Интервю с Ивайло Стефанов
"Понякога имам нужда от външен дразнител – човек, който да е до мен за съревнование. Тогава нещата стават различни!"
"Понякога имам нужда от външен дразнител – човек, който да е до мен за съревнование. Тогава нещата стават различни!"
От 29.10.2013, чете се за 5 мин.
В поредицата от интервюта с наши потребители този път ще ви запознаем с интересната личност Ивайло Стефанов. Вижте какво сподели с нас за спортните и хранителните си навици, както и за начина си на живот.
Здравейте! Казвам се Ивайло Стефанов, на 29 години, от гр. Ловеч.
Първият ми досег до железата и тренировките като цяло бе през 1992 г.Тогава един съсед от блока ми подари две гири по 5,250 кг. и първата тренировка с тях беше да ги изнеса 6 етажа нагоре (нямаше асансьор). За възможностите ми тогава си беше изпитание!
Нямаше външни фактори, които да ме подтикнат към тренировките. Всичко стана някак от само себе си.
От известно време работя като надзирател в затвора в Ловеч, където стресът и психическото натоварване са на ниво, за разлика от предишните ми работи, които бяха свързани с физически труд. Все пак пълно щастие няма!
При мен тренировките са част от ежедневието, нещо като навик. Разбира се, има дни, в които и да ми се тренира, нямам време. Така пък донякъде се поддържа и желанието за тренировка.
Нямам конкретни цели, за които да се готвя целенасочено. Тренирам за удоволствие, като същевременно се старая и да подобрявам общите физически качества. Затова харесвам и кросфита.
Абсолютен привърженик съм на свободните тежести и многоставните упражнения.
Тренировките ми са изградени основно от упражнения с пудовки, гимнастически халки и собствена тежест. Разбира се, когато отида до залата (напоследък не ми се случва често), включвам и щанга.
Храната – ям каквото, когато и колкото ми се яде! Не спазвам никакви диети и режими. Е, старая се да има някакъв баланс, но понякога му изпускам края. Със сигурност не влизам в категорията на здравословно хранещите се!
Рядко си купувам добавки – витамини и минерали. Нямам навика, а явно нямам и такава нужда от тях.
Индустрията за хранителни добавки е една огромна машина за пари! Постоянно се предлагат нови, "чудодейни" добавки, и понеже хората стават все по-мързеливи, си ги купуват.
Много често срещано явление, даже и тук, във форума е въпросът "какво да пия за маса и сила, за релеф и пр.", и това след има-няма месец тренировки. Това не го разбирам! Не ги отричам изцяло, но на едно аматьорско ниво като нашето може и без тях.
Ако под стимуланти имате предвид стероиди – да имам опит, макар и малък. Това беше преди повече от 10 години. Искам да подчертая, че не съм злоупотребявал и разчитал на тях!
Максимални постижения: клек - 200 кг, лег – 140 кг, тяга – 230 кг при 82 кг лично тегло, без колан, наколенки и фитили.
Може би предизвикателство, което те тества физически и психически е "Калсу" с пудовки 2 по 32 кг и дъмбели 2 по 30 кг. Правил съм го в два варианта – определено се помни дълго...
Честно казано, не ги структурирам. Решавам на момента или най-много с ден напред какво ще правя.
Не, нямам нужда от външна мотивация. Понякога имам нужда от външен дразнител – човек, който да е до мен за съревнование. Тогава нещата стават различни!
Да, тренирал съм свободна борба в периода 1997-2003 г. активно, след това не толкова. Това е спортът, който ще ми остане в сърцето! Усещането за жива сила срещу теб – неповторимо!
Може би след време ще опитам докъде ще ми стигнат силите за едни квалификации за Кросфит игрите, но засега не разполагам нито с време, нито със средства за това.
Когато имаш противник/противници, тогава се раздаваш наистина докрай. Ако си сам, винаги има една идея скатавка.
Хм... това е въпросът, на който ми е най-трудно да дам отговор. За съжаление всеки има различна представа за нещата и оттам и различна идея къде е границата. За едни е нормално да си инжектират синтол и да нямат мисловна дейност заради диетата преди състезание, но за мен не е.
На този етап просто не са ми нужни, а и да засилвам болки в колената, лактите и изтръпнали пръсти на ръцете сутрин – не, благодаря!
Освен да правя впечатление на "напомпаните" момчета в залата... Донякъде ги замених с интензивни тренировки и пудовки, с тях поддържам едно добро (за мен) силово ниво.
Пудовки имаше още едно време в залата по борба и тогава тренирах с тях. Натоварването е специфично, а удоволствието е пълно заради много упражнения, които могат да преливат едно в друго. Просто можеш да импровизираш, а аз обичам да го правя!
Надявам се да съм добър пример за нея и да прояви по-голям интерес към спорта, като порасне още малко. В момента и тя си тренира леко, но е още малка и отделя повече внимание на куклите.
Да, имал съм контузии - десен глезен, двете колена – няколко пъти, двата лакътя – два пъти, кръст, спукани ребра. Възстановяването винаги е ставало "в движение", няма почивка - мазане с някакви пасти и тренировки всеки ден, абе, както казва Славко: чобанска работа!
Ставам около 6:30 ч., кафе, закуска... обичайните неща. Ако не съм на смяна в затвора, значи пак съм на работа, но моя си... Вечер не обичам да стоя до късно, към 22:30 – 23:00 ч. си лягаме, освен когато сме на маса с приятели.
Преди години правех много жертви заради тренировките. Сега гледам да си подреждам нещата така, че да не ощетявам семейството заради тренировките.
Има едно, което няма да забравя – две поредни качвания на един симулатор за космонавти 4-та степен (ако не бъркам) – е няма такъв кеф!
Важното е да не се прекалява. Е, когато има повод, не се брои. Не бих казал, че има някакви негативи засега спрямо тренировките ми. Все пак не съм в някакъв олимпийски цикъл, за да се притеснявам.
Съпругата и детето да ги смятам ли? Като цяло хората около мен са с изградени навици и характери. Те са се настанили в една комфортна зона и е трудно да ги извадиш от там.
Вече не давам съвети във фитнеса! Не защото ми е под достойнството, а защото по-малките си мислят, че морето е до колене и не вдяват!
Съвсем случайно, търсех си комплекси с дъмбели и пудовки, и така попаднах тук. Допадна ми, че в кросфит раздела има хора, които тренират като мен и можех да си "сверя часовника". Като дизайн сайтът е хубав, но ме дразнят въпроси/теми от потребители, които искат всичко наготово, а не седнат първо малко да почетат и тогава да питат.
Бъдете живи и здрави, и не забравяйте: Желание, Търпение, Упражнение!
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече