Ултравиолетова лампа за повече витамин D

По какъв начин освен чрез излагане на слънце можем да набавяме дневната си доза витамин D? Достатъчно безопасни и ефикасни ли са алтернативите?

Повечето от вас са наясно колко е важно да набавяме необходимите дози от витамин D, комбинирайки го с други витамини и минерали с цел поддържане на оптимално здравословно състояние и предпазване от различни заболявания. Той може да се набави както от хранителни източници, така и от хранителни добавки и продукти с обогатено съдържание. Но най-естественият и практичен начин за получаването му е с помощта на слънчевата енергия.

Как се синтезира витамин D?

Витамин D се синтезира в кожата след поредица от метаболитни реакции при контакт на слънчевите лъчи с организма. Той се получава като продукт във фотохимична реакция от съединение, наречено 7-дехидрохолестерол (7-DHC). Междинен етап на това превръщане обаче е получаването на съединението pre-D3 (прекурсор на вит.D3), заедно с още 2 междинни метаболита (лумистерол и тахистерол). До него се достига с прякото въздействие на UVB лъчите от слънчевата светлина.

В зависимост от температурата на околната среда, pre-D3 се превръща или не се превръща в D3. За това е нужна температура от около 37 градуса по Целзий, тъй като при температура от 0 градуса не може да се образува D3 и да протече тази реакция. Продължителният престой на слънце не би могъл да доведе до образуването на токсични количества витамин D поради по-нататъшно разпадане на неговата молекула и pre-D3 на други безопасни съединения. Интензитетът на слънчевата радиация е от важно значение за синтеза на този витамин, както и наличието на пигмента меланин в кожата.

Активната метаболитна форма на витамин D, която взема участие в процесите в организма е 1,25(OH)2D- калцитриол. До нейното получаване се достига, като полученото съединение D3 се преобразува в тази метаболитна форма с помощта на 2 ензима - vitamin D-25 hydroxylase (CYP27A) и 25OHD-1α-hydroxylase (CYP27B1) в кератиноцитите (клетки от епидермалния слой на кожата).

Слънце или технологиии?

В днешното време на технологичен подем непрекъснато се правят опити за създаване на нови методи за извличане на този жизненоважен витамин, различни от традиционните. Един такъв, вече изключително популярен начин, е изкуственото му  получаване след  използване на специфични апаратура и помещения, проводници на ултравиолетови лъчи – солариуми, ултравиолетови лампи, кварцови лампи и т.н.

Чрез генерирането на лъчи от UVA и UVB тип се синтезира изкуствено витамин D и се постигат положителни козметични ефекти. Те биха били достойни заместители на слънчевата светлина в това отношение, ако не се свързваха с опасни странични ефекти.

Прекомерното излагане на слънчева светлина най-вече през летните сезони е свързано с увеличен риск от развитие на кожен рак (меланом). До същия изход обаче може да се стигне и след неконтролируеми посещения на солариум. Солариумите излъчват основно UVA лъчи и малък процент (5%) UVB лъчи. Интензитетът на емитиране на UVA лъчи може да бъде 10-15 пъти по-висок в сравнение с количеството слънчева радиация, получена от излагане на слънце на обяд.  

При хора с по-чувствителна кожа подобни лъчения могат да предизвикат разнородни оплаквания – зачервяване, изгаряне, гадене, сухота, фоточувствителност. Все повече епидемиологични проучвания сочат връзка между тези манипулации и карциногенеза.  

Международни медицински организации и институти (най-вече от САЩ) горещо препоръчват избягването на солариуми. Те не само че се оказват опасни, но и не са достатъчни за изкуственото синтезиране на витамин D, за чието образуване са нужни лъчи от UVB тип, а те са в недостиг при изкуственото нагряване.

Други видове лампи, които се използват при светолечението, също не биха били подходяща алтернатива на слънцето, тъй като и те могат да предизвикат различни кожни реакции. Такива са някои флуоресцентни лампи, емисионни диоди, лазери и т.н.

Интересно американско проучване показва, че любителите на солариумите могат да се пристрастят към тях.

Ново изследване от тази година на учените от Университета в Дънди директно заключава, че рискът от раково заболяване на кожата при солариумите е два пъти по-висок от този при излагането на естествена слънчева светлина за същия период от време.

Изводи и алтернативи

Оптимален вариант е да се използва пряката естествена слънчева светлина за кратък период от време (през летния сезон). Всички тези факти водят до заключението, че най-здравословният и безопасен начин да добиваме витамин D е чрез директното излагане на слънчева светлина, което обаче също трябва да бъде умерено и контролирано, особено през летните месеци.

Синтетичните алтернативи могат да бъдат не само опасни, но и недостатъчно ефикасни. Съпътстващото суплементиране с витамин D се смята за адекватна алтернатива с по-ниски рискове в сравнение с UV лампите.