Тема 6: Моят първи път! Как се чувствах?!

Всеки е имал своя 1-ви ден в залата. Недоумението, смутен, с плахост и дори малко страх всеки е прекрачил по някаква причина прага на 1-вата си зала. Направил е първата си тренировка.
Какво ни е довело там.
Хайде всеки посочи каква е причината да започне да тренира! Какво изпитахте, какво ви стресна, какво ви насърчи, какво ви убеди, че това е за вас и ви накара да устоите на средата там. Всеки знае, че средата на залата няма нищо общо с външния свят. Там всички влизаме в един нов и непознат свят.

Пускам темата, понеже предходната се оказа, че не събуди любопитство и интерес.
А само празни теми, не е нужно да се пускат.
хайде да се върнем назад и да си спомним 1-вия ден. Като имам малко повечко време ще пусна и аз своя спомен!

Позволих си да коригирам заглавието на темата!

Пропуснал си една много честа причина ... да сваля някое-друго кило ;-)

Пропуснал си една много честа причина ... да сваля някое-друго кило ;-)

Ами.. да прави си... пропуска си е пропуск!
Все пак, благодаря за подсещането - но не мога да коригирам, за съжаление!

Мои приятели тренираха + желание да стегна фигурата си + топене на мазнини :)

Мои приятели тренираха + желание да стегна фигурата си + топене на мазнини :)

... и аз така. И главно защото бях дебел! Тогава ходех на майтап, а познатите ми тренираха кат маняци. (бяхме ученици още, ехеее) После приятелите ми спряха да тренират, а аз се запалих по по-големите тежести и по-големите мускули ...

А как се чувствахте, когато за първи път прекрачихте прага на залата. Спомняте ли си...

Мен брат ми ме запали.Отначало не гонех никакви цели и посещавах фитнеса само за удоволствие-просто ми харесваше натоварването и усещането след тренировка.Но с времето почнах да се интересувам от бодибилдинга и силовите постижения.От скоро тренирам и канадска борба. :P

Мен в залата ме вкара един приятел,който беше дебел и искаше да отслабва.За компания беше работата.
Това беше преди 3 години и половина,приятелят още си е дебел,аз продължавам да си цепя и съм му много благодарен. :)

А как се чувствахте, когато за първи път прекрачихте прага на залата. Спомняте ли си...

Ентусиазиран, преливащ от енергия и може би прекалено надъхан и нетърпелив, жаден за бързи резултати :)

Харесваше ми как изглеждат яките мускули върху телата на тия от филмите и рекламите. И викам я и аз да се пробвам. Все пак на 15 години 62 кила метър и седемдесет какво повече ти трябва от това?

Зарибих се покрай един приятел. Усещането да тренирам беше невероятно и веднага осъзнах, че това е моя спорт.

А как се чувствахте, когато за първи път прекрачихте прага на залата. Спомняте ли си...

Първо да отговоря. Мои приятели...
А пък за тва как съм се чувствал...ми сега ми е доста по-комфортно :) Малко е кофти да отидеш в пълна зала и абсолютно всички да са по-здрави от теб. Нооо пък постоянството се отплаща рано или късно.
Каквото и да ми говорите съм сигурен, че при всички първите седмици са били кофти. Не знаеш упражненията, не си сигурен в програмата си, всеки ден с мускулна треска...

Влезнах в залата,тъйкато бях много слаб,а лятото наближаваше и трябваше да се направи нещо и така до ден днешен.:)В началото почнах да ходя с още 3ма приятела,но след месец се отказаха и останах сам,но това не ме смути и си тренирам самостоятелно.Чат-пат тренирам с едно друго аверче,ама се разминаваме(смени в училище и тн...).

В началото любов към натоварването, после се оказа че много неща ме вкарват в залата.

ми влязох в залата за да свалям килограми. с един приятел, който си тренираше за здраве. бях станал 96кг на 170см ръст - тюфлек.известно време - около година си тренирах без никаква идея какво правя и как да го постигна. после започнах да си задавам въпроси и ги задавах на инструкторите в залата. после се разрових из интернет и попаднах на този сайт и форум. и продължавам да си тренирам без прекъсване. яд ме е, че почнах късно.

