Медитацията и ползите от нея

   
Фитнес ентусиаст
Emil_mlo
  • Тук е от 31 яну 2004
  • 4468 мнения
  • От София

http://www.bb-team.org/articles/3319/ - тази хубава статия повдигна много интересна и според мен същевременно важна тема за медитирането и психическото и духовно здраве.

В линка на статията са се получили интересни коментари, давайте и тук на тези които им е интересно, има какво да попитат или да кажат.

Аз бих казал, че не е добре да се практикува медитация сам и да се изпробват техники прочетени от книги още повече от интернет. Най-добре е да бъде под наблюдението на инструктор или учител. Има много различни техники, аз в момента на прима виста се сещам за около 50. Медитация в движение китайски и йога практики, медитация с визуализации, концентрация, мантри, звуци и т.н. просто биват много.

Търсещият духовното е хубаво все пак да практикува някоя медитация, молитва, обет или някакъв друг вид практика за да има ефект. Със сигурност не става само с четене и с попълване на интелектуалните нужди.

Ако видите децата ще видите на пример, че те медитират най-често когато са сърдите или много разстроени отиват някъде сами и се вглъбяват в себе си и само за няколко минути отново са заредени и готови за игра и забавление. А и хората след работа, момента когато остават сами, леко изморени в едно приятно състояние.

Ако някой иска можем да разгледаме типовете и видове медитации, техники и т.н. Лично аз практикувам от повече от 2 години сериозно Сахадж Самади медитация, преди това а и по време съм пробвал много други.

Преди медитацията обаче е полезно да внесем малко разграничаване и информация за нашата психика. Има различни нива на съзнанието, най-просто можем да ги разделим на будно, сънуващо(мечтаещо) и спящо. Но има и други в които сме осъзнати по различен начин дори и в тези три състояния. Има и различни модификации, емоции и чувства влияещи на нашата най-важна част от съществото ни, психиката.

А да започнем и по-отрано нашето същество от какво се състои? Тяло, ум, емоции, дъх, интелект, памет, душа(ДУХ, висш Аз и т.н.).


Ума ни прави и три разграничавания, които определят избора ни, харесването, предпочитането и т.н. Според китайската философия са добро и зло, но според повечето философии можем да разделим нещата на три категории: Вредно и лошо за нас, което не харесваме или поне не желаем истински, Нещо което ни дава енергия и вдъхновение, нещо средно което преобразува себе си в добро и лошо, полезно и вредно, и такива неща които са изцяло полезни и добри за нас. Човек е така устроен, търси доброто и се ражда с търсенето си в себе си за нещо по-добро, щастие, любов и т.н.
Дано темата да Ви е интересна приятели.

Поздрави

ПП малко свързано с коментарите под статията: Йога и медитация са синоними, “Йога” древните скриптове определят като съюз или хармония в нашите нива на съществуване, което най-кратко е и медитацията. А исторически погледнато Йога и Ведическите Науки като цяло са първоизточника на всички останали практики, учения и т.н.

21 дек 2008 22:54
Фитнес ентусиаст
Петров
  • Тук е от 18 апр 2006
  • 287 мнения
  • От София
  • Дневник

Ами какво да кажа ти си човека, който се занимава с йога... ако някой може да каже нещо компетентно по въпроса това ще да си ти

21 дек 2008 23:19
Няма гласове
#1
Фитнес ентусиаст
Emil_mlo
  • Тук е от 31 яну 2004
  • 4468 мнения
  • От София

Е надявам се, че не съм само аз, а и на някой друг му е интересно. Иначе статии могат да се пишат по въпроса, интересна тема са. За нещо по-конкретно обаче явно човек трябва да се занимава, както да ходиш на фитнес и да си следиш диетата, не става да четеш за това
 
Важно е човек да остава за малко със себе си да има време за лично пространство, да изчисти негативностите, мислите и да си вземе пълноценна почивка и възстановяване.

Айнщайн е правил много упражнения за психиката и своеобразен вид медитации, чувал съм, че правел едно упражнение от йога, сутрин е записвал сънищата си, а вечер е връщал деня си като на филмова лента.

