24.06.2008, 02:16

Едва ли би споделил с приятелката ти всичко...това,че се разбирате не значи,че ти е приятел,а и все още си на такива години,че ‘тати носи,мама меси’ !
Имам сестра,долу-горе на твоята възраст и виждам как стоят нещата на ‘като на седемнайсет’ !

Със всичко съм съгласен,освен с това да сравняваш моят на начин на живот с този на сестра ти. : )) Нищо общо,гарантирам ти.

А той тати няма винаги да носи…

Образно казано !

Интересното в тази дискусия е, че хората които се изказват са супер различни. Възраст, пол, занятие, мероприятия… доста различни.

Това на което акцентирах аз, а мисля, че и други хора бият към това е, че темата за приятелството се мени с годините и много зависи от характера на човека.

Повечето от хората които познавам нямат нито един приятел в такъв смисал каквъвто аз влагам. Да говорят си споделят някои път и дълбоки неща, изслушване, но няма истинско разбиране и най-вече вяра. Това се дължи на морала на хората. И аз имам много “приятели”, но ми е неприятно, като знам, че този човек ако му се налага, няма да се поколебае да ме прецака. И това го знам, защото просто му знам морала и ценностите.

И да Дзвер е прав нещата не са се промените чак толкова, хората ще си останат такива. Незнам кой от древността се беше изцепи: “Нама крепост която да устои на атака със 200 мулета. 200 мулета, натоварени със злато” Ей това са масата хора и туй то.

Но аз не виня никои, защото знам, че човек не обича да му е трудно и да го боли, той върви по най-малкото съпротивление. Да кажем, че имаш вяра на някой и той те предаде, е много ясно , че ще си каже - повече да се доверявам така, никогиш. Или пък защо някои жени стават курвета, ами влюбват се, някой им разбива сърцето, често пъти дори ги изчукват и захвърля и после какво… казват си повече никога и почват кирвенските номера. И как да виниш такива хора? Не можеш. Аз лично ги съжелявам и толкова.

Ае аз имам приятел, с когото даже заплатите си деляхме… Има ли много такива?
Опасни ни считаха, сериозен съюз и почнаха да ни ебават със заплатите. За една и съща работа на него една на мен друга. Единият път ми дадат повече и ме похвалят, другият път по - малко и ме порицаят и така. И вземаме пликовете, отиваме в тоалетните на фирмата ,вадиме парите и делим…
Действахме на равна нога, планирахме на равна нога… И никога никой не зарязваше другия, даже и да не е прав.
Но въпреки това избягвам да го идеализирам.

Всеки приятел е човек . Включително и аз . За теб го казвам специално, TPD… Не идеализирай твърде много приятелите си. Огромен риск да останеш разочарован. Животът носи изненади. Маса пари които да делите. Готино гадже, което и двамата искате… Натиск и смачкване. Глад. Проблеми. Опасности. В това време другият например има и семейство да гледа… Ти искаш от него да ходите да набиете едни петима, с които си се заял…
И… все някъде там, при такова спречкване на интереси между теб и приятеля можеш да усетиш, че приятелството не е чак толкова велико и неограничено. А ако е… значи другият човек има някакъв маниакален проблем.

С много от приятелите, за които точната дума е на живот и смърт, в момента ме свързват само спомени. Не сме се карали, напротив. Просот аз поемам по един път, те по друг… Всеки се променя. Вече не е същото, макар че никой нищо не е забравил.

Трябва да си проверяваш приятелите, така ти става ясно за какво и доколко можеш да разчиташ на тях. Накарай ги като имаш случай да ти направят някоя малка услуга, друг път по - голяма и така а ти всеки път им помагай когато имат нужда.
Ако ти им помагаш а те не ясно е че са от тоя тип на които не може да се разчита. Това се използва и за новопридобити приятели, трябва да се изпитват когато се изпитат вече знаеш какво да очакваш и няма да си разочарован ако нещо не стане според очакванията ти. Ако имаш или откриеш човек на когото можеш да разчиташ трябва да го цениш защото това са редки случаи и е много добре да имаш такъв човек до себе си.
Другото нещо е да не късаш контактите си с хора които не са оправдали очакванията ти, а просто до имаш по ясна представа какво представляват.

