Холестерол и стрес

Преди години бях попаднал на малко книжле на издателство "Медицина и физкултура" от 60-те години. Дано не се лъжа за името на издателството, защото името на книжлето вече не помня. Ясно обаче си спомням какво прочетох в него. Беше изследване на руски учени относно това как влияят високите нива на стрес върху кръвните липиди на счетоводители. Предавам ви го в свободен текст:

"Установихме, че нивата на холестерол на счетоводителите силно се повишават в края на счетоводната година, когато трябва да подготвят всички отчети, притиснати от приближаващите крайни срокове. Само два месеца по-късно измерихме нивата на холестерол на същите тези счетоводители, без междувременно въпросните да са променили каквото и да било в начина си на живот – продължили да се хранят по същия начин, не са започнали или съответно спрели да спортуват. Този път нивата им на холестерол бяха в референтни граници. Това не ни учуди, понеже ние отдавна знаем, че повишаването на холестерола на зависи колкото от храната, толкова и от нивата на стрес".

На фона на стотиците изследвания, които бях изчел на тема наситени, ненаситени и хидрогенирани мазнини, прости и сложни въглехидрати в контекста на холестерола до онзи момент, това твърдение определено ме заинтригува. Учебниците по биохимия твърдят, че едва 20% от холестерола в телата ни идва от храната, останалите 80% организмът си ги произвежда сам. За стреса обаче нищо не казва. Съответно задълбах по-дълбоко в темата и изскочиха наистина интересни неща.

Изследвания

До всички учащи – ако сте решили да си правите кръвни изследвания и да си мерите холестерола – изберете всяко друго време, но не и преди изпит. Agarwal и колеги установили, че колкото по-голям бил стресът преди изпит, толкова по-висок скок отбелязвали общия холестерол и триглицеридите. Както можем да предположим – всички повишени показатели се върнали до нормални нива, след като стресът от изпита отминал. Учените теоретизират, че повишението се дължи на хормонална промяна вследствие от стреса, както и от периферната липолиза. (1)

Подобно на разгледаното изследване Wertlake et al. установяват, че при видимо здрави индивиди серумният холестерол може да се повиши с 11% при наличие на силен ментален или емоционален стрес. (2)

Sane и Kukreti изследват ефекта от предоперативния стрес върху нивата на серумния холестерол на 65 пациента, на които им предстояло да бъдат оперирани. Сравнени са холестеролните нива непосредствено преди операцията с тези от момента на изписването на пациента от болницата. Цифрите показват, че общият холестерол предоперативно е бил между 39% и 57% по-висок, отколкото постоперативно. Sane и Kukreti заключват, че тези резултати потвърждават останалите изследвания, открили връзка между менталния стрес и нивата на кръвните липиди.

"И какво? Имам стрес, холестеролът ми се качва, и като отмине стресът – пада. Е па голяма работа".

Погледнато от тази страна – да, това е така. Ако сте установили, че имате висок холестерол, това не значи автоматично, че нещо не ви е наред и трябва да ограничите определени храни и да минете на хапчета. Преди да предприемете нещо радикално, първо направете кратка равносметка на живота, който водите. Изследванията показват, че има връзка между менталния и емоционалния стрес и нивата на холестерола. Дали това важи обаче и за физическия стрес?

Smoak et al. изследват ефекта от интензивната военна подготовка върху кръвните липиди на 44 морски пехотинци. Изследванията са два формата:

• 5 седмици физическа подготовка;
• 5 дни продължителен, високоинтензивен физически и психологичен стрес.

Личното тегло на пехотинците не се променило значително, а храната им е била с висока калоричност, както и с високи нива на наситени мазнини и холестерол. Това, което се случва след 5-те седмици физическа подготовка е, че нивата на HDL (т.нар. "добър холестерол") се повишават с 31%, а всички останали кръвни липиди (Общ холестерол, LDL, триглицериди) останали непроменени. От друга страна след цикъла от 5 дни постоянно, високоинтензивно физическо и психическо натоварване, освен нивата на HDL, които се повишили с 12%, общият холестерол паднал със 17,2 , а LDL (т.нар. "лош холестерол") паднал с 30% . Учените стигат до заключение, че промените в липопротеиновия профил настъпват не само след продължително физическо натоварване, но и след краткосрочно суперинтензивно натоварване, въпреки богатата на калории, наситени мазнини и холестерол диета. (4) 

Изводите, които ние можем да извадим от изследването са, че докато менталният стрес увеличава краткосрочно нивата на холестерола, то физическият стрес (при наличието на достатъчно храна) явно им влияе положително. Дори при едновременното наличие на психически стрес. Всеки, който спортува под една или друга форма, сам е усетил как физическото натоварване балансира и разтоварва психическото. От друга страна – тук храната също се явява фактор. Първо, от учебниците знаем, че наситените мазнини повишават нивата на HDL. Второ, ако храната не е достатъчно, а натоварването е високо, резултатите изобщо не са толкова красиви.

