Ходене бос

Въпреки че изглежда някак екстравагантно в модерния свят, през последните няколко години се зароди нова тенденция, чиито привърженици, макар и малцинство за момента, продължават да се увеличават. Най-много съмишленици намира идеята сред физически активната част от населението, и по-конкретно – сред любителите на бягането.

Ако погледнем исторически, се оказва, че всъщност обувките са по-новата тенденция на човечеството. В древността обувките са служели предимно за защита на краката от физическо нараняване от неравностите по земята, или за предпазване от измръзване, били са изработвани от естествени материали.

Тогавашните обувки били използвани единствено при необходимост. Днес изглежда по-скоро странно, когато видим някой да ходи бос, подметките на обувките ни се изработват предимно от синтетични материали, а формата им често жертва удобството в името на разбиранията ни за естетика.

Ето какво науката казва за някои от ефектите на навика ни да носим цял живот обувки:

• Обувките променят походката още в детска възраст. С обувки ние вървим по-бързо, правейки по-големи крачки с по-голям обхват на движение на глезена и коляното и повишена активност на Tibialis anterior. Обувките ограничават обхвата на движение на мускулите на ходилото, оставяйки го неактивно и нечувствително, и увеличават спомагателните движения.
• Колкото и изненадващо да звучи, специализираните за бягане обувки водят до промяна в естествения ход на крака по време на бягане, като с времето тежестта се измества към петата, която не е анатомично пригодена за абсорбиране на удара и води до генериране на неприятни усещания в целия опорно-двигателен апарат, тъй като резонансът от "набиването" през пети дава своето отражение върху колянната област, таза и гръбначния стълб.
• Неравните подметки, в т.ч. обувките с висок ток, обувките с платформа, както и една голяма част от специализираните спортни обувки, включително и маратонките за бягане изместват центъра на тежестта ни, като по този начин водят до изменения в походката, гръбначни изкривявания, мускулни дисбаланси и др. Да речем, че те са необходимото зло в спорт като вдигането на тежести, но ходенето с твърде висок ток е доказан начин за скъсяване на ахилесовото сухожилие, чието неутрализиране се превръща е неравна битка с естетиката и его елемента в битието ни.

Защо да ходим боси?

• Ходенето бос връща естествената походка, пренасяйки тежестта върху възглавничките на ходилата. 
• Връща тонуса на мускулите на ходилото, подобрява деформации в сводовете на ходилата. Спомага за отпускане на мускулната фасция, чиято еластичност ощетяваме по различни начини, често с прекалено дълго стоене през работния ден или недостатъчно възстановяване след сериозно тренировъчно натоварване.
• Ходенето бос би било много подходящо за хората, страдащи от множествена склероза, търсещи алтернативни методи за потискане на симптомите и забавяне на неприятните усещания, следствие от развитието на заболяването, също така стимулира кръвообращението и сърдечната дейност.
• Изключителна полза ще усетят хората, страдащи от т.нар. "мъртва кост" на палеца на крака, която е вид възпалително заболяване и съвсем не е безобиден козметичен дефект. Облекчават се и артритни състояния.
• Тъй като сме създания, подвластни на електричеството много повече, отколкото на химията, ходенето бос е важно, тъй като ни заземява, т.е. физически ни свързва със земята, която е с отрицателен електрически заряд, за разлика от атмосферата, която е положително заредена. Това заземяване оказва изключително голямо въздействие върху всички процеси, протичащи в тялото.

Как да ходим боси

Въпреки че звучи доста просто за изпълнение, ходенето и бягането бос изисква известна подготовка, тъй като ходилата ни са привикнали към подметките на обувките и вероятно ще изпитаме известни неудобства в началото.

Започнете, като прекарате известно време боси върху трева или някаква гладка повърхност, където няма опасност да нараните ходилата си. Първите 10-15 минути ще са ви най-странни и некомфортни. След това краката ви само ще започнат да се нагаждат към новата за тях обстановка.

При всяка стъпка поставяйте крака върху земята без излишни движения – не подритвайте и не влачете ходилата. Най-голям е рискът от нараняване именно при тези "паразитни" движения, които съвсем естествено ще изключите от походката си.

Винаги фокусирайте вниманието си поне на две-три крачки пред вас. Това ще се окаже особено важен навик, ако ходите по неравен или каменист терен, и е въпрос на сензорна координация, който обикновено се развива на подсъзнателно ниво, но ще ви е от полза, ако вложите и съзнателни усилия в усъвършенстването му.

Обърнете специално внимание на коя част от ходилото се приземявате. Стъпвайте първо върху възглавничките на ходилото и пренасяйте по-голямата тежест върху тях, тъй като това е една от основните им функции – да абсорбират удара от съприкосновението със земната повърхност.

Ходейки с обувки с дебели и меки подметки ние несъзнателно пренасяме тежестта върху петите, но при ходене бос това би довело до неприятни усещания в някои стави.

Ходене бос или маратонки с пет пръста

Маратонките с пет пръста, макар да не носят всички ползи от ходенето бос, дават правилна артикулация на ходилото и поддържат позицията на гръбнака. Трудно е за човек, носещ обувки, да има естествена походка, защото обувките не поддържат свода добре, и не позволяват естественото движение на ходилото и глезена.

Това не е задължително болезнено, но е нещо, което бавно, но сигурно се натрупва като негатив в опорно двигателния ни апарат и е въпрос на време да започнат и неприятните усещания. Маратонките с пет пръста връщат ходилото към правилно движение по време на ходене и бягане, и носят със себе си голяма част от положителните ефекти на ходенето бос.

Търсете минималистични решения по отношение на подметката при избора си на обувки и обръщайте внимание на детайлите при начина си на ходене. Всеки един от тях има значение и неглижирането му би довело до поява на дисбаланси в опорно-двигателния ни апарат и би предизвикало болки.