Натурални противовъзпалителни добавки (част II)

В първата част разгледахме противовъзпалителните свойства на натурални микроелементи, които са типични за нашата храна. В тази втора част ще обърнем повече фокуса към някои нестандартни микронутриенти като различните видове билки и протеиновите ензими, и ще отговорим на въпроса дали популярните добавки за стави и хрущяли могат да имат изразени противовъзпалителни свойства.

Това са група ензими, които служат за разграждането на белтъчините. Те се съдържат в бактерии, гъби, определени плодове, но са най-концентрирани в животински източници. Протеолитичните ензими в човешкото тяло се отделят от панкреаса, като най-изобилстващите са протеазите.

Голяма част от причинителите на болести са протеини или се поддържат от такива. Вирусите, бактериите, гъбите се защитават с протеини, повечето хранителни алергени са протеини, раковите клетки също се предпазват от белтъчини. Пример за действието на протеолитичните ензими е случаят с циркулиращите имунни комплекси, които представляват свръхголеми молекули и не могат да се разградят напълно в тънките черва.

Източници на такива молекули са млякото, царевицата и пшеницата. Когато попаднат в кръвопотока, те се третират от тялото като нарушители и то активира имунна реакция, която с времето става все по-слаба. След като имунната система загуби способността си да ги унищожи, те се складират и се атакуват като алергени. Това причинява възпаления.

Основните протеолитични ензими могат да бъдат от животински източници – панкреатин, серапептаза (от копринени ларви), от растителни източници – папаин, натокиназа и бромелаин, както и от гъби – Aspergillus melleus, Aspergillus niger и Aspergillus oryzae.

Механизмът им на действие е сложен и комплексен, но като се цяло се свързва с разграждането на белтъчините и изхвърлянето им чрез бъбреците. Особено ефективни като хранителна добавка са протеолитичните ензими, когато се приемат на гладно, понеже тогава преминават през храносмилателния тракт и попадат в кръвта, а оттам в останалите части от тялото. Нужно е да се правят терапии, не по-кратки от месец, като комбинирането на различните типове е препоръчително.

Доказаните полезни качества на протеолитичните ензими като противовъзпалителни са:

• Регулиране на следоперационни отоци при ставни травми на глезена. В случая ензимът е по-ефективен от поставянето на лед (серапептаза, бромелаин);
• Потискане на болката чрез блокиране на болкопричиняващи амини от възпалените тъкани (серапептаза);
• Подобрение на състоянието при 65% от пациенти с карпално-тунелен синдром (серапептаза, бромелаин);
• Драстично подобрение при лечението на венозни възпаления (повече от 60%) (серапептаза, натокиназа);
• 85% подобрение при пациенти с възпаление, причинено от уголемяване на гръдните жлези (серапептаза);
• Ефективността на ензима срещу възпаления на уши, нос и гърло е тествана в мащабно изследване, включващо 193 пациента. След 3-4 дни се отбелязва подобрение на всички симптоми – неутрализиране на локалните възпаления, анти-едемично въздействие и намалена фибринолитична активност (серапептаза);
• Силна противовъзпалителна активност при отоци на краката, причинени от храни, съдържащи карагенин (серапептаза);
• Разграждане на фибрин и микротромби (серапептаза, бромелаин и натокиназа)
• Противодействие на инфекции при рани и ухапвания от насекоми (бромелаин);
• Подобряване на състоянието при артрит, с ефект, близък до нестероидните противовъзпалителни (бромелаин);
• Регулиране на болката, отоците и отделянето на слуз при синузит (бромелаин);
• Регулира възпаленията при ставни травми, тендинит, растежения, навяхвания, възпалени сухожилия и леки мускулни травми (бромелаин)
• Евентуални противопоказания и странични ефекти:
• Съществуват регистрирани случаи на пневмонит, причинен от серапептаза;
• Лица с алергия към ананас могат да изпитат непоносимост при прием на бромелаин;
• Леки странични ефекти, свързани със стомашен дискомфорт при прием на натокиназа.

Въпреки липсата на каквито и да е сериозни странични ефекти от приема на протеолитични ензими, трябва да се подходи внимателно към дългосрочния им прием, поради което не може да се твърди категорично тяхната безопасност. От друга страна изследванията казват обратното и може да се приеме тяхното предимство пред лекарствените продукти по отношение на негативите за здравето.