Да се грижиш за състоянието на ума си е дори по-важно от тялото, но масата от хора не обръщат внимание и не увеличават осъзнатостта си дори за тялото, храненето и т.н. пак какво остава за състоянието на ума им… чалга, лоша и вредна храна, неблагоприятни навици, лош език и контакти с хората…

поздрави

21 дек 2008 23:27
Няма гласове
#2
Верен BB-Team-ър
Стефан Симеонов
  • Тук е от 5 юли 2004
  • 4576 мнения

Поздравления за темата, Емо.
Хубава и интересна. И актуална, бих казал.
Покани ако искаш и автора на статията.

Все пак аз съм длъжен да кажа, че идеята на изданието е да привлича вниманието върху проблеми на спорта, здравето  и себевъзпитанието.
Да кара хората да се интересуват, да имат потребност да се занимават с това.
Не непременно да е последна инстанция. Даже не е в никакъв случай.
Така че е ясно че това не е професионална йога статия, а популярна такава.

Та това, че човекът, който е писал статията, не медитира(евентуално), според мен е никакъв проблем Емо.
Даже е добре.
Добре е, защото първо ще напише статията отстрани. Не от погледа на някой медитирал, който хората трудно ще разберат.
И второ, защото вие, които сте професионалисти в това отношение, ще можете да видите и погледът на хората отстрани. Да разберете как мислят.

Поздрави, братле!

21 дек 2008 23:29
Няма гласове
#3
Фитнес ентусиаст
G33K
  • Тук е от 16 юли 2006
  • 2026 мнения

Ще ми е интересно да прочета как ще се развие темата, че винаги ми е било чудно “що е то?”, а никога не съм знаел дори какво точно означава да медитираш. Примерно - правя нещо не дотам интересно и понякога в един момент се усещам (сепвам по-скоро), че вече 4-5 минути ми се губят и не съм мислил за нищо, просто буквално съм “изключил” - нещо такова ли е и медитацията като усещане, или не съвсем? Наистина ли е толкова опасно, колкото се споменава в коментарите по статията и защо?
Един пътси намерих някакви мп3-ки с такава цел. Легнах, отпуснах се, слушах и изпълнявах (общо взето нещо ми казваха за дишането, да си представям че правя нещо приятно, е такива неща) обаче в някакъв момент съм заспал (а не ми се спеше, но то отпускане,отпускане и айде..) и явно не се е получило.
Наистина ще ми е любопитно да прочета личен опит на хора, които са правили такива неща и също материали нещо, не за ползи и вреди, а по-скоро какво аджеба е това.

I have come here to chew bubblegum and kick ass… and I'm all out of bubblegum.

21 дек 2008 23:32
Няма гласове
#4
Фитнес ентусиаст
Emil_mlo
  • Тук е от 31 яну 2004
  • 4468 мнения
  • От София

Абсолютно съм съгласен Стефчо, ще пиша на Калина ако иска да се включи. Много интересно, по-градивно и приятно от темата за полицията или престъпленията в другия раздел


поздрави Стефчо

казано от G33K на 21 дек 2008 23:32:

Ще ми е интересно да прочета как ще се развие темата, че винаги ми е било чудно “що е то?”, а никога не съм знаел дори какво точно означава да медитираш. Примерно - правя нещо не дотам интересно и понякога в един момент се усещам (сепвам по-скоро), че вече 4-5 минути ми се губят и не съм мислил за нищо, просто буквално съм “изключил” - нещо такова ли е и медитацията като усещане, или не съвсем? Наистина ли е толкова опасно, колкото се споменава в коментарите по статията и защо?
Един пътси намерих някакви мп3-ки с такава цел. Легнах, отпуснах се, слушах и изпълнявах (общо взето нещо ми казваха за дишането, да си представям че правя нещо приятно, е такива неща) обаче в някакъв момент съм заспал (а не ми се спеше, но то отпускане,отпускане и айде..) и явно не се е получило.
Наистина ще ми е любопитно да прочета личен опит на хора, които са правили такива неща и също материали нещо, не за ползи и вреди, а по-скоро какво аджеба е това.

Хубав коментар, личен опит, трябва човек да изследва живота си и въобще себе си, а не да се самозалъгва, че всичко в този живот е ясно, че това е така, а онова пак е еди как си.

Медитацията както става ясно от самата дума е нещо по средата. Ние както си написал по-горе преживяваме различните състояния на нашия ум, преживяваме будното, спящото състояние, но също така преживяваме и междинното, кратките моменти когато сме в просъница на пример.

Медитацията е това състояние на финна настройка на съзнанието между фокус (не предпочитам думата концентрация, защото значението и се бърка от хората) и релаксирането. Когато имаш осъзнато и фокусирано релаксиране, форма на сън и т.н. това е медитацията. По същият начин когато при едно движение, упражнение, тежък физически труд и т.н. имаш чувството на не-извършител, на съзнание, което те откъсва от случващото се и ограниченията на идентифиращото се със извършителя съзнание.

Общо взето медитация е баланс, медитацията е това състояние при което материята празнува от вън, а отвътре си спокоен и тих, а когато материята е тиха, отвътре празнуваш и си активен, празненство отвън ,спокойствие отвътре и спокойствие отвън, празненство отвътре. 

Това го има в подписа ми, когато внесеш мислите и емоциите си върху действието, това изпразва главата и прехвърля фокуса, ако сте забелязали когато сте в определено състояние и дишането веднага се променя според състоянието, когато прехвърлите фокуса към дишането и образно казано издишате емоциите и мислите си - тогава всичко се нормализира.

21 дек 2008 23:35
Няма гласове
#5
Фитнес ентусиаст
Martinakiss
  • Тук е от 29 март 2007
  • 434 мнения

Лол, хиляди благодарности Емо, наистина внесе доста светлина по темата

Всъщност по моето скромно мнение разбирам, че всеки един човек дори и несъзнателно е медитирал. Това странно усещане когато изолираш външния свят около себе си и се отдаваш на вътрешно размишление или мечти. Говоря главно за себе си, защото на мен доста често ми се случва в клас, когато не се говорят много интересни неща и гледам, осъзнавам, че гледам човека пред мен, без да разбирам какво говори и без да се слушвам в думите, като през това време мисля съвсем различни неща. Работата е там, че самото овладяване на мисълта е доста трудно, опитвал съм да се върна в същото състояние, но не става.

Значи съветваш ни да не практикуваме медитиране сами, но ако нямаме възможност да се запишем на група, не може ли да се упражняват някакви упражнения за ума вкъщи, които да са по-безопасни и задълбочени
Примера с Айнщайн е добър, най-вероятно ще го пробвам.

Е като новак в тази област е хубаво и да кажа какви са ми най-общо очакванията и целите: по-добър контрол на чувствата, по-добра мотивация за развитие в живота(в спорта съм достатъчно мотивиран), по-голяма издържливост( мисля, че духовната енергия би ми помогнала, да контролирам и физическата си енергия, така че да не се измарям толкова много от ежедневието). Надявам се да не звуча глупаво, излагам гледната точка на страничен наблюдател.

23 дек 2008 01:12
Няма гласове
#6
Фитнес ентусиаст
Emil_mlo
  • Тук е от 31 яну 2004
  • 4468 мнения
  • От София

Нужно е да разгледаме психиката като един канал образно казано, на повърхността е личността ни, идентификациите ни, но колкото по-дълбоко слизаме толкова повече боклуци излизат, мисли, страхове, други емоции и чувства, обърквания. Също така колкото по-дълбоко влизаме в този кладенец на съзнанието ни, толкова повече личността и идентификацията на повърхността ни изглежда по-объркана, по-променена и неразбираема дори. А когато човек чете за дадена техника особено пак по медитация, той си създава концепция веднага каква трябва да техниката, горе долу какво трябва да се случи и т.н. това играе лоша шега когато се сблъскаме с объркването когато навлизаме дълбоко в съзнанието, тогава концепцията се разбива и могат да ни обземат страхове и обърквания. Може да е опасно и вредно. За това е хубаво поне в началото нещото което правим да е възможно най-просто и изчистено от разни готини думички, велики идеали, сложни техники и т.н.
Освен това, което е правил Айнщайн с изчистването на впечатленията от изминалия ден или нощта можем да правим и други лесни и приятни неща, а също и който намери потребност да прочете все пак някоя друга книга, да потърси в интернет, да се включи в някакъв вид духовна практика, дори и религиозна, ако не е твърде фанатично не е толкова лошо. Или пак изкуство, всичко може да бъде духовно и хуманно, така вършено, че да извисява духовното ни състояние.

Простичките упражнения за успокоение на ума, медитация:
1 Пеене, различни повдигащи духа песни, които ни харесват, действат приятно. Когато човек пее е както когато твори нещо, тогава дясната половина на мозъка му работи и творчеството, духовното в него е по-будно, по-активно.
2 Дишането е като въже за ума ни, както споменах вече всяко емоционално състояние има точно определен ритъм на дишане, а и обратното ако възстановим дишането си влияем и на ума, а чрез някои прости дихателни техники можем да подобрим състоянието на ума си значително. Йога дишането като цяло е дълбоко коремно, диафрагмено, гръдно с малка пауза и след това бавно и контролирано издишане. Има много дихателни техники, хубаво е да бъдат преподадени и следени дали точната техника се заучава правилно.
3 Също с дъха, една от най-силните медитации въобще във всички източни учения е да следим дъха си, да свържем ума си с дишането, всяка глътка въздух да бъде абсолютно осъзната, докато идва един момент в който ни обзема спокойствие и трудно улавяме дъха си.
4 Наблюдението е основа на всяка медитация, дори по време на активност през деня можем да наблюдаваме всички неща които преминават през нас, хора, събития, усещания, състояния, мисли и чувства, толкова много неща, от които повечето хора забелязват много малък процент, ако тренираме наблюдателността ни е много по-лесно да се медитира, осъзнатостта нараства, дори има моменти когато спим, но сме осъзнати, че спим.
5 Човек трябва да е на 100%, много хора приемат максимума от себе си като нещо, което не са готови да дадат, което не трябва да дадат. А да си на 100% просто означава, да си изцяло отдаден, такова състояние в което цялата нервна система е събудена, както са малките деца и бебетата, едно бебе плаче на 100% с всичко, което има, а не както възрастни да хрипти и да подсмърча внимателно   След такива моменти ако попитате един велик композитор, художник, учен или др. как е сътворил дадено нещо, той ще каже, че не знае, станало от само себе си. Едва ли си струва да живееш живота си по друг начин и за мен това също е медитация, също когато спиш и си на 100% изключен от активностите.

Хората имат нужда от духовност, живота не е само работа, пари и сметки. Това и му липсваше на комунизма  не може без духовност да се живее, не е интересно.

И най-важното е ако човек има търсене в себе си за нещо повече, за нещо възвишено, идеал, то това търсене трябва да се подхранва и желанието ни да става все по-силно, това е зареждащо, не е като желанието за нова кола, която докато искаш си нещастен, че я нямаш, като я купиш си нещастен, че трябва да се грижиш за нея 

23 дек 2008 01:57
Няма гласове
#7
Фитнес ентусиаст
tpd
  • Тук е от 7 фев 2005
  • 3240 мнения

Аз още под статията коментирах:

Според мен статията е направо излишна. Медитацията е нещо много специфично за да се описва тука така. И според мен е невъзможно за постигане от хора които нямат някакъв сериозен учител или наставник в тази сфера.

На мен нещо като не ми е на кеф или съм уморен - лягам да спя. Ни медитации ни нищо не ти требе.  :-)

Емо, прави ми добро впечатление как говориш за духовните аспекти. Винаги е хубаво като има хора които да разглеждат нещата от различни страни. Това е и била едно от големите качества на Айнщаин до колкото знам, способността да анализира от различни страни.

Аз съм се интересувал как изобщо работи нервната система и разнички възможни електромагнетични моделизации (примерно и моделизации на аксони, чрез кондензатори, резистори и т.н.), доста са модерни в някои изследователски дейности. И ако приемем че човек може съзнателно и подсъзнателно да се меши в тези процеси, то според мен не трябва да го прави, защото има всички шансове да ги ‘сбърка’ и да даде на късо. Имено за това не мисля, че медитационните практики не биха били интересни за хора любители, каквите мисля сме почти всички тук.

