Кога да не завършим тренировъчния кросфит комплекс?

Всеки, който по някакъв начин се е докосвал до кросфит тренировките (така наречените WOD – тренировка за деня), вероятно се е сблъсквал с екзистенциалния въпрос – да завърша или не?

Независимо от нивото и познанията, трезвата самопреценка може да е изключително трудна в момент, когато в тялото бушуват хормони, кръвта бучи, мускулите парят, а сърцето заплашва да издъни гръдния кош.

"С какво, м...... му, се захванах?" – да ви звучи познато? Аз поне често съм си го задавал, особено в началото.

Три въпроса за начало

Има ли остра болка от травма (независимо дали е стара или новополучена)?

• Да: Тогава незабавно спрете! Това все пак е тренировка, не реална ситуация на живот и смърт. В болшинството случаи нараненото его от отказването е напълно приемлива цена за това да възстановиш бързо и да се върнеш в залата, готов за следващата битка с желязото.
• Не: Продължете! И си задайте следващия въпрос.

Правилно ли съм скалирал? Тежестите, които съм подбрал, дали са по моите сили?

• Да: Продължете! Няма лека кросфит тренировка - ако беше лесно, всеки щеше да го прави.
• Не: По-разумно е да спрете. Евентуално може да промените движенията или да скалирате тежестта, до степен да успеете да завършите безаварийно тренировката.

Имам ли проблем с концентрация?

• Не – Продължете!
• Да – Каква е причината?

1. Няма ясно видима причина ("Нещо не ми се тренира", "Не ми е ден", "Нещо ме мързи"? Я се стегнете! Или направо сменете спорта и си намерете друго хоби.

2. Не съм спал/невъзстановен съм: По-добре спрете. Липсата на концентрация от психическа или физическа преумора плюс сериозно натоварване е добра рецепта за неприятни травми.

3. Нервен ден (шефът ме наруга, скарах се с приятелката, един идиот ми отне предимство на светофара): Продължете с тренировката - в случая тя е лекарството, което ще накара слънцето да изгрее и птичките да запеят.

Често срещани ситуации

• "Петърчо, с когото правим заедно комплекса, вече го завърши, а аз се боря още с втори рунд..."

..или "Иванчо от форума е направил 25 рунда, а аз стигам откази на петия..." Продължавайте! ВИНАГИ ще има някой по-силен, по-бърз, по-издръжлив и по-техничен от вас. Това не е основание да се отказвате. Напротив, за да напреднете, трябва да преборите себе си и да завършите комплекса. Дори да отнеме пет пъти повече време и резултатът да е далеч от този на шампионите от Кросфит игрите, ползата за вас е голяма.

• "Трудно е! Не съм правил никога такова нещо"

Ако беше лесно,... (сещате се). Нищо не идва даром. Цената да постигнеш резултат е да се потрудиш здраво за него.

• "Ще ми се смеят в залата/на лостовете/на пистата"

Всеки, който е минал през същото, ще оцени вашето усилие и ще ви подкрепи. Мнението на останалите не бива да ви интересува.

• "Страх ме е, че не мога да се справя"

Докато не опитате, няма как да разберете, нали?

• "Ами ако ме победят? Ще е унижение..."

Глупости! Кросфит е спортът, в който последните получават най-много овации. Не всеки път ще сте във върхова форма, но ще знаете, че сте дали всичко от себе си в този ден.

В заключение

Подберете тренировъчните си партньори добре – да се обградите с хора, склонни да се откажат когато стане по-трудно, никога не е добра идея. Разчитайте на хора, съпричастни на вашите интереси, такива, които ще ви подкрепят и надъхват.

Звучи геройски да не спреш и на всяка цена да завършиш, дори и да кървиш – MEA CULPA, признавам, аз също съм го правил неведнъж. И все пак, незавършената тренировка не е краят на света. Да се откажеш без причина – това със сигурност нанася сериозни щети на ниво психика. Да се откажеш, защото има реална опасност да се контузиш – ето това е достойно за уважение решение.