Популярни добавки за стави и хрущяли

Едно от най-препоръчваните средства при болки и възпаления в ставите са формули, които включват добавки като глюкозамин, хондроитин, метилсулфонилметан (МСМ) и хиалуронова киселина. Спорен е въпросът относно тяхната усвояемост при орален прием, но част от проучванията показват резултати именно при употреба на капсули или таблетки.

• Хондроитин сулфат показва определени противовъзпалителни качества при лечението на остеоартрит, като понижава ядрения фактор капа Б в засегната част и подобрява съотношението на анаболизъм и катаболизъм в хрущялната тъкан.Трябва да се отбележи, че неговата противовъзпалителна активност се забелязва на клетъчно ниво, а не в зоните с отоци и подувания;
• Глюкозаминът също показва умерен противовъзпалителен ефект при лечение на пациенти с артрит или други ревматоидни заболявания. В сравнение с нестероидните лекарства неговата ефективност е в пъти по-ниска, но това се отнася и за токсичността. Лекарствените средства като ибупрофен показват подобрения до втората седмица, но глюкозаминът демонстрира по-качествени резултати след осмата седмица;
• Метилсулфонилметан, известен още като органична сяра, проявява силни противовъзпалителни качества. Добавката потиска медиаторите на вече споменатия ядрен фактор капа Б и понижава възпалителния отговор. Резултатите от научни изследвания сочат, че МСМ е ефикасно противовъзпалително при остеоартрит, като подобрения се забелязват след 4-тата седмица, но стават най-изразени след 8-тата седмица. Още по-обнадеждаващи са резултатите при комбиниран прием на МСМ с глюкозамин;
• Хиалуроновата киселина демонстрира обещаващи резултати при лечение на остеоартрит и ставни заболявания, но всички положителни изследвания използват инжекционна форма. Именно затова са нужни по-подробни и по-добре контролирани тестове, за да се потвърдят ползите от добавката при орален прием.

Добавките за стави и хрущяли не се отличават със значително странични ефекти. Най-често срещани са дразненето на стомаха и гастроинтестинални прояви, а глюкозаминът може да предизвика покачване на кръвната захар при чувствителни индивиди.

Билки и други растителни източници

Използването на билки в традиционната медицина датира от хилядолетия и тяхната ефективност срещу заболявания не трябва да се подценява. Все повече науката се обръща към билките и други натурални източници в търсене на силни противовъзпалителни агенти. Поради огромното им разнообразие самите билки могат да се категоризират в зависимост от активните им съставки:

• Алкалоиди
• Гликозиди
• Терпеноиди
• Смоли
• Полизахариди
• Флавоноиди
• Феноли съединения

Алкалоидите са основни азотни компоненти, които имат физиологично въздействие в ниски дози. Един от най-обещаващите алкалоиди е тетрандин, извличан от  растението стефания тетрандра (Stephania tetrandra). Тетрандина потиска възпалителните цитокини, липидните медиатори, хистамина и потиска отделянето на туморен некрозен фактор. Той бива особено ефективен при ревматоидни заболявания. Силните свойства на тетрандина се откриват и в друг близък по структура алкалоид – берберин, който се извлича от коренище от коптис (Rhizoma Coptidis) и кисел трън (Berberis Vulgaris). Алкалоиди, които проявяват противовъзпалителни свойства се намират в растения като буксус папилоза (Buxus papillosa), жълт кантарион (Hypericum perfuratum) и сида кордифолия (Sida cordifolia);

Гликозидите са вещества, при които една молекула захари е свързана с молекула нещо друго. Самите гликозиди могат да се категоризират на множество подвидове, но нас ни интересуват тези с определени свойства. Такъв е салицинът, който се извлича от корана бяла върба (Salix Alba). Той има умерено въздействие върху провъзпалителните цитокини, но отбелязва добри резултати при противодействието на язвената активност. Гликозиди с противовъзпалителен ефект се съдържат още в билки като жълт кантарион (различно вещество от алкалоидите) и див конски кестен (Aesculus hippocastanum), чията активна съставка аесцин показва положителни противовъзпалителни свойства при възпаления на ендотелните клетки на кръвоносните съдове;

Терпеноидите са голям клас органични химикали, които се съдържат в множество видове билки и представляват прекурсори на растителните стероиди. Терпеноиди с изразен противовъзпалителен ефект се съдържат в цялото семейство Artemisia, към които принадлежи и пелинът. Активните терпеноиди артемизин, артемизинин и артемизолид имат потискащо въздействие към ядрения фактор капа Б, липозахаридите и ефективната продукция на азотен окис.

Обещаващи резултати дават и терпеноидите от семейство Джинджифилови, като най-впечатляващите билки са куркуминът и джинджифилът. Особено силни свойства има куркуминът, който потиска метаболизма на арахидоновата киселина, циклооксигеназата, липоксигеназата, цитокините, ядрения фактор капа Б и подпомага отделянето на стероидни хормони. В едно изследване индийски и американски учени са сравнили противовъзпалителните свойства на куркумин и диклофенак при ревматоиден артрит. Двете средства показват еднакъв спад на болката, но куркуминът отбелязва по-голям спад на общите възпаления в тялото и не проявява страничните ефекти на диклофенака. Противовъзпалителни свойства проявява и джинджифилът, който при дългосрочен прием демонстрира облекчение при артрит и мускулен дискомфорт. Интересно е да се отбележи, че джинджифилът не проявява никакви странични ефекти при употреба, варираща от 3 месеца до 2 години и половина.

Активни противовъзпалителни терпеноиди се съдържат още в билките арника монтана (Arnica Montana) и лавандула (Lavandula multifida).

Смоли, които се извличат от някои билки също проявяват противовъзпалителни качества. Етаноловият екстракт от смола на босвелия (Boswellia serrata) показва силно противодействие на възпаления, предизвикани от карагенин, както и има проявяващи се антиартритни свойства. Това се дължи на потискане на провъзпалителния цитокин левкотриен. В допълнение други изследвания показват, че босвелия потиска не само левкотриена, но и други цитокини, отговорни за възпаления при артрит, което го прави ефективно противовъзпалително срещу конкретното заболяване. Също така е установено, че основните активни съставки в босвелия регулират възпаления и при силни автоимунни заболявания като болест на Крон, язвен колит, ревматоиден артрит и бронхиална астма.

Противовъзпалителни свойства проявяват и смолите от растения като шамфъстък (Pistacia vera), драконова кръв (Sanguis draconis), драцена (Daemonoprops draco) и бор (Pinus densiflora), като последният се използва срещу възпаленията при болестите периодонтит и гингивит.

Полизахаридите са полимерни (дълги) въглехидратни молекули, които са съставна част от някои билки. Популярна билка, която съдържа полизахариди е ехинацея (Echinacea purpurea). Билката е известна още от старите знахари с имуностимулиращите си свойства и способността й да възстановява кожата. Водните фракции, които се добиват от корена на ехинацея, демонстрират силен противовъзпалителен ефект при възпаление на кожата, което се дължи на ехинацин, полизахарид, който се намира в тези фракции. Ехинацея също така инхибира някои провъзпалителните цитокини, дори при прием на малки дози.

Комаруман е полизахарид, който се извлича от билката блатен петолистник (Comarum palustre) и притежава противовъзпалителен ефект при орален прием. Комаруманът понижава отоците до 24 часа след инжектиране на формалин в лапите на плъхове. Освен това клиничните тестове демонстрират и способността му да активира срастването на перитонеалните левкоцити (бели кръвни телца).

Пелинът също показва наличието на полизахариди, които променят функцията на макрофагите и броят на неутрофилите (тип бели кръвни телца) благодарение на сулфатни полизахариди като ксилоза, глюкоза, арабиноза, галактоза и галактозамин.

Флавоноиди или биофлавоноиди са клас второстепенни растителни метаболити, които имат множество положителни качества, едно от които е въздействието върху възпаленията. Популярни флавоноиди като кверцетин, ресвератрол и мирецитин потискат метаболитните процеси, свързани с производството на възпалителния ядрен фактор капа Б. Ресвератролът, който се съдържа в червеното вино потиска активността на ядрения фактор капа Б и може да редуцира смъртността при сърдечни заболявания. Самият ресвератрол има противовъзпалителните си свойства заради регулирането на зависимия от ядрен фактор капа Б синтез на азотен оксид. Кверцетинът от своя страна показва силно противодействие на възпаленията, като регулира отоците от карагенин чрез потискане на цитокина. Свойствата на кверцетина са съпоставими с тези на куркумина при краткосрочен прием от 14 дни, като двете добавки демонстрират по-силен ефект при комбиниран прием, съпоставено със самостоятелен.

