Тежките метали
Проклятието на хранителната пирамида
Проклятието на хранителната пирамида
От 14.01.2014, чете се за 11 мин.
Всички сме чували за тежките метали. Основният проблем при тези вещества е неспособността на организма да ги преработи и възможността да се натрупват, като по този начин интоксикират трайно живите организми. Нещо по-лошо - някои, като например живакът, се предават на принципа на отрови като ДДТ. Колкото по-голям хищник е погълнал повече малки животни (например риба-меч други риби), толкова по-значително е натрупването на тежките метали.
Основен източник на тежките метали са индустриалните производства. Сред замърсителите на околната среда основно място заема групата, която включва мед, цинк, олово, кадмий, кобалт, живак, никел и др.
Тежките метали не са нищо особено различно от метали и метални съединения, които нямат биологична стойност за организма. Казано с други думи, те не стават за храна или за употреба в която и да е от жизнените функции.
Поради редица причини, най-страшната от които е тяхната токсичност. Те се свързват в организма вместо полезни метални съединения, заместват ги и създават условия за сериозни сривове в работата му. Нерядко черният дроб, призван всъщност да ги неутрализира, е безсилен и ги натрупва.
Пътят им за стигане до човешкия организъм е прост. Попадайки във въздуха, биват отмити и свалени в почвата от дъждовете, или пък директно попадат там вследствие на изхвърляне на твърди отпадъци или замърсени води. Дотук вече те имат шанс и директно да попаднат в организма на човека, например чрез заразени водоеми, но обичайният път е по-бавен, за това пък по-неумолим.
Растенията ги изтеглят от почвата, "подлъгвайки се" по активността на техните съединения, след което ги натрупват. Животните ги изяждат и трупат, после животни изяждат животните. Ако се върнем към добре познатия ни природен цикъл на "хранителната пирамида", отговорът няма да закъснее: очевидно колкото по-високо в една подобна пирамида седи дадено животно, толкова по-висока концентрация на тежки метали в месото му може да се очаква.
Това означава, че яденето на месо носи скрити рискове. По-долу ще разгледаме по-подробно кой продукт какво съдържа, но очевидно месоядните организми, седящи високо в пирамидата, имат незавидния шанс да натрупат тежките метали, необработени от всички членове на тази пирамида, надолу до основата й.
Европейската общност е приела няколко регламента за съдържанието на различни тежки метали в храните (Регламент (ЕО) № 1881/2006 и Директива 2001/22/ЕО), като България се е съобразила с тях в действащото си законодателство. Съгласно действащата наредба 31.9.2004 г.) количествата на допустимост се определят по следния начин:
Краве мляко (сурово мляко, мляко за производство на млечни продукти, топлинно обработено мляко) | 0,02 | |
Храни за кърмачета | 0,02 | |
Месо от говеда, овце, свине и домашни птици | 0,1 | |
Субпродукти хранителни (карантия) от говеда, овце, свине и домашни птици | 0,5 | |
Месо от риба, с изключение на долупосочените | 0,20 | |
Месо от следните видове риби:
|
0,40 | |
Ракообразни, с изключение на кафявото месо на краб, както и глава и гръден кош от месо на омар и подобни големи ракообразни (Nephropidae and Palinuridae) | 0,50 | |
