Интервю с Велико Иванов
"Колкото повече човек се отдалечава от майката природа или се опитва да я "залъже", толкова по-лошо става за него"
"Колкото повече човек се отдалечава от майката природа или се опитва да я "залъже", толкова по-лошо става за него"
От 04.04.2014, чете се за 8 мин.
Представяме ви още едно интервю с потребител от нашия форум. Велико Иванов е само на 22 години, но вече има сериозен стаж в залата. Той пожела да ни разкаже повече за пътя, който е избрал да следва, и за нещата, на които се учи по него.
Казвам се Велико Иванов, на 22 години, роден съм в гр. Бяла област Русе. Живял съм дълги години в гр. Павликени, понастоящем уча и работя в гр. София, вече около 4 години съм тук.
За пръв път влязох във фитнес в средата на осми клас в моето училище в гр. Павликени. Започнахме тренировки там с двама мои приятели съученици, за да станем малко по-силни и добре изглеждащи. Eдиният беше много слабичък, а аз и третият, с когото бяхме като "братя" - дебелаци, обожаващи храната. Още в началото бях около 95 кг, дебел и отпуснат, но желанието ми за промяна беше огромно. Непрекъснато четях, информирах се и споделях с "братята" ми. По-късно си направихме карти в един фитнес и тренирахме там заедно близо 2 години, за които се промених доста, позаякнах, но си бях все така закръглен.
За съжаление закриха този фитнес, a аз се преместих да тренирам в друг, който ми се пада на другия край на града, но това не ме смути, а приятелите ми се отказаха от тренировките. Докато бях ученик, всички летни ваканции прекарвах при баба и дядо на гара Бяла, което се намира на около 7-8 км от град Бяла. Нямах много възможности, всичко обръщах в храна, и за да спестя по някое левче, ходех до беленската зала с колелото по спокоен, заобиколен маршрут около 10 км през село Стърмен покрай река Янтра.
Tренирах в този фитнес с огромно желание и хъс. Спомням си с носталгия за тези чудни времена - реката шуми, птичките ми чуруликат, чистият въздух развява косите ми, слънцето гали лицето ми, а аз отивам на така жадуваната тренировка в любимата зала при местния железен гуру Гошо Ганев. След като завърших училище, се преместих в София заради следването, но продължих да тренирам в различни зали, и така вече общо 8-9 години.
От 3 години работя като фитнес инструктор и бар рецепционист в столичен фитнес от известна верига. Относно съчетаването, стига човек да има желание и умения да импровизира, винаги може да се намери малко време за една кратка тренировка, дори и вкъщи. Например c две пудовки, един здрав ластик, лост и успоредка в двора могат да се направят чудни тренировки за цяло тяло с тежести, съпротивление и собствено тегло.
В момента тренирам предимно за удоволствие, здраве и по навик. Може да се каже, че временно "почивам" от цели, но май е време да си наложа някаква, просто трябва да ми дойде "вдъхновението". В миналото съм имал различни цели, като да увеличавам сила, да качвам мускули, да свалям мазнини, да се възстановя от травми и други. Успявал съм да вдигам тежести, които в началото съм смятал за непосилни за мен, успях да се променя и от едно дебело момче постигнах една прилична форма, въпреки лошите генетични заложби, но с цената на множество лишения и усилия.
Вече съм последна година в специалност "Счетоводство", но за съжаление твърде късно осъзнах, че това не е моето призвание. Не си представям да се затворя пред компютъра и да щракам на калкулатора по цял ден. Ще го завърша, няма как, че и магистратура ще запиша. Имаме 2-3 идеи за съвместен бизнес с приятелката ми - няма да е зле да запретнем ръкави вече, и се надявам да се получат нещата. Отделно имам и една резервна идея, за която имам необходимата основа за старт, и е сигурна, но тя не се отнася за София, а за родния ми край. Вярвам обаче, че нещата ще се наредят по най-добрия начин, обичам България и искам да остана, колкото и да е лошо положението.
Имал съм периоди на сваляне, качване, поддържане, експериментиране, изпробване на режими, силови периоди, тренирал съм за около месец и със стронгмен "уреди" за едно аматьорско състезанийце. Имал съм периоди на възстановяване от травми, поддържане и засилване на слаби звена. Разнообразявал съм се доста за тези години.
Почти всички упражнения са ми любими. Принципно обичам най-много свободните тежести и базовите упражнения с тях, но не отхвърлям и изолираните, както и машините. Харесват ми също и упражненията със собствено тегло, ластици, пудовки, пружини и др.
Винаги имам предварително структурирана програма, по която се водя. Ако имам конкретна цел, обикновено си записвам тренировката на листче, но често правя промени. Когато нямам цел, пак си следвам програмата, която съм си планирал, но преценявам какви упражнения да подбера в залата според моментното ми състояние, и импровизирам повече. Тренировките ми почти винаги започват с тежки базови упражнения и преминават постепенно към по-леки и по-изолирани. Често прилагам различни похвати, като: суперсерии, трисети, дропсерии, понякога пирамидално увеличаващи се тежести в серии, понякога работя с постоянни тежести на кръгове или серии и други.
Един от принципите в тренировките ми е разнообразието, но съобразено с целите. Обичам да тренирам с висока интензивност и умерена до голяма плътност. Загрявам и вработвам добре, старая се да изпълнявам чисто и безопасно упражненията.
Относно храненето, следя калориите ми да са адекватни, също така и макронутриентите, без значение в колко хранения за деня са разпределени, но обикновено са между 3-5. Гледам протеинът за деня да е между 2-3 г/кг от животински източници, останалата част от калориите идват от хубави мазнини и качествени комплексни въглехидрати.
Изпробвал съм за дълги периоди различни начини на хранене (като ниско- и високовъглехидратни режими, въглехидратна ротация, циклично хранене и други). Всеки от тях е имал своите предимства и недостатъци спрямо останалите, и е бил по-подходящ от други при определени условия. От месеци насам се храня равномерно-балансирано, на моменти нисковъглехидратно, почти изцяло с натурални продукти, колкото може по-малко обработени, колкото се може повече домашни продукти, добавям зеленчуци, малко плодове. Стремя се да не лишавам организма си и да съм по-близо до природата. Колкото повече човек се отдалечава от майката природа или се опитва да я "залъже", толкова по-лошо става за него.
Да, така е, падам си по нестандартни храни, но все пак гледам да отговарят на калорийните нужди и да ми осигуряват полезни вещества. Не гледам храната само като вкусови качества, ами предимно нейния състав. Hякои от тези храни имат уникален такъв, освен това разбиват еднообразието и те зареждат с нутриенти, които са ти липсвали или си приемал в малко количество. Страстта ми тръгна от дядо ми, тъй като с него имаме обичай да си приготвяме най –различни месни деликатеси.
Използвал съм много и различни хранителни добавки, и общо взето, имам положително мнение, но все пак храната е най-важна. Без добавки може, но без храна не, а повечето трениращи не са си оправили храната, но иначе си вземат всевъзможни и излишни добавки с гръмки имена. Според хранителните навици, целите или липсите за всеки човек е различно какви добавки е най-добре да избере.
Използвам и сега доста хранителни добавки, но все пак смятам, че в цялостната структура на една качествена храна/билка, макар и в по-малко количество, съответното вещество е по-добре усвоимо и включва и допълнителни вещества, подпомагащи усвояването, отколкото в някакво прахче, извлечено от не знам си какво. Затова се опитвам да си набавям повечето неща, доколкото е възможно, чрез храната. Все пак подходящите добавки помагат доста за доброто възстановяване, а и в днешно време не е толкова лесно всичко да се набавя само с храна.
Доказаните ползи са много, като специално при тренировките се изразяват предимно в повече тонус и енергия, оптимизиране на хормоналния баланс, редуциране на физическия и психическия стрес и подобрено възстановяване. Все пак разликата не е фрапираща, но ако човек има дефицит на някои витамини и минерали, може да е голяма.
Различно е, преди 3 години нямаше да ми е трудно да го опиша, но сега не е точно така. Работя, тренирам, ходя до университета, а когато съм свободен, предпочитам някакви разходки, като за предпочитане е да са сред природа.
Cпортно дълголетие, малко визия, малко сила, малко функционалност.
Определено прасците, но аз не ги и тренирам допълнително, а само каквото "намажат" покрай клекове, скокве и т.н.
Не, не съм се занимавал с друг спорт, единствено футбол и баскетбол с приятели. Може би някой боен спорт бих искал да потренирам, но трябва да имам възможност да му отделя повече време.
Освен фитнеса ми харесва да тичам на открито, иначе като спортове ми харесват леката и тежката атлетика, волейболът, плуването и др.
Разбира се, нищо не идва даром. Правил съм, правя и ще продължавам да правя, но в рамките на разумното. Жертвите при мен се изразяват предимно във времето и средствата, които отделям.
В момента професията ми е свързана с фитнес, хранене и добавки и ми харесва, работата и хобито ми са едни и същи. Ако въпросът се отнася до това дали искам да се занимавам състезателно, отговорът е твърдо не, защото минусите са в пъти повече от плюсовете, осен това в професионалния спорт нещата задължително опират до медикаменти, а аз съм против тях.
Мисля, че успявам, това е едно от най-трудните неща в професията ми. На всеки може да направиш програма, по която да тренира, но мотивираш ли го, резултатите са в пъти по-добри и най-вече трайни. Хората се мотивират повече, когато им обръщаш допълнително внимание, даваш им повече съвети, насоки и корекции и им обясняваш за плюсовете от тренировките, които далеч не се изчерпват с едната визия или сила.
Определено в последните години фитнес индустрията претърпя голямо развитие и продължава да се развива. Все повече хора започват да обръщат внимание на здравето, визията си и храната и това е абсолютно необходимо в съвременния застоял и стресов начин на живот.
Да тренират разумно и първо да овладеят правилната трехника на упражненията, като наблягат на базовите упражнения, едва чак след това да гонят тежести. Да не прибягват към забранени медикаменти, а да се стремят да развият максимално своя естествен потенциал, като оптимизират максимално своето хранене, тренировки и суплементация.
Запознах се с него през 2007 г. в търсене на информация отностно тренировки, хранене, добавки и т.н. Допадна ми форумът и частта с дневниците и така до ден-днешен. Въпреки че напоследък не следя много редовно, смея да твърдя, че си оставам верен ББ-Тиймър. Сайтът и сега си е супер, но все пак винаги ще има какво да се подобрява. Най-важното е да бъде винаги актуален.
Пожелавам на всички много здраве, щастие, късмет и яки тренировки!
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече