Историята ми и от къде да намеря мотивация...

Здравейте!
Може би сте забелязали, че от около месец отново съм активен във форума, уж даже имам идея да започна отново да тренирам...Но някак си не мога да намеря мотивация в себе си. Искам да ви попитам как бихте постъпили на мое място, дали имате някой ценен съвет от изстрадан опит или просто едно “пф, че си смотан”.
Но ето самата история: до лятото на тая година тренирах сериозно към 2,5 години, преди това още няколко месеца без да имам представа какво правя. Да кажем 2 години усилен труд. Бях слаб, нямах мускулна маса, но винаги съм имал сравнително голям процент мазнини. Постигнах много, особено предвид скапаната си костна структура и всички здравословни и физиологични проблеми, които имам. И това лято всичко се срина - по спешност ме оперираха от апандицит със всичките му възможни усложнения, навехнах крак и ръка, по-късно си счупих главата, после боледувах над месец и половина. И загубих всичко, за което се трудих толкова. Не мога да направя 15 лицеви опори даже. Иска ми се да вляза във форма, да добия някаква издържливост и сила, но просто не мога. Някак си ме е страх, че всичко отново ще отиде на вятъра, някак си твърде ме е яд за всичкия труд, който с едно щракване на пръстите си замина...
Какво бихте напавили, какво бихте ми казали...

Да не се предаваш, започни от нулата, бавно и постепенно, не търси бързи резултати.Задължително ако имаш някакви проблеми се консултирай с лекар.Здравето е на първо място !
Приемеш ли, че си се предал значи наистина е така, но ако си кажеш аз мога - ще успееш.
Мотивацията е много важна, аз постигнах много благодарение точно на bb-team и форума му.
Успех.

Нищо не е отишло на вятъра, за мускулна памет не си ли чувал? За месец - два ще си в предишната форма.
Това му е хубавото - колкото по - дълго си тренирал, толкова по - трудно губиш форма и толкова по - лесно си я връщаш ;) Затова няма такова нещо като напразен труд, всяка тренировка е от полза.

Не си загубил всичко!Най-малкото поне знанията(приемерно кои упражнения ти действат най-добре,кой ден коя група ти е най-добре да тренираш).Заинати се и походи 2-3 седмици на инат,после ще дойдат резултатите и тогава според мен мотивацията е ясна-да постигнеш повече.Ако това не ти стига пробвай примерно като си походил малко и някоя група не ти харесва съвсем да се мотивираш с нея-примерно изостават ти гърдите.Поставяш си цел за един месец гърдите да достигнат нивото на другите групи.Опитай,почнеш ли веднъж(а и все пак кефи ли те и самия спорт) няма да ти е трудно да намериш мотивация,даже няма да можеш да спреш :)

Няма да се отчайваш само !!!
Почни 1 месец прави кръгови тренировки,но с хубава загрявка...
Леко с килограмите,колкото можеш и се старай повече повторения...
до 2-рия месец ще си вече добре загрял за сериозните тренировки вече...
Та от 2-рия месец,вече вземи и малко да се ограничаваш в храненето,хапвай повечко месо и т.н.(абе какво да ти обяснявам ти си знаеш  :wink: все пак 2,5 години не са малко)
2-рия месец почни с някой 3 или 4 дневен сплит и до 3-тия месец вече ще си във същата форма като преди,но не търси бързи ВИДИМИ резултати,блъскай в фитнеса и няма да закъснеят резултатите !
УСПЕХ ! И ПАК ПОВТАРЯМ НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ !

[quote author=”Петко К”]Нищо не е отишло на вятъра, за мускулна памет не си ли чувал? За месец - два ще си в предишната форма.
Това му е хубавото - колкото по - дълго си тренирал, толкова по - трудно губиш форма и толкова по - лесно си я връщаш ;) Затова няма такова нещо като напразен труд, всяка тренировка е от полза.

Много си прав.

това лято мен ме удари някакъв много грозен грип - уши нос гърло, летен се водел. И ме удари защото съм прост и се простудявах системно с плуване и т.н. простотии...

Даже се наложи да взема  антибиотици, което не съм правил до сега. Доста се бях шашнал по едно време, защо толкова тежко ‘ми влиза’ и дали ще отшуми. И така след втората седмица, нещата се подобриха и третата влязах в залата. Сега си мисля, че малко съм се презорил, но за щастие не се разболях повече.

Без тия седмици с температура и поддържане с лекарства не съм спаднал даже и с 1 килограм. Никакви физически усилия не съм правил. Насилвах се да ям повечко и само полезна храна.

тренирам от някъде 4 години различни неща, фитнеса не преобладава, но е важна част.

Когато поднових трен. след около месец силата беше изчезнала. Но масата/която не е нищо особенно 70кг съм/ си стоеше. Бях изчистил маснини и леко се бях обезводнил имам усещането. За 3 седмици си мях както преди, че и по-добре.

След това ‘излеяние’ искам да кажа, че съм сигурен, че когато се тренира постепенно с резултати малко по малко, те много трудно се гибят. И дори и да имаш проблеми, лесно се компенсират.

marzipan, видно е, че ти си друг случай, но все пак... Цели се към здрав дух в здраво тяло. Малко по малко, търпение, много е важно Иначе какво ти остава...

Успех!

Не трябва да се предаваш!
И си спомни максимата “Това което не ме убива ме прави по-силен” важи и в прекия и преносния смисъл. Всичко е в главата ти и нищо не си загубил, а това колко бързо ще си възстановиш мускулната маса зависи само от теб, от упоритостта ти и от желанието да постегнеш нещо. Откажеш ли се - заприличал си на по-голямата част от хората в България.

Недей така да мислиш. Никой не казва, че е лесно но щом си тренирал 2 и половина години значи си сериозно момче и пак може да си върнеш постиженията. Не прекалявай с тежкото и не се пресилвай, всичко ще дойде постепенно. Мускулната памет също ще окаже влияние. Аз си мисля, че ти трябват точно 2 тренировки в залата да усеташ как работят мускулите пак и вече ще си мотивиран(и малко скапан за жалост:)). Продължавай напред.

Благодаря на всички за подкрепата!
Май сте прави, че всъщност ми трябва просто да вляза в залата, но точно първата крачка не е лесна:oops:
Значи трябва да си намеря зала в студентски град, и да навия брат ми да тръгне на фитнес, че да ме повлече с него;)

Все пак ми е интересно вие дали бихте се заели отново с бодибилдинг, или с нещо друго, спорт, БИ, не знам..
Също така и как бихте си върнали вярата в самите себе си и в ползата от тренирането, само чрез това, което можете в залата ли?
Просто търся съвет и помощ, защото в главата ми е пълна каша. Особено като трябва да свикна и с тая софия (наблягайки на малката буква;))

BB Forever, много неща съм тренирал, бодибилдинга ми е дал най-много!

Ако си тренирал с хъс, ако ти е харесвало преди, тренирай пак! Нищо няма да загубиш от тренировките! Знаеш че тренираш за удоволствие и между другото постигаш хубаво тяло  :wink:

Ами моя случай беше доста по - лек от твоя(не съм чупил нищо, просто спрях за 3 месеца тренировки лятото заради тежка физическа работа на един строеж в София и бях всеки ден на слънце по 8 часа та се стопих много и като цяло отслабнах), но аз нямах нужда от мотивация - ходеше ми се на тренировки много. Плюс това също не бях спирал тренировки доста време - около година и половина без никаква спирка освен 2 седмици които ми трябваха просто малко да отморя. Сега вече от 16 октомври си тренирам и се чувствам все по - добре с всяка тренировка и си връщам успехите пак. Малко бавно и трудно става, но важното е, че се постига. Не бих заменил тоя спорт с нищо на тоя етап.

Прочети си подписа в форума  :wink:

Човек какво мога да ти кажа-стискаш зъби и почваш!В началото няма да е голям кеф може би...даже няма да искаш да се гледаш в огледалото,но повярвай ми след известно време тялото ти ще почне да се отблагодарява и не след дълго ще си върнеш всичко.За това се замисли с какво се заминаваш!-това е бодибилдинг,тва не е някой путъовски
спорт в който можеш да се отчайваш.Отчаянието е за тъпите ПУТКИ!Ти такъв ли си!?!?

Воля,Умение и Търпение.  Беше написано на вратата на съблекалнята в първата  ми зала,така 4е не се отказваи ниЩо не си  загубил.

Мотивация можеш да намериш само и единствено като се вгледаш в себе си! Ако ти сам не пожелаеш да влезеш отново в залата никой няма да може да ти помогне или да те накара. Тренирал съм доста спортове /общо взето вися по спортните зали от 10 годишен/ и от всичко най-много ми е харесвало бб. Спирал съм за известно време и винаги с удоволствие съм почвал пак. Няма какно да го мислиш ако се чувстваш добре бягай в първата зала наблизо и започвай с тренировките. Изобщо мисли като губене, поражение и отказ да не ти минават през главата!

Аз лично не съм тренирал редовно от близо 3 год- но заради липса на време. Но и сега съм готов да вляза с шут в залата.Проблема е при теб

изпадал съм в подобна ситуация знам  какво е да загубиш труда си, но те уверявам че мускулната памет е много силна. Най-важното е да продължаваш и да преодоляваш проблемите и несгодите. преодолявай болката и винаги, ВИНАГИ мисли позитивно!

Стискай зъби и вдигай щанги. един ден ще гледаш назад с усмивка. 

успех

Хахах ами като не ти се тренира,недеи тренира какъв ти е проблема...аа да ако почнеш да тренираш недеи да се притесняваш и да мислиш за такива лоши работи :lol:

Най-голямата ми мотивация е това, че всички отричаха шансут ми за успех! Казваха хората “няма нищо да напраш”, “виж се къв си мършав” и още много други подобни неща! А в момента само след 6 месеца съм по-силен и голям от повечето, които ми се присмиваха! И това ми дава още повече стимул да продължавам!
Друг начин да си стимулирам мотивацията в ден за тренировка е: Влизаш в някой сайт със снимки на културисти и гледаш, надъхваш се и отиваш и като победител в залата  :D

П.С. Въображението също може да бъде много мотивиращо, ако знаеш как да го използваш  :wink:  :idea:

Цаката е да има добра музика в залата.

Незнам ама когато тренирам с приятели имам мотивацията незнам как ви се отразява това на вас!

[quote author=“DunevmotorSport”]Незнам ама когато тренирам с приятели имам мотивацията незнам как ви се отразява това на вас!

Инстинкт за себедоказване пред другите мъже - биология (това ни е останало от преди хиляди години)

Не случайно ника ми е такъв. Мотивацията на първо място !

[quote author=“Huskarl”]Най-голямата ми мотивация е това, че всички отричаха шансут ми за успех! Казваха хората “няма нищо да напраш”, “виж се къв си мършав” и още много други подобни неща! А в момента само след 6 месеца съм по-силен и голям от повечето, които ми се присмиваха! И това ми дава още повече стимул да продължавам!

Напълно те разбирам, аз бях същият. Никой не ме вземаше на сериозно, даже и аз самият, но лека полека мина една година и сега съм с 15 килограма по-тежък и хората не спират да се изумяват на видимата промяна в мен, което само ме радва :).  Не знам от къде идва мотивацията ми честно, може би че осъзнавам че правя нещо по-добре от другите ме мотивира, а също така и като си погледна снимка отпреди година и се видя каква хилка бях още повече се надъхвам, защото никога повече не бих искал да съм слаб и в прекия и в преносния смисъл. За мен няма по-хубаво от боди билдинга, а съм тренирал много спортове, така че приятелю, ти който си обезверен, напъни се малко и почни лека полека с тренировките - заслужава си.

Който има проблем с мотивацията да гледа Роки (има го в Линкоса). Това са невероятни филми!