Луис Сир

Луис Сир е френски канадец, роден в малко селце близо до Монреал, Канада на 11 октомври 1863 година. Баща му бил съвсем обикновен човек, скромен селянин с нормална физика. Неговата майка, от друга страна, била донякъде изключителна. На 21 години тя тежала малко под 135 кг.

Ранни години

Като дете си личало, че Сир се е метнал на майка си, що се отнася до качване на килограми и физическа сила. В началото на юношеските си години тежал 90 килограма, бил доста добре оформен и силен.

Често демонстрирал своята сила пред приятели, които го предизвиквали. Неговата силаческа кариера започнала още на 17 години, след като вдигнал натоварена каруца, заседнала в калта.

Той се изправил в силов двубой срещу един от най-силните канадци по онова време - Мишел от Квебек. Луис победил Мишел, като вдигнал гранитен блок, тежащ 218 кг. 

Полицията

На 20-годишна възраст Луис започнал работа в полицията на Монреал. Сведенията показват, че тогава е бил с ръст 179 см, гръдна обиколка от 153 см, стегната мишница от 56 см и е тежал 137 кг. Полицейските тестове показват, че е бил доста силен и гъвкав, също така и изненадващо ловък.

Според сведенията Сир не се е задържал дълго на работа в полицията, преди да стане централна фигура в света на силачите. Една нощ в полицейското управление бил получен сигнал, че двама бандити се опитват да потрошат местна кръчма и да пребият собственика и клиентите. Луис веднага бил изпратен на адреса.

След като пристигнал, той забелязал, че двамата са въоръжени с ножове. Без да губи време, влязъл в кръчмата, хванал ги и разбил главите им една в друга.

Луис завлякъл двамата бандити в безсъзнание в управлението. Сир бил добре известен сред местните със своята сила, следователно не е имало големи рискове от смущения на реда.

Напускането

След тази случка Сир лично бил поздравен от старшия полицейски офицер за невероятната сила и ловкост, която е използвал. Но след поздрава той дал съвет на Луис да напусне полицията.

Шефът на полицията му казал: "Мисля, че ти си може би най-силният човек в света. И ако приемеш моя съвет, ще се махнеш от тук и ще го докажеш".

Луис Сир приел съвета на своя шеф и напуснал монреалската полиция. След като си тръгнал от полицията с добри пожелания от всички и с гръмки статии в местния вестник за неговата сила, решил да стане професионален силач.

През 1882 г. Сир се оженил за красиво момиче на име Мелина. През този период работел като дървар. Скоро след като показал на приятелите и колегите си, че има огромна сила, те му предложили да започне да вдига тежести.

Фалшивите силачи

Луис пътувал няколко години из Канада и Щатите и през този период неговата сила се увеличила, както и качеството на неговите номера.

Един ден през октомври 1891 г. Ървинг Монтгомъри – "Фалшивия Сендоу" (той се наричал Сандау) пристигнал в Монреал заедно с "Циклопс". Последният прекратява споразумението си със силача Сампсън от известния Лондон Аквариум, след като е победен от Юджин Сендоу.

Неговата роля в силаческата двойка не била променена, но той бил представян като "Шампионът, ученик на световния шампион Сандау". Двамата започнали представления в града на територията на Сир, като имали голямо предимство, понеже Луис не бил в града. Двойката започнала да предизвиква Луис Сир на силов двубой с разлепени плакати из целия град.

Предизвикателството

Те знаели много добре, че Сир не е в града, и че той изнася силови представления на стотици километри от тях. Първите две вечери нищо се случило.

На третата вечер те разлепили нови плакати из града озаглавени: "Къде е Сир? Защо не приема предизвикателството?" Тези плакати довели до грозни демонстрации пред залата, в която двойката изнасяла силови номера.

Междувременно приятели на Луис, които знаели къде се намира, го запознали със ситуацията в града. Прекратявайки пътуването си, той веднага се върнал, за да спаси репутацията си и да даде урок на двамата самозванци.

По средата на силовото шоу на третата вечер се чули бурни аплодисмети извън залата. Новината, че Сир е пристигнал, се разнесла из цялата зала. "Луис! Той е тук! Сега внимавайте, самохвалковци!" Тези викове изненадали и ужасили двамата самозванци.

Обратът

След няколко секунди той се появил зад тях на сцената и не изглеждал особено приветлив. Луис видял двата "предизвикателни" дъмбела, които стояли на пода, с общо тегло около 125 кг, грабнал ги  и ги вдигнал на раменете си, след това ги избутал над глава без проблем.

Циклопс грабнал единия дъмбел и се опитал да го вдигне, но не успял, след което изчезнал от сцената. Неговият "учител" Сандау, след като видял Сир, се изпарил от сцената на мига.

След драматичното представление публиката ликувала и поздравявала техния герой. Управителят на залата, г-н Кинг, се приближил към Сир и вдигнал ръка, за да помоли публиката за тишина.

Въпреки че бил уважаван човек, публиката не запазила тишина, докато Луис не вдигнал ръка. Управителят решил, че трябва да има още една силова среща между Сир и Циклопс на другия ден в 8 часа.

Той попитал Луис дали е съгласен Сандау и Циклопс да изберат няколко силови номера, с които ще премерят сили. Луис Сир се съгласил и всичко било уредено. На следващата вечер пред огромна тълпа от хора в 8 часа нищо не се случило, "силаческата" двойка била напуснала града.

Залогът

Тази случка тежко разочаровала Сир, но той открил утеха от последствията й. За този случай научил и известният богаташ Ричард Фокс – директор на "Нюйоркският Полицейски Вестник", който често спонсорирал силови представления и атлети като Травис, Сендоу и други.

Фокс предложил залог от 5000 долара за всеки, който успее да победи Луис Сир на какъвто и да е силов номер. Спонсориран от Ричард Фокс, Луис започнал пътешествие от 1885 до 1891-ва година, като побеждава едни от най-големите силачи в света.

Силовото шоу

Докато е в Лондон, Луис Сир предизвиква и Юджин Сендоу на силов двубой, но Сендоу му отказва. Луис любезно е поканен да изпълни няколко невероятни силови номера в Международната Зала, Кафе Монико.

Всички тежести за номерата били предварително измерени и прегледани старателно от съдийска комисия. Силовото шоу било изпълнено на 19 януари 1892 г. и на него присъствали над 5000 души.

• Обръщане с две ръце и изтласкване с една ръка над глава – 124 кг;
• Обръщане с две ръце и бавна преса – 136 кг;
• Изхвърляне с лява и дясна ръка без клек или подклек – 78 кг;
• Крусификс с една ръка – 47 кг;
• Вдигане на буре, пълно с цимент до рамото само с едната ръка – 141 кг;
• Вдигане на тежест с един пръст на няколко сантиметра от земята – 247 кг;
• Дърпането на четири тежки товарни коня, по два от двете му страни;
• Вдигане на платформа върху гърба си с тегло 1645 кг. Платформата била поставена на дървени трупи, а на нея стояли 16 мъже. Луис вдигнал платформата за около 20 секунди, след което я спуснал внимателно върху трупите.

Силови постижения

Други негови впечатляващи официални силови рекорди са:

• Обръщане и изтласкване на 158 кг на 31 март 1896 г., тогавашен световен рекорд;
• Мъртва тяга с една ръка на дъмбел с дебела дръжка, тежащ 238 кг;
• Вдигане на тежест от 280 кг с един пръст на няколко сантиметра от земята;
• Вдигане и изтласкване на "предизвикателния" му дъмбел, тежащ 124 кг и с диаметър на дръжката от 5 см;
• Стриктна преса с една ръка на дъмбел, тежащ 74 кг за 36 повторения;
• Частична мъртва тяга с 862 кг.

Лични мерки

Мерки, взети на Луис Сир през 1895 г., когато е на 32 години и тежи 132 кг:

• Ръст – 179 см;
• Врат – 51 см;
• Мишница – 51,5 см;
• Предмишница – 41,5 см;
• Китка – 21 см;
• Гръден кош – 140 см;
• Гръден кош с въздух – 152 см;
• Талия – 120 см;
• Ханш – 122 см;
• Бедра – 72,5 см;
• Прасци – 49 см.

Късни години

Дори гигантите не са безсмъртни. През 1904 г. здравето на Луис се влошило, подпомогнато от прекомерното ядене и бездействие. Тогава той тежал около 180 кг.

Сир дал всичко от себе си, за да отслабне за последния силов двубой с Хектор Де Кери. След това съревнование запазил титлата си и се пенсионирал като непобедим.

За 23 години като професионален силач, Луис е изнесъл над 2500 представления пред публика по света.

Луис Сир - най-силният мъж, който някога е живял - умира на 12 ноември 1912 година в Монреал от хроничен нефрит. На погребението му се стекли от цяла Канада огромни тълпи хора, които искали за последно да видят и почетат този велик мъж.