Защо избрах да съм болен?

Хипохондрия

Медицината познава частично този феномен. Обозначен с термина "хипохондрия", той е маниакално състояние. Болният изпитва остър страх за собственото си здраве и вярва, че има нелечимо заболяване. Вторични, включително и малки симптоми той тълкува като крайно показателни и при това ги подсилва, започвайки наистина да усеща по-силна болка, замайване или друго.

Болните са склонни да отидат и по-далеч. Те дори развиват симптоми, които нямат. Кашлица или главоболие, вследствие на постоянно предизвикано по различни начини напрежение в тези органи, замайване и редица други, които в края на краищата водят до изменения и проблеми или поне улеснена заболеваемост в иначе здрави органи.

При това чувството за болест не напуска тези хора. Те вярват само на своите настроения, дори и медицински диагнози не ги разубеждават, че са здрави. Голяма част от човечеството е имало поне веднъж в живота си пристъпи на такова маниакално състояние, в една или друга степен. Повечето, проявили го веднъж, имат склонност да го повтарят.

И статистиката става още по-тежка, ако добавим в нея и състояния като дисморфофобията, засягаща най-често дами - самовнушение за изкривяване в чертите или стойката, за нарушена симетрия, което често ги води дори до оперативната маса.

Най-лошото е, че тези симптоми са трайни. А колкото са по-трайни, колкото по-често кашляш в кърпичка, за да провериш, дали нямаш рак на белия дроб и кръв по кърпичката, колкото повече ходиш изкривен на една страна, защото ти се струва, че едното ти рамо е по-ниско от другото, толкова повече нараства реално рискът постоянно кашлящият бял дроб да развие хронично заболяване или постоянно накривеният гръбначен стълб да се (до)изкриви. Психиката е голяма сила!

Само върхът на айсберга?

За съжаление да. Силата на човешката психика ни е крайно непозната. Дефинирана е ясно в едно очевидно маниакално състояние при което проявленията не могат да останат скрити. Но това със сигурност не е всичко. Един от съвременните подходи в медицината е холистичният.

Холистичният подход не разглежда отделен орган, симптоми и търси определени лекарства. Той разглежда организма като единна цялост на физиология, на процеси и на психика. И допуска, че за да е болен, човек не е нужно да има налични проблеми в някой от органите или тъканите, а която и да е от променливите, включително и психиката, да не функционира нормално.

Връзката между психиката и здравето не е в сферата на магията. Тя се осъществява от нервната система и е напълно реална. Нервната система осъществява пряк контрол върху функцията на органите, хормоналната секреция, хомеостазата и редица ключови процеси за организма. Макар да не е точно ясен механизмът, по който мозъкът може да влияе съзнателно на организма, такава връзка със сигурност може да бъде осъществена.

Как ни влияе психиката?

Отговорът е: чрез стреса. Положителен или отрицаелен. В медицината влиянието е познато като "синдром на Селие" (Selye). Той пръв изследвал влиянието на стреса в организма . Според неговите изследвания стресът предизвиква двойнствен отговор. Едната част от него е генералната организмова адаптация, моментен отговор, който тушира създаденото опасно напрежение. Другата представлява монотонният, патологичен стрес, непреодоляното напрежение, коеот остава в организма. Реакцията на организма е хормонална, по т.нар. хипоталамус - хипофизно-надбъбречна ос (HPA). Организмът на отделния човек се отличава по различната си склонност към адаптация.

След стресиране организмът според Селие преминава в алармено състояние, от което следват две състояния: резистентност или изтощение. При резистентността организмът преодолява стреса и се връща към нормално функциониране, изтощението идва, когато стресът продължи дълго и не бива преодолян. Последствията са много, включително и смърт.

Сред болестите на стреса се нареждат високото кръвно налягане, ревматизмът, язвата на стомаха и дванадесетопръстника, безплодието, захарният диабет, алергиите, Адисоновата болест, болестта на Симондс и ред други. Това са доказаните заболявания. Състоянието на стрес се предизвиква от три основни неща:

1. Емоции;
2. Интоксикация;
3. Инфекция.

Вече открихме границата между психичното състояние и заболяванията. Както виждаме в определени случаи двете състояния доста си приличат.

Как се използва психологията в борбата с болестите?

Немският лекар, онколог д-р Рике Хамер може да мине за основател на тази "нова" медицина. Той смята, че всяко заболяване произхожда от шок или травма, които рязко повишават стреса в организма. Той отива и по-далеч. На скенер на мозъка открива "следите" от предизвикан шок, специфични точки в мозъка в специфичния район на стреса, видими като концентрични окръжности (впоследствие наречени фокус на Хамер). Понеже всяка част на мозъка има специфични функции, стресираният дял предава биохимичните сигнали към поразените органи.

Авангардно изглеждащият днес метод е поведенческата психотерапия. Такъв метод е "тоталната биология" (отново холистичен метод) на френския психиатър и онколог Клод Саба. При работата си с онкоболни, Д-р Саба установява, че те от една страна се нуждаят от съпътстваща помощ на психолог, но от друга страна, че това лечение е не по-малко важно, а дори и по-успешно от стандартни методики, като химиотерапия например. Хипотезата на Клод Саба е, че злокачествените мутации имат психическа същност или поне повлияване. Целта на психотерапията в случая е да потърси психологическата причина, неравновесието и след като го намери, да го елиминира и да възстанови психологичния мир на пациента, след което се премахва предпоставката за съществуването на заболяването и въздействията са успешни.

На практика д-р Саба разглежда злокачествените заболявания като програмирани в мозъка на пациента; като изграден програмен код. С откриването на "вируса" в главата на пациента се въздействия пряко и на самото заболяване. Терапията на този лекар е запомнила много успешни случаи на лечение на злокачествени заболявания. Към това следва да добавим многото болни, твърдящи, че са успели да се отърват от опасни и смъртоносни заболявания посредством силна воля и автотренинг.

Шамански отживелици или медицина на бъдещето?

Макар че много от познатите методи да са странни, т.нар. екстрасенски, психологичните операции на Филипините, при които уж безболезнено се вади тумор от пациент с голи ръце и ред други измамни и основани на вярата на пациента псевдолечения, истината е, че психологията е неделима част от медицината на бъдещето.

"Новата" дисциплина се нарича психосоматика. Вече има създадени клиники и изследователски центрове. Психосоматиката се занимава с лечение на заболявания, повлияни от психични, емоционални или социални фактори. Ако и днес лечението да е насочено предимно срещу главоболие, болка в кръста или зъбите, фантомни болки и други подобни, може да се очаква, че дисциплината все повече ще се развива.

Връзката между болестите и информационният център на тялото ни - мозъка и нервната система, предстои да бъде открита.

В заключение можем да кажем:

• Не бягайте от традиционната медицина и конвенционалните лечения;
• Но ако медицината го прави, то Вие не подценявайте силата на психиката;
• Доброто психическо състояние, вярата в успеха и вътрешната хармония са път към справяне с всяко заболяване;
• Както и методика за укрепване на организма и недопускане на болести, пътят на които отключваме, често несъзнателно, на психологическо ниво.