Интервю с Веселина Иванова

На вашето внимание - интервю с една сериозна дама с позитивно отношение към живота - Веселина Иванова.

Представи се на читателите?

Казвам се Веселина Иванова, на 33 години. Родом от гр. Долни Чифлик, от 14 години живея и работя във Варна. Имам прекрасен син на име Петър, който октомври месец ще навърши 3 години.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

По професия съм икономист. Работя в сферата на енергетиката като специалист по финанси. Спортът е в свободното ми, извънработно време.

Кога започна с фитнеса и какво те накара да започнеш да тренираш?

С фитнеса съм се срещала неведнъж, но сериозно се заех преди година и половина. Все пак спортният ми и активен начин на живот не се свежда до това. Още в студентските си години съм имала периоди на активно и не чак толкова активно трениране. Танцувала съм народни танци 9 години, тае-бо – около 10 години. Имаше период, в който редувах тае-бо с фитнес. Винаги съм била активен човек и удоволствието от спорта е причината да тренирам, както и желанието ми за здраве и добра спортна форма.

Кое те подтикна да се хванеш за щангата?

Хм, хубав въпрос. Подтикна ме желанието да тренирам кросфит, любопитството и прекият сблъсък с щангата. Хареса ми, и към настоящия момент всяко ново предизвикателство и комплекс ме карат все повече да се "влюбвам" в нея.  

Какви са ти целите и какво си постигнала досега?

В спортно отношение не съм си поставяла някакви конкретни цели, например да дръпна тяга 100 кг, да клекна с 80 кг или да направя КФ комплекса Фран за 2:19 мин.. Целите ми винаги са били да бъда здрава, силна и издръжлива. Към момента мога да кажа, че съм ги постигнала до известна степен. Имам още много да работя, разбира се, най-вече за сила и издръжливост. Не си поставям краткосрочни или дългосрочни цели, обичам всичко да идва вследствие от това, което правя в залата, у дома с домашните ми тренировки и навън, на открито.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Oбичам разнообразието в тренировките си. Трудно ми е да следвам точно структурирани програми. Обичам да тренирам според настроението си. Ако днес съм клякала, дърпала тяга и бутала раменна преса, утре най-вероятно ще ми се прави някаква домашна интензивна тренировка с пудовките у дома, интервали със собствено тегло и т.н.

Доста от домашните си тренировки, а и тези в зала си ги съставям сама, но често и заимствам от други момичета във форума и от интернет пространството. И по програма съм тренирала, разбира се, но най-обичам да смесвам: единия ден се придържам към програмата, но на другия ден у дома раздвижвам пудовките, за да не събират прах. Ако накратко трябва да опиша тренировъчните си принципи, това ще са свободни тежести, интервали и  собствено тегло.

Хранителните ми принципи отново се свеждат до едно – здраве. Безкрайно съм щастлива, че споделям живота си с човек, който цени като мен здравето и здравословния начин на живот и хранене. Това ми дава пълна свобода на действие относно начина ми на хранене, както на мен самата, така и на семейството ми.

У дома няма да намерите лесно продукти в шумолящи опаковки, продукти, съдържащи в състава си рафинирана захар и бяло брашно. Но плодове, зеленчуци, сурови ядки, мед, тахан, яйца, риба, месо –  в изобилие. Това са принципите ми на хранене, обичам да се храня чисто и вкусно. Стремя се храната у дома да е в по-голямата си част домашно приготвена, като разбира се, понякога има изключения.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Винаги съм смятала, че спортните храни и добавки не се вписват в моя режим и начин на живот. Единственото, което приемам от време на време е омега-3 и магнезий. Но пак казвам, от време на време. Не обичам спортните добавки и храни. Смятам, че на обикновения спортуващ човек са му достатъчни качествен сън, добра храна и адекватна почивка, за да се възстанови и да бъде готов за нова тренировка.

В професионално отношение нещата вече стоят по различен начин, разбира се. 

