След “меламина“ човек се замисля ...

Според мен, качеството донякъде зависи от органите които го контролират в различните държави... и в този ред на мисли е по-безопасно да се купуват добавки, които са произведени в “белите страни“... имайки предвид стерента на корупция в България и незачитането на всякакви норми мисля, че е голям риск да се купуват български добавки!!!

Основните производители и износители на суроватка и подобни суровини на млечна основа са Нова Зенландия и Холандия. Китай е голям консуматор.
Китай както много други пъти се е случвало е и развъдник на най-различни зарази и болести. Това е поради демографското и икономическото си състояние.

Холандия? Браво, новост за мен.

@dido123, моето мнение за корупцията тук и липсата и “там“ е малко по-различно, но влизайки в дискусия за този детайл, ще изместим фокуса, затова при други обстоятелства. Като цяло мисля, че е по-скоро идеализъм, а не прагматична оценка на ситуацията.

Човек би трябвало да си замисля и без да е гледал по новините за опасните субстанции в храните, които конкумираме всекидневно.

Не съм чак такъв идеалист, но все пак мисля, че в “нормалните“ държави контрола върху храните и хранителните добавки е малко по-сериозен от този при нас 

dido123 - 06.10.2008, 18:20

Не съм чак такъв идеалист, но все пак мисля, че в “нормалните“ държави контрола върху храните и хранителните добавки е малко по-сериозен от този при нас 

Да, така е! Контролът е много голям. Съществуват много санкции и едно такова издънване не предлага въже за повърхността, ако ме разбирате.

http://www.drugfreesport.com/rec/files/hfl-supplement-research-report.pdf

“Of the 54 samples that were successfully analysed by LCMS, 6 showed the presence of stimulant contamination. This corresponds to 11.1%. Of the 52
samples that were successfully analysed by GCMS, 13 showed the presence of steroid contamination. This corresponds to 25.0%. Appendix 2 summarises the analysis results for all product types. The highest incidence of contamination appeared to be in the “testosterone booster” product category type – 6 of the 9 products in this category (including product “stacks” which contained a testosterone booster component) contained steroid and/or stimulants as contaminants. This is equivalent to 67%. The second highest predominance of contamination was found in the “weight loss” products, with 29% of products tested (including “stacks”) containing steroid and/or stimulant contamination. The third highest incidence of contamination was found in “muscle building”
products. In this category (including “stacks” that contained muscle building components), 24% contained steroid and/or stimulants contaminants.“

Това, че е американско не означава, че е непременно качествено. Особено недоверчив бих бил към марки, които само се водят американски, обаче в Щатите никой не ги е чувал. Бях постнал едно сайтче, където може да се види, че и на някой от най-популярните американски марки не им е много чиста работата. При все това контролът там е на светлинни години отколкото в БГ. Наглостта и алчността на българските производители са доста добре развити. То всъщност както във всички други сфери на бизнеса тук.

Митко, това, което говориш за асоциирането на марките с държави си е чиста проба държавна политика по брандирането.
Което, си е чист маркетинг на национално ниво и позициониране в съзнанието на потребителя. Няма общо с качеството .Има общо с пропагандата.
Само за една икономика ще говоря, но тя е светъл и неоспорим пример...
Причината за прилагането на модела е проста. Приходите за националната икономика растат, данъците растат, а икономиките на страните Х и У стават зависими от определени доставки. После политиката е ефикасна, ембаргоата са ефикасни, всичко е ефикасно.
Допреди 6 години в съзнанието на потребителя доларът беше непоклатимата валута. После загуби около половината от стойността си.
Допреди година американската икономика беше символ на световната стабилност, икономика за пример. После, последва сривът на борсите и опитите за продажби на банки.
До лятото петролът беше черно злато. Америка трупаше от него. Той само ще се качва. Необходимо е ново гориво. Днес той е близо до половината от лятната си стойност.
До петък миналата седмица американската икономика все още беше символ на пазарна икономика. Зер тя имаше институт, който публикуваше списък коя икономика в света е пазарна и коя не. Тя която каже, е пазарна икономика, другите - не!
В петък тя взе решение за пореден път да вкара почти един трилион долара в ЧАСТНИ банки, като при това - забележете - на практика национализира някоя и друга банка от тея, в които не вкара пари, или поне активите им.

Та там някъде са и хранителните добавки. САЩ е страната, символ на хранителните добавки и за момента все още се верва, че няма аналог.
Скъпо платен маркетинг.
Това е общо взето цялата философия, даже и във военното дело.

Що се отнася до тея продукти, положението е сходно.
Отдавна не съм капацитет по въпроса, просто не ги следя активно и спорадично ги ползвам, но ето какво мисля:
Никъде не намирам данни, но съм убеден: не се произвежда толкова суроватка в света, колкото суроватъчен протеин. Вероятно най - търсеният и най - продаваният протеин. Без да говорим колко нетрайна е суроватката и как пътува целия свят и се изстрелва в “чист“ продукт, почти без консерванти?
Същото сигурно важи и за протеините от денатурирани месни продукти, които изискват сериозни мощности.
Същото сигурно може да се заключи за десетки други продукти.

С какво точно ни мотаят - не знаем. Божа работа. Сам виждаш, излезе една измама, но тя повече прилича на върхът на айсберга, отколкото на искрено възмущение.
Не мога да не си спомня във връзка с таз иизмама, че в споменатата от вас Холандия и Дания, лидери по телешко, намериха луда крава.
В Турция, крупен износител на пилета намериха грип и ги направиха на диви петли.
В Китай намериха Меламин...
А какво още не сме намерили?

Кой ни лъже?
Ами който може. Не е по етнически и държавен признак. Обществена тайна е: за крупните фирми и големите пари законите се заобикалят.

Затова според мен всичко трябва чат - пат профилактично и на случаен принцип да се проверява. Когато получаваме един продукт, той може да е фалшифициран от доставчиците на суровини, от производителя, на митницата, от дилъра, на много места...