Трудно връщане обратно в спорта...

Здравейте.

На 28 години съм. Преди години винаги спортувах, различни спортове, бях пълен с енергия и т.н., бивш плувец с добро телосложение, така да го кажем. От 3 години съм в IT средите и имам сериозен проблем. Нямам никаква енергия, мързи ме за всичко, нямам настроение вече, задъхвам се от една разходка, преди над 80 кила трудно ставах и то с добавки (висок съм 1,87), вече съм 90 с корем. Ям гадна храна. Пия алкохол (2-3 пъти в седмица и то бира). Не пуша, тук таме наргиле. Кръвното почва да се обажда от стреса, тук таме сърцебиене от нерви и какво ли още не, а никога съм нямал проблем с тези неща. Миналата година бях на изследвания и всичко ми е перфектно.
Предполагам всичко това, от застоял живот, без движение, спорт и всички други джънкове около мен. Ям, колата, офиса-после пак колата и вкъщи или с приятели на бира.
МОЛЯ ЗА ПОМОЩ, да ми дадете съвет или напътствия как да се върна във фитнеса, в спорта, лека по лека, какво да огранича, какво да правя, какво да ям, какво не и т.н.? Как да се настроя психически. Знам, че от мен зависи, но от 3 години този живот, адски трудно ми е да променя това и дори не знам какво да правя, щомдо форума стигнах за помощ .....
Тук таме откачам и отивам да тичам, но от толкова липса на движение, то ми става лошо, вместо обратното.
Искам да се чувствам добре и физически и психически, искам да сваля поне 5-6 кила. Знам, че тук има компетентни лица, или по скоро хора минали по този път. Не се чувствам ок, нито физика, нито психика, моля за напътствия, съвети и дори мотивация.

БЛАГОДАРЯ предварително.

Яяяяяяя... Братле, мързи те и това е.

Аз от 5 години съм в ИТ сферата (automation developer), а тренирам от 10 години. Мазен съм, но се чувствам добре в кожата си - 120+ кила съм.

Откакто работя в офис се чувствам прекрасно - по цял ден съм физически отпочинал, хапвам добре (е има и джънк, разбира се).

Я се замисли, ако си общак на строежа? Вечер дали ще имаш енергия за фитнес?

И да - тази работа застоява начина на живот - но това трябва да ти е стимула!!!
Цял ден в кодене  и вечерта съм психически смазан (не се оплаквам, това не е лошо), НО идва тънкия момент в който се чувстваш и физически изморен. Мозъка понякога не разграничава и умората е цялостна. Имаш енергията да смажеш железата след работния ден в офиса - още по-якото е, че тренирането (натоварвайки се физически) отпочива мозъчния медиатор много по-ефикасно.

Изобщо някой колега като почне да ми мрънка по темата, че води застоял начин на живот и няма време за спорт го правя на 2 стотинки 🙂 🙂

Точно с такъв тип работа, можеш да си много активен в спортно отношение - нямам предвид само фитнес - всичко е ОК, ако те кефи... футбол, баскет, волейбол, колело, бокс, лостове, тичане, фитнес... дори 30 мин пеша до вкъщи или разходка...

Утре след работа се надъхай и ще стане 🙂

П.С. Надъхах колегите и си купихме комбиниран лост + успоредка в офиса и е много яко, може и вие да се организирате.

Ако отивам на война ще предпочета армия от бачкери, пред офисни билдъри.

Ама не отиваш на война, успокой се.

Понеже питаш за хора, които са минали по тоя път, аз съм един от тях. Даже, да не стане надпревара кой от колко по-кофти позиция е тръгнал, но ще кажа че ти поне си тренирал преди време и дори и сега не си много затлъстял, а и си по- млад от мен, жена и деца не споменаваш - т.е. нямаш семейни ангажименти. Аз не бях тренирал никога никакъв спорт през живота си, бях стигнал 115+ кг на 1.75 м и имам хубава жена и 3 деца на които да обръщам внимание, доскоро работех шеф на отдел в голяма корпорация и 14-часовите работни дни с много стрес не бяха редки и изолирани случаи. Щом аз го направих, ще можеш и ти 🙂

Как го направих? Комплекс от много неща и изобщо не е било лесно, но ще спомена няколкото основни според мен неща.

Първо тръгнах на фитнес. Нито знаех какво се прави, нито как, но си наложих да ходя - през ден, всеки ден, прибирам се скапан от работа, чудя се как да изклинча - не ме интересува - отивай във фитнеса, ако ще само да си облечеш екипчето и да погледаш мацките как подскачат по йога пентс. След 2 месеца вече ми беше станало част от ежедневието и си го търсех като сериозен навик. Мирослав добре е казал че физическото натоварване действа отлично срещу стреса от работата. Понаправих някоя мръвка и изглеждах по- як, но шкембетата и бузите си стояха.

Следваща стъпка е да си броиш и смяташ калориите за да знаеш че си в калориен дефицит за да отслабваш. Има много начини да го постигнеш, но според мен най- лесния е да си инсталираш едно приложение - MyFitnessPal и да си въвеждаш храната там. Теглиш всичко, което ядеш и пишеш честно. Иначе няма голям смисъл.

После вече се запалих и по други спортове със социален елемент - бягане, бокс, създаване на социален кръг във фитнеса. Плати си фитнеса за цяла година - така няма да се чудиш дали парите за следващия месец ти позволяват тоя разход, и дали да не си го спестиш. Отделно като знаеш че си го платил, ще ти е тъпо да не ходиш. Обгради се с хора, които спортуват и за които добрата фигура има значение. Ако не успееш да привлечеш сегашния си социален кръг да спортувате заедно, дистанцирай се от тях. Няма как да влезеш във форма, ако 3 пъти в седмицата се наливаш с бира и се тъпчеш с мазни мезета. То е порочен кръг - хем калориите са много, хем волята като пиеш заминава, хем на другия ден си махмурлия и се чувстваш като болно прасе и изобщо не ти е до броене на калории и спортуване и така...

Избери си фитнес, където ти е приятно и удобно да ходиш. За мен мотивацията и достъпността при спорта са основното.

Качвам ти и бонус едно мотивационно колажче което съм правил на прогреса ми за 1 година. 😄

Успех от мен.

Ама не отиваш на война, успокой се.

Никога не се знае. Скоро коментирахме в ОФИСА какво ще стане, ако руската или турската армия влязат в България и спонтанният отговор на колегите беше, че ще бягат.

Ама не отиваш на война, успокой се.

Никога не се знае. Скоро коментирахме в ОФИСА какво ще стане, ако руската или турската армия влязат в България и спонтанният отговор на колегите беше, че ще бягат.

Уви, и аз съм чувал същия отговор. Страхливци винаги и навсякъде има, но поразителното за мен беше че не се срамуваха от това и го смятаха за най- нормалната реакция и всичко друго за тях беше искрен и пълен абсурд.

Имаше едно проучване в кои държави колко процента от населението биха се били за  родината си ако се наложи. Тъжно, но България беше към дъното с 25% . Ако е някакво успокоение, имаше и доста по- зле от нас - Германия, Италия, Франция. Най- зле бяха японците с 11% 😄

Не можах да си направя някакви заключения от данните, освен че мюсюлманите са по- патриотични и че готовността да се бият за родината си донякъде зависи от икономическото състояние и качеството на живот - по-богатите не им се иска да се бият, докато в дупки като Афганистан са супер патриоти. Но има и изключения - като например живеещите охолно финландци не им отстъпват.

Какво попита човека... какво му писахме... и от сутринта (без извинение) ракиениети патриоти скочиха - защо е този спам, в който и аз съм въвлечен.... Пита пича как да се надъха, че го мързи, тука обърнахме темата на война...

Тцтцтц... от 2009 насам забравям за този форум, връщам се за малко и всеки път съм искрено разочарован защо си губя времето тука... то по-добре фейсбук да си направя, все нещо по-смислено ще прочета там....

.

Кое не му казахме на ОП-а? В 2 дълги мнения и ти и аз му отговорихме по темата. Мнения “закво си губа времето тука” по- конструктивни ли са? 🙂

Какво попита човека... какво му писахме... и от сутринта (без извинение) ракиениети патриоти скочиха - защо е този спам, в който и аз съм въвлечен.... Пита пича как да се надъха, че го мързи, тука обърнахме темата на война...

Тцтцтц... от 2009 насам забравям за този форум, връщам се за малко и всеки път съм искрено разочарован защо си губя времето тука... то по-добре фейсбук да си направя, все нещо по-смислено ще прочета там....

Тц тц тц... искаш да помогнеш на колега с тежък проблем, а ние разводнихме темата. Със заучените си евтини лафчета ще си вървежен във Фейсбук.