Кое ти е по-трудно - сериозните тренировки или спазването на определен хранителен режим?

По трудно ми е да спазвам определен хранителен режим, отколкото да се придържам към сериозни тренировки. Чревоугодник съм и обичам да ми е вкусно, обичам да ми е сладко, обичам да съм сита. Ако реша да спазвам определен режим, точно след 2 дни ще реша, че не е за мен, защото ми се е прияло нещо, което не се вписва в режима.

Как се съчетават работа, грижи за семейството и здрави тренировки?

Ето тук вече е интересното. Ами съчетават се - когато човек иска нещо, което му носи щастие, намира начини. Работя на 8-часов работен ден, 5 дена седмично. Грижите ми за семейството са ежедневни, денонощни, а спортът - в останалото време. Остава време, това е за тези, които смятат, че да работиш, да имаш дете и семейство и да спортуваш 5 пъти седмично е невъзможно. Възможно е, повярвайте ми. Всеки ще намери време за едни 100 бърпита за време например, или 100 руски суинга. Нали?

Как близките ти гледат на спортната ти страст? Получаваш ли подкрепа?

Зависи. Някои ми се радват много и се възхищават на спортния ми хъс, други ме критикуват, че прекалено много време отделям за спорт. Но най-близките ми ме подкрепят, а това за мен е най-важното. Одобрението им и комплиментите, които получавам, ме стимулират още повече да влагам любов и упоритост в спорта. Баща ми е бивш възпитаник на НСА и понастоящем се занимава и развива спорта в родното ми градче, явно от него съм наследила любовта си към спорта.

Мъжът до теб проявява ли разбиране и подкрепя ли те, когато трябва да правиш компромиси с времето, отделено за други неща, за да спортуваш?

Както споменах  по-горе, щастлива съм да споделям живота си с човек, който е също толкова отдаден на спорта като мен. От това, разбира се, става ясно, че с него се допълваме по отношение на спортните си мании. И двамата знаем, че времето, отделено за спорт не е време, с което лишаваме семейството си от внимание, напротив. Така съчетаваме ежедневието си, че да има време и двамата да спортуваме, да прекарваме почивните дни заедно и да се наслаждаваме на време, прекарано с малкия ни син.

Как възпитавате детето по отношение на спорта и здравословното хранене?

Детето ни през октомври ще навърши 3 годинки, но вече знае, че когато мама извади насред стаята пудовките, сложи клина и включи таймера, значи ще тренира. Като види баща си да приготвя сака, значи тати ще ходи на фитнес и т.н. Стремим се да го научим да обича спорта, да обича движението. Учим го да цени полезната и здравословна храна.

Разбира се, срещам трудности по отношение на пазаруването в магазините и подаръците от роднини, сега всички детски, а и не само детски продукти са в толкова лъскави и красиви опаковки, и е доста трудно да обясниш на 3-годишно дете, че тази храна не му носи нищо полезно, но гледаме тези моменти да са ограничени или избирам най-малкото зло.

Какви са приоритетите ти в тренировките и целите (краткосрочни и дългосрочни)?

Към момента не си поставям краткосрочни и дългосрочни цели в спортно отношение. Приоритетите ми са да тренирам така, както тренирам сега – с желание и хъс, да съм здрава, да постигам по-добри резултати и по-тежки щанги. Много ми се иска също така да се науча да изхвърлям щанга и да клякам с щанга над глава.

Занимавала ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искала да опиташ? 

Имах период, в който се занимавах със спортно ориентиране. Изключително интересно занимание. Тренирах около 10 години тае-бо и няколко месеца водех клас. Това, което ми се ще да опитам, е спортно катерене и плуване - спортове, които развиват изключително красиво и хармонично тяло.

Как започна с тренировките по кросфит и специално групата в "Богоров"?

Първият ми сблъсък с кросфит беше в далечната 2007 или 2008 г., не помня вече. Тогава аз, Вик (Виктор Каров) и Лимка (Милена Михайлова) се бяхме организирали и си направихме тренировка на открито в покрайнините на Варна.