Споменаваш за Айнщаин някои неща, какви са източниците от които имаш информацията, защото за този човек има писани и много алабализми?

А иначе незнам дали при комунизма е липсвал духовния аспект, тъй като съм бил много малък, ама в днешно време като гледам каква джунгла и размит морал е... много рядко имам щастието да видя кой знае каква духовност. Но както бат Чърчил е казал - демокрацията е кофти работа, но по-добро от нея няма...

Всичко добро и весели празници.

23 дек 2008 18:54
Няма гласове
#8
Фитнес ентусиаст
Boby_

Тази тема си я отбелязвам за внимателно изчитане в по-удобен момент.
Преди години редовно медитирах и мисля, че ползата не беше само в главата ми... После ежедневието ме подхвана - учене, после работа, семейство, деца... Знаете как е. Сега ме подсещате за тийнеджърските увлечения, които може би са имали повече потенциал, отколкото съм смятал тогава. Връщате ме много години назад!

23 дек 2008 19:51
Няма гласове
#9
Фитнес ентусиаст
Emil_mlo
  • Тук е от 31 яну 2004
  • 4468 мнения
  • От София

Инфото за Айнщайн е четено от мен преди време в книга на нашите, биография е от някакъв англичанин ако не се лъжа, ще я потърся. Информацията ми се преплита с прочетеното от други хора, дано не е от същия източник.

Мен ако ме питаш ние вече се бъркаме в действието на нашия организъм и нервна система. За мен разбирането, че това е някакво надграждане и прогрес не е много правилно, по-скоро ставаме по-нормални чрез медитация и възстановяваме организма си. Има разни глупави учения в които отваряли чакри, задействали разни енергии и прочие... то ако погледнеш на улицата какво става с хората и в техните глави каква е случката... всичко кипи и прегаря, често нервната система ни бие дузпата и ни труплясва на леглото или се разболяваме. Медицината дори в по-груб мащаб не е наясно, пак неща като ендокринна система, нервна система и т.н. са пълна мъгла и догадки. По-добре в науката да бъде вкарана духовност, а и обратното разбира се, иначе нещата се изродяват, в двете посоки има примери. За мен много учени са пример колко е лошо само да учи човек, да не се е докоснал до духовността.

Радвам се, че темата е интересна, а и хубави коментари има

поздрави

23 дек 2008 21:41
Няма гласове
#10
Фитнес ентусиаст
Emil_mlo
  • Тук е от 31 яну 2004
  • 4468 мнения
  • От София

Да продължим темата, засърбяха ме пръстите да споделя малко собствени разсъждения. Не са научно обосновани, а от събрана информация, опит и т.н. Понеже темата ми е хоби и съм се ровил много в различни източници.

В темата засегнах частично няколко важни според мен точки, компонента свързани с нервната система и начина на работа на нашия ум. Ще напиша за два най-интересни за мен аспекта. За мен древното понятие за Карма в днешни дни можем да разделим на две, на навици и на модели на поведение.  *”карма” означава действие, което оставя последствия. Идва от древния език Санскрит*
Разделям така, защото навиците вероятно създават модели на поведение, а и моделите на поведение създават различни навици, но те са различни по своята същност.

Темата за кармата ми е интересна, защото ако се вгледаме внимателно в нея ще видим, че тя е тази, която движи нашия живот като цяло, предопределя средата ни, както външно, така и вътрешно.
Навиците, създадени нервни връзки в архива на нашия мозък, действия които извършваме често, почти роботизирано и автоматизирано, без да изисква големи затруднения от нервната ни система.
Хората са уникални с вродената им способност към промяна и усъвършенстване на навиците. Нервната ни система има много вродени склонности. Но ако погледнем животните ще видим, че в по-голямата част от видовете вродените навици са водещи в живота им, птици знаят как да прелетят от единия до другия край на света, животинки с много къс живот имат изключителни вродени знания и т.н. Наблюдаваме подобна чувствителна разлика в нашата нервна система и на повечето животни. Учените казват, че едно бебе до няколко месеца има подобни умения и работа на мозъка, което се трансформира след 8-9 месец живот. Интересно е, имаше предаване на National Geographic на тема новородените бебета и тяхната нервна система, казваха, че разбират поне 2-3пъти повече от възрастен човек.
Една мисъл на Аристотел за навиците ми харесва: „Съвършенството е нещо, което правим постоянно, ежедневно, следователно съвършенството не е действие, то е навик.”

Да разгледаме и моделите на поведение. За да може един навик да се превърне в действие, той се нуждае от импулс от движеща сила. Моделите на поведение са втория аспект от Карма. Моделът на поведение включва в себе си първо мисъл и/или емоция, чувство. Мисълта породена от паметта ни поражда биохимична реакция в организма ни, която ражда съответното кореспондиращо чувство и емоция. Емоциите са по-силни за нервната ни система програми от Мислите, обхващат и променят тялото ни. Но модела на поведение мисъл/чувство се казва така, защото това е повтаряща се цикличност, мисълта ражда чувство, чувството ражда мисъл.
Този или онзи навик не ни харесва ние се борим с нахлуващите мисли, но чувствата отново ги пораждат или обратното когато ни е страх се борим със страха но мислите го увеличават.

Хубаво е да станем осъзнати за случващото се с нашият ум и психика. За вече заложените модели на поведение и навици в нас. Защото в голям процент хората не осъзнават каква е движещата сила в тях караща ги да правят това или онова, да се чувстват добре или зле… хора живеещи като роботи. Но ние имаме силата да осъзнаем, нервната ни система има възможността да се пороби в себе си и да не вижда мащабно картата на живота, метафорично разбира се, да ридаем и плачем забити в малка част от нея, но имаме и възможността да видим всичко в истинския му мащаб и да видим какво има да се оплаче, какво има да се радваме и т.н.
Някой беше казал, че избора е илюзия създаваща дилема пред малкия ум в нас, а в същност избор няма за бистрия ум възможността е само най-доброто.

поздрави

27 дек 2008 11:55
Няма гласове
#11
Фитнес ентусиаст
D_U_D_E_
  • Тук е от 13 май 2009
  • 6 мнения
  • От Варна

здр.
Подложен съм на много стрес в ежедневието ми и реших да пробвам с медитация, обаче нещо не се получава. Чел съм различни начини да разкараш мислите си и да се средоточиш в/у дишане и т.н. Дали трябва да продължавам с опитите. А верни ли са тея отзиви за лошото въздействие на медитацията(цитат:Може да се побъркаш, може да станеш агресивен, може да станеш неадекватен, може да си като приспан, може това да ти окаже директно влияние върху тялото по непредсказуем начин), има ли такава тъмна страна?

14 сеп 2009 03:48
Няма гласове
#12
Фитнес ентусиаст
Emil_mlo
  • Тук е от 31 яну 2004
  • 4468 мнения
  • От София

Има, най-добре е да се посъветваш със специалист и да изкараш специализиран курс за целта под наблюдение. Защо има лоши страни? – Защото когато медитираш и се отпускаш се получава състояние подобно ни спящото, излизат впечатления и стрес, буквално това се случва. Подобно на сънищата е ефектът, но това връщане към вероятно стари натрупани неща в дебрите на съзнанието могат да повлияят зле на психиката, когато няма подготовка и има липса на знание спрямо случващото се.

поздрави

ПП Вероятно началото на Ноември ще имаме курс по медитация, който е само 3 дни с професионален и опитен световноизвестен учител. http://www.artofliving.bg - проверявай, ще пиша за дати скоро.

