Интервю с Юлия Иванова (Juls)
"Човек трябва да се бори за онова, което обича и което го прави щастлив"
"Човек трябва да се бори за онова, което обича и което го прави щастлив"
От 07.03.2014, чете се за 6 мин.
Предлагаме на вашето внимание едно интервю с Юлия Иванова (Juls). Тя е студентка, но и майка, и жонглира с много отговорности. Вижте какво означават за нея добрата форма и спортът и какво влияние оказват върху начина й на живот.
Казвам се Юлия Герасимова. На 23 години съм, от гр. Павликени. Омъжена съм и имам син на 2 години. В момента съм последна година студентка в специалността "Международни икономически отношения".
Започнах да тренирам по-сериозно преди година и половина. Отначало вкъщи със собствено тегло, после си купих лост и тежести. Зала започнах да посещавам редовно през март 2013 г. А в "тежката щанга" се влюбих на шега, преди почти шест месеца. Главен виновник за това е Александър Петров (Madboy). Той ми вкара тази муха в главата и то взе, че ми хареса.
В момента не работя. Имам достатъчно време, за да съчетавам успешно семейството с образованието и тренировките. Когато съм в сесия, става по-напечено, но с добра организация излизам жива от ситуацията.
Най-голямата ми цел е да тренирам без да се контузвам, или поне не сериозно, и да се науча да тренирам, без да позволявам моментното ми емоционално състояние да повлиява върху резултатите ми. Радвам се на визуален напредък в резултат от тренировките, но по-важна за мен е вътрешната промяна - тази в мирогледа и характера. Общо взето се чувствам по-силна, по-спокойна, по-търпелива и по-балансирана.
Основни тренировъчни принципи - давам всичко от себе си в залата, не се скатавам никога и не позволявам на глупости да ми провалят тренировката. Всичко друго зависи от времето, с което разполагам и целите, които преследвам. В храненето давам превес на качеството пред количеството и се старая повечето продукти да са домашно производство. Иначе се храня доста еднообразно.
Хранила съм се по ВМ-НВД протокол, ВВД, ВХ ротация, ЦХ. Всички режими са давали резултат, когато са били правилно съчетани с подходящи източници на позволените от режима храни, адекватно физическо натоварване спрямо калорийния баланс и достатъчно сън и почивка. В момента се храня на принципите на кето-диетата и все още е рано за заключения, но да кажем, че за тези 40 дни до момента съм доволна.
Нямам. Ям всякакви сладки изкушения. Не обичам единствено сметана и тахан.
Използвам добавки, въпреки че често забравям да ги пия. Мисля, че при сериозно натоварване добавките, които подпомагат възстановяването на мускулите и опорно-двигателния апарат са задължителни.
Сутрин ставам към 06.00, пия няколко кафета и преценявам какво имам да свърша през деня вкъщи и с малкия. Старая се да съм привършила до към 18 ч. Обикновено тренирам между 18.00 и 20.00 ч. вечерта. Общо взето съм организирана и успявам да намеря време за всичко. След тежка тренировка обикновено заспивам седнала, иначе не обичам да си лягам рано и не спя много.
От доста време не тренирам отделно мускулните групи, нито преди съм имала сериозен стаж, за да кажа твърдо, че нещо не ми върви. За скромния ми опит в залата съм се ядосвала само за прасец и бицепс.
Тренирала съм за удоволствие хандбал, баскетбол по 2-3 години и кик-бокс почти една година. Кик-боксът ми беше доста интересен, но бях дебела и тромава и се изморявах бързо. Засега не искам да опитвам друг вид спорт. Честно казано, много трудно може нещо да ми хване окото и да ме заинтригува.
Правя доста жертви, за да мога да тренирам. Човек трябва да се бори за онова, което обича и което го прави щастлив.
Моите приоритети се делят на два вида - хора, които обичам, и дейности, които ми носят удовлетворение. Щангите ми носят една специфична вътрешна наслада, която, колкото и егоистично да прозвучи, не бих захвърлила просто така. Определено са много важни за мен.
Както казах по-горе, Сашо ми даде идеята, и аз се влюбих в нея на мига. Иначе баба ми е разказвала как като много малка все съм се напъвала да вдигам някакви тежки кашони, акумулатори, дървета и такива неща и съм се ядосвала, ако не успея. Ха-ха, явно е било въпрос на време.
На какво ниво - само времето ще покаже. Нямам поставени цели относно това. Целта за мен е вид ограничение. По-скоро мога да кажа, че се стремя към постоянен прогрес.
Щастие.
Смятам, че правилният път е онзи, по който човек върви с усмивка. А за "мъжествеността" е много относително и въпрос на индивидуална представа. Аз се харесвам и нямам някакви притеснения относно това как изглеждам.
С радост мога да кажа, че до мен остават и ще останат само хората, които ме обичат и уважават заради самата мен, независимо с какво се занимавам. Те ме възприемат като по-отговорна, постоянна и целеустремена личност.
Един бъдещ световен шампион.
Тежката тренировка ми носи спокойствие и радост. Чувствам се по-пълноценен човек.
След най-тежките тренировки обикновено заспивам седнала. Дори се е случвало да заспя, докато вечерям. Явно тялото ми само намира най-ефективния метод да се възстанови. Буквално се самоизключва, аз не правя нищо особено.
Прогресът изисква труд, отдаденост и упоритост и не идва толкова бързо, колкото ни се иска.
Разтягам се вкъщи преди тренировката. В залата минавам през колелото за 4-5 минути, загрявам ставите, минавам през лоста и съм готова. След тренировка не разгрявам.
Бих го подкрепила да се занимава с онова, което му харесва. Независимо какво е то. Знам добре, че насила хубост не става.
Страст. Просто ми носи хубави усещания. Идва ми някакси отвътре. Ако съм здрава, нямам намерение да се отказвам скоро.
Защото с екипировка е по-трудно. Но ще ме видите и на безекипировъчни, живот и здраве.
Не ме подкрепят особено.
Успявам да повлияя на хора, които вече имат вътрешна мотивация. На мързеливи хора не се опитвам да давам идеи.
Нямам достатъчно широк поглед върху тези неща, особено фитнес индустрията, за да дам оценка.
Да се подготвят психически, че прогресът изисква труд, отдаденост и упоритост и не идва толкова бързо, колкото ни се иска. И да оставят егото си пред залата.
Търсех информация за хранителни режими. Допадна ми структурата на сайта и разнообразната информация. Бих искала да се направи мобилна версия.
Пожелавам здраве на тях, техните семейства и много усмивки!
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече