Външна температура и спорт

Автотерморегулация

Има група неща, които следва да се вземат предвид, когато говорим за ефект на климата върху тренировката. Първото и основното е, че здравият човешки организъм има механизъм за авторегулация на телесната температура, т.е. в крайна сметка при равни други условия вътрешната температура е постоянна и температурата на метаболитните процеси се задържа.

Дотук са абсолютно прави тези, които на първо четене заявяват "все едно е". Да, ако това е достатъчен факт, температурата е все едно каква ще бъде. Но проблемът е, че е важен механизмът, по който терморегулацията се осъществява.

Как тялото поддържа температурата си постоянна?

За да ограничи охлаждането при студ, кръвоносните съдове се свиват и кръвоснабдяването в периферията на тъканите намалява, обратното пък става при нагряване, за да се увеличи охлажданата площ, откъдето идват и проблемите с удари и спукани капиляри лятно време.

Популярен и елементарен механизъм да се задържи телесната температура е намаляването или увеличаването на производството на собствена енергия от храната, която енергия в голяма степен преминава в термална.

Температурата и влажността на средата безспорно влияят на потенето, което е важен механизъм на обмен. Задържането на температурата в крайна сметка има и своето хормонално изражение, и хормоните, с които е свързано, засягат хормони на  хипоталамуса, хипофизата и щитовидната жлеза. Тези органи имат значение за формирането на ръста и слабеенето.

Температурата има ефект на стимулиране на сърдечната дейност при повишаване и дестимулиране при понижаване. В същото време този ефект следва да се добави към увеличения (жега) или намаления (студ) общ обем на кръвоносните съдове.

Така че сме изправени пред много сложен и комплексен процес и еднозначният отговор е труден. Може да се каже, че има твърде много индивидуални особености за всеки трениращ, за да се даде общовалидно заключение. За някого един и същи случай може да е много ползотворен, за друг – изобщо да не се усеща и това да зависи от организма и състоянието на хомеостазата в тялото.

Изследвания и факти

Проблемът е по-сложен, отколкото изглежда. Още през 1977 г. изследване на Робъртс показва, че реакция на температурата на средата е налична. В този случай малка група е изследвана с тренировки на 25 и в последствие на 35 градуса и са засечени показатели.

Вследствие на няколкодневната програма е установено, че организмът реагира с вазодилация и разширение на кръвоносните съдове, но изненадата е в това, че организмът "пререагира", т.е. оставя си малко резерв, успешно "смъквайки" температурата на изследваните тъкани (гърди) под очакваната.

Разбира се, това е много малка разлика, но е интересен факт, че е обратно на това, което очакваме. Причината е проста: реакцията на центъра за охлаждане и на този за затопляне на организма работят в условия на риск и си оставят малък "резерв" при допълнителни усложнения в средата.

Изследване на Лоренцо през 2010 г. при велосипедисти доказва изобщо, че съдовите функции, включително обменът се подобряват значително при жега и това е очакван ефект от опита им да повишат топлоотдаването. Важно в случая е и да се вземе предвид термогенетичната функция на самата тренировка.

Влияние на тренировката върху терморегулацията

Независимо при каква температура се тренира, тренировката има следните ефекти: повишава отделянето на температура посредством разградената при движението енергия, стимулира сърдечната дейност и потенето, както и наливането с кръв на периферните мускули.

Тренировки и студ

По този начин стандартното очаквано явление е при много ниска температура тренировката да е полезна. Първо защото се образува топлина, която може да се използва за загряване на тялото. Второ, защото стимулира горенето, включително и на мазнини, които са много калорийно богати, и не на последно място стимулира забавената сърдечна дейност.

Същата тренировка обаче носи и сериозни рискове, които можем да обобщим по следния начин: изтласкването на кръвта към периферни кръвоносни съдове повишава топлоотдаването, което вкарва организма в сериозен риск.

