Кой е виновен за затлъстяването

Какво знаехме доскоро

Допреди няколко години недвусмилено се твърдеше, че проблемът с ескалиращата честота на затлъстяването в световен мащаб се дължи не на повишения енергиен прием, а напротив – на понижения енергоразход, и по-точно на липсата на физическа активност.

Редица анкети, проведени в периода 1970–2000 г. с цел събиране на информация относно хранителните навици на жителите на развитите страни, показват липса на каквото и да било покачване в количеството консумирана енергия. А по-важното според тези анкети е, че консумацията на мазнини значително се е понижила за този период (1). По този начин нерационалното хранене и в частност прехранването с храни с повишена енергийна плътност, богати на прости захари и мазнини, както и тяхното значение в етиологията на затлъстяването бяха останали в сянката на един значително по-дискутиран фактор – физическата активност.

Широко разпространено беше схващането, че модерните хора, водещи т.нар. западен модел на живот, изключително "пълноценно" използват всички удобства, които им предлага съвременният свят, и така осезаемо са намалили двигателната си активност. За разлика от нас нашите деди е трябвало всекидневно да полагат значителни физически усилия и затова не са имали проблеми с наднорменото тегло. Същевременно за всички беше повече от очевидно, че затлъстелите хора около нас се движат значително по-малко и че техният енергоразход, породен от физическа активност, е силно ограничен.

Експеримент, сравняващ двигателната активност на съвременния човек с тази на диви животни, живеещи в естествената си среда, показа по-нисък от очаквания енергоразход при хората и подсили вярването, че именно физическата активност е причината за наблюдавания бум в разпространението на затлъстяването (2).

Какво знаем днес

Противно на резултатите, получени чрез анкети, които участниците е трябвало да попълват сами, правителствени данни, отчитащи производството и продажбите на хранителни продукти, показват значително увеличение в консумацията на мазнини и прости захари и респективно на енергия през последните 40 години. Тъй като събирането на информация за хранителните навици на населението е един от най-сложните проблеми на епидемиологията, причините за подобни несъответствия се търсят от години. Оказва се, че с цел да направят по-добро впечатление, хората са склонни да не отразяват адекватно количеството приета храна и дори да ограничават енергийния си прием, докато са под наблюдение (3).

От друга страна, можем само да гадаем колко физически активни са били нашите предци. Ясно е, че отглеждането на селскостопански култури е дейност, изискваща значителни физически усилия, но това далеч не е бил едиственият източник на препитание в миналото. За разлика от земеделието, ловът невинаги е бил свързан с особен разход на енергия. Красноречив пример в това отношение е ловът на кенгуру, практикуван от австралийските аборигени, които са прекарвали часове, застанали на едно място, в очакване на приближаващото се животно. Развитието и усъвършенстването на лабораторните методи за изследване преобърна наопаки още някои факти, считани доскоро за неопровержими.

Методът на "двойно маркираната вода" позволява абсолютно точното измерване на дневния енергоразход без никакво вмешателство в двигателните и хранителните навици на изследваното лице. Чрез приложението на този метод беше установено, че макар затлъстелите хора да са по-малко физически активни, те имат еднакъв енергоразход с хората с нормално телосложение, тъй като преместването на по-голяма маса изисква повече енергия.

Оказа се също така, че в емблематичния експеримент, сравняващ енергоразхода на човешки същества и на диви животни, са допуснати някои значителни пропуски. Липсва например корекция за ефекта на антропометричните характеристики, телесната температура на изследваните видове, температурата на околната среда, както и на индивидуалните енергийни нужди върху енергоразхода. Взимането под внимание на всички тези фактори би довело до коренно различни резултати от изследването.

Ето защо доскоро изглеждаше, че въпросът дали понижената физическа активност или по-скоро повишеният енергиен прием лежи в оснавата на развитието на затлъстяване, ще остане отворен. В края на 2008 г. обаче се оказа, че в продължение на близо 30 години група холандски и британски учени са работили върху този проблем, но са пазили резултатите си в тайна.

