Да се храним бавно

Бързаме, бързаме, неуморно бързаме

Но нека забавим крачка! Особено що се отнася до храната.

Сигурно сте го чували/чели доста често - живеем в прекалено забързано ежедневие. Или поне повечето от нас.
Препускаме - от задача към задача. Времето уж все не стига.
Започваме здравословните навици "от утре", но само на думи, защото времето все ни се изплъзва.

Много хора хапват на крак, в колата, или вървейки към офиса. Поглъщат храната с такава скорост, че не разбират от какво се е състояла тя. Но разбират колко тежко им е станало, а скоро след това гладът отново напомня за себе си.

Причината е именно в това - бързата скорост, с която храната е приета. Промяната само на този фактор може да допринесе за няколко ползи, които ще разгледам по-надолу.

Обратно в училище

Връщам се назад в ученическия период. Мисля си, че навикът ми да ям бързо (който успешно надвивам последните години) започва някъде там.

Голямото междучасие е 20 минути. Това е минималното време, за което би трябвало да се храним. А за кое по напред да стигне?
Да си прибера учебниците от вече свършилото занятие и да приготвя материалите за следващото, да се освежа, да полудуваме със съучениците, а на всичкото отгоре съм и гладна - трябва да отида да си взема закуска/да си извадя от чантата и да я изям.
А и в двора ми се ходи...
Е, междучасието вече свърши.

За щастие студентските ми години съвпаднаха с голямата ми промяна в хранително и спортно отношение и това ми помогна да забавя крачката и да се храня по-бавно.

Двадесет минути

И това го знаете - смята се, че са ни нужни 20 минути от началото на храненето, докато до мозъка стигнат сигнали за ситост.

Процесът започва още когато зърнем храната - усещаме засиленото слюноотделяне в устата. Това е предпоставката за втората стъпка - да сложим храната в устата си и тя да поеме по своя път през храносмилателния тракт.

Следващите спирки също се подготвят. Стомахът - с отделянето на повече киселина, а тънките черва - за перисталтика и т.н. по веригата.
Ако ядем прекалено бързо, принуждаваме тракта ни да се справи с недобре обработената храна, за която все още не е напълно подготвен.

За бавното хранене

Ползите от него не са никак малко. И малки.

• храносмиламе по-добре. Ако се храним бавно и дъвчем храната добре, даваме шанс на органи и системи да работят по-оптимално.
• помощ при редуциране на тегло. Успяваме да поддържаме по-лесно желаното тегло, защото приемаме по-малко калории.

Има няколко изследвания за това. В едно от тях участие взели 30 жени на възраст 22.9 +/- 7.1 години и с телесен индекс 22.1 +/- 2.9. Те били подложени на 2 теста - бързо и бавно хранене. Когато се хранели бързо, приемали 645.7 ккал, а при бавното хранене - 579 ккал. Представете си тази разлика при всяко хранене. Всеки ден. Събират се доста калории, нали?

• не огладняваме скоро след като сме свършили с храната.
• удовлетворение - не сме преяли, сити сме и изпитваме удоволствие от храната.
• по-добра хидратация - хидратацията на организма е важна. В крайна сметка водата заема огромен процент от нашето тяло. Когато се храним бавно, поемаме по-голямо количество вода (289 г при бързо хранене, а цели 409.6 г при бавното).
• подобряване на състоянието при хранителни разстройства.

Някои хора страдат от нуждата да погълнат огромни количества храна. Пердето им пада и за отрицателно време унищожават всичко, което им е пред погледа. След това идват чувство на вина и съжаление. Нещата могат да се подобрят, ако темпото се забави.

• избягва се чувството на подутост. Когато се храним бързо, поглъщаме храната на големи парчета, а те могат да заседнат в стомаха. Успоредно с това навлиза и повече въздух в храносмилателния тракт.

Забавното хранене

Има няколко трика, с които да забавим крачка и бавното хранене да стане забавно. Ето как да извлечем максимум наслада от храненето:

• хранете се в спокойна атмосфера (пуснете неангажираща музика, запалете свещ);
• дъвчете храната бавно (вземете малка хапка и оставете приборите на масата веднага след това; нарежете я на малки парчета; някои хора съветват да се храним с клечки, но за мен това е по-скоро мъчително, ако човек не го умее добре);
• намерете си другар по бавно-забавно ядене и се хранете заедно;
• приемайте храни, богати на фибри;
• не гледайте телевизия (не говорете по телефона, не шофирайте, не прелиствайте през вестника);
• съсредоточете се върху храната (старайте се да усетите текстурата й, ароматите; опитайте се да познаете какви подправки доминират; наслаждавайте се на всяка хапка - така удоволствието ще се увеличи).

Имам една лоша новина - не е толкова лесно, колкото изглежда.

Когато живеем на бързи обороти, дори и да започнем да се храним бавно, неусетно потъваме в мислите си, разсейваме се и започваме отново да поглъщаме бързо и лакомо.

Има и добра - когато засечем високите нива на скоростомера ни, можем да забавим крачката. Във всеки един момент. Рано или късно ще изградим нов и полезен навик.

Slow Food (Бавна храна)

Това е името на съвсем официално и международно движение. То започнало през 1980 година в Италия от Карло Петрини (Carlo Petrini) като контрапункт на веригите за бързо хранене.

Официалното създаване е през 1986 година и досега участие имат над 160 държави, хиляди проекти и милиони хора. Логото е охлюв и е достатъчно красноречиво - да забавим крачка. Най-вече по отношение на приготвянето на храната.

Slow Food има за цел да запази местните традиции, да насърчи отглеждането на местни сортове семена, земеделски култури и породи домашни животни.
Slow Food се застъпва за добрата храна, гастрономическото удоволствие и по-забавено темпо на живот. Да правим нещата бавно, но качествено.

"Бавна храна" е и в България от 2010 година, и някои от наследствата, които подкрепя, са:

• зеленото сирене от района на с. Черни вит, Тетевен;
• породата каракачанска овца и производните млечни продукти (район Кресна, с. Влахи);
• смилянски фасул от с. Смилян (Смолян);
• нафпавок - признавам си, за първи път чух за това наше традиционно ястие покрай Slow Food. Нафпавок представлява кълцано свинско месо на кубчета, овкусено и натъпкано в мехура на прасето. След това преминава през бавна и специална технология на съхнене;
• Крокмач от с. Ракита;
• Еленски бут.

Как да не се храниш бавно и с наслада, когато знаеш колко време и труд стоят зад храната?
Особено ако се постараем да си я приготвим сами.

Това е и моят основен съвет: когато имате възможност, гответе - с любов и желание. Аранжирайте красива порция, за да бъде наслада и за очите. Седнете. Наслаждавайте се на всяка хапка поне 20 минути.

По-бавното хранене носи само ползи. Убедете се сами.