От начало ме взимаха за компания - правех на всички уреди по 1-2 серии и това беше. След време реших да ставам як (детска му работа) и започнах сериозно да ходя, ходих около 3-4 месеца като правех само една тренивка постоянно. След това имаше прекъсване от 6 месеца поради контузия. След това като се захванах пак, започнах да чета и да се интересувам от програми, техника на изпълнение на упражненията, хранене и добавки. От тогава (близо 2 години) имам само 2-3 прекъсвания за по седмица, седмица и половина. Сега ходя на фитнес, защото се чувствам, хареса ми да вдигам железа. Не мога да отрека, че фитнеса ме направи много дициплиниран. Еми това е моята история :)

В залата ме вкара тоя интересен сайт на който попаднах случайно.Снимките ми направиха страхотно впечатление.Взех да чета редовно темитеВлязах в една зала с голямо притеснение.Имаше 2-3 души,после дойдоха другите.Момчето от залата ми показа всички уреди.Чудех се на паралелните скрипци пуловър ли се прави или кросоувър се нарича.Останах към 2,5-3 часа.Хаотична тренировка.Първо правих концентрично с дъмбели.После бедрено разгъване и сгъване,вертикален и хоризонтален скрипец,легпреса и отново машината за бедрата.Имах 3-4 дни мускулна треска на ръцете и вторият път не ги тренирах.Залата беше пълна тогава.Съмнявах се имам ли въобще работа там сред атлетичните спортуващи.Очаквах  истеричен смях и подигравки.Никой не ми обърна особено внимание.Всички бяха съсредоточени в упражненията си.Тренирах краката и опитах коремни преси.Останах 1 час.Погрешно правих 2-3 месеца кръгова тренировка с по 1 серия на всеки уред.После още 2-3 единични на същите отново в кръг.Първите два месеца карах без щанги.Само на скрипците,машините за крака,концентрично с дъмбели и скотово с кривия лост с 2 тренировки седмично.Тогава изчетох програмите на Недков и нещата си дойдоха на мястото.И така.Никой от познатите ми не знае,че тренирам.
Направя ли голеееми мускули ще се изфукам на всички.Не стане ли нищо,никой няма да научи с  какво се занимавам.

Здрасти!
И моят отговор го няма по-горе: съвсем случайно!
Спечелих карта в една игра, когато бях на 16. Никога не бях виждала фитнес комлпекс, нито пък тренирала изобщо. Първото нещо, което започнах беше аеробика. Допадна ми страшно. Веднъж в съблекалнята ме срещна инструкторката по фитнес и ми даде хубавата идея да редувам аеробиката с тежести. И това е...

Бях бая пълно момче(108кг,13 год :D) за 5,6 месеца свалих до 76 кг и тогава вече изобщо не си харесвах тялото.Като навърших 14 тръгнах на фитнес с един приятел защото ме беше много срам и страх сам в залата  :D ахахаха Като влезнах даже незнаех кво правя веднага се качих на велото.После намерих този сайт и от тук започна всичко :D

Аз съм в залата от скоро,но все пак говорим за начало а моят край е много далеч. :)

Ами аз исках да развия тялото си,но правих ОФП вместо да отида на фитнес.От една страна,защото не знаех реалните предимства на фитнеса,а от друга защото се плаща.Таа след известно време на ОФП развих издръжливост малко,но не и кой знае какво увеличение в силата.Тогава разбрах,че за по-бързи и качествени резултати ще трябва да упражня по-голяма интензивност и така влязох във фитнеса. :)

А докато правих ОФП през цялото време си четох статийки по сайта,из интернет и по форума.Опитвах се доколкото мога да включа повечето упражнения.Още нямах регистрация.

ПС: Защо променихте заглавието на темата?Сега не е уточнено,че става въпрос за фитнес...ии малко кофти ми звучи на мене  :cheese:

На това заглавие бих отговорил така : Еми трепериха ми краката бях претиснен трудно ми стана ама в крайна сметка мина добре, въпреки че очаквах да е по яко :)
А иначе бях хърбав с 1 педя рамене и бирено коремче нямаше как просто да не започна а сега мога да кажа, че определено си харесвам много тялото 42 ръка на 80 талия което не е чак толкова добре ама имам намерение след около година да взема нещо :)

Ето и моя отговор!
Когато влязох з апърви път в зала бях 7-ми клас. Това прави по мои сметки 14 годишен. До тогава бях тренирал, но по лостове, с гиричките вкъщи. В общи линии от 1989г съм започнал да тренирам по лостове и с гири.
Та като влязох за първи път в залата бях доста притеснен, плах и неуверен. дори с голяма доза страх. В нея имаше доста момчета, някои от които със самочувствие, малко напреднали, други много напреднали. Залата беше на единия край на града, аз живеех на другия.
Не знаех какво точно да правя от смущение. Минах по повечето уреди. Край мен доста се шегуваха. И как няма, като аз бях около 47 кг. Слаб, дребен... дори хилав. Започнахме да посещаваме залата с приятел. Минахме по всички уреди, неуверено, плахо, с притеснение, дали правим нещата, както тябва. Нямаше кой да ни покаже, никой не се интересуваше от нас, с изключение на случаите, когато трябва да се избъзика нещо.
Това ме накара да започна да чета повече. Скоро самочувствието ми дойде от това, че с повечето момчета се запонахме. Спечелих доверието им със знания. И макар да бях повод на леки закачки, от страна на напредналите - успях доста бързо да намеря мяато в залата. Налагаше се да минавам доста разстояние, макар и да е малък нашия град. Дори в най-мразовитите зимни дни съм бил там. В последствие смених залата с по-близка. Но спомена за първата зла все още е сравнително ясен и с някаква романтична нотка.
Дори някак си миризмата на желязо, пот, дрънченето на дискове... това винаги навява много приятни спомени от онова време на “прохождане”
Хубави времена бяха!

Мои приятели тренираха и исках да съм голям като тях, а и се кефех много на Арнолд. Иначе как съм се чувствал точно не знам, имах голяма амбиция и желание за тренировки.

Ето и моята :) : Моята история много прилича на тези на повечето сегашни звезди, преди около 3 години бях много слаб и горе доло висок(178), много от моите приятели ме подиграваха, не се чувствах добре в тялото си, всъщност това не ме поттикна към залата, имам 2 много добри приятели които лятото(действията се развиват зимата) бяха ходили в ново-откритият фитнес, но бяха спрели, един ден седим и си бъбрим нещо когато единя каза: “знаете ли че в мазето на нашия блок има ръчно направен скримец, лежанка, един лост и тежести”(доста зле и недоизмислени, както и опасни). Ние много се ентосиазирахме да си направим личен фитнес, като влязох в мазето направо се потресох, беше много мръсно, пълно с боклуци и никаква дневна светлина нямаше, също така беше толкова студено, че когато излизахме навън ни ставаше горещо. Пообравихме малко(нестана много по-приятно, но знаете, ентусиазма на начинаещия....нищо неможе да го спре пред големите мусколи :) ), остана ни да си вземем само чивт дъмбели, да занесем един калорифер, за да дигнем поне малко градусът и започнахме блъскането....За по нататък няма смисъл да разказвам защото не е това съшноста на темата, но като цяло първото хващане на лоста събуди в мен голяма радост(въпреки че замалко не ми се залепи кожата за него от студа) бях щъстлив, че най-накрая намерих с какво да си запълня времето...Като цяло ентусиазма и любопитсвото ми към този спорт и начин на живот не е намаляло, а може би даже се овеличава постуянно....

Аз започнах защото бях адски слаб и исках да кача няколко килограма...Да,и аз както повечето хора в началото се чуствах неуверен,нямах представа дали това,което правя е правилно или не и дали ще има някакъв ефект.С времето започна да ми харесва все повече и само за няколко месеца здраво се запалих по този прекрасен спорт :) За първи път стъпих в залата преди повече от две години(и всъщност единственото нещо,за което съжалявам е,че прекъснах за една година миналата есен,сигурен съм,че си спрях развитието не с една,а с поне три години).

Като че ли на повечето от нас спомените им са някак избледнели. А не ви ли навяват приятни чувства, когато се сетите за НАЧАЛОТО!

Като че ли на повечето от нас спомените им са някак избледнели. А не ви ли навяват приятни чувства, когато се сетите за НАЧАЛОТО!

Едва ли са много приятни.Бодибилдинга е спорт,в който играе динамичната прогресия.Колкото по-дълго се практикува,толкова по-добре се справяш.Не е било приятно да си слаб,защо да е приятно сега?