Karl et al. изследвали американски рейнджъри в среда, изложени на множество стресори, постоянен товар, недостатъчно сън и повишена топлина за 8 седмици. Дневната им хранителна дажба възлиза на между 1000 и 1200 ккал. След 8 седмици, освен че постигнали минимални нива на подкожни мазнини, нивата на щитовидните им хормони били под нормата, нивата им на тестостерон били сравними с тези на кастрат (т.е. брутално ниски), а insulin-like growth factor I (IGF-I) бил понижен 1,5 пъти. В същото време холестеролът на рейнджърите бил скочил от 158 на 217 mg/dl или с 37%. (5) Изводите са нас са, че когато продължително време стресът под всякаква форма е много, а възможностите за възстановяване под формата на сън и храна са малко, всичко отива на зле.

"Добре де, това последното е малко прекалено и обещавам да не го правя. И все пак – всяко тяло ли реагира по еднакъв начин на стреса или и тук го има фактора "индивидуалност!?"

Много добър въпрос! Веднага ви разказвам за едно изследване на Andrew Steptoe, D.Sc. и  Lena Brydon, Ph.D и публикувано в American Psychological Association (APA). Изследвани са 199 мъже и жени на средна възраст, като целта на изследването е било да се установи как различните хора реагират на стрес и дали тази реакция може да повиши нивата на холестерол и какъв е рискът от развитие на сърдечно-съдово заболяване. Направени са измервания преди и след специални задачи, чиято цел е да била да подложат изследваните на стрес. Експериментът е повторен три години по-късно.

Д-р Steptoe коментира резултатите по следния начин:

"Нашето изследване установи, че нивата на холестерол при различните хора се променят по различен начин при стрес. Някои участници отбелязаха голямо повишение дори краткосрочно, докато при други повишението беше минимално. Повишението на холестерола, което измерихме в лабораторията отразява начина, по който хората реагират на предизвикателствата в ежедневието си. Т.е., хората, които са секретирали повече холестерол при стрес, ще преживяват много по-силно и дълбоко емоционалните ситуации в живота. И в дългосрочен план това са реакциите и емоциите, които се натрупват и са причина за повишените нива на холестерол и кръвни липиди като цяло при повторното изследване три години по-късно. Изглежда, че начинът, по която даден човек реагира на стрес, е един от механизмите, чрез който могат да се повишат нивата на кръвните липиди".

При повторното изследване три години по-късно било установено, че нивото на холестерола се е повишило при всички участници, което разбира се, било очаквано от изследователите. По-интересното в случая е, че индивидите с по-голяма реакция към стреса три години по-рано, сега имали по-голямо повишение на холестерола в сравнение с тези, които имали по-малка реакция към стреса.

Също така за хората от най-горната третина (тази на свръхреагиращите) било три пъти по-вероятно да имат повишен LDL в сравнение с тези от най-долната третина (свръхреагиращите към стрес). Тези резултати са независими от началните нива на холестерол, пола, индекса на телесната маса и това дали тестваните субекти са пушили или употребявали регулярно алкохол.

Авторите теоретизират, че възможната причина за това може да е фактът, че стресът стимулира тялото да произвежда повече енергия под формата на основните горива за метаболизма – свободните мастни киселини и глюкозата. Тези субстанции изискват черният дроб да произведе и да секретира LDL, който е основният преносител на холестерола в кръвта.

Друга причина е, че стресът пречи на елиминрането на липидите от кръвта, а трета, че стресът увеличава производството на голям брой възпалителни процеси като interleukin 6, tumor necrosis factor и С-реактивен протеин, които също повишават производството на липиди.

Д-р Steptoe казва: "Въпреки че повишаването на липидите вследствие от стреса не е толкова голямо, данните от изследването ни позволяват да научим чии нива на холестерол могат да се повишат вследствие от стреса [... дългосрочно ...] и по този начин да предвидим кой е изложен на по-голям риск да развие сърдечно-съдово заболяване".

Какво значи всичко това?

Ако обобщим изследванията до момента, можем да извадим следните изводи:

• менталният и емоционалният стрес може да доведат до скок в нивата на кръвните липиди;
• физическото натоварване (с разумно дозирана интензивност и продължителност) може да повлияе благоприятно нивата на холестерола;
• дългосрочното излагане на множество стресори и недостатъчното възстановяване оказват разрушителен ефект върху целия организъм;
• телата на различните хора реагират по различен начин на стрес;
• от начина, по който кръвните ни липиди реагират при стрес, можем да направим изводи за риска да развием сърдечно-съдово заболяване.

Препоръки

Грижете се за себе си! Грижете се редовно и добре! Ако в момента сте подложени на голям стрес, но има изгледи скоро да намалее - чудесно, тялото може да понася периоди на повишен стрес, стига след това да му дадем възможност да се възстанови. Ако няма изгледи скоро стресът да намалее, препоръчително е да поработите и да помислите как може поне малко да намалите натоварването или поне как можете поне за кратко да си "отворите дупка" и да "глътнете въздух" - т.е. да си починете. Почти сигурно е, че един ден ще умрем, както е и почти сигурно, че работата никога няма да свърши. Ако обаче междувременно се стараем да се грижим за здравето си - ще се чувстваме много по-добре, движейки се през живота.

Успех!