Двучерупчести мекотели (миди, стриди и др.) | 1,5 | |
Главоноги (без вътрешности) | 1,0 | |
Зърнени храни (включително и елда), бобови храни и варива | 0,2 | |
Зеленчуци, с изключение на зеле от тип брасика, листни зеленчуци, свежи билки и всички видове гъби. | 0,1 | |
Листни зеленчуци, брасика и всички видове култивирани гъби | 0,3 | |
Плодове, с изключение на горски и дребни плодове: | 0,1 | |
Горски и дребни плодове | 0,2 | |
Мазнини и масла, включително и млечни мазнини | 0,1 |
Месо от говеда, овце, свине и домашни птици | 0,05 | |
Месо от коне | 0,2 | |
Черен дроб (от говеда, свине, овце и домашни птици) | 0,5 | |
Бъбреци (говеда, свине, овце и домашни птици) | 1,0 | |
Месо от следните видове риби:
|
0,10 | |
Месо от риба меч (Xiphias gladius) | 0,30 | |
Ракообразни, с изключение на кафяво месо на краб и на глава и месо от гръдния кош на омари и подобни едри ракообразни (Nephropidae и Palinuridae) | 0,5 | |
Двучерупчести мекотели (миди, стриди и др.) | 1,0 | |
Главоноги (без вътрешности) | 1,0 | |
Зърнени храни, с изключение на трици, зародиши, житни зърна и ориз | 0,1 | |
Трици, зародиши, житни зърна и ориз | 0,2 | |
Соя | 0,2 | |
Плодове и зеленчуци, с изключение на: листни зеленчуци, свежи билки, всички видове гъби, стъблени зеленчуци, кореноплодни и картофи | 0,05 | |
Листни зеленчуци, свежи билки, целина и всички видове култивирани гъби | 0,2 |
Рибни продукти и месо от риба | 0,50 | |
Месо от следните видове риби:
|
1,0 |
Храни | Алуминий | Арсен (mg/kg) | Мед (mg/kg) | Никел (mg/kg) | Хром (mg/kg) | Цинк (mg/kg) |
Мляко | 1,0 | 0,05 | 0,4 | 0,1 | 0,1 | 5,0 |
Сухо мляко | 0,40 | 3,0 | 40,0 | |||
Млечни продукти | - | 0,25 | 2,5 | - | - | 25,0 |
Маргарин и растителни масла | - | 0,10 | 0,1 | 0,2 | - | 10,0 |
Животински мазнини | - | 0,10 | 0,5 | 0,4 | - | 5,0 |
Месо и месни продукти | 10,0 | 0,10 | 5,0 | 0,5 | 0,2 | 50,0 |
Месни консерви | - | 0,10 | 10,0 | - | - | 50,0 |
Дивеч | - | 0,10 | 5,0 | - | - | 60,0 |
Домашни птици | - | 0,10 | 5,0 | - | - | 40,0 |
Субпродукти хранителни (карантия) | - | 1,00 | 60,0 | - | 0,5 | 80,0 |
Пресноводна риба | 30,0 | 1,00 | 10,0 | 0,5 | 0,3 | 50,0 |
Морска риба | 30,0 | 5,00 | 10,0 | 0,5 | 0,3 | 50,0 |
Миди, ракообразни и др. | - | 2,00 | 30,0 | - | - | 200,0 |
Яйца и яйчни продукти | - | 0,10 | 3,0 | - | - | 30,0 |
Сушени яйца | - | 0,50 | 20,0 | - | - | 80,0 |
Зърнени храни | 200,0 | - | 10,0 | - | 0,4 | 40,0 |
Брашно | 100,0 | 0,1 | 5,0 | - | 0,4 | 30,0 |
Трици | - | 0,2 | 10,0 | - | 0,4 | 50,0 |
Варива | 200,0 | 0,5 | 10,0 | 3,0 | - | 50,0 |
Зеленчуци и консерви от зеленчуци | 30,0 | 0,5 | 10,0 | 0,5 | 0,2 | 10,0 |
Сушени зеленчуци | 200,0 | 5,0 | 50,0 | - | - | 50,0 |
Сокове от зеленчуци | - | 0,2 | 10,0 | - | - | 10,0 |
Туршии | - | 0,5 | 10,0 | - | - | 15,0 |
Гъби и гъбни консерви | - | 0,5 | 10,0 | - | - | 10,0 |
Плодове | 20,0 | 0,5 | 5,0 | 0,5 | 0,1 | 10,0 |
Консервирани плодове | - | 0,5 | 5,0 | - | - | 10,0 |
Сушени плодове | 200,0 | 4,0 | 20,0 | - | - | 50,0 |
Сокове от плодове и нектари | 10,0 | 0,2 | 5,0 | - | - | 10,0 |
Мармалади, сладка | - | 0,5 | 10,0 | - | - | 20,0 |
Захар | - | 1,0 | 2,0 | - | - | 3,0 |
Бонбони | - | 1,0 | 15,0 | - | - | 5,0 |
Шоколад | - | 1,0 | 30,0 | 5,0 | - | 50,0 |
Какао на прах | - | 1,0 | 50,0 | 8,0 | - | 70,0 |
Чай | - | 1,0 | 100,0 | 8,0 | - | - |
Сол | - | 1,0 | 2,0 | - | - | 10,0 |
Желатин и пектин | - | 1,0 | - | - | - | 100,0 |
Детски храни на млечна основа | - | 0,05 | 2,0 | - | 0,1 | 5,0 |
Детски храни на зеленчукова и плодова основа | - | 0,1 | 5,0 | - | 0,1 | 10,0 |
Детски храни месо-растителни | - | 0,1 | 5,0 | - | - | 15,0 |
Други храни извън горепосочените | 100,0 | 1,0 | 25,0 | 2,0 | 0,5 | 50,0 |
Напитки | 5,0 | - | - | 0,3 | 0,05 | 10,0 |
Газирана вода | - | 0,05 | 1,0 | - | - | - |
Безалкохолни | - | 0,2 | 3,0 | - | - | - |
Сиропи | 10,0 | 0,2 | 10,0 | - | - | - |
Вина до 15° vol., различни от тези, произведени от грозде, и бира | - | 0,2 | 5,0 | - | - | - |
Редица храни обаче често превишават допустимите количества на тежки метали, като най-често това се случва при месото от едри морски хищници и някои характерни тропически плодове и зеленчуци. Освен това разпространен проблем и при приема на стероиди е натрупването на тежки метали в организма. Как да се предпазим?
Проблемът е, че първоначално заразяването с тежки метали протича безсимптомно, а даже и когато симптоми се появят, те с лекота биват объркани с други заболявания. Иначе съществува хипотетична възможност за неутрализация на металите чрез лечебна терапия с определени агенти.
Освен да избягваме опасните храни и лекарства, добра идея би била известна детоксикация. Чистият глад би имал малък ефект, обикновено при тежките метали се търси неутрализиращ агент.
Превантивно например цинк и калций имат ефект да заменят оловото в организма и да му пречат да образува фатални за нервната тъкан съединения. Чесънът също има подобно въздействие.
Витамини, сред които А и В комплекс също затрудняват нежеланите реакции на тежките метали в организма.
Пектинът, вещество с изключително ниска токсичност, има известен неутрализиращ ефект към тежките метали. Среща се в ябълките, например, и отдавна е обект на интерес в медицината.
Растения, съдържащи сяра, предизвикват реакции на неутрализация на живака и оловото – люцерна, магданоз, чесън, люта чушка.
Подобни свойства се приписват и на кориандъра, както и на някои антиоксиданти, включително и алфа-липоевата киселина.
Очевидно е също така, че организмът все пак има известен капацитет за справяне с проблема и неутралзииране на вредителите. В тази насока изглежда умен ход би бил да не го стресираме докрай. Т.е., дори и да обичаме риба, да се прехвърляме на по-разтоварващи от живака месни продукти като пилешко, после млечни продукти и т.н. Най-опасен тук би бил навикът да преповтаряме една и съща вредна храна. Не води до адаптация, а води до претоварване.
В крайна сметка профилактиката е важна, но по-важно е вниманието върху това, което ядем. По-добре е да знаем кои са потенциално опасните храни и да не прекаляваме с количествата, отколкото да чакаме симптомите и да се мъчим да ги неутрализираме, защото последиците от тежките метали могат да са страшни: те могат да увредят безвъзвратно нервната система.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече