Орторексия - манията към "съвършено" хранене

В съвременния начин на живот, с широк достъп до информация, често объркваща и противоречива, а и с налагани критерии за външен вид, не е изненада, че се появяват хранителни разстройства.

Съществува едно състояние, което се характеризира с мания по „здравословното“ и „правилно“ хранене, за което обаче е спорно дали е хранително разстройство или поведение, обвързано с начина на живот.

Какво ще научиш

• Какво е орторексия - история на възникване на дефиницията за състоянието;
• Защо се стига до орторексия и какво кара хората да прескочат границата;
• Какви са симптомите на орторексия;
• Орторексия ли е идеята за здравословно хранене;
• Рискове за здравето;
• Какво е лечението за орторексията;
• Тласкат ли социалните мрежи към орторексия.

За кого е тази статия?

Настоящият материал има информативен характер и не бива да бъде използван за поставяне на самодиагнози или самолечение.

Той е подходящ за хората, които се стремят да се хранят здравословно и повдига един важен въпрос – превръщането на „здравословното хранене“ в мания, която води до негативни последици и всъщност, иронично, става нездравословна.

Какво е орторексия

За никого не е тайна, че има повишен интерес към различни течения в храненето, често налагани и като мода сред обществото – например консумацията на супер храни, стремеж към здравословно хранене и изключване на цели групи храни не поради медицинска причина, а поради вярването, че това е полезно за здравето или ще доведе до конкретен външен вид.

През 1996 г. д-р Стивън Братман, практикуващ алтернативна медицина, предлага терминът „орторексия невроза“ като описващ поведение на хранене, характерно с почти патологичен фокус и мания към здравословното хранене. Идва от гръцките думи "orthos" – верен, правилен и "orexis" – хранене.

По-късно, през 2004 г., били предложени и критерии, чрез които да се определи орторексията. Съвсем наскоро, през 2015 г., след публикувано изследване (2), било въведено първото предложение орторексията да бъде официално приета като диагноза, но с днешна дата състоянието все още не е прието като такова.

През 2016 г. Братман и колегата му Том Дън преработват критериите за определяне на орторексия и ги прецизират.

Орторексия е обсесивно фокусиране върху „здравословно“ хранене и избягване на „нездравословни“ храни, психическо обременяване по отношение практикуването на диети, както и придържането към много строги правила в храненето, водещи до висок емоционален стрес.

Изборът на храна се прави въз основа на количество или мисълта как да доведе до отслабване, но във всички случаи отсновната цел е качеството, което да доведе до здравословни ползи.

Въпреки че се водят дебати дали орторексията е хранително разстройство или просто нов феномен в начина на живот, някой от типичните за състоянието признаци кореспондират с тези на разстройствата, като физически (недостиг на хранителни вещества, прекомерна загуба на тегло), психологични (емоционална нестабилност) и социални (изолация от обществото).

Някои хора смятат, че това е форма на обсесивно-компулсивно разстройство, опирайки се на факта, че "по-леките" случаи на орторексично поведение не са опасни за живота и здравето, а са характерни повече с обсесивната си природа (създаване на норми и правила, спазването на които заема изцяло вниманието и времето). Други намират, че орторексията не се различава от вече дефинираното хранително разстройство – анорексия.

Защо някои хора прекрачват границата?

Съвременното общество непрекъснато ни поставя норми – подсказва ни кое е красиво, как да изглеждаме, колко да сме слаби, какво е здравословно да се яде. Как тогава фокусирането върху здравословното хранене би могло да ни навреди?

Често орторексията започва като невинно, искрено желание за здравословен начин на живот.

Човек спира да яде червени меса, защото някъде е чел, че водят до рак, по-късно изключва изцяло месото. След време изключва и наситените мазнини, защото му казали, че водят до сърдечно-съови проблеми. Въглехидратите също биват зачерквани – от тях пък се пълнеело.

Човек се подвежда по зловредна информация, вглежда се в нещата на парче, забравя за това, че е важно какво се прави комплексно.

Ежедневието се припокрива с приемането на "правилната" храна. Всяко "прегрешение" бива последвано от спазване на по-строги правила, гладуване, изтощителни упражнения.

Накрая изборът на храна толкова се стеснява по отношение на калории, но и на вид храна, че здравето страда. Ироничен обрат за човек, толкова отчаяно отдаден на опазването на здравето си.

Не само стремежът към здравословен живот обяснява орторексията. Често това е само върхът на айсберга.

Орторексията може да разкрие и други психологически проблеми:

• страх от болести;
• нужда от контрол над всичко в живота;
• опит за бягство от натрапчиви страхове,;
• средство за подобрение на самоувереността;
• използване на храната за изграждането на идентичност.

Според д-р Братман сред хората, които вярват в природната медицина, обикновено стремежът е насочен към избягване използването на лекарства заради страничните им ефекти. Вместо това се обръща внимание на това, с което се храни човек.

Но повечето хора пропускат да отбележат факта, че вманиачаването в това, което ядеш, също има много странични ефекти – основно самото вманиачаване.

Как се проявява орторексията?

Д-р Братман е създал т.нар самостоятелен тест за орторексия. Той се състои от няколко прости въпроса. Ако даден човек е ентусиаст по отношение на здравословното хранене и отговори с „Да“ на един или повече от въпросите, то той може би е склонен да развие това вманиачено състояние.

Нека уточним обаче, че тези въпроси имат само ориентировъчен характер, това не са диагностични критерии.

1. Прекарвам толкова много време от живота си да избирам и приготвям здравословна храна, да мисля за нея, че това се намесва в други сфери на живота ми – личен живот, творчество, семейство, приятели, работа и училище.
2. Когато ям която и да е храна, която считам за нездравословна, се чувствам тревожен, виновен, нечист или осквернен, дори и ако съм близо до такива храни, това ме безпокои и съм склонен да осъждам другите, които ядат от тях.
3. Моето лично усещане за спокойствие, радост, безопасност и самочувствие е прекалено зависимо от чистотата на храната, която ям и дали тя е правилна.
4. Понякога бих искал да отпусна правилата си за „добра храна“, когато има специален повод, например сватба или пък вечеря със семейство и приятели, но откривам, че на практика не мога. (Забележка: ако имате медицинско състояние, при което не е безопасно да направите каквито и да било изключения относно храненето си, тогава тази точка не е валидна за вас).
5. С течение на времето постоянно премахнах повече храни от списъка си и разширих правилата си за хранене, в опит да поддържам или увеличавам ползите за здравето. Понякога мога да приема съществуваща теория за храните и да я добавя спрямо собствените си убеждения.
6. Следването на моето разбиране за здравословно хранене ме накара да загубя повече тегло, отколкото повечето хора биха казали, че е добре за мен или ми причини други признаци на недохранване, като косопад, спиране на менструацията и/или кожни проблеми.

Здравословно хранене срещу орторексия

Колкото и да е разтегливо и относително понятието „здравословно хранене“ и колкото и да се стараем да го избягваме, тъй като здравословно за един може да не е здравословно за друг, то в контекста на настоящата тема е добре да се направи една вметка, която и самият д-р Братман държи да бъде споменавана, поради появилите се неправилни тълкувания на състоянието орторексия.

Да приемеш дадена теория относно здравословно хранене не е орторексия.

Една теория може да бъде конвенционална или не, екстремна или по-разумна, но независимо от детайлите, привържениците на тази теория не са непременно орторексици. Терминът „орторексия“ се прилага само, когато около тази теория се развие хранително разстройство.

Ентусиазмът за здравословно хранене не се превръща в орторексия, докато не се прекрачи повратната точка, когато той прераства в мания.

Какви са рисковете за здравето?

Подобно на анорексията, орторексията често е свързана със значителна загуба на тегло, но т.нар. орторексици фиксират вниманието си не върху количеството, а по-скоро върху качеството на приеманата храна - стремят се към своеобразна "чистота" на хранителното си поведение, а не толкова към физическо отслабване.