Харесахме си чудна полянка, където разгънахме наличните железа и се метнахме. Не помня вече какъв беше комплексът, но помня, че Миленка заучаваше техниката на обръщането, имаше и бягане. Още тогава тя ми помогна много и с техниката на движения като руски суинг, тръстъри и др., организирахме се и тренирахме заедно и във фитнес зали.

Следващата ми среща с кросфит вече е в "Богоров" с Вик и тайфата. Имам късмета да живея в близост до училище "Богоров", и още докато бях в отпуск по майчинство, един ден, разхождайки бебока с количката, видях групата на Вик да тренира, и така започна всичко. Малко ми трябваше, за да се "влюбя" в кросфит и да разбера, че това е моят начин на трениране.

Опитваш ли се по някакъв начин да влияеш на своите близки и познати, да ги насочваш към едно по-здравословно и балансирано хранене и активен живот с повече спортни занимания... и успяваш ли?

Опитвам се, да. С някои успявам, с други не.  Опитвам се да бъда винаги позитивна, да давам личен пример на близките си и да ги насочвам към здравословно и балансирано хранене и спорт.  

Ако имаше финансова обезпеченост, би ли опитала да се подготвяш за състезания?

Да, бих, и то с голямо желание, но не с цената на всичко, имам предвид време и здраве.

Виждаш ли се като “спортно бабе” след 5-6 десетилетия, или смяташ, че с времето ще се "кротнеш"?

Хе-хе, този въпрос е много забавен. Към момента не смятам изобщо да се "кротвам", напротив, имам желание за по-здрави и по-тежки тренировки. За след 5-6 десетилетия никой не може да каже. Всичко с времето си.

Каква е преценката ти за нивото на трениращите момичета (и жени) у нас? 

В последно време забелязвам, че все повече жени влизат във фитнес залата. Преди не беше така. Жените смятаха, че във фитнес залата отиват мъжете, за да правят големи мускули. Сега вече не е така. По-голяма част от трениращите жени започват да осъзнават и разбират факта, че когато тренираш с тежести, няма да станеш като културист. Такива наблюдения имам.

Открояват ли се някакви тенденции (положителни и/или отрицателни) в начина на трениране на жените?  

Аз разделям трениращите жени на два типа: такива, които обичат да тренират в аеробик залите, и такива, които обичат да тренират с тежести.

Все повече нови стилове на тренировка влизат в залите за групови занимания. Същото развитие виждам и във фитнес залите. Сплит програми, кондиции, кръгови тренировки, интервали, изборът е голям и всеки, който има желание, може да намери своя начин на трениране.

В какви насоки следва да се оптимизират тренировките, ако според теб има такава необходимост?

Ако въпросът е за моите тренировки, определено трябва да оптимизирам и насоча тренировките си към повишаване на силата, така го чувствам.

Ако говорим за оптимизация на тренировки по принцип, според мен е нужно да се обръща по-голямо внимание на качествена загрявка, задължителен стречинг след тренировката и не на последно място - особено внимание към избора на храна.

Забелязвам, че хората не загряват, не както трябва. Завъртат китки, ръце и това е. За стреч да не говорим, до ден-днешен не съм видяла някой като приключи тренировка, да разтегне хубаво, а това би донесло само ползи.

Какви съвети би дала на начинаещите във фитнеса момичета?

Бих им казала да не се страхуват от тежестите, да наблегнат на базови и многоставни упражнения като клекове, напади, раменни преси, тяга, лег, бърпита, суингове, тръстъри. Бих ги посъветвала също да обърнат голямо внимание на храната - не са случайни думите, че човек е това, което яде. 

Има ли рецепта за спортно дълголетие и какво съдържа тя според теб?

Спортно дълголетие? Може би рецептата е силна воля, постоянство и търпение. Предстои да разбера.

На какви условия трябва да отговаря една жена, за да я наречеш силна?

Силната жена според мен не се отъждествява с буквалния смисъл на думата "силна". Аз мисля, че една жена, за да бъде силна, трябва да бъде на първо място личност, жена с характер. Силната жена приема всяка трудност с усмивка и знае, че ще се справи въпреки трудностите. 

Силна жена е тази, която може да взема решения и да отговаря за постъпките си. Разбира се, силна жена е и тази, която може да купи от магазина две туби вода от по 10 литра и да си ги занесе сама у дома - това е в кръга на шегата, разбира се. Силната жена трябва да бъде най-вече истинска жена.

Понеже апетитът идвал с яденето, а на теб май ти се услажда все повече тренирането, докъде мислиш да стигнеш?

По принцип и яденето много ми се услажда, но внимавам, а с тренирането смятам да стигна до там, докъдето ми стигат силите, времето и желанието. Всяко нещо извън комфорта е излишно, така е и със спорта.

Ако си министър на спорта, какво би променила, и най важното - как?  

Ако съм министър на спорта, ще наблегна на развитие на спортната култура в училищата. Ще увелича извънучилищните спортни мероприятия, турнири между училища, различни състезания. Децата има нужда да бъдат предизвиквани, насърчавани в спорта. Спортът възпитава и учи на дисциплина. А как ще го постигна – като подобря материалната база в българските училища, физкултурни салони, училищни дворове, басейни. По този начин децата ще спортуват с желание.

Как прекарваш свободното си време - имаш ли хоби, какво обичаш да четеш, каква музика слушаш?

И преди, и след като имам вече дете свободното ми време е било запълнено със спорт, разходки сред природата, в градския парк или извън града. Преди известно време рисувах много, исках да ставам художничка. И сега от време на време ми идва вдъхновение. Последните картини, които нарисувах, бяха по време на бременността, а най-последната нарисувах специално за детето си и до-ден днешен краси стената над креватчето му.

Обичам да слушам хубава музика, а това според моите разбирания е поп и рок музика, чуждестранна и българска,  ценя изключително много и българската народна музика.  

Книгите, които чета, трябва да ме грабнат още в началото. Не се ли получи, моментално ги зарязвам. Така книга, която прочетох с желание, беше "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси, също и "Остров Тамбукту" на Марко Марчевски. Харесвам и книгите на Дан Браун и Стивън Кинг.

Разкажи някоя интересна история или случка от своя живот.

Сещам се за една почивка на Пампорово, ходихме до пещера Голубовица. Наричат я водната пещера. Влиза се с инструктор, гумени непромокаеми дрехи и ботуши, спасителни жилетки и лодки. Страхотно преживяване. На места газихме във водата до кръста, на места, където става дълбоко, се придвижвахме с лодките, които задвижвахме, дърпайки и набирайки се на едно въже, поради простата причина, че няма място да гребеш с гребла.

Светехме си с челници в пещерата, защото няма никакво осветление. Имаше една дупка, през която трябваше да минем, но беше толкова тясна и ниска, че имаше специална поза в легнало положение в лодката, само главата стърчи нагоре и с ръце по въжето теглиш, за да провреш лодката през тясната дупка. Много адреналин, страхотно беше. Обичам такива екстремни прeживявания.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?  

Това, което забелязвам в последно време е, че хората все повече се замислят за здравето си, за навиците си на хранене и движение. Интернет изобилства от информация за фитнес и здравословен начин на живот. Хубаво е да виждам зали, пълни с трениращи млади хора, и мисля, че фитнес индустрията и здравословното хранене все повече и повече ще се развиват.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

С BB-Team се запознах още в далечната 2007 г., търсейки информация за тренировки и хранителен режим, както повечето потребители може би. Така попаднах във форума, запознах се с чудесни хора, научих много и продължавам да уча и търся още и още. 

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Пожелавам на всички да бъдат на първо място здрави и много усмихнати. Да спортуват, защото спортът е здраве. Пожелавам им силна воля и търпение.