Холинергици - източници на ацетилхолин
Кои са най-верните помощници на мозъчната дейност?
Кои са най-верните помощници на мозъчната дейност?
От 23.05.2013, чете се за 8 мин.
Функционирането на мозъка и цялата нервна система е сложен процес, в който участват десетки невротрансмитери, всеки от които притежава специфично действие. Употребата на подобни вещества като хранителните добавки не е нова, като те дълго време биват обект на научна дейност. На фона на съвременното натоварване на мозъка и нервната система, нека си поставим въпроса: нужни ли са ни невротрансмитерите? Какво би било, ако можем да запаметяваме повече, да се концентрираме, да мислим по-бързо, да сме в добро настроение? Отговор може да ни даде "първият" сред невротрансмитерите – ацетилхолинът.
Ацетилхолинът е открит за първи път през 1914 г. от британския учен сър Хенри Халет Дейл, който изучава въздействието на веществото върху сърдечната функция, но не го класифицира като невротрансмитер. Това прави германецът Ото Льоеви, което превръща ацетилхолина в първия открит от науката невротрансмитер.
Ацетилхолинът е органичен катион, който действа като невротрансмитер в холиновите синапси в централната и периферната нервна система. Той е и един от невротрансмитерите в автономната нервна система, като заема важна роля в симпатиковата и парасимпатиковата част и е единственият невротрансмитер, който се използва в моторната част на соматиковата нервна система. Тя пък е отговорна за волевия контрол на тялото и бива част от периферната нервна система.
Ацетилхолинът е важен както за централната, така и за периферната нервна система. В периферната нервна система той се свързва с активирането на мускулите поради голямата концентрация на ацетилхолинови рецептори във фибрите на скелетната мускулатура. Той подобрява контракциите не само на скелетните мускули, но и на сърдечните мускули.
В централната нервна система ацетилхолинът формира невротрансмитерна система, която се нарича холинергична и има противовъзбуждащ ефект. Участието му в централната нервна система се свързва със събуждането от сън, качеството на съня, запазването на фокус, паметта, мозъчната дейност като цяло, взимането на решения и контролирането на движенията.
Източници на ацетилхолин са обособена категория ноотропици (невростимулатори), които обхващат различни групи от вещества.
На първо място са прекурсорите на ацетилхолин. Това са съединения, които след няколко ензимни реакции се превръщат в ацетилхолин, като някои от тях съдържат холин във формулите си. Едни от най-популярните прекурсори са:
На второ място са веществата, които играят ролята на кофактори при формирането на ацетилхолин. Кофактори са подпомагащи молекули, които ускоряват или стимулират биохимичните трансформации в тялото, в случая формирането на ацетилхолин. Популярни кофактори на ацетилхолин са:
Третата група вещества, които участват в синтеза на ацетилхолин, са инхибиторите на ензима ацетилхолинстеараза, който участва в разграждането на ацетилхолин. С потискането на ензима се увеличават нивата на невротрансмитера. Подобни инхибитори са:
Друга група вещества, които биха увеличили нивата на ацетилхолин, са неговите агонисти. Агонистите се свързват с рецепторите на клетките и получават същия отговор. Те често мимизират действието на ацетилхолин. Популярни агонисти са:
Ползите на голяма част от източниците на ацетилхолин могат да бъдат многостранни и не директно свързани със синтеза на ацетилхолин и въздействието върху мозъчната дейност, затова ще се ограничим до ползите, свързани с холинергичната система и въздействието върху нервната система.
Повечето от ацетилхолиновите източници не се изразяват с остри странични ефекти, но някои от тях могат да демонстрират умерени такива. Така например при първоначален прием на ацетил L-карнитин могат да се отбележат гадене, което да градира в повръщане, стомашен дискомфорт, силна превъзбуда, включително и затруднения със заспиването. Тези ефекти не се проявяват при всички индивиди, често са зависими от дозата и отминават сравнително бързо.