Важни стават правилните храни, които могат безопасно да се приемат. Страдащият от орторексия ще използва цялото си време и енергия да мисли за здравните ползи на правилните храни – как да бъде обработена и сготвена храната.

В един момент това води до рязко ограничаване на разнообразието на храните, достига се до 5-6 храни, които реално се консумират.

Въпреки че орторексията не носи същите здравни рискове както анорексията или булимията, лекарите предупреждават, че това заболяване може лесно да премине в анорексия поради системното гладуване.

Рестриктивният характер на храненето при орторексия води до недохранване и гладуване, които водят със себе си риск по-късно от преяждане и чувство за вина, и булимията не закъснява.

Орторексията и вманиаченото мислене за здравословната храна може да доведе до социална изолация, психологически смущения, рискове за здравето.

Какво е лечението на орторексия?

Както всяко заболяване с психологически корени, много по-лесно е лечението на неговото отражение върху тялото, отколкото върху душата. Най-напред орторексикът трябва да признае, че проблемът съществува, а след това да се определи какво точно предизвиква обсесията.

Освен това тези хора трябва се научат да са по-гъвкави и по-малко догматични по отношение на храната си. Обикновено зад прекомерното внимание на здравословното хранене се крият други емоционални проблеми.

Тяхното решаване сериозно улеснява преминаването към нормално хранене и цялостното излекуване. Най-добре е да се обмисли консултация със специалисти с опит с такива състояния и хранителни разстройства.

Любопитно: социалните мрежи и орторексията

Едно интересно проучване (3) засяга връзката между употребата на социални мрежи и увеличения риск от засилване на симптомите на орторексия.

Конкретно се разглежда Инстаграм, но може да се направи обобщение за съвремието, че ползването на социални мрежи се увеличава сред подрастващите и все по-често има негативно въздействие върху възприятието за външния вид, води до депресия, сравнение с другите и нарушения в храненето. Като цяло движението да се споделя информация и да се насърчават хората към здравословно хранене е положително, но има нарастваща загриженост относно потикването към негативно поведение и хранителни разстройства.

Онлайн проучването засяга 680 лица, които следват профили за здравословно хранене и се състои в разглеждането на поведението на тези лица спрямо храненето.

Резултатите са, че по-високото използване на Инстаграм се асоциира и с по-голяма тенденция към орторексия, като други социални медии нямат същия ефект.  Хаштагът #food се нарежда сред топ 25 най-употребявани в Инстаграм, а снимки на храна са сред 8-те най-популярни категории, наред със „селфита“, приятели, дейности, мода, домашни любимци и др.

Това показва нещо, за което все по-често се говори – влиянието на социалните мрежи и по-специално на знаменитостите, които могат да въздействат върху поведението на стотици лица. Например, анализ на #fitspiration тага в Инстаграм е, че той цели да вдъхнови хората да бъдат във форма, „фит“ и да се стремят към здравословен начин на живот, но често свързаните с хаштага снимки са на слаби жени, което пък води до риск от възникване на слабо самочувствие в някои потребители, както и негативно възприятие за собствения образ/тяло.

Какво да взема със себе си от тази статия?

Ние от BB-Team вярваме, че проучванията в областта на орторексията ще продължат, както и разглеждането на връзката между социалните мрежи и хранителните разстройства.

Независимо дали състоянието ще бъде класифицирано като диагноза или не, едно е ясно – вманиачаването дори и относно здравословното хранене може да навреди.

Сравняването с другите и следването на непотвърдени и зловредни практики влияе не само на психологическото, но и на физическото здраве.

Добре е да бъдем информирани и разумни по отношение на навиците си, да не изпадаме в крайности и ако усетим, че сме склонни към маниакално поведение, да вземем мерки или да потърсим специализирана помощ.

Храненето не бива да е мъчение и грижата за храната не следва да е повод за изолация от обществото.

Прекрасно е човек да обръща внимание на качеството на продуктите, с които готви и да се стреми да подпомага здравето си, но това не трябва да се превръща в единствена цел, която да пречи по един или друг начин на нормалното съществуване.