Интервю със Силвия Морова (Atom)

Представи се на читателите?

Здравейте, казвам се Силвия Морова, на 27 години, от Пловдив.

Откъде идва прякора ти във форума - Atom?

Когато си правих регистрацията, четях за изпит по физика… От там ми дойде асоциацията, а и съм дребна и ми отива.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Работя в офис на 8-часов работен ден, който реално е по-продължителен... Тренирам сутрин и/или вечер. Гледам да тренирам през ден, но графикът е плаващ и зависи от другите задачи за деня. Напоследък съчетавам работата и тренирането доста трудно, но се надявам този период да отмине.

Как започна с тренировките, кое те запали, провокира, подтикна?

Ами аз цял живот съм била активна – в детските години играех футбол с момчетата от класа, катерех се, тичах на един стадион в квартала.

По-сериозно обаче започнах да чета и тренирам преди около 4 години и половина - като студентка имах свободно време, което уплътнявах предимно с каране на колело на Гребната база в Пловдив и спорадично с фитнес – помагаше ми да се справям с разочарованията и притесненията. Впоследствие тренировките еволюираха и вече ги свързвам предимно със свобода и хубави емоции.

Кои тренировки ти допадат най-много?

Тежки и интензивни тренировки, комбиниращи упражнения със свободни тежести, и такива със собствено тегло.

Кои тренировки намираш за скучни?

Двучасови тренировки, съставени от 10 различни изолиращи упражнения, по 3 серии от 20 повторения всяко, с минимална тежест. Мисля, че за млад и здрав човек това е губене на време.

Има ли тренировки, които би правила само защото носят очевидни ползи?

Зависи за какви ползи говорим. Ако говорим за здравословни – да, бих. Дори и някое упражнение да не ми е любимо, бих го правила, за да облекча болка в кръста или рамото, например. Ако става въпрос за естетически ползи – надали. По-скоро ще подбера други упражнения със същия ефект, но да са ми приятни.

Какви са ти целите и какво си постигнала досега?

Целта ми е да запазя фино излъчване, но да съм все по-силна и издръжлива.

Ще ми се да успея да туширам негативните ефекти на статичната офисна работа и да избегна болки в кръста и плешките - много ми помагат базови движения с щанга, както и упражненията с пудовки за рамене.

Интересни са ми упражнения със собствено тегло – драконов флаг, предна опора на халки, баланси на ръце и много други.

А какво съм постигнала ми е трудно да кажа – може би двигателна култура, повече сила в сравнение с преди, повече вътрешна свобода.

През 2011 г. изтичах полумаратон на пресечен терен във Франция и беше страхотно. Научих се да възпитавам издръжливостта си.

Имаш изключителни фина физика, а имаше сериозни силови постижения. Смяташ ли, че си по-скоро изключение или това е правило при добра постройка на тренировките?

Добрата постройка на тренировките може да извади на повърхността неочаквани потенциали. Не съм изключение - има страхотни примери за момичета и жени, които постигат забележителни резултати.

Проблемът е, че масата е неинформирана, немотивирана и безкрайно инертна.

А относно силовите постижения, надявам се най-добрите да предстоят за мен!

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Правя сравнително кратки тренировки, като комбинирам интересни за мен упражнения. Гледам да не правя почивки между сериите, а същевременно самите серии да са с нелека за мен тежест.

Относно храненето – преди няколко години го мислех повече, смятах калории, преценявах съчетанията от храни. Впоследствие това започна да се случва естествено и интуитивно съм намерила някакъв личен баланс. Гледам да ям домашна, истинска храна – когато има такава, разбира се. Моят метаболизъм толерира безпроблемно относително голям процент белтъчна храна, както и резонно количество въглехидрати – нямам проблеми с тях. Мазнините пък идват от зехтин, свинско, ядки.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Не, не ползвам. Единствено от време на време пия витамини. Не знам особено много за спортните добавки, нито се интересувам. Тази индустрия е като всяка друга – едно нещо знаем за нея, десет не знаем.

Опиши накратко един свой ден?

През седмицата дните са еднообразни – ранно ставане, тренировка с пудовките, кафе, закуска и после работа. Привечер – нормални и досадни битови задачи, евентуално втора среща с пудовките, вечеря и чаша вино или бира.

През уикендите и отпуските – гледам да пътувам, да съм сред природата, да ходя боса… Все неща, които много ми липсват и искам да присъстват много повече в живота ми.

Как постигаш баланс в тренировките? Ами в храненето?

Тренировките винаги правя с желание - подбирам упражненията, тежестта и интензивността според моментното ми настроение. Не мога да тренирам по безкрайно точно предварително начертана схема.

За баланс в храненето трябва да има баланс на ниво ендокринна система – ако даден хормон е извън референтите стойности, това обикновено води до катаклизми. Имала съм такъв период и знам как се качват 15 кг въпреки режимно хранене и тренировки. За щастие това отмина и сега мисълта какво и как да ям не ми е приоритетна. Храня се максимално просто - риба, месо, яйца, зеленчуци и плодове. Хляб и сладки неща хапвам когато и ако изобщо ми се доядат.

Влияе ли бирата на талията, и изобщо как се съчетават алкохолът, тренировките и здравословното хранене?

Много обичам бира! Не ми влияе по негативен начин, а и се съчетава добре с останалото ми ежедневние – все пак не съм професионален амбициозен спортист, та да преценявам всяка хапка и глътка.

Какво за теб е най-доброто разтоварващо от ежедневието средство/хоби?

Много са - готвене, разходки сред природата, общуване с животни, книги, занимавка с растения. А най-голямото наказание е човек да не успее да намери време за тези неща.

Пътят към мъжкото сърце наистина ли минава през стомаха?

О, да. Мисля, че мъжете обичат вниманието и отдадеността… а специално приготвен сладкиш е знак и за двете.

Казват, че готвенето се превръща от работа в изкуство, когато прибавиш щипка любов. Така ли е наистина? Случва ли се същото със спорта?

Особено когато се добави и доза вдъхновение – да!

Кога човек трябва да ограничи спортните приоритети, т.е. докъде е разумно да стигнем в стремежа си да постигнем повече и кога е време да кажем "Стига!"?

Предполагам, че ако човек стане краен егоист и постави спортните си занимания пред почти всичко останало, игнорира близките си и си постави нереалистични цели.

Беше казвала, че в момента си в най-добрата си спортна форма. На какво отдаваш този факт?

Точно в момента не съм в най-добрата си форма. В такава бях преди време, когато тренирах по програма от Александър Захариев – познат много добре на четящите изданието и форума. Получи се така, че сваляйки излишни килограми, качвах сила. Тренировките и програмите от него ми изградиха изключително, ама изключително трайна във времето мотивация.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

Бицепсите!

Занимавала ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искала да опиташ?

Вече споменах карането на колело. Освен това във Франция преди 2 години тренирах гимнастика – една година, включително и двуразово за 3-4 месеца. Там университетът осигуряваше 50 безплатни спорта, всички треньори бяха много добри.

Естеството на тренировките беше такова, че всички от групата станахме доста издръжливи, но не особено силни. Затова след като се прибрах в България, започнах да тренирам за повече сила.

Кои тренировки/уреди са ти най-приятни и почти никога не те мързи да ги правиш?

Ако нямам настроение за пудовки и щанги, почти винаги имам желание да се раздвижа само със собствено тегло – стойка на ръце, мост, лицеви опори, напади. Обичам и дълги кросове сред природата – не търся ползи, по-скоро усещания.

Правиш ли жертви в името на тренировката?

Не съм сигурна – дори и да правя (например понякога предпочитам да тренирам, отколкото да изляза с приятели), не го възприемам така. По-скоро намествам активностите според настроенията си. Това май не е жертва, а здравословен, надявам се, егоизъм.

Какво са за теб тренировките? Ако цената, за да поддържаш перфектно тяло, е тренировки, които не ти харесват и не ти доставят удоволствие, би ли я платила?

Тренировките са себедоказване, свобода, бягство от рутината на ежедневието – абсурд е съзнателно да ги превърна в нещо неприятно само заради някаква нереалистична цел като "перфектно" тяло.

Знаем, че не си от най-редовните в тренировките, но определено нямаш проблем с поддържането на формата. Как става това?

Да, имам приливи и отливи: стабилни, тежки тренировки се редуват с периоди на лежерни раздвижвания. Ако нямам настроение, не се напъвам насила. Но винаги намирам време за движение всеки ден – дори и в най-мудните моменти.

Смяташ ли да се занимаваш професионално с фитнес и хранене или с определен спорт?

Не. Твърде егоистично, а и непостижимо от финансова гледна точка би било да се отдам на хобито си и да зарежа другите отговорности. А и не съм на 10 години, а на 27. Преценявам си възможностите трезво.

Един ден би ли позволила на децата си да го правят?

Един ден, живот и здраве, бих се радвала, ако децата ми са енергични, активни, спортуващи и здрави. Всичко в тази посока бих им "позволила", доколкото би зависило от мен.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Една част от хората около мен тренират сериозно и редовно, което е и почти постоянна тема на разговорите ни с тях. Успяла съм да запаля и няколко човека да пробват, но основната мотивация трябва да им дойде отвътре, което се случва много трудно.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

С фитнес индустрията нямам много допирни точки, защото предпочитам да тренирам вкъщи с пудовките ми, както и в нелъскави и непретенциозни зали, на открито в някой парк или училище.

А словосъчетанието "здравословен начин на живот" значи много различни неща за различните хора: за някои е вафли с фруктоза, за други сланина сутрин, обед и вечер, за трети – глад и плодове.

За мен е нещо безкрайно клиширано – личен баланс, доколкото е възможен в един доста мръсен, нервен и ограничаващ свят.

Какви съвети би дала на начинаещите във фитнеса?

Бих ги посъветвала да се доверят на интуицията си – ако дадена тренировка (вероятно изготвена на конвейер) им е скучна, да не прекъсват спортните занимания – нека потърсят и пробват нещо друго. Движението е повече от есенциално, никога не спирайте!

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Беше преди повече от 4 години. Тогава форумът изглеждаше различно, дневниците бяха смесени – мъжки и дамски. Попаднах на един дамски, в който имаше снимки преди/след, зачетох се, съветите ми се видяха интересни – да се тренира тежко и със щанги. За мен беше нещо ново като идея, но ме вдъхнови.

После продължих да чета и да следя дневници, регистрирах се и постепенно се запознах с една част от потребителите, включително и с приятеля ми – той не пише във форума, но го следи от повече от 10 години.

В изданието ми допада подредеността и динамичността.

Трудно ми е да предложа подобрения, защото съм свикнала с настоящия интерфейс. Може би бих добавила повече емотикони към форумната функционалност. :-)

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Бъдете здрави, вдъхновени, усмихнати, силни и добри!