Back to square one

Прескочи до:

20.07.19
12:03

казано от Sanya на 20.07.19, 08:09:

За вила Росиче да се обадиш 😀❤

Задължително и с най-голямо удоволствие! Засега съм си набелязала няколко изкачвания и на всички сборен пункт ще е София (т.е. очертава си се да имам път натам) 🙂

Използвам да впиша една интервална тренировка и още едно изкачване на стълби (4 рунда - 2100). Нещо не мога да си организирам правилно времето и започвам да изоставам. Днес ще има малко колоездене, а утре - планински преход. Залата ще остане за някой друг живот явно.

След като първата вечер на диня беше мега пишфест, реших да добавя и други плодове, които да ям от 18ч. нататък. Всичко върви идеално и вероятно, след прекъсването довечера, ще продължа и следващата седмица. Обожавам всичко, което е в момента на пазара и се възползвам на макс.

20.07.19
12:10

Един път като ги видиш тези неща и се заплиш няма връщане назад. И тук в България колко хубави места има. Из планините особено, голямо разнообразие.

20.07.19
16:48

Така е, да 🙂 Аз от малка съм по планините - едно време нашите всяка седмица ни водеха някъде и никога не сме си стояли в Пловдив през почивните дни. За съжаление обаче вече доста от местата съм ги забравила или съм била прекалено малка, за да ги катеря, затова сега си ги повтарям едно по едно 🙂 Така че никакво “връщане назад”, даже напротив - нямам търпение да изследвам все повече и повече 🙂

Мнението беше редактирано от E D на 20.07.19 17:14.

24.08.19
20:11

Да отбележа и аз някакво съществувание, но не задължително мега спортно. Отдавна не съм писала, но в периода досега като цяло си правих моите стандартни неща - стълби и интервални. От три седмици съм в България и вече по един или друг начин отметнах Пирин, Родопите и Стара планина. На Чудните мостове “скочих” със зип лайн - много бях надъхана, качих се като Рамбо и като седнах на ръба - щях да се н**кам 😃 Но вече нямам търпение за бънджи 😁

Тези два дни ще обикалям из “другата” България - пещери, скални манастири, паланки и полянки около Беклемето и Луковит. Много мъчно ми стана обаче колко е убито положението насам. Добре, че поне има природа.

Съевата дупка - уникална красота. До този момент не съм виждала по-красива пещера. След нея - Проходна или “Очите на Господ”. От много време ми беше в see-before-you-die-бг-едишън листа и най-накрая доживях. Времето беше прекрасно и съответно гледката - невероятна. От него директно по чукарите до скалния манастир “Св.Марина”. Беше вече бая жега, падна ми кръвното и след цял ден глад, вечерта наблегнах на джънк. Иначе, противно на очакванията, манджата е изключително под контрол - само 3 пъти нещо, което в общи линии симулира храна, но мъкненето на тежки гардероби си изискват и сериозно презареждане 😃 - Точицата много ме разглези с разни Ореос.
Утре по план съм в Ловеч, Троян и Троянски манастир. В понеделник съм в Пловдив и след това драсвам към Самоков, защото в сряда предстои изкачване на Мальовица. Ако не се потроша, на следващия ден ще е Черни връх. И май това ще е за тази година, освен ако не изскочи нещо неочаквано. Рядко има ден, в който да не съм изминала повече от 15к крачки. Всъщност има един със само 10к, всичко друго е над и до около 30 000.

Рапорт даден.

Мнението беше редактирано от E D на 24.08.19 20:46.

02.09.19
17:42

Успях да се насладя на красотата на още един връх. Много приятен преход - не знам какво бях очаквала, но не и това, че толкова лесно и бързо ще го вземем. Тръгнахме рано сутринта, беше доста хладно и го качих без храна и вода. Най-тегавото ми беше мъкненето на раницата и за пореден път се изнервих, че нося 100 неща, от които нямах никаква нужда. Ще си знам в бъдеще. Нямаше кажи-речи никакви хора и не правихме почти никакви почивки, освен за някоя друга снимка, защото някои моменти нямаше да ги има на слизане. Спокойствие, красота, тишина - пълна идилия. С Черни връх не се получи, защото реших да се прибера веднага.

