Българи в чужбина: Тодор Бомбев

Тодор Бомбев пожела да ни разкаже за себе си и да сподели впечатленията си от живота и работата си за US Army в град Виченца, Северна Италия. Вижте какво разказва той за местните условия за спорт и активен начин на живот.

Представете се на читателите?

Здравейте, казвам се Тодор Бомбев и съм на 31 години. Роден съм в град Ямбол, но от дълго време живея навсякъде по света и рядко в Ямбол. Израснал съм в спортно семейство. Баща ми беше боксьор, майка ми е гимнастичка и шосеен колоездач, която продължава активно да спортува, а леля ми е единствената българка, успяла да финишира 9 пъти пълен Ironman (плуване 2.4 мили, колело 112 мили и бягане 26.4 мили) в Америка.

По професия съм професионален готвач и обичам да готвя с много любов и чаша вино. Освен че обичам да готвя, обожавам да спортувам. Спортът заема жизненоважна роля в моя живот.

Помогнал ми е да се изградя като човек и характер и чрез него открих много добри приятели. Интересите ми са най-различни - като започнем от любимия ми спорт - уиндсърф, през сноуборд, фитнес, триатлон (плуване, колело, бягане) и завършим с бойни изкуства.

Какво ви отведе в чужбина?

След като опитах да работя като готвач на остров Кипър, реших да се завърна в родината си и да пробвам на родна земя. Но всичко беше голяма мъка и не се получаваше така, както исках. По това време живеех в Бургас, и в един приятен слънчев ден, отивайки с маунтин байка си към морската градина и спускайки се по надолнище, бях ударен от БМВ челно - прелетях няколко метра, приземявайки се на един крак и с няколко кълба. Звучи страшно и си беше така - станах, изтупах се, избърсах кръвта и продължих по пътя си, като си мислех, че всичко е минало благополучно. Уви, не беше съвсем така.

След 6 месеца не можех да качвам стълбите от болка. След направени впоследствие медицински прегледи установиха, че съм скъсал вътрешен менискус. Претърпях операция, но не беше успешна и се наложи да направя повторна. След втората операция не можех да работя поне 3 месеца и заминах при сестра ми в Северна Италия (Виченца), където тя ми помогна да стъпя отново на крака.

След известно време си намерих работа като готвач в американска военна база, където живеят около 5000 американски войници. Открих рая! Базата разполага с всички възможни терени и зали за всички видове спортове, които може да се ползват безплатно и колкото пъти искаш на ден. И така започнах бавно отново да се завръщам към спорта.

От колко време сте там и лесно ли се адаптирахте?

В Италия съм от 3 години. Тука всичко се случва много трудно, бюрокрацията е значително по-голяма от тази в България. За да си направиш документи, да бъдеш легален в тази държава отнема доста време - на мен ми отне 3 месеца.

Навсякъде се иска да говориш на италиански, не се признават други езици, дори и да знаят английски, не искат да го говорят. Работното време на един италианец е от 10:00 до 12:00 ч. и от 14:30 до 18:30 ч. Уикендът започва от събота следобед и продължава до понеделник включително.

Във всяка държава е трудно да се започне от нула, изисква се да си отворен към новото и да го приемеш като житейски опит, за да се адаптираш бързо. Без приятели и забавления беше някакси странно, но с течение на времето свикнах, компенсирах с отпуските, поне те бяха отдадени на забавления, приятели и роднини. Бавно започнах да откривам приятни хора за среда и приятели.

Спортувахте ли преди това, какво?

Занимавал съм се с плуване около 6 години (от 8 до 14-годишна възраст) и после, малко преди казармата, започнах да бягам. Тренирал съм по малко баскетбол и волейбол, бях в отбора по колоездене във Велоклуб Бургас и карах уиндсърф. Вече в чужбина започнах по-сериозно да се занимавам с триатлон, фитнес, а в Италия се отдадох изцяло на спорта.

Бързо ли свикнахте към условията за спорт там? Какво ви направи най-голямо впечатление?

Номер едно за италианците е велосипедът, без сутрешното каране и кафето денят за тях не е започнал. Големи патриоти и чревоугодници са, страстта им към храната е на висок пиедестал.

Условията за спорт в Италия и наблюденията ми по-специално над американците показват, че те не са лишени от нищо. Имат велосипедни алеи със стотици километри, алеи за бягане, спортни открити и закрити терени и безброй възможности за хора с амбиции и желание да спортуват.

Най-голямо впечатление ми направи един американски войник, който беше загубил единия си крайник в Афганистан и спортуваше усилено в залата. Когато се преместих в Италия, забелязах колко много хора спортуват, бягат свободно, карат колела по улиците и никой не им обръща внимание.

За спорта годините не са от значение, застаряващото население е в десетки пъти повече от младите спортуващи. Виждал съм възрастни мъже на около 70-80 години да карат скъпи колела по 8-10 000€, при това са в много добра физическа форма, облечени в професионални екипи на своите любими състезатели.

Спортува ли активно местното население? Какви условия има?

Населението е научено на спортна дисциплина без ограничение в годините. Като цяло, да, спортува активно, бих казал. Всяка година се организират различни видове маратони, Ironman маратон ( плуване 2.4 мили, колело 112 мили и бягане 26.4 мили) най-голямото състезание за велосипеди Джиро Италия и т.н.
Местното население пръска страшно много пари за екипировки и спорт. Има и много места, изградени с помощта на дарения в името на подрастващото население.

Обръща ли се внимание на здравословното хранене от страна на жителите? А на държавата?

Италианската кухня е вкусна и много разнообразна. Но традиционните им ястия са пастата и пицата (приготвена с брашно тип 0), много видове меса (сушени, печени, сурови) и разнообразни ракообразни и риби. От приятели, с които карам колело знам, че преди да тръгнат да карат ядат паста, за издръжливост. Като цяло бих казал, че италианската нация се храни по здравословен и нездравословен начин 50/50, има много затлъстели сред младото поколение, наблягащо на Макдоналдс и Бъргър кинг. Вечер след заведение се ходи да се яде панини (хлебчета) с различни видове меса като прошуто крудо, мортадела и италиански наденици, шунка. В супермаркетите е претъпкано с храна, която за съжаление е доста скъпа. Щандовете, на които се набляга и които са най големите в магазина, са за колбасите и всичките им разновидности, кашкавали и сирена, както и този на рибата.

Да направим месечен план - колко струва и какво време отнема да спортуваме активно и да се храним добре в Северна Италия?

За да спортувам активно, ми е нужно от час до час и половина. Тренирам всеки ден, като деня за почивка го запълвам с плуване, колело и други разнообразни спортове. Разполагам с огромна база за спорт, за която не се плаща нищо, всичко е безплатно за хора с пропуск като мен.

Имам възможност и да тренирам с приятели, които са от най-трудния за преминаване клас за издръжливост в армията и всеки път ми показват нови упражнения.

Колкото до храната, поне за моя стандарт тя си е скъпичка. Пилешкото филе е 5-6 евро, пуешкото е 7-9 евро, филе от сьомга 13.8 евро, пакет 6 бр. яйца размер L са 1.65 евро. Млечните продукти са сладки или плодови, рядко ще попаднеш на кисело мляко или гръцка фета.

Прясното мляко за литър е 1.42 евро, но аз си купувам сурово мляко и си го подквасвам със закваска от България и така се сдобивам с българско кисело мляко. Много ми липсва българското сирене, само с гръцко разполагат, но то си нагарча и не ми допада. Като дръпнем чертата, може би за храна давам 250-300€ на месец. Но като цяло повечето време прекарвам на работа, а тя е свързана главно с храна.

Изобилието е огромно - всички видове меса, риби, плодове и зеленчуци, и могат да се консумират когато си поискаш. Хранителният режим, който следвам, е 5 до 6 пъти хранене, като наблягам най-вече на плодовете, ядките и зеленчуците между храненията. Започвам деня с овесена каша, белтъци и някой плод, обядът се състои от месо (пилешко или риба) и салата. Вечерята е приготвена не по-късно от 19:00 ч., състояща се главно от белтъчини, зеленчуци и чаша вино. Избягвам като храни брашно, тестени изделия, картофи, ориз и бира. Понякога се изкушавам да ям сладко, но гледам да е преди тренировка или най-късно до 18:00 ч.

По какъв начин се запознахте с нашето издание и как ви се струва в сравнение с локалните сайтове там, където живеете сега?

С вашето издание се запознах 2007 г. Сещам се, че ползвах една програма за релеф и така почнах да ви следя редовно относно трениране и здравословно хранене. Не съм много активен в коментарите, просто хвърлям по едно око, и ако срещна нещо интересно, се зачитам. Според мен вашият сайт е един от най-добрите за стимулиране и амбициране в посока спорт. Сайтовете, които чета главно за спорт, са Menshealth.com и Bodybuilding.com, има и други интересни източници, но с италианските издания не съм запознат.