Интервю с Владимир Караиванов

Дами и господа, представяме на вашето внимание интервю с един от най-интересните потребители на нашия форум - Владимир Караиванов. Човек с неизчерпаемо чувство за хумор, от когото може да научите доста за изкуството да се обича и цени животът.

Представи се на читателите?

Казвам се Владимир Караиванов, на 46 години. Живея в София и работя в Министерство на външните работи.

Преди да започна, искам да направя декларация: интервюто e дадено доброволно, в пълно съзнание и сит стомах. Отговаря на всички български и световни стандарти: БДС, БСП и БДЖ. Не нося отговорност, ако по време на четене някой получи разстройство или си е пререже вените от скука. Използвам възможността да благодаря на стрина Пена от с. Долно Уйно, която ми изпрати 2 компота, буца сирене, кило домати и ме спаси от гладна смърт.

Кога започна да се занимаваш със спорт и какво те накара да започнеш да тренираш?

Както във всяка зловеща история, и тук пръст има жена. На 11 години бях влюбен до уши в моя съученичка. Тя реши да кандидатства в спортно училище и заради нея кандидатствах и аз. Мен ме приех, нея – не, и така нещастно приключи любовната ми авантюра. Но пламна нова любов - към спорта, която тлее и до днес.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

По-лесно е да пуснеш перо от Айфеловата кула и да очакваш да чуеш ехо от падането му, отколкото да съчетаеш спорт с ежедневие като моето. В момента съм в отпуск по бащинство и ежедневието ми е заето изцяло с грижи за едно прекрасно същество, което осмисля живота ми. Но аз намирам време да посетя залата поне два пъти в седмицата и да карам колело от време на време.

Какви са ти целите в момента? Разкажи повече за спортните си постижения досега?

Целите ми са скромни и най-добре се изразяват с "Mens sana in corpore sano". На книжовен български - "Здрав дух в здраво тяло". Спомените за спортните ми постижения са като топло одеяло, което грее душата ми в студените зимни дни и ме правят да изглеждам по-велик в собствените очи, отколкото съм. За съжаление те са от преди Нютон да открие "Закона за всемирното привличане" и баба Илийца да преплува р. Искър.

Бил съм републикански шампион и национален състезател по борба. Завоювал съм призови места във всички категории и възрастови групи, в които съм се състезавал. На международно ниво имам само едно второ място на турнир без особено значение. Участвал съм в много състезания по самбо, като най-доброто ми класиране е вицешампионска титла.

Приключих състезателна дейност на 20 години, когато ме приеха да уча медицина и животът ми пое в друга посока. В не толкова далечно минало покорих няколко върха в Хималаите, с височина между 5000 и 6000 метра, и базовия лагер на Еверест. А най-добрите ми постижения в момента са на чужда трапеза, въоръжен с нож и вилица.

Сподели накратко какви тренировъчни и хранителни принципи следваш?

В момента тренирам за удоволствие, като целта ми е подобряване на функционалното състояние на тялото, за да увелича продължителността на живота си поне до 120 години. Тренирам с големи тежести и малко повторения, като тренировката е в рамките на 40-50 минути.

Работя със свободни тежести и правя предимно базови многоставни упражнения: клек, тяга, борческо обръщане, борческо въртене, гребане с щанга… Завършвам с упражнения със собствено тегло: набирания, кофички и лицеви опори.

Понякога правя кардио, предимно интервално, но през лятото предпочитам да карам велосипед сред природата. Когато видя, че ръцете ми са станали по-тънки от тези на съпругата ми, вкарвам няколко серии сгъвания и разгъвания с дъмбели.

Избягвам коремните преси, за да не разваля приятната овална форма на добре гледаното ми коремче. Често редувам тренировки, в които правя упражнения в суперсерии и кръгови тренировки.

Тренировките са само една от многото променливи, чрез които можем да влияем на състоянието на тялото. Какво е мнението ти за различните хранителни режими? Към кой от тях се придържаш и защо?