Веднага след одобряването на "двойно маркираната вода" за използване върху човешки същеста през 80-те години на миналия век те са провели изследвания върху енергоразхода на близо 400 души, живеещи на територията на Холандия. Същото изследване е повторено през 2005 г., за да се направи директен паралел между енергоразхода, породен от физическа активност в наши дни, с този двадесет години по-рано. Противно на доскорошните вярвания, че нашата физическа активност драстично намалява с времето, стимулирайки по този начин развитието на затлъстяване, резултатите от това проучване показват, че при изследваните лица физическата активност дори леко се е повишила през последните 20 години. За същият период честотата на разпространение на затлъстяването на територията на Холандия се е увеличила с 4-5%. Добре известно е, че затлъстяването възниква вследствие нарушения баланс мерду енергиен прием и енергоразход. Ето защо този експеримент, използващ златния стандарт за измерване на енергоразхода "двойно маркираната вода", недвусмислено показва, че не намалената физическа активност, а повишеният енергиен прием е отговорен за абнормното отлагане на мастна тъкан (4).

Имайки предвид, че цитираното изследване е проведено сред населението на само един западноевропейски град, ще е необходимо получените резултати да бъдат потвърдени многократно сред значително по-голям брой хора. Само тогава изводите, направени на базата на този експеримент, може да бъдат единодушно приети и да сложат край на дискусия, продължаваща почти половин век. До настъпването на този момент всеки човек, притежаващ малко познания в областта на физическата активност и на храненето, може да направи необходимите изводи сам за себе си.

Кой е по-логичният отговор

Трудно би могло да се каже със сигурност дали понижената физическа активност или повишеният енергиен прием са виновни за прогресивното затлъстяване на световното население. Най-вероятно се касае за комбинация между тези два фактора, при която по-голяма тежест има приемът на прекомерно количество калории.

Дневните енергийни нужди на средностатистически мъж и жена са респективно 2500 и 2000 ккал. Ако обръщаме малко повече внимание на опаковките на хранителните продукти, ще забележим, че една вафла съдържа 400 ккал, един шоколад 500 ккал, а едно меню в МакДоналдс - 2000 ккал. От своя страна енергоразходът, свързан с едночасово практикуване на някои от най-разпространените видове физическа активност, е както следва: ходене 204 ккал/час; колоездене 260 ккал/час; тенис 475 ккал/час; вдигане на тежести 530 ккал/час; тичане с умерено темпо 735 ккал/час.

Това означава, че ако в рамките на една седмица ние провеждаме 3 едночасови тренировки с тежести (530 ккал/час) и тичаме за здраве 2 пъти по 40 минути (735 ккал/час), ще си осигурим енергиен дeфицит от около 2500 ккал. В същото време консумирането на 2-3 вафли и едно меню в МакДоналдс (нещо съвсем нормално за един българин) за този период ще ни даде около 3200 допълнителни килокалории. Крайният резултат ще бъде положителен енергиен баланс от около 1200 ккал само за една седмица.  
От дадения пример се вижда, че прекомерният прием на енергия с храната трудно би могъл да бъде компенсиран с физически упражнeния. Ето защо е по-логично главният виновник за натрупването на излишни килограми да е прехранването с храни с висока енергийна плътност. Обаче понижаването на физическата активност и намаляването на времето, отделяно за практикуване на физически упражнения и спорт задълбочават още повече отрицателния ефект, породен от прехранването, и така допълнително благоприятстват развитието на затлъстяване.

В заключение – резултатите от съвсем ново научно изследване преобърнаха наопаки доскорошното схващане, че главната причина за увеличаващия се брой на затлъстелите хора е понижената физическа активност, и насочиха вниманието към постепенно увеличаващия се енергиен прием на глава от населението. Най-вероятно обаче се касае за комбинация между тези два фактора. Ето защо ако искате да намалите вероятността от развитие на затлъстяване и да си осигурите повече здраве, обърнете внимание на хранителните си навици и включете в седмичния си план няколко занимания с физическа активност.

Ресурси

• Cavadini C, Siega-Riz AM, Popkin BM. US adolescent food intake trends from 1965 to 1996. West J Med. 2000 Dec;173(6):378-83.
• Hayes M, Chustek M, Heshka S, Wang Z, Pietrobelli A, Heymsfield SB. Low physical activity levels of modern Homo sapiens among free-ranging mammals. Int J Obes (Lond). 2005 Jan;29(1):151-6.
• Westerterp KR, Goris AH. Validity of the assessment of dietary intake: problems of misreporting. Curr Opin Clin Nutr Metab Care. 2002 Sep;5(5):489-93.
• Westerterp KR, Speakman JR. Physical activity energy expenditure has not declined since the 1980s and matches energy expenditures of wild mammals. Int J Obes (Lond). 2008 Aug;32(8):1256-63.