Комбинацията от свиването на периферните кръвоносни съдове от студа и напор към сърцето от тренировката създава някои рискове, като основният е натоварване на сърцето. Търсенето умишлено на тренировки в студа за по-голямо калорийно горене не е удачен вариант за сравнително чисти и слаби хора, защото те са лишени от една от основните функции на мазнините в тялото: термоизолационната, и са изложени на по-голям риск от хипотермия или поне отклонения от нормите.

Тренировки и жега

Тренировката в жегата е същото явление. Температурата ускорява процесите, но телесният механизъм на равновесието опитва да вкара нещата в норма. Все пак тренировката ускорява ритъма и произвежда доста енергия от "изгорени" вещества, което създава опасен потенциал за увеличение на телесната температура.

С тренировка в жегата има риск от топлинен удар, затова е препоръчително такава тренировка да се прави само от хора, преминали период на плавна адаптация в дните преди това! Има и защитни механизми: ускорената сърдечна дейност и потенето увеличават топлоотдаването.

Интересно е проведеното през 2005 г. изследване на колоездачи от университета в Орегон, което е установило, че кратка тренировка с 50% интензивност при 40 градуса редовно има по-благотворен ефект върху колоездачите дори от прехвалените планински тренировки (заради влиянието на аеробния капацитет - малкото налягане и увеличеният кислород подобряват капацитета на кръвта за усвояване на кислорода).

Причината вероятно е видима; разширените съдове включват резерви в енергията и горенето, които преди това ги е нямало, а работата на целия организъм под стрес и битката за опазване на хомеостазата го правят силен и лесно пригодим.

Така че отговорите на нашите въпроси никак не са прости. Разбира се, ще опитам да дам и лично мнение по някои от основните заложени митове:

"Тренировката в студ е безполезна, китове и тюлени също плуват в студа, но натрупват мазнини" – Невярно; при студообитаващите мазнините се натрупват защитно и дългосрочно.

Тренировката в студ може да помогне да топите, ако разбира се, е добре премерена;

"Тренировката в жегата бързо топи мазнините".

Частично вярно. Самото горене на мазнини не е особено променено. Но бързо се топят килограми, изхвърля се много пот, заедно с нея урея и сол. Тези субстанции се изхвърлят предимно за сметка на междуклетъчните, а не вътреклетъчните пространства.

В резултат, за да уравновесят средата, самите клетки започват да изхвърлят вещества и вода. А напълняването е всъщност най-вече заради запълването на мастните клетки с вещества и вода, не само с мазнини, и точно тук идва известно "очистване".

Т.е., не можем да говорим за някакъв видим ефект върху митохондриалното горене, но определено за чисто физически ефект, който може да се изрази и в слабеене. Все пак предвиждайте рисковете – топлинен удар и претоварване.

"Тренировките в жега и студ са общо взето безполезни. Капацитетът на трениращия е намален и създават рискове вместо възможности."

Абсолютно вярно, ако тренирате в жега или студ "просто ей-така", спорадично и без адаптация, или се опитвате да гоните 100% натовареност. На практика организмът ще се концентрира върху "себеопазването си" – забавяне на застрашаващата го сърдечна функция, регулация на метаболизма, и едно че ще имате спад в резултатите, второ, че се излагате на риск. Експериментите с подобни действия трябва да са последователни, добре пресметнати и след преминал период на адаптация.

"Топлината топи мазнините, студът ги образува".

Всъщност важна е вътрешната температура на организма, а тя нерядко успешно дори се пререгулира. Температурата е катализатор на процесите, но поради умението на организма ни да опазва постоянна телесна температура, външната температура е само периферен катализатор на процесите, докато основният процес може да е дотолкова видоизменен от стресовите условия, че да дава резултати, напълно противоположни на общото очакване.

Можем еднозначно да заключим: температурата не е без значение, напротив. Влияе и на метаболизма, и на хомеостазата, и на мотивацията дори. Точно поради тази причина температурата не е играчка и експериментите с нея са опасни дори и за опитни хора.

Личен съвет: не рискувайте без причина. Ако все пак го правите, преценете си силите, целите, следете си организма и задължително се подгответе добре.