Вчера и днес - Альоша. Тежести и шишета вода на гърба и подтичване със златистата моруна 😄 на Точката до горе. След това - спринтове на максимална скорост по стълбите до паметника + 10х10 разтваряне на ръце встрани, сгъване за бицепс и разгъване за трицепс с гири по 3,5кг. Движението - рядко под 20 000 крачки. Утре последно пловдивско бродене по тепетата и от сряда обратно в скапаното ежедневие. Но няма и как да е иначе.

Мнението беше редактирано от E D на 02.09.19 17:44.

03.09.19
17:42

Днес отново на Бунарджика - ще ми липсва хубавото ми тепенце. Дзен Точицата неизменно работи по въпроса да ме върне тука, ама да видим 🙂

10 бегови на максимална скорост нагоре;
10х10 разтваряне на ръце встрани,  сгъване за бицепс, разгъване за трицепс, раменна преса и, както вчера, всичко с по 3,5кг;

Досега 29к крачки, а ми предстои още размотаване. Фризьорката, която ме видя в началото и сега, каза, че съм свалила. Подозирам, че е оптическа измама, но ако не е, скоро ще си наваксам 😁
Утре потеглям супер рано и няма как да вкарам нещо, но вече имам уговорка за стълби на тамошна територия вечерта 😁

16.09.19
00:09

10 дни обратно тук и все едно никога не съм почивала. Началото на учебната година, документации, събрания .. мда.

Стълбите си вървят - за този период съм била 4 пъти. Всеки път по или над 4 рунда.
Вчера: един лежерен (510 стъпала) и след него 30 къси бегови (от по 50-60 стъпала) на максимална скорост. На 24-тия вече бях умряла, но бях решила да са 30 и си ги изкарах. След всеки 10 рунда имаше джъмпинг джакс и ритници назад с ластик.

Отделно и всеки ден правя вкъщи х100-200 повторения с 1,5кг гири (само толкова имам, затова и милионите бройки на всяко упражнение) на раменна преса, разтваряне на ръце встрани, изнасяне напред, сгъване за бицепс, чуково сгъване за бицепс, разгъване за трицепс и лег. Отстрани изглежда досадно, но всъщност ги избутвам доста експедитивно и вече си личат резултати.

Крачките се старая да не падат под 15000.
Днес: един рунд стълби и от него около 13км. планински преход. Времето беше вълшебно и се мотах, докато се стъмни и дивите прасета не започнаха да надават вой 😄 Една змия, която видях в последния момент в краката си, за малко да ме накара да подобря рекорда на Стефка Костадинова 😄 Светкавично надолу след нея, че само ми трябваше да настъпя някоя в тъмното. Ненавиждам ги.

И малко цвят от прехода:

Мнението беше редактирано от E D на 16.09.19 08:55.

21.09.19
18:04

17.09. Час и половина кондиционна. Не бях ходила от близо два месеца и почти всичко ми беше трудно. Планкове, мланкове, клекове... Спешълът в края беше табата - като се тегли чертата, бяха 100 бърпита, 100 клека и около 4 минути планк.
18.09 Страшна мускулна на следващия ден, особено на корема. Отново само няколко стотин повторения за горна част.
19.09. Около 20км. с колелото и горна част.
20.09. Вчера най-накрая горичка и отново стълби. Както предния път, един лежерен рунд нагоре и после 30 през стъпало на спринт. Още на първия се чудех как ще избутам 30 и започнах да преговарям със себе си, че аз всъщност не искам да отслабвам, защо не само 10 😁 Наритах се и си ги направих, но към 24-тия пак започнаха да ми падат батериите. После се наложи на два пъти да спринтирам - веднъж с колелото (около 6-7км.) и веднъж без. Краката ми са мармалад.
Днес: Само колоездене около 10км. и стига толкова. Утре имаме училищно мероприятие и сега ще ходим с колежката да подготвяме залата. С цялото лепене по стени и тавани...друго натоварване май не ми трябва повече.

Мнението беше редактирано от E D на 21.09.19 22:43.

25.09.19
00:45

Доста натоварен неделен ден, но си мина и той по реда. Малко омазах положението с храната на тържеството, но се случва за първи път от месеци, така че не е драма. Останаха разни сладки неща, които ми се падна да взема, и всичко отиде в кофата.

Вчера: само бройките за горна част.

Днес: кондиционна. Всичко точно, докато не дойде спешълът. Happy 50s.
50 двойни джъмпинг джака, 50 бърпита, 50 клека с повдигане на коляно към гърди, 50 джъмп шота, 50 knee to elbow planks, 50 лицеви опори. Зададено време: 10 минути. Завърших всичко друго, но не и лицевите - успях да избутам само 10 стриктни и се предадох. В самата тренировка преди това имаше още около 30-ина, така че не е съвсем без хич. Но определено не се обичаме с тях.

И малко P*love*div за цвят:

Мнението беше редактирано от E D на 25.09.19 00:50.

Честит рожден ден на леля ви Ленче! ❤🌈
Вдъхновение и опора, най-добър приятел, искрено, добро, прекрасно същество, с леки (почти незабележими, разбира се) наченки на забавна инфантилност, когато средата го налага (ама и не само тогава). 😃

Пожелавам й единствено да бъде щастлива ❤ и да ме търпи... с относителна лекота, както досега. 😃

С’я шъ кажи, че преекспонирам, ама кой тука не познава емоционалната Точка? 😃

Мнението беше редактирано от Т. Тодорова на 30.09.19 00:02.

01.10.19
22:12

казано от Т. Тодорова на 29.09.19, 23:49:

Честит рожден ден на леля ви Ленче! ...

МалИИ .. какви чувства, какво нещо. Някой пак е набарал на дядо ракията 😄 Точице, и аз те обичам. И щом минавам само за леко инфантилна, значи всичко е наред 😄

Не успях с тренировките цяла седмица (извън тези за горна част) и затова чак днес. Кондиционната беше интервална - час и половина кръв, пот и сълзи. Оцелях (дори и на тая възраст 😄), но се чувствам счупена по някакъв начин. Времето е супер смотано - вали денонощно и не мога да издебна момент, в който да отида на стълби. Надеждата обаче остава жива.

И по традиция да си сложа една снимчица - изглед от разходката-изненада, която ми бяха подготвили най-готините хора. По-добре нямаше как да се получи.

Мнението беше редактирано от E D на 01.10.19 22:28.

15.10.19
23:58

За последните две седмици, които се изнизаха неусетно:

2 интервални, няколко пъти само горна част, веднъж стълби и един планински преход (32000+ крачки) - след 2 седмици нонстоп дъжд, гняс и студ, в събота и неделя имахме пролет на промоция 😄 . Голяма красота беше в гората с всичките есенни цветове, залисахме се и се озовахме на майната си, подценявайки факта, че вече се стъмва рано. Никога не ми се беше случвало да трябва да си светя с телефона, прескачайки мокри камънаци, молейки се шумовете из шубраците, които се чуваха, да не са на някакви диви дяволски изчадия 😄

До зала не знам кога и дали изобщо ще стигна скоро. Чудя се дали да не си прекратя договора в най-близко бъдеще, защото не съм стъпвала от 5 месеца. Парите, които им “дарявам”, 100% могат да отидат за нещо по-конструктивно. Например нещо далече от тук, на топло и слънчево 😄 От друга страна пък идва зима и спортът на открито няма да ме тегли толкова.. Ще видим.

Една от малкото чаровни страни на това да има мъгла:

Мнението беше редактирано от E D на 15.10.19 23:58.

Прескочи до:
Препоръчани продукти
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 forum-blockforum-deleteforum-editforum-favorite-postforum-flagforum-followforum-lockforum-mergeforum-moveforum-new-postforum-quoteforum-recommendforum-subscribeforum-unlock1