Защо кашлят спортистите?
Павлин Неновски
07.11.2008
Със сигурност не малко от вас са фенове на спортове като колоездене, ски-бягане, биатлон или различните видове спринтове в леката атлетика. Или поне най-малкото сте ги гледали по телевизията. Обръщали ли сте обаче внимание на факта, че в много от случаите спортистите, веднага щом пресекат финалната линия, започват да кашлят? Или да отделят сериозно количество храчки?

Подобно нещо се наблюдава и в други спортове, като специално за футболистите последното упражнение се е превърнало едва ли не в задължение след всяко свое действие на терена. Всички тези неприятни моменти произтичат от затрудненото дишане, като това особено се забелязва, когато времето е студено. Какво е обяснението на този феномен?
Пътят на въздуха до дробовете
Преди да нахлуе в нашите дробове, въздухът трябва да бъде затоплен и овлажнен. Това е и основната роля на ноздрата, която е снабдена за тази цел с многобройни микроскопични кръвоносни съдове, а стените й са "тапицирани" с къси косъмчета.
Проблемът, който води до кашлицата, идва от прекалено голямото количество поет въздушен поток, надвишаващ капацитета на ноздрата. Тогава започваме да вдишваме през устата и въздухът навлиза в организма ни, такъв какъвто е бил навън, без да претърпи трансформация. Тогава настъпва дехидратация на клетките, които сформират малките въздушни проходи.
Сгъстяването на слузта от повърхността на дихателните пътища и последвалият възпалителен процес води до намаляване на количеството въздух в нашите дробове. Когато започнем да кашляме, ние улесняваме преминаването и достигането му до тях, прочиствайки пътищата от проблемните секрети.
Вероятност от диспнея (задух)
Честите случаи на подобни проблеми при спортистите могат да доведат до различни симптоми, които от своя страна да предизвикат сериозни заболявания. Такъв симптом например е диспнеята (задухът).
Тя представлява задълбочено и учестено дишане с участието на спомагателната дихателна мускулатура. Понякога дишането може да бъде повърхностно. Болните усещат задуха като недостиг на въздух.
Диспнеята се обуславя от хиперкапния, хипоксемия, от промени в състава на кръвта, хемодинамични нарушения в дихателния център, психични и рефлекторни влияния. Среща се при заболявания на дихателните пътища, белите дробове, плеврата, гръдния кош, сърдечносъдови заболявания, по-рядко бъбречни, нервни, кръвни и други заболявания.
Видове диспнея
Обособени са три вида:
- Инспираторна диспнея - възниква при запушване или стеснение на горните дихателни пътища (нос, фаринкс, ларинкс), а понякога и на трахеята от тумори, чужди тела, стриктури. Затруднено е вдишването. При силна степен на стеснение на горните дихателни пътища дишането става шумно (стридорозно дишане). Получава се инспираторно хлътване на югулума, междуребрията и епигастриума.
- Експираторна диспнея - дължи се на стеснение на малките бронхи или намаление на еластичните възможности на белодробната тъкан. Затруднено е изгонването на въздуха от алвеолите, поради което издишването е удължено, често е шумно.
- Смесена диспнея - среща се при много остри и хронични заболявания на белите дробове, при заболявания на плеврата, сърдечна слабост и др. Затруднени са и двете фази на дишането.
Задухът може да се появи пристъпно (пароксизмална диспнея) или да бъде по-продължително състояние (трайна диспнея).
Посочват се четири случая, при които може да възникне диспнея:
- Физиологичен задух. Появява се при беден на кислород въздух на по-голяма надморска височина или в затворено помещение.
- Задух при физическо усилие.
- Задух при покой. Особена форма е ортопнеята - задух при легнало положение, който се облекчава при сядане или изправяне.
- Асфиксия (задушаване). Представлява застрашаващо живота състояние.
Случаите на диспнея сред практикуващите активна спортна дейност са изолирани. Въпреки това този синдром взема понякога формата на кризи, водещи до астма. Симптомите им се изразяват в силната кашлица, идваща от гърдите и с характерен шум.
Налице са много случаи на състезатели, страдащи от коварното дихателно заболяване в спортове като ски-бягането и биатлона. Проучване показва, че засегнатите в тези зимни дисциплини са над 50 %, което е повече от притеснително. Поради тази причина на тях им е позволено да използват лекарствени препарати против астма, макар и да са в листата със забранени вещества и да се третират като допинг.
За финал
Едно наглед моментно неудобство след продължително физическо натоварване е силно светеща червена лампичка за тези, които спортуват редовно. Особено трябва да го имат предвид хората, изградили през студените месеци от годината навика да тичат или карат ски, сноуборд, колело. При чести прояви на тези симптоми е строго препоръчителна консултацията със специалист.
Ресурси
- e-sante.fr
- arsmedica.bg
- wikipedia.org
Моля, дайте своя глас и оценете публикацията, ако Ви е харесала.




4 гласа
Имейл бюлетин
Получавайте имейл известие винаги, когато публикуваме нов материал за Вас. Освен това периодично ще Ви информираме за всичко интересно от света на здравословния начин на живот.
При въвеждане на Вашия имейл адрес ще е необходимо да активирате абонамента си чрез писмото, което ще Ви изпратим. Услугата достига до Вас чрез Feedburner.
Получавайте имейл бюлетин

4 
Хубава статия.Поздрави!
Когато влезнах за пръв път в сайта ми направи впечатление много хубавото му оформление , дизайна и бързото зареждане. Наистина не го очаквах, защото си спомням докато си бях в БГ, преди доста време, колко тъмни бяха фитнес заличките и липсата на уреди за тренировка, наред с други огромни минуси, и някак си не знам защо го асоциирам със всеки сайт за фитнес (да знам, няма връзка). Тук естествено положението няма нищо общо и това наистина ме зарадва. Другият хит беше нивото на професионализъм което излъчва може би 90% от написаното тук, статиите са наистина на много високо професионално ниво и това може само да радва посетителите.
Продължавайте все така в същия дух
PS недостиг на въздух е правилното под секция етикети на настоящата статия
Здравейте, благодаря Ви за мнението и извинете за въпросното typo - корегирахме го.
Интересна статия, която даже смятам да използвам като поредното доказателство в подкрепа на теорията, че кратките интензивни натоварвания, като спринта, са много по-добри и пригодени за човешката физиология отколкото идиотските бягания с цели километри.
При спринта, който продължава най-много 15 секунди, учестяването на дишането идва след края на усилието и съответно можем много по-добре да го контролираме, така че да става през носа.
Поздрави!