Всичко след тези 2 мнения е пълен абсурд... Айде със здраве няма да се занимавам повече...

А на кафевия бомбаджия, успех във войната, нищо че ако застанеш пред мен на живо дори няма да смееш да ме погледнеш в очите, но тука защитен от LAN кабела си скачаш с мнение, което е светлинни години извън темата, че ще правиш армия от общаци...

Живи и здрави...

Велик мъжага 120кг, ще умра от страх и няма да посмея да те погледна в очите.
Уважам хора със самочувствие, но дръж се малко и уважавай останалите, защото грешиш и не съм по ракията, още повече рано сутринта.

Пичове, всичко наред ли е? Дори не разбрах от къде започна този спор. Аз какво питам, вие за война говорите !? Моля на модератор да изчисти мненията. И благодаря на колегите отговорили на проблема ми, ще се радвам и на други мнения и съвети.

Имаше едно проучване в кои държави колко процента от населението биха се били за  родината си ако се наложи. Тъжно, но България беше към дъното с 25% . Ако е някакво успокоение, имаше и доста по- зле от нас - Германия, Италия, Франция. Най- зле бяха японците с 11% 😄

Изглежда това много зависи от историческия опит на народите - споменатите държави (включително нашата) са имали доста лош опит от войни и следващите поколения не желаят това да се повтаря.

Имаше едно проучване в кои държави колко процента от населението биха се били за  родината си ако се наложи. Тъжно, но България беше към дъното с 25% . Ако е някакво успокоение, имаше и доста по- зле от нас - Германия, Италия, Франция. Най- зле бяха японците с 11% 😄

Изглежда това много зависи от историческия опит на народите - споменатите държави (включително нашата) са имали доста лош опит от войни и следващите поколения не желаят това да се повтаря.

Следващите поколения, освен че нямат топки, си нямат понятие и от историята.

Имаше едно проучване в кои държави колко процента от населението биха се били за  родината си ако се наложи. Тъжно, но България беше към дъното с 25% . Ако е някакво успокоение, имаше и доста по- зле от нас - Германия, Италия, Франция. Най- зле бяха японците с 11% 😄

Изглежда това много зависи от историческия опит на народите - споменатите държави (включително нашата) са имали доста лош опит от войни и следващите поколения не желаят това да се повтаря.

Индивидуално е според мен и не може да се каже че лошия исторически опит е определящ. Виетнам имат лош опит с войните, още си носят белезите, но са от най- патриотичните. Докато Холандия и Швейцария кога последно са воювали? Но са от най- невойнствените.

Модератор да извади в отделна тема ако прецени несвързаните с отслабването мнения.

и Швейцария кога последно са воювали? Но са от най- невойнствените.

Тези пък баш са от най-войнствените.

Според това проучване не са. Ясно че всеки мъж служи и до живот си държи автомата вкъщи, ясно че си имат собствено мнение за всичко и не се съобразяват с никого - дали да забранят джамиите или макдоналдс, но поне според това проучване не са чак толкова жертвоготовни.

Ами авторите на проучването да пробват та... на 7-8 милиона държава имат възможност да мобилизират 1,2 милиона за два дни. Хич не са военолюбци.

Е то възможността да се организираш не знам дали има общо със субективното усещане, касаещо желание за воюване. Най-присъщо такова ми се види у арабските народи, както и настройката на японците /изключвам бруталните им зверства/ през ВСВ. Демек не защото някой ти казва, а самият ти вътрешно имаш желание да влезеш в казана-в главата ти се въртят мисли: “Господи, благодаря за върховната чест която ми е указана, да дам живота си убивайки враг и защитавайки каузата и родината си”. И да влезеш в боя с ярост и неустоимо желание да пориш врага без никаква милост, без въобще да ти пука какво ще стане с теб! И наистана да мислиш и чувстваш така нещата.

Изкушавам се да се включа в темата за войната, но ще устоя този път. 🙂

За сметка на това ще отговоря на автора на темата. Минал съм точно по същия път. Това, което описваш, е прекият път към обездвижен, нездравословен живот, в който се чувстваш неудовлетворен на всяка крачка и в крайна сметка стигаш до ясно изразена депресия.
Няма лесен начин да излезеш от порочния кръг. Единственото, което мога да ти предложа, е да си наложиш сам дисциплина. Спортът, особено силовият, помага изключително много за справяне с първите симптоми на депресията. В началото ще ходиш насила, а след време сам ще установиш, че пропуснеш ли тренировка, ще ти липсва и няма да можеш да спиш спокойно.
Другият ми съвет е да решаваш проблемите един по един. Първо започни с тренировките, след време, когато ти стане по-лесно, помисли за храната и така нататък. Ако се заемеш с всичко наведнъж, провалът и обезверяването са ти гарантирани.