Напипахте слабото ми място, защото любовта ми към храната е по-силна от любовта между Ромео и Жулиета. Ако в една стая има красива гола жена, изпаднала в сексуална нужда, и маса, отрупана с вкусна храна, аз ще уважа храната. Е, ако са ми останали сили, ще "успокоя" бедната жена, защото съм известен с хуманното си отношение към хората.

Изтезавал съм тялото си с много хранителни режими и "вълшебни" диети. Пет дни пълен глад. Три дни без храна и вода. НВД, Лидия Ковачева, Дюкан, Петкан и Драган… Бил съм с малък процент мазнини и съм свалял 7 кг за 7 дни. Теглото ми е варирало с повече от 20 кг в рамките на три месеца.

Три години съм бил вегетарианец, но с прием на сирене, понякога яйца и много рядко риба. Тогава съм се чувствал най-добре. Истината, според мен, е в умереността. Изтезаваш ли тялото си, то ще ти го върне. За всяка крайност, било диета или нещо друго - плащаш си с лихвите.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

В момента пия само витамини и минерали. Понякога пия и бира, но тайно, че жената се мръщи и може да ми спре джобните пари. Смятам, че нямаме нужда от рекламираните количества добавки. Изключвам състезатели, който правят дву- или триразови тренировки на ден и се нуждаят от свръхвъзстановяване.

Голямата нужда от спортни храни и добавки и тяхното "вълшебно" действие е донякъде мит, който се разпространява от компаниите, които ги продават. Целта е, разбира се, увеличаване на продажбите и максимизиране на печалбите.

Първия си медал спечелих, без да съм виждал добавка, освен на картинка. Баба ми Тотка живя до 97 години, без да е чувала за добавки, но до последно беше жизнена и с бистър ум. Но ако беше пила добавки, сигурно щеше да доживее до 200 г.

Опиши накратко един свой ден?

• 07:00 Събуждане. Сутрешната ерекция закъснява, но протестиращите са подранили и вече "пият кафе" пред парламента. Искам и аз да съм там, но не за кафе, а за да събера хвърлените по депутатите снощи домати и други хранителни продукти. Така ще реша проблема с изхранване на семейството си до Коледа.
• 07:10 Посещавам единственото място, където човек може да остане сам с мислите си и където се усеща най-силно мирисът на живота.
• 07:30 Малкият юнак се е събудил, хвърля се в леглото върху мен и започва тренировка по борба, която се изразява предимно в гъделичкане и смях. Тук спирам, защото има опасност да ви отегча. Но вие може да тренирате въображението си и да измислите какво се случва до края на деня. За улеснение ще дам няколко жокера: смяна на памперси, хранене, разходка в парка, шиене на гоблени, плетене на една кука и от време на време – тренировка.

Правиш ли жертви в името на тренировката?

Когато правиш нещо с любов, то ти доставя удоволствие и не гледаш на дребните лишения като жертва. Жертва е, ако вместо да изпиеш няколко бири с порция пържени картофки, се отдадеш на любовни ласки с красиво момиче.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

По-често се случва да ги комплексирам, отколкото да ги мотивирам. Предпочитам да оставя мотивацията на отговорните за това хора. Бащите да мотивират синовете си. Учителите – учениците. Държавата да мотивира своите поданици с правилна държавна политика и добра спортна база. Но веднъж мотивирах много силно един младеж. Той се опита да ме ограби и аз така го "мотивирах", че той бягаше пред мен по-бързо от Юсеин Болт при поставяне на световния рекорд на 100 м.

Колко ти е бицепсът и колко вдигаш на лежанка?

Това е най-важният въпрос, който си задават трениращите в залата. По-важен е дори от "To be, or not to be". Трябва да ви разочаровам, но отдавна не си го меря. Няма да го направя и сега, за да не разстроя някой, който очаква да извадя 50 см.

В периодите, когато размерът имаше значение и бе по важен от коефициента на полезно действие на мозъчните ми клетки, не е бил повече от 42 см. Но когато бицепсът ми беше 38 см, вдигах два пъти личното си тегло от лег, а при състезателно тегло 67 кг правех серия със 130 кг. През "напомпения" ми период, 25 години по-късно и 25 кг в повече - пак вдигах толкова. За мен е важно, че съм по-силен от 90% от хората в залата, с бицепси, по-големи от моите.

Какво искаш да направиш със себе си и тялото си в следващите една-две години?

Имам скромни краткосрочни цели, но не знам какви велики планове има за мен Господ! Скоро семейството ми ще се увеличи с още един член. Затова не смея да си правя краткосрочни планове.

В личен план искам да реализирам стара идея и да запиша магистратура по теология, но се страхувам, че обстоятелствата могат да ме принудят да замина за известно време в чужбина.

Относно тялото, надявам се да успея да сваля още няколко излишни килограма. Миналата есен успях да намаля теглото със 7 кг и успях да го задържа без промяна през следващите десет месеца.

Това е добър знак, но битката е неравна, "безмилостно жестока", и миналият опит в борбата с килограмите показва, че изходът е донякъде предрешен. Но ако не успея да отслабна, ще гледам да стоя до по-дебели от мен хора и така ще изглеждам по-слаб.

А как виждаш активността си в дългосрочен план - например след 15-20 години?

За да отговоря на този въпрос, трябва да съм пророк или глупак. Пророк не съм, но не ми се иска и да съм глупак. Затова наредих един пасианс, гледах си на кафе и лях куршум. След това звъннах на две врачки и една баячка. Накрая хвърлих боб. Появи се проблем, защото ясно се виждаше какво правя не след 20, а след 50 години.

Картината е следната: Подпрян на бастун, стоя пред фитнес зала. Тълпа младежи са ме зяпнали в устата, а аз разказвам с носталгия как съм давал интервю за най-готиния спортен сайт в България.

Но предполагам, че след двадесетина години активността ми ще се изразява предимно в планински преходи и колоездене. Може би понякога ще отскачам до залата и ще правя бицепсово сгъване с розовите гирички.

Ти си бил успешен състезател в два от най-мъжките спортове - борба и самбо, съжаляваш ли за нещо, което не си успял да направиш/постигнеш в тях?

Мечтаех да стана световен шампион. Явно не съм бил достатъчно талантлив или не съм притежавал нужните качества, за да я сбъдна. Компенсирах липсата на добра генетика с много труд и дисциплина. Но не съжалявам, защото животът ми щеше да тръгне в друга посока и нямаше да имам сегашните прекрасни моменти. Започна ли да съжалявам за несбъднатите си мечти и да проклинам съдбата за несполуките, ще разбера, че съм започнал да остарявам.

Не ти ли се иска, макар и с цената на доста болка, пак да стъпиш на тепиха и да опиташ да премериш сили?

Който веднъж е стъпил на тепиха и е дишал въздуха в залата, ще иска отново да го направи. Преди две години имах възможност да се подготвя за световно първенство за ветерани.

Отказах се, защото не бях сигурен, че съм готов да пожертвам две години от живота си, за да се опитам да сбъдна мечта, която не съм успял да реализирам на младини. Ала се прекланям пред последния си треньор, който е прехвърлил 60 години, но всеки ден е в залата и е трикратен световен шампион за ветерани.

В момента си млад баща. Ще насочиш ли един ден сина си по твоя път или ще го оставиш сам да избира дали да е спортно активен? Ако ще е спортист, ще го подтикнеш ли към високо спортно майсторство или тренировки "за здраве"?

При мен съчетанието "млад баща", звучи като оксиморон. Клишето изисква да отговоря, че ще го оставя сам да открие своя път. Ще се постарая да му дам крила, но ще го оставя сам да се научи да лети. Ще го насочвам с невидима ръка в правилната (според мен) посока, но важните решения ще трябва да вземе сам.

Не искам да повтарям грешката на родителите ми, които ме насочиха към медицината, а аз съм творческа личност и имах други интереси. Ако покаже талант и иска да спортува, ще го поощря, но не съм сигурен, че аз ще съм човекът, който ще го насочи към мелачката на високото спортно майсторство. За мен е най-важно да е щастлив и това, което прави, да го прави с любов и да му доставя удоволствие.

Какви приоритети имаш в тренировките си в момента (изключвам нещата, които поради една или друга причина не можеш да правиш)?

Сегашният ми приоритет е да намаля темпото и да овладея енергията, която насочвам към железата в залата. Притежавам изключителна спортна злоба, която ми е помагала в състезанията, но сега ми пречи, защото отивам в залата "уж" да вдигам леко, а се размазвам с тежести, близки до максималните ми постижения.

Осъзнах, че ако продължавам така, в един момент ще стана инвалид. Не съм достатъчно умен, за да стигна сам до това заключение, а ми бяха нужни многократни сигнали, подадени от различни части на тялото под формата на травми. От два месеца започнах да намалявам работните тежести и вече не дърпам 200 кг на тяга и не клякам със 150.

Как се съчетава сериозна, отговорна и обществено значима работа като твоята със спорта - как го приемат хората, с които работиш, с които се срещаш по работа? Как го приемат по-висшестоящите в йерархията? Това е интересно, понеже повечето от хората от тези среди най-често са буквално "освободени от физическо"?

Хората, с които работя и се срещам служебно не са запознати нито със спортното ми минало, нито със сегашната ми активност. Но след като се върнах от експедицията в Непал, започнаха да ме гледат с един особен поглед, в който се чете едновременно възхищение и уважение.

За жалост колегите ми наистина са "освободени от физическо". Много малка част от тях правят плахи опити да флиртуват със спорта, но не се стига до брак и бързо се отказват.

Как успяваш да запазиш чувството си за хумор, въпреки неприятната действителност, смяташ ли, че това ти помага по някакъв начин? Как поддържаш доброто си настроение?

По-добре да чакате ням човек да вика за помощ и глух да го чуе, отколкото да очаквате сериозен отговор на този въпрос. Сутрин ставам и виждам малкото ангелче, което спи в детското креватче. След това целувам най-прекрасната жена на света.

Заставам пред огледалото и какво да видя – сила и красота съчетани в едно. Бъркам си в джоба и намирам два лева. О, богат съм! Когато си силен, умен, красив и богат - няма основание да си в лошо настроение.

Ако някой от тези фактори ми се губи – ощипвам се, виждам, че съм жив и настроението ми се вдига по-бързо от мъжко достойнство при вида на гола манекенка. При специални случаи се шегувам със себе си, защото хумор без самоирония е като любовна игра без партньор!

Е, можеш "да се вземеш в ръце", но не е същото. Ето какво написах за себе си сутринта:

"Много строен и красив,
но със късички крачка.
По природа малко див,
но така е – за беда!"

Рисуваш, пишеш стихове. Къде се вместват в ежедневието тези таланти?

Не се приемам на сериозно като художник или поет, защото ще загубя удоволствието от рисуването и писането. Но смятам, че съм по-добър художник, отколкото поет, а съпругата ми, която има художествено образование, казва, че рисувам по-добре от нея.

С рисуването е трудно, защото музата ме спохожда по-рядко от дъжд в Сахара и когато ме обладае, трябва да съм напълно съсредоточен и да няма никой около мен. Със стиховете е лесно, защото главата ми постоянно ражда рими и те се плодят по-бързо от циганка от "Факултето".

Римите ме връхлитат внезапно като разстройство и са нужни само хартия (не тоалетна) и молив, за да ги запиша, защото ги забравям.

Каква е приликата между спорта и поезията?

Прилика има колкото между ария, изпълнена от Лучано Павароти в Миланската скала и стенанията на Азис на попфолк концерт. Но поезията много "дава" в залата. Например аз лягам на лежанката и казвам измислен от мен стих вместо мантра:

"Бързо щангата вдигни,
и не се почесвай ти!
Знам, че можеш - раз, два, три,
виждаш ли, че не боли!"

Какво би казал за твърдението "Смехът е оръжието на слабите/бедните"?

Зависи кой го твърди! Злорадстващ силен или богат, но с кастрирано чувство за хумор, или някой слаб и беден като оправдание за неволите му.

Ако задълбоча с отговора на този въпрос, ще напиша докторат по философия. За по-лесно написах стихче:

"Слаб ли си или си беден?
Не мърмори, а се бори!
Смей се, но бъди уверен -
това е смях, но през зъби!"

Не ти ли се струва, че напоследък в творбите ти се прокрадва една все по-злободневна нотка, лек черен хумор? Ако е така, на какво се дължи - на нещо лично за теб или на окръжаващата ни среда?

На фона на поп фолк песните и просташките текстове на рап певците, стиховете ми изглеждат като нежен шепот на влюбена девойка. Да, понякога са злободневни и с черен хумор. Друг път са цинични и леко еротични.

Злободневната нотка се промъква, защото виждам, че децата ми ще растат в една сбъркана държава. Политическата сатира, която се прокрадва в някои от стихотворенията ми е именно затова.

Не искам да ходя на площада и да викам "Оставка", защото не желая да бъда наивникът, който обслужва чужди интереси, но без да го осъзнава.

Бил съм управител на погребална агенция и когато срещата със смъртта е твое ежедневие, когато всеки ден виждаш човешката мъка и нещастие, сваляш розовите очила и хуморът ти става по-черен от негърски задник в безлунна нощ.

Платил си доста за спортното си минало с неприятните контузии, които носиш. Ако имаше възможност да се върнеш назад, би ли променил нещо, за да ги избегнеш?

На счупване на врат, две счупвания на крайници и хронични травми на няколко стави неприятни контузии ли му викате? Тъкмо се канех да яхна машината на времето и да се върна назад, за да поправя грешките на младостта и ми задавате този въпрос.

Вярвам в съдбата и в това, че пътят ни е предначертан. Понякога ни се дава шанс да заобиколим някое препятствие и от нас зависи дали ще сме достатъчно умни, за да го направим.

Сигурен съм, че ако можех да променя нещо и да се предпазя от някоя контузия, щях да получи друга и балансът да се възстанови. Примирил съм се с това, няма да се връщам в миналото и ще "ближа рани", докато съм жив.

Кои са най-екстремните неща, които си правил в живота си (включително и спортни)?

Ще спестя пикантните подробности, за да не давам лош пример на младежката аудитория. Може би ще ги опиша по-късно в книга, но се страхувам, че ще стане световен бестселър. Най-екстремното е едномесечна експедиция в Хималаите. Когато минаваш край места, където много хора са оставили костите си, осъзнаваш, че пътят към Еверест не е невинна разходка по морския бряг на лунна светлина.

На 28 януари 2010 г. щях да пратя лично поздрави на Свети Петър. При изкачване на връх Мальовица ни застигна снежна буря и разбрах, че приказките за бялата смърт не са измислица.

Изкачвал съм планината Олимп при много тежки метеорологични условия. Предприемал съм 350 км колоездене с планински байк в рамките на два дни. Правил съм много опасни планински спускания с велосипед, но след последното падане приключих с тази авантюра.

Имам спускания с рафтинг. Спускал съм се в подземна пещерна река. Правил съм рисково скално катерене без осигуровка. Все неща, които не трябва да правите сами вкъщи!

Формулата за успех в спорта лежи ли в основата на тази за успех в живота? Кои са пресечните точки и/или разминаванията между двете? И изобщо - формули има ли?

Познавам много добри спортисти с провален личен живот. Познавам хора, които не са стъпвали в зала или на стадион, но са щастливи и си живуркат прекрасно.

След обстоен анализ на тези мои наблюдения стигам до извода, че формула няма. Има една, но препоръчвам да се прилага само в краен случай - C2H5OH и задължително с хубаво мезе.

В ретроспекция - дава ли повече състезателният спорт, отколкото взема? Може ли да се твърди от дистанцията на времето, че същият е просто подхранване на егото днес с негативни последици за здравето утре?

Веднага слагам нещата на кантара. Какво се получава: спортът взел, спортът дал, а кантарът не помръдва. Колкото повече дава спортът като емоции, слава и гали егото ти, толкова повече взима като контузии и лично време.

