В търсене на правилната мотивация

Под един от предните материали получих интересен коментар от читател, който много ми допадна и реших да споделя сега, тъй като добре илюстрира това, което искам да обсъдим. Ето накратко част от него:

"Ако някой човек е с наднормено тегло и ти му кажеш, че това не е добре за него и има еди-какви си последствия, има голяма вероятност той да почне да прави нещо по въпроса. Другият вариант е, ако човек не е с наднормено тегло и знае какви са предимствата на това, да се стреми да поддържа това телосложение.

Това са двата пътя към нормалното тегло. Разликата между тях обаче е, че в първия случай водещото нещо ще е страхът от напълняване и последствията от това, а във втория - желанието човек да се чувства добре!

И точно първият случай е обречен на провал. Защото всяко начинание, в което водещата сила е страхът, рано или късно се издънва. И то няма как да е по друг начин. С цигарите е същата история.

Страхът от вредата от тях едва ли ще те накара да ги спреш, по-скоро осъзнаването на предимствата от това да НЕ пушиш. Ако водещото нещо в дадено начинание е желанието, а не страхът, значи човек е на правилния път." (H Genov).

Това, което аз мисля по въпроса е, че нещата не са чак толкова прости. Със сигурност в горните думи има много истина, но на мен ми се ще да задълбаем малко заедно и да проверим дали винаги е така.

При формирането на нашата психика работят различни обстоятелства и механизми и в резултат най-често се придържаме към единия от два типа мислене.

Първият тип мислене е ориентиран към постигане. Той ще възприеме един модел с идеални мерки и тегло като цел, която иска да постигне; за такъв човек външният пример работи добре.

Вторият тип мислене е базиран на избягване на неуспех и за него външният пример рядко работи успешно, защото страхът от провал блокира стремежите към промяна. Но от друга страна при определени обстоятелства именно страхът за здравето може би ще накара този човек да направи нещо за себе си. Или пък не?

Принципно наличието на негативна мотивация вероятно ще действа по-ефективно на хората с изразен мотив към избягване на неуспехи. За човек с изразен мотив за постигане на успех негативната мотивация по-скоро ще се превърне в силен демотиватор. За такъв човек по-ефективна е позитивната стимулация, защото той ще се старае да постигне онова, което иска, на всяка цена.

Кой от двата принципа работи при вас? Какво е онова, което може да ви накара да започнете да градите нови навици или да се откажете от стари привички? Страхът за вашето здраве ли ви води напред или желанието да развивате възможностите си все повече?