Засега не мога да се оплача.Имам 5-6 стабилни на които мога да разчитам 24 часа в денонощието както и те на мен.Също така и 500-600 дето са за други цели
Поздрави

Като чета постовете на DEADMANWALKING и ми става малко тъжно.

dan4o93 - 06.07.2008, 01:27

Като чета постовете на DEADMANWALKING и ми става малко тъжно.

да, доста са детински.Типично детински.Решил е явно да се бори със света ама сред време всичко ще си дойде на мястото.

да, доста са детински.Типично детински.Решил е явно да се бори със света ама сред време всичко ще си дойде на мястото.

И аз това казвам,но сега не го разбира !

Стихотворението е супер

Светът да се оправя сам.Това е моето мнение и мироглед.Не съм тръгнал да проповядвам нищо.

Аз съм от хората , които могат да кажат , че имат приятели , но много внимавам с кой се събирам и на кой какво казвам ... Имам един приятел , който е с 4-5 години по-малък от мен . Той ми е като по-малкия брат , който никога не съм имал , имам още един приятел , с който се познаваме от се помня , демек кажи-речи вече 18-19 години и един бивш съученик с който се познаваме от 11 години . На тях мога да кажа всичко и знам , че после няма да е публично достояние .

Това , че някой не е срещнал или намерил подходящ приятел , с който да споделя / дели не означава , че няма такива хора . Да вярно , че най-добрият приятел на един човек си е самият себе си , но е добре да имаш и хора , на които можеш да разчиташ или помолиш за помощ в трудна ситуация . Затова трябва внимателно да избираш тези хора , защото неможеш с всеки срещнат да споделяш всичко и т.н

___ZOB___MACHINE___ - 20.06.2008, 23:51

Какво мислите за “приятелите” който всеки си мисли,че има но в един момент разбира,че е сам.Имали ли сте такива случаи или нещо подобно и имате ли изобщо човек на когото вярвате(не роднина или нещо подобно).
Искам да разбера други гледни точки освен моита

Гадничко звучи, но определено “Човек се ражда сам, умира сам, а перз другото време се заблуждава, че не е сам”.

Човекът е социално животно. Всеки човек има нужда от някой, с когото да споделя. Било то пари, пиене, емоции, жени/мъже , каквото и да е. Човек има нужда от принадлежност. Но тези хора, които “си мислим, че са около нас”, се променят заедно с нас във времето. Не е задължително човек да остане с 2-мата си приятели от детството докато се пенсионира, дори не е желателно. Хората се променят, растат, помъдряват, съответно се променят и нуждите им, интересите им, съответно се променят и т.н. им приятели. Едни си отиват, други идват.Понякога наистина се появява нуждата от самота. И аз съм я имала тази нужда. Но не защото някой ме е предал или преебал или не знам какво си направил. Както казва Дедмен, се усещам самодостатъчна на себе си. Но по някое време излизам от черупката и си намирам някое рамо, на което да поплача. Или да споделя нещо хубаво. И Дедмен ще излезе от черупката .
И какво толкоз ви тормози, какво и как ще кажете нещо и пред кого То по тази логика трябва да се затворим всички в себе си. А и защо са ни тези големи усти? Явно за ядене служат…

Winnie - 09.07.2008, 18:49

Човекът е социално животно. Всеки човек има нужда от някой, с когото да споделя. Било то пари, пиене, емоции, жени/мъже , каквото и да е. Човек има нужда от принадлежност. Но тези хора, които “си мислим, че са около нас”, се променят заедно с нас във времето. Не е задължително човек да остане с 2-мата си приятели от детството докато се пенсионира, дори не е желателно. Хората се променят, растат, помъдряват, съответно се променят и нуждите им, интересите им, съответно се променят и т.н. им приятели. Едни си отиват, други идват.Понякога наистина се появява нуждата от самота. И аз съм я имала тази нужда. Но не защото някой ме е предал или преебал или не знам какво си направил. Както казва Дедмен, се усещам самодостатъчна на себе си. Но по някое време излизам от черупката и си намирам някое рамо, на което да поплача. Или да споделя нещо хубаво. И Дедмен ще излезе от черупката .
И какво толкоз ви тормози, какво и как ще кажете нещо и пред кого То по тази логика трябва да се затворим всички в себе си. А и защо са ни тези големи усти? Явно за ядене служат…

Контактите с хора са приятни.Аз нямам нужда да плача на нечие рамо,но пак един вид близост си ми е нужна.Естествено,че не би ми било приятно да остана сам.САМО ЧЕ хората,с които прекарвам времето и живота си не наричам свои приятели,а просто свои познати.Защото както каза Уини едни си отиват,други идват.Нямам черупка,мога да споделям всичко на всекиго...не буквално,но ме разбрахте какво имам в предвид.Тази зависимост от приятелите,че едва ли не немога без тях е излишна и глупава.

Когато най-добрият ти приятел изчука твоята дългогодишна приятелка всичко става ясно..
(Така стана с един познат..)

Dan4o1000 - 10.07.2008, 02:25

Когато най-добрият ти приятел изчука твоята дългогодишна приятелка всичко става ясно..
(Така стана с един познат..)

Приятел в нужда се познава. 

С7АЛК3Р - 10.07.2008, 10:16

Dan4o1000 - 10.07.2008, 02:25

Когато най-добрият ти приятел изчука твоята дългогодишна приятелка всичко става ясно..
(Така стана с един познат..)

Приятел в нужда се познава. 

СТАЛКЕР,това беше гадно… :/

Данчо,съчувствам ти.Откъде си я изкопал тая мърла?

Dan4o1000 - 10.07.2008, 02:25

Когато най-добрият ти приятел изчука твоята дългогодишна приятелка всичко става ясно..
(Така стана с един познат..)

Приятеля възстанови ли се вече от многобройните счупвания?

tpd - 21.06.2008, 15:31

Всеки загазва рано или късно, и ако нямаш кой да те измъкне гориш.
Човек не е роден да върви сам, хората са социални животни.

Единственото което бих искал да добавя, е че на някои им се налага да вървят сами и изгарят...но все пак продължават и успяват за разлика от “приятелите им”. Какво да кажем тогава за тези хора ?!? Сами успяват, реализират се, постигат целите си с или без приятели, истински такива.
Може и без приятели може и с тях. С истинските такива предполагам е по-лесно (нямал съм истински такива, поради факта че съм все още на 19 и живея в една такава среда на пропаднали алкохолици връстници и една голяма част от утайката на сегашната младеж).

Dan4o1000 - 10.07.2008, 02:25

Когато най-добрият ти приятел изчука твоята дългогодишна приятелка всичко става ясно..
(Така стана с един познат..)

На един мой познат пък му се случи същото, но и той участваше в цялата работа Така че си зависи на какви хора ще попаднеш, има ги всякакви, и както казах - важното е да си ги подбираш

G33K - 11.07.2008, 08:55

Dan4o1000 - 10.07.2008, 02:25

Когато най-добрият ти приятел изчука твоята дългогодишна приятелка всичко става ясно..

На един мой познат пък му се случи същото, но и той участваше в цялата работа

Е това вече ми хареса!

Е...любов, к’во да се прави.

Абе, тия познати да не са някакви всеобщопознати?

Услуга си е, що? Отсял си е приятелите, видял си е приятелката.