От друга гледна точка,поглеждайки назад виждаш колко много си постигнал.

Като че ли на повечето от нас спомените им са някак избледнели. А не ви ли навяват приятни чувства, когато се сетите за НАЧАЛОТО!

Едва ли са много приятни.Бодибилдинга е спорт,в който играе динамичната прогресия.Колкото по-дълго се практикува,толкова по-добре се справяш.Не е било приятно да си слаб,защо да е приятно сега?

От друга гледна точка,поглеждайки назад виждаш колко много си постигнал.

Ами при мен са сравнително приятни. Прочети поста и ще ме разбереш. Някак си това са ми доста приятни спомени! Не мога да обясня защо.

Велине, то и първия учебен ден вероятно на повечето хора е бил изпълнен с уплаха, неувереност, общо взето не кой знае колко приятни чувства, а погледнато от днешна гледна точка си е било кеф. Така, че тогава може би не ти е било чак толкова приятно, колкото спомена сега.

Първия път си спомням точно кое ми беше първото упражнение - бицепсово сгъване с прав лост :) Правих някакви скрипци и пек дек и това е. Беше ме страх да правя лежанка може би месец. Не помня защо.

Първия път си спомням точно кое ми беше първото упражнение - бицепсово сгъване с прав лост :) Правих някакви скрипци и пек дек и това е. Беше ме страх да правя лежанка може би месец. Не помня защо.

Може би страх,че ще ти падне на главата ?

Не помня, приятелю. Изглеждаше ми доста трудно като техника. В легнало положение... :)

Доста страшно беше :) хвърлих се на Лежанката веднага :D Вдигнах немислимите за мен, при първа тренировка 50 кг. Лягайки за пръв път на лежанката :} Чувствах се много слаб :) Сега вече не е така :D

Напрао кат видях заглавието, и си помислих, че ще си говорим за секс.
:) :) :)
В началото беше борбата. Тъй де. Записах се класик за кратко. И там помирисах щангите.

Напрао кат видях заглавието, и си помислих, че ще си говорим за секс.
:) :) :)

И Аз :) :) :)

Мнението беше редактирано от Николай Маринов на 21.03.08 09:04.

Напрао кат видях заглавието, и си помислих, че ще си говорим за секс.

Аз щото първо бях видял старото заглавие и не се обърках,но направих асоциацията.  :cheese:

Не съм отговорил на въпроса как се чувствах.Хм,доста уверен всъщност.Знаех точно какво ще правя,защото бях изпочел половината форум тук и по интернет.Просто с поглед търсех желаните уреди.Тънкия момент беше,че не си знам силата и незнаех колко кила да зареждам на лоста.Не бях притеснен нито от хората,нито от уредите.Пък и залата,в която почнах беше доста малка и рядко някой влизаше да тренира там.

За мен срамът е слабост,която не си струва да проявявам. :) Никога не ми е правило впечатление какво мислят останалите за мен.

Зная, че такова усещане събужда в повече4то от вас (нас) това заглавие. Но нарочно го промених. Стори ми се, че така ще събуди повече внимание.
Иначе... подтекст няма. Може би малка хитринка, която моля да ми бъде простена... ;)
Ще ми се да вярвяам, че темата ви е допаднала. Оценката ви за мен е от значение!

Ако нямаше “част..” и аз щях да се убъркам относно дискусията .
Харесвам ми поредицата която правиш . Чета всяка част макар и да не коментирам някои .

Първия път , ахх ..
Беше доста страшничко , всички по големи по яки или поне не толкова дебели колкото мен :) . Влизам и като за първи път обиколих де що има уред - и само гледах уплашено насам натам . Сега само си спомням с умиление за този момент .

Моят първи път...  :D та за кое да разправям  :D
Мен ме заведе един добър приятел,и побърза да ме запознае с повечето, а само секунда след  запознантвото си с първата ,,звезда’’ бях тотално изплашена от огромните мускулисти пичове които гледаха доста свирепичко(май на мен само така ми се е сторило разбрах в последствие)  :D . и не стапих в залата 2 месеца.После,с тази същата звезда се видяхме  и ме замъкнаха  в залата и взе,че даже ми хареса да тренирам в обстановка с меко казано корави момчета :P ;)