Коя максима илюстрира най-точно отношението ти към живота и околните? Защо именно тя?

Бива ли да се задава такъв въпрос на емоционално и ментално незрял човек, който е приключил с детството на 30 години, а сега кара тежък пубертет? Ще цитирам Новия завет: "И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях" (Евангелие на Матея 7:12).

Старая се да се придържам към това и да спазвам девет от 10-те Божи заповеди. За съжаление, аз съм грешник и на младини често нарушавах Божиите повели, особено тази, в която се говори за жената на ближния.

Успокоявам се с мисълта, че съм демократ, а заиграването със "силния" пол е проява на демокрация в любовните отношения. Вече не нарушавам тази заповед, но не от морални съображения, а от изтощение.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Това е бизнес, който в световен мащаб прави оборот от милиарди долари. Имам принцип да не коментирам бизнес, който не познавам или не печеля пари от него.

Радвам се, че все по-често се говори за здравословен начин на живот. Притеснява ме само, че започва да става мода. Много хора го правят, само за да могат да кажат, че го правят. При някои става мания, а това е друга крайност.

Ако попитаме няколко човека какво е здравословен начин на живот, ще получим различни отговори. За вегетарианците е едно, за билдърите, които приемат по 300 г протеин на ден – друго, за баба Гина, която хапва кисело мляко с коричка хляб – трето, а за чиновничката, която яде Активия и си мисли, че се храни здравословно - четвърто.

За мен здравословният начин на живот е близо до природата, отдалечен от удобствата на цивилизацията и максимално "опростен".

Какви съвети би дал на начинаещите във фитнеса?

Бързайте бавно! Не се хвърляйте в дълбокото, преди да се научите да плувате! Тялото е вашият храм и трябва да го изграждате всеки ден, тухла по тухла, като не забравяте, че "Рим не е построен за един ден"!

Не забравяйте да тренирате ежедневно най-важния мускул, който се намира в черепната ви кутия. Не посягайте към "вълшебните" хапчета. Ефектът от тях е като при падаща звезда, която свети силно, но за кратко, и изгаря безвъзвратно.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

След дълго прекъсване реших да подновя тренировките и търсех информация. Така попаднах в капана на BB-Team и вече четири години няма измъкване. Това е любимата ми електронна медия. Тук срещнах прекрасни хора и станах член на едно голямо семейство. Няма да ви хваля, но присъствието ми тук е комплимент и е показателно за отношението ми. Нямам да критикувам, защото използвам безплатно богатата информационна база, но ако трябва да плащам, ще ви съсипя от претенции.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Пожелавам на бедните да спечелят шестица от тотото, а на богатите - да ми изпратят излишните си пари. Нека болните да оздравеят, а здравите да не пият потни студена вода, за да не ги заболи гърлото.

Нека слабите да заякнат, а силните да наблегнат на духовното развитие. Глупавите - да поумнеят (ако е възможно), а умните да станат мъдри. Младите да не бързат да остаряват, а старите да запазят младежкия си устрем.

Няма да пожелавам нищо само на духовно бедните. Те няма да ме разберат.

Изтощихте ме с толкова много въпроси. Може ли и аз да задам два въпроса, които ме измъчват, откакто съм се родил?

Казват, не било вярно, че щъркелите носят децата? Аз как съм се появил, за бога?
Носи се слух, че няма Дядо Коледа? Кой тогава ми носи подаръците на Коледа?

Ще се радвам, ако съм предизвикал поне една усмивка и съм направил деня ви по-слънчев. Искаше ми се да изглеждам умен, да кажа гениални неща и да блесна като комета в тъмна нощ. За съжаление малкото мозъчни клетки, останали в главата ми, подскачат в транс като наркоман на техно парти и нищо мъдро не родиха.

Но ако се намерят заблудени, които са харесали нескопосаните ми опити да се правя на интересен и са получили внезапен и необясним порив да ми благодарят, нека изпратят 2 (два) лева на Искра Фидосова. Вижда ми се отслабнала, горкичката.