Паркур

Кратка история на паркура

Има много версии за това как е започнало всичко, но ето най-често срещаната: през не толкова далечното време на 80-те години две петнадесетгодишни момчета, Давид Бел и Себастиан Фукан, като всички нормални момчета постоянно играели навън.

Бащата на Давид, Реймънд Бел, окуражавал момчетата и им казвал, че ако тренират здраво и са отдадени на спорта, един ден ще постигнат мечтите си. С времето те развили движенията си и така се родил паркурът. Смята се, че главното вдъхновение за него идва от "естествения метод на физическо възпитание" на Халид Сингълкойл, който пръв наблюдавал тази форма на движение при африканците в Конго. 

Тази специфична комбинация от катерене, гимнастически номера, бойни изкуства и брейк танци за обикновения наблюдател била просто "против законите на гравитацията".

През 2001 година излиза филма "Ямакаши" – заглавието е по името на групата, създадена от Давид и Себастиан, които впоследствие отказват да участват във филма заради прекаленото комерсиализиране. Всеки тръгва по свой път и през 2003 г. излиза документалният филм "Jump London", където Себастиан и колегите му показват способностите си. Година по-късно, през 2004 излиза "Jump Britain" и утвърждава мястото на това ърбън изкуство в съвременния свят. Появяват се групи по цял свят, които практикуват паркур.

Какво всъщност представлява паркурът?

Парк̀ур (на латиница Parkour, от френското словосъчетание "parcours du combattant", "преход на боеца", е изкуството за бързо и ефикасно преодоляване единствено с помощта на уменията на човешкото тяло на всякакви препятствия - природни и урбанистични - при прехода от точка А до точка Б.

Паркур не е точно спорт, още по-малко - екстремен, както често бива определян. Има и своя философия. Основоположници са вече споменатите французи Давид Бел и Себастиян Фукан.

Две от основните понятия, свързани с теорията на паркур според Бел, са бягството и достигането. Те обуславят съчетанието на бързо мислене и ловкост, с които човек се измъква от сложни ситуации и е способен да отиде навсякъде, където пожелае.

Триковете в паркура се наричат vaults (волтове). Тяхното съчетание се нарича Flow (флоу).

Основната цел на паркур е умът и тялото на практикуващите го да станат едно цяло. Трениращите този спорт се наричат Трейсъри или Трасьори (названието идва от френската дума Traceur/s, което се превежда като "да се движиш бързо" или "да бързаш"). Трасьорите казват, че паркурът повлиява начина на мислене като увеличава самоувереността и критичното мислене и помага на човек да се справя по-добре с всекидневните физически и психологически препятствия. Изследване на невролози от Франция показва, че трасьорите са по-склонни да търсят сами ситуации, които предлагат силни емоции или възможност за лидерство, в сравнение с обикновените гимнастици. 

Разликата между паркур и фрийрън

Много хора бъркат спорта с фрийрън или стрийт трикинг, затова е необходимо уточнение: паркур е просто преминаване от точка А до точка Б по най-бърз, ефективен, плавен и тих начин. В него не се изпълняват акробатични номера (салта).

Във фрийръна не се залага толкова на ефективността на движението, колкото на красотата на красотата на самото движение.

Паркур в България

Паркурът в България набира все повече почитатели и фенове. Още от 2003 година в България започват да скачат първите трейсъри. В момента в страната ни има приблизително 5 000-6 000 души, занимаващи се с паркур.

Скоро наш сънародник, Делян Димитров - Дидо спечели първо място в състезанието Red Bull - Art Of Motion. Това състезание не е само за паркур, а и за фрийрънинга (Free running). Използват се смесени техники и от двете дисциплини. Това движение набира все повече и повече скорост – вероятно повечето от вас са виждали рекламата с момчето, което гони автобуса.

Това, което отличава паркура от всички останали спортове, е изключителната му способност да събира хората заедно. Хората, които практикуват паркур, имат еднакво мислене и за тях е по-характерно да работят екипно, отколкото да се състезават за надмощие.

Искам да започна, но как?

В началото лично на мен много ми помогнаха хилядите изгледани клипове в големите сайтове за споделяне на видеофайлове.

Най-важното е: никога не прибързвайте в своето развитие като трейсъри. Не искате да правите салта? Тогава недейте. Правете това, което ви доставя удоволствие.

Ако пък сте решили, че искате да правите всичко, тогава най-добре ще е да посетите гимнастическа зала. Там ще намерите съмишленици, подкрепа, и най-важното, инструкции как да се справите в началото. Едно от най-важните неща, които ще научите, е как да падате правилно.

Необходими спортни аксесоари

Всъщност няма такива. Достатъчна е свободна и удобна тениска, комфортен панталон или анцунг, както и удобни спортни обувки. В началото може да ви е по-удобно да тренирате с леки ръкавици, за да избегнете мазолите. Давид Бел пък смята, че най-добре се тренира на бос крак.

Трябва ли ми предварителна физическа подготовка?

Със сигурност няма да е излишна! Тренировки със собствено тегло могат да ви помогнат за експлозивните движения. Клекът с щанга също много ми помогна лично на мен за подобряване на отскока. Разбира се, ако имате някакви здравословни проблеми, които смятате, че могат да ви попречат, по-добре е да внимавате -  този спорт далеч не е подходящ за всеки.