Всеки край е и едно ново начало

Но пък за край на света се говори от векове и постоянно ни се сочат различни признаци за наближаването му.

От мързел ли, от що ли, но човечеството все се надява нещо извънредно да се случи и да го избави изведнъж от всичките му проблеми. Това ми напомня вечната надежда на учениците да стане нещо и учебните часове да бъдат отменени поне за ден...

За добро или за зло, засега оставаме тук. Единственият край, който със сигурност дойде, е краят на годината. Светът продължава да се върти, денят и нощта се сменят, а нещата, които искаме, а все отлагаме да направим, продължават да се трупат в графа "нереализирани идеи и планове".

Вместо да чакаме някой друг или нещо друго да предизвика края ни и по този начин да ни "освободят" от отговорността да направим нещо смислено с живота си, предлагам да използваме оставащото ни време, колкото и малко или много да е то, за да дадем каквото можем на света.

Или на близките си. На познати или непознати хора, които имат нужда от помощ. На себе си.

Защото дори в егоизма си ние рядко помагаме на самите себе си. Постоянно се лутаме в желанията си, без да познаваме истинските си нужди.

Искаме какво ли не, искаме толкова много и никога не ни стига, а често онова, което ни трябва, е нещо съвсем малко и лесно постижимо.

Оплакваме се толкова често, а забравяме да ценим онова, което имаме. А то никак не е малко - всеки от нас носи своите скрити дарове и е негова лична задача да ги открие, развие и сподели.

Пожелавам ви весели празници, приятели. Нека не спираме да се стремим да бъдем по-добри от сега.