Успех!

Аз съм съгласен с Боби, дисциплината и подреденоста, недей залита на много неща в началото. Хвани си зала и тежести или собствено тегло и давай. Може да се пробваш и с някой спорт особено ако те запали, ще ти е по лесно, но и за по натам най-важна е дисциплината. Всичко си зависи от теб. Сега даже тази възраст е перфектна за промяна, защото ако не я направиш, просто с времето ще получих проблеми със сърдечно съдовата система, хапчета и много проблеми, да не те плаша повече, но е задължително, а не въпрос на мотивация 🙂

Сега даже тази възраст е перфектна за промяна, защото ако не я направиш, просто с времето ще получих проблеми със сърдечно съдовата система, хапчета и много проблеми, да не те плаша повече, но е задължително, а не въпрос на мотивация 🙂

+1….....ял дървото лично-от активно спортуващ, до спрял със спорта, клечане на бюро, тютюн и пиячка, и резултата не закъсня-рецептурна книжка от НЗОК за лекарства за хипертония на 28-30 г. възраст.
Даже забелязвам, че хора които нищо не са спортували по им понася този начин на живот, сравнено със занимавали се със спорт, заеб@ли го и са се закотвили пред компа по 8-10 часа на ден.

То реално трябва да сваля 4 кила за да съм си на килата. Да хапвам по здравословно и дори да не е тежести, да се движа. Тичане, кардио, ходене, кръгови. Предполагам направя ли си такъв режим всичко ще си дойде на мястото...
1.87см.
90 кила
Трябва да сваля към 5 килограма, поне така мисля. Реално не съм дебел никак даже. Просто имам корем от тия джънкове и бири....
Ще формирам режим, споменат по горе. Първоначално по лек и така ще продължа занапред...

Според мен ако внезапно се засилиш, ограничиш всичко и тн. много бързо ще се предадеш.
Давай постепенно. Например ако на ден изпиваш по 2 бири и изяждаш по 2 дюнера, то следващата седмица просто намали количеството, но не спирай внезапно. Постепенно намаляш вредната храна и напитки с полезни такива.
Същото и със спорта. Много хора обречени за промяна, започват внезапно с 5 тренировки седмично- силови, кардио, изтощителни сесии, и след две седмици се отказват.
Ако ще ходиш на фитнес, в първо време 2-3 леки тренировки седмично ще са добре.
Ако работното ти място не е далеч, опитай се да ходиш пеша до там, или с колело. През свободното си време също гледай да се движиш повече- вървене пеша, каране на колело, ходене на планина.
Един приятел започна да ходи на народни танци, започна да спазва и НВД. В рамките на няколко месеца свали доста килограми, стегна се, изправи си стойката и спря да се задъхва на всеки баир.
Мисълта ми е, че не всичко е фитнес и щанги, има много най- различни спортове. Просто трябва да си създадеш навици и да си активен.

Здравейте.

Не се чувствам ок, нито физика, нито психика, моля за напътствия, съвети и дори мотивация.

БЛАГОДАРЯ предварително.

Трябва ти мотивация. Освен теб самият, никой няма да ти помогне. И съвети за трениране не ти трябват. Трябва да преосмислиш живота си и какво искаш. Винаги има време за всичко, важно е да структурираш всичко и да се определиш с приоритети. Ще трябва нещо да ограничиш, за да намериш място за това смое желание. Огледай от страни ежедневие си....
Приобразяването започва с желанието, което ти се появи. Значи, вече си с една стъпка напред, към желанието си. Та, върви с малки стъпки и се надъхвай сам. Не гони крайната цел, а се средоточи имено на тези малки стъпчици 🙂. Получавай удоволствие от това, което правиш......Мисля, че системата на Цацулин ще ти помогне)....на кратко, прави всичко тогава, когато ти харесва, когато имаш минутка, когато просто ти се появи желание и т.н. не си прави схеми и големи планове, обещание)))......и накрая, без да подозираш, ще видиш как вече ще отделяш повече време и ще имаш желание, ще търсиш сам това))....