При някои индивиди ацетил L-карнитинът може да предизвика сърцебиене и високо кръвно налагяне, като не е препоръчителен за хора, които са претърпели сърдечен удар. Въпреки действието му като подобрител на настроението, при дългосрочна употреба могат да се прояват ефекти като депресия и тревога.
При прием на ацетил L-карнитин също така се увеличава отделянето на свободни радикали поради ускорения метаболизъм, затова се препоръчва комбинирането му с антиоксиданти.
При повечето прекурсори на ацетилхолин не се отбелязват остри странични ефекти. Изследванията не показват странични ефекти от хуперзин А, холин битартрат и CDP-Choline, което ги прави напълно безопасни за употреба.
От друга страна употребата на DMAE проявява нежелани ефекти при някои пациенти по време на изследванията, които се изразяват в сънливост, забавяне на реакциите, объркване и леко повишаване на кръвното налагяне. Въпреки това DMAE се смята за безопасен суплемент.
В едно от изследванията на Alpha-GPC високи дози от порядъка на 1000 мг водят до странични ефекти като сърцебиене, гадене и повръщане, безсъние и главоболие. Страничните ефекти се отбелязва при 2,14% от субектите, като само 0,7% прекратяват приема.
Не се препоръчва комбинирането на холинови източници с антихолинергични агенти. Антихолинергиците са лекарства, които блокират импулсите в парасимпатиковата част, отговорни за свързването на ацетилхолина към рецептора му в нервните клетки.
Антихолинергичните агенти могат да се разделят на антимускаринови и антиникотинови, като последните действат като невромускулни и ганглионарни блокери.
Повечето от тези лекарства се предписват с рецепта, затова използването им винаги трябва да бъде след консултация с лекар. Антихолинергици могат да бъдат и натурални вещества като алкалоидите, които се съдържат в повечето растения от семейство Картофови (Solanaceae).
Няма универсална доза, която да важи за всички източници. Във всеки отделен случай трябва да се подхожда индивидуално към добавката. Нашата препоръка е да се спазват стриктно указанията на производителите.
За прекурсорите на ацетилхолин са нормални по-високи дози на дневен прием, като те обикновено варират.
Препоръчителните дози са:
По-специфичен е приемът на другите източници на ацетилхолин.Така например хуперзин А показва положителните резултати и липса на странични ефекти при прием на 400 мкг – 1 до 2 пъти дневно.
Ацетил L-карнитинът може да се приема до 2000 мг дневно. Някои изследвания показват, че за медицински цели няма разлика в резултатите при използването на 2000 и 3000 мг дневен прием на ацетил L-карнитин.
На пазара могат да се открият повечето източници на ацетилхолин. Някои от гореспоменатите, като канабис и никотин не се предлагат на щандовете за хранителни добавки.
Съществуват и множество лекарствени източници, най-вече инхибитори на ацетилхолинстеараза и агонисти на ацетилхолин, които не са обхванати от статията, но също се предлагат масово в аптечната мрежа. Такива са донепезил, галантамин, такрин, неостигмин и др.
Сред хранителните добавки са особено популярни прекурсорите на ацетилхолин. В гамата на почти всяка марка за здравословни хранителните добавки могат да бъдат открити холин битартрат, Alpha-GPC, DMAE, пантотенова киселина, ацетил L-карнитин. Ацетил L-карнитинът се намира и в гамите на производителите на спортни добавки, почти винаги като чиста пудра или продукт на капсули.
Много често източниците на ацетилхолин се иползват в комлексни формули, които могат да се разделят на два вида – мозъчни стимулатори и спортни предтренировъчни формули.
Мозъчните стимулатори избягват стимулантите и залагат повече на подобрителите на нервната система. Това са формули, които са подходящи за интензивна работа, учене, нужда от концентрация.
Много често източници на ацетилхолин като хуперзин А, ацетил L-карнитин, холин битартрат и DMAE се използват в спортни формули за предтренировъчна стимулация, поради свойствата им да подобряват настроението, фокуса, менталната сила и отчасти на функциите на ацетилхолина, свързани с мускулните съкращения.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече