Хака

Бойната хака (наричана peruperu) първоначално е танцувана от бойци преди битка, за да призове тяхната сила и мъжество или за да сплаши противника.

Днес хака представлява неразделна част от церемониите за добре дошли на чуждестранни високопоставени лица, които служат за придаване на важност и атракция на случая.

Различните вариации на танца са импровизирани в процеса на изпълнение. Има случаи, в които се включват дори и части на лицето, като показване на бялото на очите и изплезване на езика, както и голямо разнообразие от енергични действия на тялото с ръцете и краката.

Скандираните думи също търпят промяна. Хака може да се разглежда като един вид симфония, в която различните части на тялото представляват множество инструменти.

Ръцете, краката, стъпалата, гласът, очите, езикът и тялото се съчетават, за да изразят смелост, раздразнение, радост или други чувства, свързани със случая.

Смисълът на танцуването на хака маорите откривали в това да съберат силите и енергията, нужни за преодоляването на житейските трудности и дилеми или да сплашат противника.

Хака вярва в живота, където си в единство със самия себе си. Отдава се нужната почит към семействата и предците и почитат онези, които вече не са сред живите.

В сърцата - tenakau, крият това, за което биха се жертвали. Маорите вярвали в дуализма добро-зло, раждане-умиране, създаване-разрушаване.

Поради тази причина воините са се усъвършенствали еднакво както в отнемането на живот, така и в опазването му.

История

Според маорската митология богът на слънцето Тама-нуй-те-ра (Tama-nui-te-ra) е имал две съпруги – девицата на слънцето Хине-раумати (Hine-raumati) и девицата на зимата Хине-Такура (Hine-takurua).

Хака възниква с идването на Хине-раумати, изобразяваща топлите дни, които идват от въздуха. Това било хака на Тене-роре (Tane-rore), синът на Хине-раумати и Тама-нуй-те-ра.

Съвременната история разказва за случка през Първата световна война. Някъде в подножието на Галиполи новозеландският лекар сър Питър Хенри Бук - маор, дочул в сумрака звуци от изпълнението на хака. По този начин разбрал, че бил превзет окоп.

След това записал в дневника си: "За мен по-хубавото беше, че чувах маорските викове да прорязват нощния въздух."

Друга легенда разказва история, случила се по време на Втората световна война. Някъде сред пустините в Египет германски части готвели атака над британската армия.

През биноклите си видели фигури на хора, които изпълняват странни тропания, ръкохамания и крясъци. Това бил прочутият 28-ми (маорски) батальон от новозеландските сили и войниците му изпълнявали традиционния ритуал преди влизане в бой.

Хака Ka Mate

Най-известната хака носи заглавието Ka Mate. Международната си известност печели благодарение на отбора по ръгби All Blacks, които я изпълняват преди всеки свой мач.

По-късно голяма част от отборите на Нова Зеландия започват също да я изпълняват.

Както повечето, Ka Mate също започва с призив от водещия танца:

След което се пристъпва и към същинската Хака KaMate:

Kia rite ! - Приготви се!

Ka Mate! Ka Mate! - Аз умирам! Аз умирам!

Ka Ora! Ka Ora! - Аз живея! Аз живея!

Tenei te ta ngata puhuru huru - Това е яростния силен човек

Nana nei i tiki mai - който закри слънцето

Whakawhiti te ra – и после го накара да изгрее

A upane ka upane! - горе на върха

A upane kaupane whiti te ra! - горе на върха слънцето блести

Hi!! - Изгрей!

Хака е зрелище за очите и изпитание за духа. Една заключена във времето традиция, която буди почит и уважение навсякъде по света.