14 сеп 2009 20:13
Няма гласове
#13
Фитнес ентусиаст
syn tze
  • Тук е от 4 авг 2009
  • 11 мнения

Ето малко интересно инфо

Енергиината практика в Тайдзицюан
Много са лицата на тайдзицюан (тай чи чуан) и множество са неговите интерпретации. Официалното начало на изкуството датира през 17 век, когато генерал Чън Уантин, представител на 9-то поколение от фамилията Чън решава да обедини в едно, традиционни китайски упражнения на чигун (цигун) с бойните прийоми на ушу. В резултат се ражда едно от най-смъртоносните бойни изкуства познати ни днес и система, развиваща енергетиката на човека и подобряваща неговото здраве. Неслучайно днес тайдзицюан е най-разпространеното бойно изкуство от т.нар „вътрешни стилове”.
Поради своята комплексност, дълбините до които тайдзицюан може да доведе удивява милиони хора по света. Днес той е предпочитан заради своя ефект и палитрата от възможности, които предоставя за отключването на човешкия потенциал. Бавните и меки движения на тайдзицюан не само спомагат за вътрешната хармония, но и предлагат алтернативен поглед върху бойните изкуства като цяло. Сковаността се заменя от гъвкавост и отпуснатост, която пък подобрява вътрешната проходимост на тялото. Така жизнената енергия (чи) постепенно започва да се движи нормално по енергийните меридиани в тялото и да отпушва вътрешните блокажи на енергийната ни система.
Именно затова много хора практикуват тайдзицюан – за работа с енергията, като част от вътрешната алхимия. Интегрирайки в себе си всичките си плюсове и ползи, философията на Ин и Ян, петте първоелемента и китайската традиционна медицина, тайдзицюан разкрива потенциал, много по-добър от всяка една чигун система заради по-голямата си комплексност. Всички движения на тайдзицюан се активизират чрез долната част на корема, която област на китайски се нарича дан тиен (в превод „поле на енергията”). Дан тиен се явява резервоара на енергията в тялото. Ръцете и краката никога не се движат самостоятелно – те винаги са водени от дан тиен, което генерира сила и координира останалата част от тялото. Това генерира и спирална сила, която при схватка причинява вътрешни наранявания у противника. Практикуващият тайдзицюан насочва съзнанието си към дан тиен и по време на статичната медитация (която е неизменна част от практиката на Чън стил), и по време на динамичната медитация (практикуване на формата). Дан тиен се пълни с енергия, а съзнанието се изчиства от излишества, което му позволява да стане едно с тялото и енергията. По този начин цялото същество действа като една еднородна съзнателна маса, тъй като всички движения се пораждат от силата на енергията вътре в тялото, а не отвън. Ето защо тайдзицюан е едно от т.нар. „вътрешни бойни изкуства”, което за разлика от външните стилове (чиято люлка е манастирът Шаолин) избира подход на разбиране отвътре-навън, за разлика от останалите стилове ушу (китайски бойни изкуства), които чрез външна форма в течение на практиката търсят вътрешно разбиране за нещата. Няма по-малко стойностен подход към материята – и вътрешните, и външните стилове имат своите достойнства. Тук е и ролята на потенциалния практикуващ - да се постави във философската дилема дали може да проектира нещо навън, ако преди това го няма отвътре.
В контекста на всичко казано дотук за вътрешните принципи на тайдзицюан и работата с енергия (чигун), може би се подразбира, че движенията във формите не са произволни, особено когато говорим за Чън стил. Те генерират леенето на чи по каналите, важните акупунктурни точки се активират, което на физическо ниво улеснява и увеличава кръвообръщението в тялото, издигайки го до пълния му капацитет, снабдява клетките с максимално количество кислород, подобрява умственото равновесие и ендокринната система, стабилизира сърдечната и белодробна дейност. Поради вече свободно течащия поток от чи в организма (в резултат на практиката на тайдзицюан) множество заболявания биват прекратени и доста често напълно премахвани. Артрит, ревматизъм, всякакви костни проблеми са доказано лечими през годините чрез тайдзицюан. Вътрешната среда на тялото също се детоксикира и подобрява качествено, тъй като чрез движението на гръбначния стълб всички органи биват масажирани по време на практика, което респективно винаги поддържа един прекрасен тонус. Всички гореизброени факти формират естественото продължение на работата с енергията чрез тайдзицюан – говорим за произтичащият от предния, следващ аспект на практиката, а именно – за здравето на човека, което за много бива проблем. Това е и главната причина за милиони хора по света да се обърнат към тайдзицюан като универсален самолечител.
Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация – България предоставя възможността за практика на Чън стил тайдзицюан в България. В момента глава на фамилия Чън и пазител на традицията се явява Чън Сяоуан – 19-то поколение майстор. През различните етапи на своя живот той е бил обучаван от своя дядо – Чън Факъ, баща си – Чън Джаосюй, както и от чичовците си Чън Джаокуей и Чън Джаопи. Чън Сяоуан има значителен принос за популяризирането на тайдзицюан. Освен, че самият той е изключителен майстор на тайдзицюан, той успява да систематизира знанието, което носи тайдзицюан и да го предава по-лесно на учениците си. Чрез своята организиция – WCTA (Chen Xiaowang World Taijiquan Association) Чън Сяоуан организира множество семинари по цял свят, които увеличават интереса към бойното изкуство тайдзицюан и го правят все по-популярно и достъпно. Най-накрая и у нас, официалното представителство WCTA – Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация – България, предлага възможност за групово и индивидуално обучение на Чън стил тайдзицюан, благодарение на един от вътрешните ученици на грандмайстор Чън Сяоуан. За допълнителна информация и контакт http://www.taiji-bg.com
Бивайки част от безценното културно наследство на Китай, надяваме се изкуството на тайдзицюан да има широк прием в България и да достигне до дълбините на повече хора. Защото макар и различен, Пътят на всички ни е общ.