Силен и много популярен флавоноид са катехините, които се извличат от екстракта от зелен чай (Camellia Sinensis). Катехините се отличават със силни антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. В сравнителни изследвания EGCG (Епигалокатехин галат), който е най-силният катехин в зеления чай, показва положителни резултати при потискането на ядрения фактор капа Б и други цитокини, редом с куркумин и ресвератрол. Нужно е да се отбележи, че останалите катехини, както и EGCG потиска отделни цитокини и не проявяват пълен противовъзпалителен ефект. Антиоксидантните свойства на EGCG също подпомагат неговата противовъзпалителна функция, като минимизират уврежданията на клетките от оксидантния стрес и намаляват липидната периоксидация.

Флавоноидите кверцетин, олеанолова киселина, кофеин, урсолинова киселина и глизициризинова киселина (сладък корен) показват противовъзпалителен ефект при отоци от възпаления на ушите. Противовъзпалителни свойства демонстрират и флавоноидите в традиционната барбадоска билка цезалпиния (Caesalpinia pulcherrima), популярната билка за лечение на гастроинтестинални проблеми бял равнец (Achillea millefolium) и екстракта от гинко билоба, като последният въздейства върху синтеза на азотен оксид подобно на ресвератрола. Нужно е да се отбележат и потенциалните свойства на мощните антиоксиданти флавоноиди хесперидин и рутин.

Фенолни съединения

Фенолните съединения са неизменна част от флавоноидите, затова някои конкретни вещества могат да се категоризират едновременно като флавоноиди и феноли. Такава е урсолиновата киселина. Именно тя е причината за силните противовъзпалителни свойства на билката бъзак (Sambucus ebulus), която успешно потиска провъзпалителните цитокини и традиционно се използва при състояние като ставни възпаления, ревматични болки и възпалено гърло.

Противовъзпалителни свойства показват и фенолните съединения в билката червен кантарион (Erythraea centaurium), която проявява противовъзпалително и антипиретично действие, и се използва при възпаления на гастроинтестиналния тракт и бъбреците.

Чесънът е друга популярна билка, която съдържа мощни фенолни съединения от класа на сулфурите, които притежават силни противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Фенолите в чесъна въздействат многопосочно срещу възпалителните процеси. От една страна се потискат клетъчните медиатори, провъзпалителните цитокини и ядрен фактор капа Б. От друга страна чесънът засилва производството на антивъзпалителни цитокини.

Основните активни феноли в чесъна са L-цистеин сулфоксид, тиакремонон и винелдитин. Чесънът се използва успешно при възпаления причинени от артрит, алергии по дихателните пътища, наднормено тегло и възпалителна болест на червата.

Относно безопасността на билките не може да се отговори с ясен отговор, а е нужно да се подходи конкретно и индивидуално. Много от билките нямат странични ефекти. Такива например са куркумин, чесън и джинджифил. Има и такива билки, които проявяват странични ефекти или е непрепоръчителен постоянен прием, като ехинацея и жълт кантарион.

Затова е нужно при избирането на билки като хранителна добавка да се подходи внимателно, с предварителна консултация със специалист по хранителни добавки или лекар и пълно запознаване с качествата и свойствата на билката. Използвани в препоръчителните дози и срокове, и съобразно противопоказанията, тези билки не биха проявили страничните си ефекти.

В заключение може да се каже, че много от натуралните хранителни добавки имат изразен противовъзпалителен ефект, но не може с абсолютна категоричност да се сочат като универсални противовъзпалителни средства.

В голяма част от проучванията конкретни добавки се използват заедно с лекарствени средства, като ползите идват от това, че с времето регулират лекарствата или напълно ги изключват, като продължават успешно лечението. От друга страна, за някои конкретни хранителни добавки, каквото е рибеното масло, се твърди, че е универсален противовъзпалителен агент. Разбира се, това може да е напълно вярно, но използваните ефективни дози далеч надхвърлят умерената консумация от средностатистическия потребител.

Други изключително обещаващи добавки са куркумин и серапептаза, но за да може категорично да се потвърдят техните многостранни противовъзпалителни свойства, са нужни още много проучвания.