12 окт 2009 09:13
Няма гласове
#14
Фитнес ентусиаст
magic occult
  • Тук е от 7 авг 2011
  • 1 мнения

Хайде сега... медитацията била опасна. Глупости.
Медитацията трябва да се усвои само под наблюдение на учител-глупости.
Има различни видове медитация-има ,но не всички са реалната истинска медитация ,а са просто измислици !
Разбира се ,че е добре да има кой да те наглежда ,но можеш и сам да се учиш да метидираш!Няма нищо вредно,медитацията по-трудно се овладява и често при повечето хора ,когато за 1ви път започват да практикуват,да медитират ...те просто заспиват.
А за немисленето ... с много труд и практика се усвоява! При най-малката мисъл примерно : “В момента мисля ли?” това означава ,че медитация е приключила и концентрацията си е заминала на майната си. За мантрите - те  могат да бъдат свързани с медитацията , могат и да не бъдат. Тяхната цел е да се осъществи нещо- примерно използвам мантра “дзаян дзаячи квоч кохинто.” с цел получаване на материални блага (пари) и т.н.

7 авг 2011 14:33
Няма гласове
#15
Боен изкуствовед
Еушендре
  • Тук е от 29 сеп 2013
  • 107 мнения

За мен медитацията като метод, е единствения познат път чрез който вече си избрал червеното хапче.

Ако ви е дадено да избирате между познаването на истината или щастието, кое бихте избрали? Кое е по важното за вас?

Оказва се че отговорът зависи от това как се чувствате в момента! И как мислите, възможно ли е истината да води към щастие и обратното? Е, нека да видим и отговора…

В една от любимите ми сцени от филма “Матрицата“, Морфей /героят на Лорънс Фишбърн/ предлага на Нео /Киану Рийвс/ да избере между две хапчета: червено хапче и синьо хапче. “Ако вземеш синьото хапче, казва Морфей, историята свършва, всичко е до тук!

Ще се събудиш в леглото си и ще вярваш на това, в което искаш да вярваш. Ако вземеш червеното хапче, продължава Морфей, ще останеш в страната на чудесата и аз ще ти покажа колко дълбока може да бъде заешката дупка.


Помни: всичко, което ти предлагам е истината, нищо повече.”

По този начин Морфей предлага на Нео избор между “живота както обикновено” и “познаването на истината” Ако ни предложат подобен избор, повечето от нас смятам, че ще изберат точно това, което избира и Нео: да вземе червеното хапче /хапчето на истината/.

Или може би не е така….

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=C9ShkrsSfzQ

morpheus-red-or-blue-pill-the-matrix-1957140-500-56821.jpg

Ще ви покажа един свят без граници.. Нео, Матрицата.

18 окт 2013 01:09
Няма гласове
#16